Р Е Ш Е Н И Е
№ 1301
гр.Пловдив, 24.06.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ – ри състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при участието на
секретар Теодора Цанова като разгледа адм. дело № 3157 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Й.Д.Й. *** против Заповед № ЗСП/Д-РВ/6841/ 08.10.2020
г., издадена от Директор ДСП – Пловдив, с която е отказана целева помощ за
отопление с електроенергия. В СЗ жалбодателят се явява лично и поддържа
жалбата.
Ответникът
чрез процесуален представител оспорва жалбата.
Жалбата е
подадена в срок и от лице, имащо право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
За да
откаже отпускането на целевата помощ за отопление с електроенергия за
отоплителен сезон 2020/2021 г. административният орган е посочил, че не е
изпълнено условието на чл.2, ал.1 от Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г., а
именно – средномесечния доход за предходните шест месеца преди подаване на
заявлението-декларация – 414, 47 лв., е по-висок от диференцирания доход за отопление - 360 лв.
От
доказателствата по административната преписка се установява, че доходите на
жалбодателя и неговата съпруга от пенсии /лицата нямат други доходи/ са в
размер на 3 881, 98 лв. Последното не се оспорва и от жалбоподателя и е
посочено в подадената жалба. Средномесечният доход на семейството, определен
след разделяне на доходите на шест /тъй като се вземат предвид предходните шест
месеца/ и разделяне на корекционен коефициент по чл.2, ал.3 от Наредбата
/определен със Заповед на МТСП/ е 414, 48 лв. /3 881,98 : 6 : 1,561/. Този
доход следва да бъде сравнен с диференцирания доход за отопление (ДДО),
определен по реда на чл. 2, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г.
Според чл. 2, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., основа за определяне
на ДДО е базовият доход за отопление (БДО), който съгласно § 6 от ДР на същата
наредба е равен на двойния размер на определения месечен гарантиран минимален
доход. С постановление на Министерския
съвет за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход
същият е определен на 75 лева месечно, следователно БДО е в размер на 150 лева.
При определяне на диференцирания доход
за отопление тъй като е налице повече от едно основание за определяне на
коефициент по ал. 5, е приложен коефициент с по-висок размер за двамата
съпрузи, а именно 1,2. Така диференцираният доход за отопление възлиза на 360
лв., като същият е равен на сбора от коефициентите на двамата съпрузи умножен
по 150, което е БДО, както беше посочено /1,2+1,2 = 2,4 х 150 =360/. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата „Право на
целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход
за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е
по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на
условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално
подпомагане (ППЗСП).“ Тъй като в случая
това условие не е изпълнено, съответно средномесечния доход 414, 48 е по-висок
от диференцирания доход за отопление, който в случая е 360, не са налице
основанията за отпускане на месечната целева помощ, и съответно при липсата на
други пороци по чл.146 от АПК, които да доведат до отмяна на оспорения
административен акт, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Й.Д.Й. *** против Заповед № ЗСП/Д-РВ/6841/ 08.10.2020 г., издадена от
Директор ДСП – Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: