О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
гр. Габрово, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, въззивен наказателен състав, в закрито заседание
на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА
ПОЛИНА
ПЕНКОВА
като разгледа докладваното от съдията Неделчев ВЧНД № 36 по описа за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 341,
ал. 2, във вр. с чл. 290, ал. 2 от НПК.
Образувано е по
частна жалба от адв. С.Т. ***, като повереник на частния тъжител Е.П. ***,
против протоколно определение от 29.05.2020 г. по НЧХД № 1128/2019 г. по описа на Районен съд –
Габрово, с което е спряно производството по делото, на основание чл. 290, ал.
1, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК, до решаване на въпросите по чл. 24, ал. 4
от НПК.
В частната жалба се развиват съображения
против изводите на съда, изложени в съобразителната част на обжалваното
определение, според които, за да бъде спазен принципа „ne bis in idem“, съдебното производство следва да са спре.
Частният жалбоподател обръща внимание, че тъжбата, въз основа на която е
образувано производството пред РС – Габрово, е основава на разпоредбата на чл.
130, ал. 2 от НК – престъпление против личността, като обектът на посегателство
е телесната неприкосновеност на всеки един гражданин, докато приключилото
административнонаказателно производство се основава на чл. 4 от Наредбата за
обществения ред на територията на Община Габрово, което правило защитава
обществения ред и спокойствие на територията на общината. Счита, че става
въпрос за две различни деяния – нарушаване на обществения ред, във връзка с
което е проведено административнонаказателното производство, и накърняване на
телесната неприкосновеност на личността, за което се води наказателното
производство. Намира, че в случая са налице две отделни деяния, поради което не
е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК. На следващо място, в
частната жалба се посочва, че принципът „ne bis in idem“ се проявява само в наказателното
производство, а административнонаказателното производство не е такова. Позовава
се на решение № 118/04.07.2019 г. по н.д. № 375/2019 г. на ВКС, I-во н.о. В частната жалба се прави искане за
отмяна на определението за спиране на производството и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Габровският окръжен съд, след като провери обжалваното
и съобрази оплакванията, развити в частната жалба, намира за установено
следното:
Частната жалба е депозирана в
законоустановения срок и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Производството по НЧХД № 1128/2019 г. по описа
на Районен съд – Габрово е образувано по частна тъжба от Е.П. ***, чрез адв. С.Т.,
против П.К.К. ***. С тъжбата пострадалият П. повдига против подсъдимия К.
обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за това, че на
10.08.2019 г., около 09.30 часа, в землището на с. ***, общ. **, в
негов имот, му причинил болки и страдания, чрез нанасяне на удари с дървената
част на вила в областта на гръдния кош, от които са причинени подкожен хематом
и кръвонасядания в областта на лявата млечна жлеза и долния край на гръдната
кост.
В проведеното на 04.12.2019 г. съдебно
заседание пред районния съд подсъдимият К., чрез защитника си адвокат Любомир
Цонев от АК – Габрово, представил наказателно постановление № 402/02.10.2019
г., издадено от Зам. – кмет на Община Габрово, с което е наказан с
административно наказание глоба в размер на 150 лв. за нарушение по чл. 4, ал.
1 от Наредба № 3 за опазване на обществения ред и сигурността на територията на
община Габрово. В обстоятелствената част на НП се посочва, че деянието, в което
се е изразило административното нарушение на П.К. се изразява в това, че на
10.08.2019 г., 09.30 часа, в с. ***,
общ. ***, предизвиква скандал и нанася побой – удар с
дръжката на градински инструмент /вила/ в областта на гърдите на Е.П. ***, блъска
и събаря на земята В. К. Д.
– С. от с. ***, като с действията си нарушава обществения ред и изразява явно
неуважение към обществото. Наказанието е изпълнено, чрез плащане на глобата от
150 лв., видно от приходна квитанция от 30.10.2019 г. От изискания от настоящия
съд заверен препис от наказателното постановление се установява, че същото е
влязло в сила на 07.11.2019 г.
За да спре наказателното производство съставът
на Районен съд – Габрово приел, че както в административнонаказателното, така и
в наказателното производство се касае за действия на едно и също лице,
индивидуализирани в нужната степен като време, място и начин на извършване,
насочени срещу един и същи пострадал, за да се заключи, че описаните състави на
административно нарушение и престъпление, за което е предаден на съд
подсъдимият, сочат на идентичност на деянието и ако не бъде прекратено едно от
двете водени срещу подсъдимия К. производства, ще се стигне до нарушаване на
забраната „ne bis in idem“. По тези
съображения съдът е спрял производството по делото, като е определил същото да
се докладва след изтичане на един месец от влизане в сила на определението за
спиране – с оглед преценка необходимостта от възобновяване на производството;
определил е препис от влязлото в сила определение да се изпрати на окръжния
прокурор при Окръжна прокуратура – Габрово за предприемане на съответни
действия по възобновяване на приключилото административно-наказателно производство.
