Р Е
Ш Е Н И Е
№
.. 06.06.2016г град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Търговищкият окръжен съд наказателно отделение
На двадесет и пети май две хиляди и шестнадесета година публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : АНГЕЛ ПАВЛОВ
ЙОРДАН
И
Секретар: И.Г.
Като разгледа докладваното от съдия Б.Янкова
въззивно н.ч.х.д. № 89 по описа за 2016 година, на ТОС , установи
следното:
Производството
е по реда на чл.313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба, подадена от Ю.П. - частен тъжител по нохд № 27/2016г по
описа на ПРС, против присъда № 51 / 24.03.2016г
постановена по същото дело, с която
подсъдимия Г. Т.Г., с
ЕГН ********** *** е бил признат за невиновен в извършването на вмененото му с тъжбата престъпление по чл.148 ал.2
във вр с ал.1
т 3 и 4 във вр
с чл.147 ал.1 от НК , а предявения срещу
него граждански иск в размер на 1000лв е
бил отхвърлен изцяло. С оглед изхода
на делото съдът осъдил тъжителката да заплати направените от подсъдимия разноски
за защитник .
Считайки присъдата за неправилна и
незаконосъобразна, с въззивната жалба се
иска отмяната й и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за
виновен за престъплението, за което е повдигнато частното обвинение.
В съдебно заседание, тъжителката - въззивник
в тази инстанция Ю.П. редовно призована
се явява. Лично и представлявана от повереник - адв. С.Л от
АК Русе поддържа въззивната жалба и искането за отмяна на първоинстанционната
присъда. Повереникът на тъжителката развива пространно съображения за неправилност
и необоснованост на първоинстанционната присъда Излагат се доводи за
съставомерност на престъплението ,
предмет на тъжбата и се поддържа
искането за уважаване на предявения
граждански иск в пълен размер. Поддържа
се и направеното с въззивната жалба искане за събиране на нови
гласни доказателства, което след уточняване на фактите, за установяване на
които се прави и като ги намери за относими към предмета на доказване,
въззивният съд го уважи , като допусна до разпит водените двама свидетели.
Подсъдимият
Г.Т.Г., редовно призован се явява. Упълномощеният му защитник - адв. Р.К. оспорва изцяло въззивната жалба, считайки я за
неоснователна. Устно развитите доводи от
защитата са в посока отсъствие на
съставомерно по см на чл.147 ал.1 от НК деяние . Моли за потвърждаване
на първоинстанционната присъда. Оспорва
направеното доказателствено искане, с доводи, които
въззивният съд намери за
неоснователни.
В последната си дума подсъдимият Г. застъпва позиция за невинност и моли за справедлива присъда .
След като провери оплакванията в жалбата,
аргументирани подробно устно в
пледоарията на адв.Л , след като обсъди
възраженията на защитата и като провери изцяло правилността на обжалваната
присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК
, съдът установи следното :
Фактическата
обстановка е изяснена в необходимата
за решаване на делото пълнота , като всички събрани писмени и гласни
доказателства са били подложени на внимателна преценка от решаващият
съд , който въз основа на комплексния им анализ вярно е
формирал фактическите си изводи .
Разпитаните пред въззивния съд свидетели – Г.Г и С.Ст установяват
принципно относими към предмета на доказване обстоятелства, които не променят
фактите, приети за установени от
първостепенния съд . Изводът се налага от
съдържанието на депозираните им показания, съпоставени с пределите на предмета на доказване , очертан от внесената
пред първа инстанция частна тъжба. Така
, на първо място установеното от показанията на св.Г обстоятелство, че същият не е спонсорирал пътуването на
танцовия ансамбъл към читалището до република Турция, нито е обещавал да го стори , не налага
друга ,различна от дадената от РС
оценка на действието на подсъдимия по
изпращането на процесната докладна записка , тъй като в абзац трети от същата не се
твърди,че подсъдимия е узнал за това обстоятелство от В.Н или
от Г Г. Първичната информация,
отречена да е вярна в депозираните от св.Г показания, би имала значението,
което се търси от тъжителката и
упълномощения й повереник - като доказваща ЗНАНИЕ ЗА
НЕВЕРНОСТ, респективно
умисъл за клевета, ако
обаче в самата записка бе
изнесена по този начин . Видно от абзац трети, в същата е изписано ,че информацията за спонсориране пътуването на танцовия
ансамбъл –при това за Гърция /а не за
Турция/ , е получена от „г-жа П.
