№ 2694
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110215957 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от *********************, със
седалище и адрес на управление ********************, представлявано от
управителя В.Н.З против наказателно постановление №22-2100025/19.10.2021
г., издадено от директор на ДИТ-София, с което на основание чл.416, ал.5, във
вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
В жалбата се навеждат доводи, че процесното НП е
незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния и процесуалния
закон, като не са съобразени фактите от действителната фактическа
обстановка. Смята, че е налице неправилно тълкуване на материалния и
процесуалния закон, като същите са приложени в противоречие с
разпоредбите и целите на КТ, ЗАНН и НПК.
Твърди се, че е налице нарушение на
административнопроизводствените правила, като не са обсъдени
възраженията на дружеството срещу съставения АУАН. В НП не е било
отбелязано кога административнонаказващият орган счита, че е връчен
1
АУАН, както и дали са постъпили възражения в срок.
Смята, че в издаването на процесното НП незаконосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
тъй като констатациите в него не са съобразени с фактите от действителната
фактическа обстановка, като не са установени по безспорен начин елементите
на нарушението. Лицето С.С.Т действително се е намирало в търговския
обект, но не на място, което е предназначено за изпълнение на задълженията
на служител на длъжност „мияч на съдове“. Освен това Т. не е полагал труд, а
е бил в търговския обект за уговаряне на трудовите правоотношения между
страните, свързани със сключения трудов договор. Посочва се, че никъде в
НП не става ясно, че Т. се е намирал в търговския обект, от което може да
изпълнява задълженията си като „мияч на съдове“, както и в какво са се
изразявали действията му. Единствено присъствието на лицето в обекта не
може да е безспорно доказателство, че е налице нарушение.
Според жалбоподателя установяването на административно
нарушение не може да почива единствено на дадени от едно лице сведения в
писмена декларация, още повече на противоречиви такива. Декларацията
била подписана от Т. в съС.ие на стрес и паника, като той не можел да мисли
адекватно и я е попълнил, като не е съобразил действителната фактическа
обстановка.
Жалбоподателят счита за неотносимо към случая твърдението на
АНО, че от събраните доказателства се установява нарушение на чл. 63, ал. 2
от КТ. Представените от него трудов договор и заповед за прекратяването му
били относими към съвсем различен период и не обхващат датата на
проверката, поради което не могат да се приемат за доказателства за
извършване на нарушението.
На следващо място смята, че АНО не е мотивирал защо е наложил
имуществена санкция, която е в размер над минималния предвиден за
конкретното административно нарушение. Посочва, че в НП не се съдържат
данни жалбоподателят да е извършил друго подобно нарушение, което да
обуславя по-високият размер на санкцията.
Моли НП да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
2
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.Н.Д от САК, след приключване на съдебното следствие,
поддържа изцяло жалбата. Смята, че не е доказано по безспорен начин, че
нарушението е извършено. Посочва, че актосъставителят не е присъствал при
извършване на нарушението, от което следва, че АУАН и НП страдат от
съществени пороци, които са основание за неговата отмяна. Моли съдът да
отмени процесното НП, както и присъждане на разноски, като представя
списък на разноски.
Ответната страна по жалбата: ДИТ-София, чрез надлежно
упълномощения си процесуален представител – Д.М, след приключване на
съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което да потвърди
обжалваното НП. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. НП е
надлежно връчено на жалбоподателя на 22.10.2021 г., а жалбата против него е
подадена на 26.10.2021 г., т.е. в законоустановения 7-дневен срок за
обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 15.09.2021 г., в 15:55 часа, при извършване на проверка по спазване
на трудовото законодателство на ************* на място в обект на контрол:
**************************************, е заварено лицето С.С.Т, ЕГН
**********. В предоставена му декларация той собственоръчно вписал, че
работи като „Мияч на съдове“ от 15.09.2021 г., с определено работно време за
деня от 14:00 ч. до 22:00 ч., с определено работно място., както и че днес е
дошъл пробно за мияч на посуда.
