№ 175
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Мирослав С.
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
в присъствието на прокурора М. К. Б.
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100604873 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда № 30 от 15.11.2021 г. по НОХД № 11255/2021 г. по описа на СРС, НО, 2-
ри състав е признал подсъдимия И.Н.С.. за ВИНОВЕН в това, че на 30.01.2022 г. около
22:00 часа, в гр. София, по бул. „Симеоновско шосе“, с посока на движение от бул.
„Г.М.Димитров“ към ул. „Николай Габровски“, управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200“, с рег. № ******* МА, след употреба на
наркотичнии вещества – тетрахидроканабинол (активен наркотичен компонент на канабис),
3,4 етилендиоксиамфетамин (MDA), метилендиоксиамфетамин (MDМА, екстази) и кокаин,
включени в Списък I – Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични към чл. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, която употреба е установена от вещи лица при Военномедицинска академия,
които наркотични вещества се съдържали в кръвта и урината на водача, биологичен
материал, снет по реда, предвиден в чл.1, ал. 3 „ Употребата на наркотични вещества се
установява чрез използване на химико- токсилогични изследвания“ от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози ред- престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което и при условията
на чл. 58а, ал.1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/
месеца и „глоба“ в размер на 500, 00 /петстотин/ лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, районният съд е отложил изпълнението на така
наложеното на подсъдимия С. наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца с
изпитателен срок от 3 години.
1
На основание чл. 343г. вр. с чл. 343б, ал. 3 от НК на подсъдимия е наложено и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година и 3 месеца, от което е
приспаднато на основание чл. 59, ал. 4 от НК, времето, през което подсъдимият е бил лишен
от упражняването на това право по административен, считано от 30.01.2021 г.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК, е осъдил подсъдимия С. да заплати в по сметка
на СДВР направените по делото разноски в размер на 646, 00 лв. /шестстотин четиридесет и
шест лева/– разноски в досъдебната фаза.
Против така постановената присъда, в законоустановения срок е постъпила въззивна
жалба от защитника на подсъдимия в лицето на адвА.В., в която се излагат аргументи за
незаконосъобразност и неправилност на постановения съдебен акт и несправедливост в
частта, засягаща наказанието. В депозираното допълнение към въззивната жалба се отправят
критики по отношение на наложеното на подсъдимия наказание, като го определят като
несъразмерно тежко, както и че при индивидуализацията му предходната инстанция не е
взела предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такова смекчаващи
обстоятелства защитникът посочва направените от страна на подсъдимия самопризнания по
всички факти на обвинението, доброто му процесуално поведение, съдействието на
компетентните органи, както и критичното му отношение и дълбоко разкаяние относно
извършеното престъпление. С оглед на което моли настоящата инстанция да отмени
постановеният съдебен акт и да наложи минимално предвиденото от законодателната уредба
наказание спрямо подзащитния й.
В закрито съдебно заседание на 14.12.2021 г. въззивният съдебен състав по реда на чл.
327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране
на нови доказателства.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд, упълномощеният защитник на
подсъдимия, поддържа подадената въззивната жалба по изложените в нея съображения.
Пледира за изменение на наложеното спрямо подсъдимия наказание.
Представителят на Софийска градска прокуратура моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден. Споделя
изцяло изводите на предходната инстанция, в това число и съображенията на съда по
отношение на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Намира така
наложеното спрямо подсъдимия наказание за справедливо, като посочва, че предходната
инстанция е взела предвид броя наркотични вещества, установени в организма на
подсъдимия.
Подсъдимият не се възползва от правото си на последна дума.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от
НПК, намира за установено следното:
Съдебното производство пред първата инстанция е проведено при условията на чл.
371, т. 2 от НПК.
С определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК в хода на съкратеното съдебно
следствие първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, като е обявил, че ще
ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид естеството на процедурата на
съкратено съдебно следствие в нейната разновидност по чл. 371, т. 2 от НПК и съгласно
приетото в т. 8.2 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. ОСНК на ВКС, въззивният
2
съд на първо място следва да извърши проверка дали са били налице предпоставките за
провеждане на съкратено съдебно следствие.