„ , от която узнали , „Че средствата за
пътуването са били осигурени от господата В.Н и Г Г“ . Както е известно,
частният тъжител е страна в частното наказателно производство и за разлика от частния обвинител не може да
съвместява и качеството на свидетел, но което е
по-същественото в случая , посоченото в записката е изнесено като вторична
информация, узната от г-жа П., а не пряко от посочените две лица – В.Несторов и Г.Г .В този
смисъл показанията на св.Г не опровергават фактическите изводи направени от РС и не обосновават промяна на възприетите за установени фактически обстоятелства. Показанията на
втория свидетел –С.Ст касаят представените пред въззивния съд нови писмени
доказателства относно искането на лицето М. М за членство в Читалището и подадената от него
молба до Настоятелството. С изнесените
от свидетелката данни се твърди
провокативност в поведението на М, което заедно с други причини- липса на адресна регистрация на
територията на с.Паламарца мотивирали отказа за прием . Приобщените към доказателствената съвкупност нови писмени
доказателства - молба, жалба до
прокуратурата и отказ за образуване на
д.п. , поради отсъствие на достатъчно
данни за извършено престъпление от общ
характер, преценени към
предмета на доказване по настоящото дело
по-скоро подкрепят, отколкото
да опровергават взетото от РС решение, обективирано
в постановената присъда .Това е така, понеже предмет на установяване е
твърдяното в тъжбата умишлено /пряко или при евентуалност /
намерение на подсъдимя да урони доброто име на тъжителката в
обществото като разгласи неверни факти, в чиято
неверност е убеден / и последното
– знанието за неверността на позорните по характера си обстоятелства е
безспорно доказано/ или като й припише престъпление,което не е
извършила. Видно от представените
писмени доказаталства кандидат за
членство в Читалището е сезирал прокурора за нарушения в процедурата и е била
извършена проверка по случая , което кореспондира
с информацията посочена в абзац
втори в записката и в този смисъл опровергава
съставомерност от субективна страна, тъй като написаното
има обективна основа . В
случая не е от значение верността на написаното от М, а факта, че
същото обективно е налице и съставлява , подкрепяща субективната увереност на подсъдимия, в основателността на написаното,
което от своя страна изключва умисъл
/пряк или евентуален/ за клевета.
От съвкупния анализ на всички гласни и
писмени доказателства прозира очевидно създали се
обтегнати междуличностни
отношения, но твърдяната от св.Ст мотивация
на подсъдимия , обоснована с резултати от провеждани местни избори,
не съставлява достатъчно доказателство
по см на НПК за установяване по
изискуемия безспорен и категоричен
начин съставомерната по чл.147 от НК
цел. Нещо повече, показанията й остават
изолирани от другата група
доказателства, към които се отнасят : обстоятелството,че докладната
записка е адресирана до конкретно лице –Кмета на Община Попово с конкретно
искане,което е и изпълнено- проведен е финансовия одит и на
последно масто резултата от същия, доколкото макар и
не сериозни и съществени, но пропуски по пункт първи и втори все пак са били установени и са били дадени съответните препоръки.А както се
посочи, дори и представените пред
въззивния съд нови писмени доказателства,
подкрепят съществуването на обективна основа за формиране на субективна
увереност в изнесените в докладната
записка обстоятелства,за
изясняване на които – за изясняване действителното
състояние на узнатата информация , подсъдимия е поискал и извършването на финансовия одит.
Съобразявайки и установеното при въззивната
проверка процесуално изрядно поведение на РС, който при събирането
и проверката на формираната пред него доказателствена
съвкупност не е допуснал нарушения на
закона, въззивния съд, като прецени и относимостта и значението към фактите на новосъбраните доказателства не
намери основания за възприемане на
различни, от направените от решаващият
съд фактически изводи.