Контролните органи извършили проверка на представените от
3
дружеството- жалбоподател документи. В Дирекция „ИТ“- София е
представен трудов договор №31/14.09.2021 г., както и справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. №
22388213416377/16.09.2021 г. в 17:47:02 ч., от които е видно, че
работодателят не е връчил на С. Т. преди 15.09.2021 г., когато е заварен в
обекта от контролните органи, копие на хартиен носител от завереното
уведомление до ТД на НАП, за сключения с него трудов договор. Било
прието, че Т. е извършвал работа.
За така направените констатации в хода на извършените проверки - на
място в обекта и документална такава, контролните органи съставили
протокол за извършена проверка №ПР2130238 от 27.09.2021 г., в точка 13 на
който било описано констатираното нарушение.
На основание направените констатации в хода на извършените
проверки, компетентно длъжностно лице при ДИТ-гр.София – Н.Г., заемаща
длъжността: главен инспектор, съставила против *************, в качеството
му на работодател, в присъствието на двама свидетели, АУАН №22-
2100025/27.09.2021 г. за това, че е допуснал до работа на 15.09.2021 г.,
работника С.С.Т, преди да му предостави срещу подпис копие на хартиен
носител от уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ за сключения трудов договор.
Актосъставителят отразил, че нарушението е констатирано на
27.09.2021 г. в Дирекция „ИТ“- София и е извършено в обекта на контрол –
р******************************************* на 15.09.2021 г.
Актът е връчен на 27.09.2021 г., като при предявяването му е налице
отказ да бъде подписан, което е удостоверено с подпис на свидетел.
Жалбоподателят не се е възползвал от правото си да представи писмени
възражения в законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на направените в АУАН констатации директорът на ДИТ-
София издал НП №22-2100025 на 19.10.2021 г., в което възпроизвел
описаната в акта фактическа обстановка и на основание чл.416, ал.5, във вр. с
чл.414, ал.3 от КТ наложил на жалбоподателя, в качеството му на
работодател, имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на
чл.63, ал.2 от КТ.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от
4
събраните по делото гласни доказателства – показанията на актосъставителя
Г. и на свидетеля С.ов; както и от приобщените писмени доказателства:
процесните АУАН и НП; Известие за доставка на НП; Заповед №3-
0058/11.02.2014 г., Заповед №ЧР-977/21.08.2017 г., ведно с длъжностна
характеристика директор на ДИТ, със седалище гр.София; Заповед №ЧР-
1106/17.10.2017 г., ведно с удостоверение за идентичност на лице с различни
имена и длъжностна характеристика на актосъставителя; Протокол за
извършена проверка №ПР2130238/27.09.2021 г.; справка от Търговския
регистър; писмена декларация; трудов договор; справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ; длъжностна характеристика;
служебна бележка; декларация; призовка на основание чл. 45 от АПК;
констативен протокол от 27.09.2021 г.; идентификационна карта.
Съдебният състав в изпълнение на задължението си по чл. 305, ал. 3,
изр. 2 от НПК обсъди гласните доказателства по делото и намери, че
свидетелските показания на Г. и С.ов са пълни и последователни, като същите
добросъвестно излагат своите спомени от възприетите събития. Цялостният
анализ на свидетелските показания води до еднозначни за съда фактически
изводи, като съдът приема, че за разкриване на обективната истина по делото
способстват и писмените доказателства по делото, които са надлежно
приобщени към доказателствените материали по делото.
Писмените доказателства съдебният състав кредитира като надлежно
събрани и в синхрон с гласните доказателства по делото. Целият
доказателствен материал позволи на съда да приеме посочената фактическа
обстановка, изложена по-горе, тъй като при преценката на гласните
доказателства съдът прецени и писмените доказателства, които еднопосочно
допълват и изясняват обстоятелствата по твърдяното нарушение.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установено следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни
органи, съгласно представените три броя заповеди на изпълнителния
директор на ИА“ГИТ“, ведно с длъжностни характеристики, в изпълнение на
делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
5
Съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на
защита на наказаното лице, в каквато насока направените възражения в
жалбата са неоснователни. Правилно е приложен материалния закон.
В случая обаче изложената в акта и наказателното постановление
фактическа обстановка не се установява безспорно от всички събрани
доказателства – писмени и гласни, поради което съдът приема, че
отговорността на дружеството е ангажирана неправилно.