Въззивният съд счита, че атакуваното
определение е правилно и съобразено с нормативните правила, както и с
тълкуването, застъпено в тълк. решение № 3/22.12.2015 г. по тълкувателно дело №
3/2015 г. на ОСНК на ВКС.
Във връзка с
оплакванията в частната жалба, настоящият съд следва да посочи, че приключилото
против П.К. административно наказателно производство е с характер на
наказателно производство по смисъла на КЗПЧ, независимо от различната му
квалификация по вътрешното ни право. Признаците за преценка дали едно производство
е наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7,
които са изведени в цитираното тълкувателно решение и съответни на практиката
на Съда по правата на човека, са известни като тест „Енгел” или критерии
„Енгел”: 1. квалификация на деянието по националното право; 2. характер и естество
на нарушението; 3. вид и тежест на предвиденото наказание („суровост на възможното
наказание”). Производството може да се класифицира като наказателно и тогава,
когато не е квалифицирано като такова по вътрешното право, ако изследването на втория
и/или третия критерий доведе до извод за наказателен характер на обвинението и/или
на предвидената санкция. В конкретния случай, нормата на чл. 4 от Наредба № 3
за опазване на обществения ред и сигурността на територията на община Габрово
защитава обществените отношения, свързани с реда, сигурността и общественото
спокойствие на територията на общината. Същата е насочена към неограничен кръг
от адресати. Нарушаването на въведените правила е скрепено със съответни
неблагоприятни последици, изразяващи се в налагане на наказание. Следователно,
проведеното против П.К. производство по издаване на наказателното
постановление, което е влязло в сила, е с наказателен характер, независимо че
по смисъла на ЗАНН се определя като административно-наказателно.
На следващо
място, свързващият елемент (idem)
между двете производства следва да се определи на база фактическото обвинение.
Съдът счита за несъмнено, че е налице пълна идентичност на фактическите
обстоятелства по двете производства - същите се отнасят до един и същи
извършител и са неразделно свързани помежду си във времето и в пространството. При
преценка на идентичността не следва да се отдава значение на правната квалификация
на деянието в едното и в другото производство. Що се отнася до тезата в
частната жалба, че в случая са извършени две отделни деяния с различни обекти
на защита в условията на идеална съвкупност, същата намира своя категоричен
отговор отново в посоченото тълкувателно решение, където в т. 3.1. се приема
следното: „Деецът не следва да носи едновременно наказателна и административнонаказателна
отговорност в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени
едновременно наказателна и административнонаказателна норма с различни обекти
на защита“, а в съобразителната част на решението са развити пространни мотиви
за незаконосъобразност на идеята за своеобразна „идеална съвкупност” от
различни по вид правонарушения (престъпление и административно нарушение),
защото такъв институт не е установен нито от нормите на НК, нито от
разпоредбите на ЗАНН.
Цитираното в
частната жалба решение № 118/04.07.2019 г. по н.д. № 375/2019 г. на ВКС, I н.о., е неотносимо към случая. Както изрично
е посоченото в този акт на върховната съдебна инстанция, решението относно
правилото „ne bis in idem“ изиска
преценка дали приключилата административна процедура е с наказателен характер.
От изложената фактология на обсъждания в това решение казус става ясно, че
наказателното производство се е развило по обвинение за престъпление по чл.
123, ал. 1 от НК, след като преди това са били налице влезли в сила наказателни
постановления на Дирекция „Инспекция по труда“ за нарушения на Наредба № 2/2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР.
ВКС е обърнал внимание на необходимост от преценка на наказателния характер на
приключилото административно-наказателно производство, и доколко установените
при провеждането му деяния нарушават правна норма с неограничен кръг от
адресати или е насочена към специфична група субекти. Това е било необходимо,
защото във втората хипотеза административната процедура няма характеристиките
на наказателна такава, съответно не съставлява пречка за провеждане на
наказателното производство.
В заключение настоящият съдебен състав следва
да посочи, че определението за спиране на наказателното производство следва да
се потвърди, тъй като същото е правилно и законосъобразно. В съответствие с
процесуалния закон първоинстанционният съд е предвидил сезиране на Окръжна
прокуратура – Габрово за предприемане на съответни действия по възобновяване на
приключилото спрямо подсъдимия административно-наказателно производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 341,
ал. 2, във вр. с чл. 290 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 29.05.2020 г. по НЧХД
№ 1128/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е спряно
наказателното производство, на основание чл. 290, ал. 1, във вр. с чл. 25, ал.
1, т. 5 от НПК, до решаване на въпросите по чл. 24, ал. 4 от НПК.
Определението не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.