Безспорно е,че поводът за предприетото частно
наказателно преследване е въпросната докладна записка, подадена от подсъдимия, в
качеството му на кмет на с.Паламарца, съдържаща
изброени обстоятелства, свързани с
дейността на читалището в същото село и в частност на тъжителката като негов секретар , въз основа
на които е поискано от Кмета на Община Попово
да разпореди финонсов одит, какъвто е бил и извършен. При застъпена от
подсъдимия позиция да не дава обяснение по обвинението, което е едно от
основните му права , част от правото му на защита по чл.55 от НПК, то и конкретните обстоятелства по самото подаване на записката не са установени . В
същото време обаче да се приеме за недоказано, както изтъква
защитата , че не подсъдимия е автор на записката е лишено от основание, най-малкото
поради факта, че безспорно по тази записка
не само е било взето отношение от кмета на Попово, но и разпоредената проверка/
финансовия одит/ реално е бил извършен.
Освен казаното, развитата в тази посока защитна теза е не само без доказателствено основание, но и е в противоречие с правилата
на формалната логика, защото е трудно са
се допусне, че по всяка „хвърчаща“
записка, без проверка за автентичност, Кмет на Община би предприел
каквито и да е действия, още по-малко
възлагане на поискания с тази записка финансов одит. Поради което и без
обясненията на подсъдимия,
доказателствената съвкупност не оставя съмнение, че докладната записка е
подадена от подсъдимия в
качеството му на Кмет на с.Паламарца .
Безспорно
по нататък, конкретното съдържание на
изложените в записката обстоятелства е установено пряко от нейното съдържание , като първичния документ
, в заверено копие е налично по делото и е приложено между кориците- л. 11 - л 12/ .
По същество, първостепенният съд е извършил правилен прочит на изнесените обстоятелства, като съдържанието
коректно е възпроизведено в мотивната част на присъдата. Без да е
необходимо цялостното преповтаряне, съществени са онези пунктове, инкриминирани
в тъжбата като покриващи /според възведеното
частно обвинение /признаците на квалифицирана клевета- по чл.148 ал.2 във вр с
ал.1 т 3 и 4 във вр с чл.147 от НК. Видно от записката , подсъдимият в качеството си кмет на с.Паламарца/ избран на
1.11.2015г –вж л. 42 от нчхд/ е поискал
разпореждане за финансов одит на дейността на НЧ“Искра„ в с.Паламарца, за последните 4 години, като обосновал искането си с изложение
в няколко пункта : че е „сериозно
обезпокоен от ситуацията в
читалището на селото, непрозрачността в работата на настоящото му ръководство странните методи за подбор и
практически блокирани възможности за
прием на нови членове на читалището
„ – абзац първи/ л.11 /, както и че „От
проведените множество разговори достигнах до обосновано мнение, че в
основата на всички тези действия стои секретарят на читалището госпожа Ю.П.“.
В следващите шест абзаца от докладната
записка подсъдимият изброява поводът за
искането му, изведени обобщено в
две посоки : 1/ нарушения на ЗНЧ, изразени в това че „ без свикване на общо събрание функциите
на председател са били възложени от г-жа П. на
г-н И.Л.И, който е счетоводител и
на читалището и в семейната й фирма и че
„Заседания на Настоятелството , също в нарушение на ЗНЧ не се провеждат , а решения се вземат
еднолично от секретаря , а това води до фрапиращи нарушения“, и 2/
неяснота на начина на разходване на събрани по различни поводи финансови
средства , вкл и поради липса на отчетност / относно превоза за участие във фестивал в гр.Бяла / .
Обективираното в края на изложението мнение на
автора –подсъдимият Г. , че изброените
в същото проблеми/случаи/ „показват стила на работа на секретаря на читалището госпожа П., а това поражда
основателно напрежение сред жителите на село Паламарца“ е възпроизведено
в тъжбата, с изведената в същата
оценка, като „показващо ясно негативното му
отношение към стоящата в основата на всички изброени деяния“ /стр
втора от тъжбата/ .С предложения в
тъжбата собствен аналитичен прочит на изложението
в докладната записката , а именно,
че с „обоснованото си мнение“ подсъдимият всъщност „прави
квалификация „ за стила на работа на тъжителката , като секретар на
читалището и по-конкретно, че според
подсъдимият „този стил е вреден за дейността
на НЧ Искра 1893„ и се свързва с некомпетентност, нарушения на закони,
незаконосъобразност ,вземане на неправилни управленски решения .“ /цитатът е от стр втора от тъжбата/ е свързано и обосноваване
основателността на възведеното частно обвинение . Както е очертана
в диспозитивната част на тъжбата и в
съответната й дадена с разпореждането
квалификация престъплението на
подсъдимия е предявено от
частната тъжителка за това, че е разгласил
позорно обстоятелство, а именно
„некомпетентност при изпълнение на
задълженията ми като секретар на народно
читалище „Искра 1893г “ ,вземане на неправилни
и вредни за читалището управленски решения / първата форма на изпълнителното деяние по чл.147 ал.1
от НК/ и в „ приписване на неизвършено от мен престъпление по чл.201
от НК - противозаконно разпореждане
с чужди пари,вещи и други ценности в мой
интерес или и на другиго „ / втората форма на изпълнителното деяние
по чл.147 ал.1 от НК/.