Спорен по делото е въпросът, дали се доказва от събраните по делото
доказателства, че описаното в АУАН и НП лице С.С.Т, е изпълнявало
трудови функции като „Мияч на чинии” в проверения обект, стопансван от
жалбоподателя, към момента на проверката. Отговор на спорния въпрос дават
последователните и непротиворечиви показания на актосъставителя Г. и
свидетеля С.ов. От показанията и на двамата се установява, че при
извършената проверката на място в обекта са заварили посоченото в акта
лице, но то не е осъществявало трудова дейност. Свидетелката Г. посочва, че
С. Т. е бил на входа, като тя няма спомен какво е правил той по време на
проверката. Посочва, че не го е заварила да мие чинии. Свидетелят С.ов,
който работи в ресторанта свидетелства, че Т. е бил в градината, обикалял е
през цялото заведение, като той е дошъл за първи път, преди това се е бил
появил само за да има разговор с мениджъра, като не знае този ден дали са го
назначили, но той С.ов бил на обучение. Бил извикан в много късен час, за да
се запознае с колегите си и работата на практика, не само на теория. В
ресторанта има миялно помещение, което е в задната част на заведението,
където се намира и кухнята. Трябвало да се обясни как се мие всеки един съд,
тъй като кухнята работи с различни съдове, от глинени, всяка манджа изисква
различен съд за приготвяне, глинени, метални, трябвало е да му бъде
обяснено и от готвачите кой съд кога се използва и как се измива, тъй като
тези съдове са специфични, имало е и чугунени, които трябва да се мажат с
олио. Мениджърът му разяснявал какво всъщност се изисква от него. След
това идва главния готвач, който му доразяснява как стоят нещата в кухнята.
От представената декларация на С.С.Т от 15:55 часа на 15.09.2021 г. се
установява, че той работи в обект *********** с работно време от 14.00 часа
6
до 22.00 часа, като на 15.09.2021 г. е отишъл пробно за мияч на посуда. Т. е
посочил още, че няма сключен нито трудов, нито граждански договор. В
същия момент към материалите по делото е предоставен трудов договор №31
от 14.09.2021 г., според който трудовият договор между С.С.Т и
************* е сключен на 14.09.2021 г. Това води до извода, че или
отразеното в декларацията не е вярно, или трудовият договор е бил сключен
след приключване на проверката от контролните органи, като същият е
антидатиран.
При така събраните доказателства, съдът намира, че не се установи
безспорно, че контролните органи правилно са установили, че лицето С.С.Т е
било допуснато в обекта на 15.09.2021 г., да престира работна сила на
определена длъжност и определено работно място, с определено работно
време, с уговорено месечно трудово възнаграждение, без работодателят
предварително да му е предоставил заверено копие от изискуемото по чл.62,
ал.3 от КТ уведомление до ТД на НАП за сключения с него трудов договор.
От събрания по делото доказателствен материал действително се установи,
че той се е намирал в обекта на контрол – ресторант ***********, но не се
установи, че той е работил. Поради това съдът смята, че отговорността на
търговското дружество е ангажирана неправилно.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно издадено, като същото
следва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, страните имат право
на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на
жалбоподателя. Направено е изрично искане от жалбоподателя за
присъждане на разноски и са представени доказателства за сторени такива в
размер на 600 лева, представляващи заплатено в брой адвокатско
възнаграждение с ДДС за един адвокат, съгласно представеното по делото
пълномощно. Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя в
пълния претендиран размер /представена е фактура за извършеното плащане/,
която удостоверява, че възнаграждението е заплатено по банков път.
Следователно претенцията се явява основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143,
7
ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК,
поемането на разноски от административния орган означава поемане на
разноски от юридическото лице, в структурата на което е административния
орган. Следователно, в случая разноските следва да бъдат възложени на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище гр.София.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №22-2100025/19.10.2021 г., издадено от директор на
ДИТ-София, с което на *********************, със седалище и адрес на
управление ********************, представлявано от управителя В.Н.З в
качеството на работодател, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от
КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на
чл.63, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище гр.София, да
заплати на *********************, със седалище и адрес на управление
********************, представлявано от управителя В.Н.З сумата от 600
лева / шестстотин лева/, представляваща направени разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8