В случая от протокола, удостоверяващ проведеното пред първа инстанция съдебно
заседание на 11.10.2021 г., се установява, че на подсъдимия И.Н. са били разяснени правата,
както и последиците от направеното самопризнание, като в производство е взел участие и
защитник. Подсъдимият е признал всички факти, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за същите. Районният съд е
заключил, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и по реда на чл. 372, ал. 4 е обявил, че няма да попълва
доказателствената съвкупност за признатите факти и ще ползва самопризнанието при
постановяване на крайния съдебен акт.
Предвид спецификата на производството по глава 27-ма от НПК преходната
инстанция е възприела изложената в обвинителния акт фактология на деянието. Настоящата
инстанция не намира основания за изменение на изводите по отношение на фактите и счита,
че първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа
обстановка, съвпадаща с изводите на въззивната инстанция, предвид това настоящата
инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка
и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.
Този съдебен състав констатира, че установената фактическа обстановка се подкрепя
от доказателствената съвкупност, приобщена в хода на досъдебното производство в това
число – самопризнанията на С., свидетелските показания на Г.Ц.Г., М.Е.С., В.Г.Д., Р.П..М.,
И.И.К., В. Н.У., писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за личен
обиск на лице /л. 9 от ДП/, АУАН № 327086 /л. 21 от ДП/, Заповед № 244/30.01.2021 г. за
прилагане на принудителни административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП /л. 22 от
ДП/, резултати от Drug Test 5000 /л. 27 от ДП/, справка - картон на водача /л. 28 -29 ДП/,
копие на протокол № *********-190000 за сервизна проверка на техническо средство Drug
Test 5000 /л. 30 от ДП/, талон за изследване, ведно със стикери /л. 39- 40 от ДП/, протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества и/или техни аналози /л. 41 от ДП/, справка за съдимост /л. 15 от СП
пред СРС/, справки от Агенция по вписванията, СДВР и НАП /л. 46, 48 и 61-62 от СП пред
СРС/, способи за доказване – съдебно химикотоксикологична експертиза /л. 33 – 37 от ДП/,
комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза /л. 59 – 63 от ДП/.
Въззивната инстанция установи, че е налице необходимият обем от доказателства,
които са в синхрон с направеното от подсъдимия самопризнание пред първоинстанционния
съд. Предвид което и съгласно формулировката на чл. 373, ал.3 НПК, направените
твърдения в обвинителния акт се възприемат за верни без извършване на традиционния
анализ по обсъждане, оценка и съпоставка на всяко доказателство, характерен за
наказателното производство, протекло по общия ред.
При така възприетата фактическа обстановка първостепенният съд законосъобразно и
обосновано е заключил от правна страна, че подсъдимият И.Н.С.. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.
От събраните по делото доказателствена съвкупност се доказа безспорно, че на
30.01.2022 г. около 22:00 часа, в гр. София, по бул. „Симеоновско шосе“, с посока на
движение от бул. „Г.М.Димитров“ към ул. „Николай Габровски“, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200“, с рег. № ******* МА,
след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол (активен наркотичен
компонент на канабис), 3,4 етилендиоксиамфетамин (MDA), метилендиоксиамфетамин
(MDМА, екстази) и кокаин, включени в Списък I – Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина на Наредбата за реда за класифициране
3
на растенията и веществата като наркотични към чл. 3 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, която употреба е установена от вещи лица при
Военномедицинска академия, които наркотични вещества се съдържали в кръвта и урината
на водача, биологичен материал, снет по реда, предвиден в чл.1, ал. 3 „ Употребата на
наркотични вещества се установява чрез използване на химико- токсилогични изследвания“
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози.
От обективна страна, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние по
управление, което действие съгласно задължителната съдебна практика, инкорпорирана в
ППВС № 1 от 1983 г., включва всички действия и бездействия с механизмите и приборите
на превозното средство, на процесното МПС, след употреба на тетрахидроканабинол
(активен наркотичен компонент на канабис), 3,4 етилендиоксиамфетамин (MDA),
метилендиоксиамфетамин (MDМА, екстази) и кокаин. Посочените вещества са
високорискови наркотични вещества съгласно Приложение № 1 от Наредба за реда и
квалификацията на растенията и веществата като наркотични. Употребата на
наркотичните вещества се доказа по безспорен начин след проведените изследвания в това
число тестването с техническо устройство„DrugTest 5000“ и токсикологичните изследвания
на урината и кръвта, чиито резултати сочат по еднопосочен начин консумацията им.
Ирелевантни към съставомерността от обективна страна се явявя това дали водачът
на моторно превозното средство е бил повлиян от наркотичното вещество. Такова изискване
законът не поставя, следователно от обективна страна съставът на престъплението по чл.
343б, ал. 3 от НК изисква единствено доказано управление на превозно средство след
употреба на наркотични вещества.
От субективна страна, деянието е осъществено под форма на вина – пряк умисъл,
като подсъдимият е съзнавал, че управлява лекия си автомобил след употреба на
установените наркотични вещества. Субективната страна на извършеното деяние изцяло се
доказва от събраните доказателства, доказателствени средства и извършените способи за
доказване, както и от самопризнанията на подсъдимия, дадени пред първостепенния
съд.
По отношение на наказанието и съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба,
както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи
следното:
Настоящата инстанция е сезирана с възражение от страна на защитника на
подсъдимия, свързано с доводи, че наложеното на подсъдимия наказание е несъразмерно
тежко. Въззивният съд намира така направеното възражение за неоснователно.
За осъществения състав на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, законодателят е
предвидил наазание „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 3 години и „глоба“ в размер от
500 до 1000 лева. В настоящия случай наказателното производство е протекло по реда и
правилата на съкратеното съдебно следствие, с оглед на което при определяне и
индивидуализацията на наказанието спрямо подсъдимия съдът следва да съблюдава
правилата на чл. 58а от НК.
Настоящата съдебна инстанция намира, че районният съд е индивидуализирал
правилно и в съответствие със законовите правила наказанието на подсъдимия. По
отношение на смекчаващи отговорността обстоятелства предходната инстанция правилно е
посочила, че самопризнанието, направено от страна на И.С. не следва да бъде отчетено като
смекчаващо. Основателно съдът е коментирал направеното самопризнание от страна на
подсъдимия в светлината на т. 7 от Т № 1/2009 г. на ВКС по т.д. № 1/2008 г., като е стигнал
до извод, че направеното изявление от страна на И.С. не следва да се цени като
4
обстоятелство, което е спомогнало съществено за разкриване на престъплението. Само по
себе си волеизявлението, с което подсъдимият признава фактите по повдигнатото обвинение
има за благоприятна последица редуцирането на така определеното наказание по реда на
чл. 58а от НК. С оглед на което, когато наказателното производство е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие в разновидността му по точка 2-ра, за да бъде отчетено
самопризнанието като смекчаващо обстоятелство, следва да бъде направено своевременно в
хода на досъдебното производство, да е допринесло за разкриване на инкриминираното
деяние, както и да е улеснило и подпомогнало разследващите органи при осъществяване на
следствените действия. В настоящия случай съдът не констатира подсъдимият С. да е
подпомогнал с поведението си работата на разследващите органи в хода на досъдебното
производство. В тази насока обичайното и необходимо съдействие, което всяко едно лице
следва да укаже при работата на органите на реда не следва да бъде третирано като
изключително.
По отношение на посочените във въззивната жалба други обстоятелства, които
защитата счита за смекчаващи, като добро процесуално поведение и съдействието на
компетентните органи, съдът отчита, че същите са били взети предвид от страна на
предходната инстанция при индивидуализацията на наказанието. С оглед на което
въззивният съд няма как да ги отчете повторно.
Във връзка с посоченото като смекчаващо отговорността обстоятелство разкаяние и
критично отношение от страна на подсъдимия, съдът не успя да изгради подобни изводи
относно поведението на И.С.. В тази връзка отношението на подсъдимия относно
извършеното от него престъпление се установява съобразно неговото процесуално
поведение в хода на наказателното производство, както и посредством изявленията на
подсъдимия, когато дава обяснения или когато се възползва от правото си на последна дума.
Пред настоящата инстанция подсъдимият С. прецени, че не иска да се възползва от
предоставеното му право на последна дума и не взе отношение по постановената спрямо
него присъда. Въззивният съд не успя да изгради изводи за дълбоко разкаяние и критично
отношение, проявено от страна на подсъдимия, посредством направените от него изявления
и в хода на съдебното производство пред районния съд. С оглед на което прецени, че не
следва да го отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Настоящата инстанция се присъединява към изведените от районния съд отегчаващи
отговорността обстоятелства, в това число наличието на предходни нарушения по Закона за
движение по пътищата, както и установените четири вида наркотични вещества, които са
открити в организма на подсъдимия към момента на инкриминираното деяние. Основателно
предходната инстанция е посочила, че комбинираната употреба на наркотични вещества от
различни групи - тетрахидроканабинол (активен наркотичен компонент на канабис), 3,4
етилендиоксиамфетамин (MDA), метилендиоксиамфетамин (MDМА, екстази) и кокаин
следва да се отчете като неблагоприятно обстоятелство. Едновременната употреба на
наркотични вещества от повече от един вид преди да предприеме управление на МПС
повишава обществената опасност, както на деянието, така и на дееца.
Въз основа на изложеното районният съд резонно е преценил, че в настоящия случай
не може да намери приложение чл. 55, ал. 1 от НК и наказанието на подсъдимия да се
определи при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или при
изключително такова. В тази връзка съдът следва да посочи, че от значение при преценката
дали да се определи едно наказание по реда на чл. 55, ал. 1 от НК е не само количественият
критерий, а критерият за сумарната значимост на смекчаващите обстоятелства. В
настоящия случай са изведени 4 обстоятелства, които имат смекчаващ характер – чисто
съдебно минало, трудова ангажираност, младата възраст, съдействие за протичане в разумни
срокове на наказателното производство и две отегчаващи отговорността обстоятелства –
броя на наркотичните вещества, установени в организма на подсъдимия при осъществяване
5
на инкриминираното деяние, и предхождащите нарушения на ЗДвП. Предвид наличието на
отегчаващи отговорността обстоятелства количественият критерий при многобройните
смекчаващи отговорността обстоятелства губи своето значение и става ненадежден при
определянето на значимостта им.
С оглед на което съдът прецени, че правилно предходната инстанция е
индивидуализирала размера на така наложеното наказание при превес от смекчаващи
отговорността обстоятелства по реда на чл. 54, ал.1 от НК. След което първостепенният съд
е съобразил императивно установеното му задължение да редуцира така определеното
наказание с 1/3 съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК, като е определил наказанието „лишаване от
свобода“ в размер на 8 месеца след приложената редукция.
По отношение на приложението на чл. 66 от НК, съдът намира, че основателно е
съобразено, че наложеното наказание на подсъдимия не е необходимо да бъде изтърпяно
ефективно и в настоящия случай следва да бъде приложено условно осъждане с изпитателен
срок от 3 години.
Правилно предходната инстанция е определила размера на кумулативно
предвиденото в санкционната част на престъпния състав наказание „глоба“ да е в
минималния размер от 500 лева.
Предвид обстоятелство, че подсъдимият има призната правоспособност на водач на
МПС, спрямо същият адекватно е приложен репресивният ефект на предвиденото в чл. 343г
от НК наказание „лишаване от право“ по чл. 37, ал.1, т. 7 от НК, а именно „лишаване от
право да управлява МПС“. Същото му е наложено за период от 1 година и 3 месеца, като
размерът му е съобразен с обществената опасност на дееца.
Съобразно изхода на делото съдът е дал законосъобразен отговор и във връзка с
направените по делото разноски.
С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и на
основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че обжалваната
присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Мотивиран от
горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 30 от 15.11.2021г. по НОХД 11255/2021 г. Софийски
районен съд – НО, 2-ри състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6