Цитатите са наложителни, тъй
като несъмнено конкретните изнесени обстоятелства в процесната докладна записка и дадения им в тъжбата прочит, респективно
очертаните от частното обвинение/ от фактологическото описание – изрази и писмени изявления/ предели на
доказване, очертават и
параметрите на дължимата въззивна проверка . Казаното уточнение е необходимо и поради това, че с въззивната жалба се въвеждат
нови „позорни „ обстоятелства
, за които се иска
осъждане на подсъдимия, което е
недопустимо - вж например въвеждането в обективния състав на
престъплението по първата форма на изпълнителното деняие на „ блокиране
прием на нови членове „ каквото
изявление не е инкриминирано в тъжбата
като словесен писмен израз и не е предявено фактологически в частната тъжба. Без
съмнение квалификацията на
престъплението не е вменена в задължение на частния тъжител Ю.П. , но несъмнено в тъжбата следва ясно и точно да са очертани фактическите рамки на обвинението, което в конкретния случай, с оглед вида на престъплението означава ясно и точно посочване на онези изрази, от които е изведено твърдяното
престъпление .Видно от описанието в тъжбата и в обобщението на
обстоятелствата, квалифицирани като „позорни“
на стр пета от тъжбата „ блокирането на прием на нови членове „ не е
посочено .
С
направеното уточнение, при така установените обстоятелства , възприети
в общи линии и от решаващия съд , направените от него в обжалваната присъда правни изводи , че поведението на подсъдимия
обективирано в изготвяне и подаване на процесната записка с вложеното в нея
съдържание не покрива състава на престъплението клевета от
обективна и субективна страна, са
законосъобразни .
Изследвайки обективните и субективни признаци
на престъплението , за което подсъдимият
е бил предаден на съд - основният състав
на което е по чл. 147 ал.1 от НК / с утежняващите две квалификации по
ал.2 във вр с ал.1 т 3 и 4 от НК/ ,
правилно РС е приел, че те не се
субсимират в описаното в тъжбата поведение на подсъдимия и в този смисъл деянието му не осъществява състава на вмененото
му с частната тъжба престъпление. При очертаните
в мотивите към присъдата фактически
обстоятелства, които по изложените
по-горе съображения, въззивната инстанция
споделя , правните изводи на РС, въз основа на които подсъдимия е намерен за невиновен по обвинението да е извършил престъплението
клевета ,в двете му форми на изпълнително деяние, са правилни и почиват на точното приложение на материалния закон, подкрепени и с цитирана съдебна практика, на която
основателно се е позовал решаващия съд .
Клеветата, както
правилно е отбелязал РС, е
умишлено престъпление, с което обективно
се възпроизвеждат твърдения, позорни по своя характер за някого или изразени в приписване на
престъпление някому, при което деецът съзнава и иска или най-малкото допуска настъпването
на обществено опасните последици –
уронване доброто име на адресата на позорните твърдения и накърняване на
репутацията му в обществото . Посоченото обаче - както позорния характер на твърденията, така и преследваната с казването им/или както е в
казуса - с изписването им/ цел трябва обективно да е налице, при това
недвусмислено и конкретно, а не да е изводимо само от представите на адресата, в случая тъжителката. В този
смисъл е разбирането на ВКС обективирано в цитираните от РС Решения на ВКС , вкл
и Решение № 80 от 9.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 766/1997 г., II н.о, съгласно което : Клеветата е разгласяване на факти и обстоятелства, които са неистински
и позорни. Това именно изпълва съдържанието на обективните
признаци от състава на престъплението, а не субективни оценъчни съждения и
изводи, които не са част от обективната действителност. Деецът не може да носи наказателна отговорност за чужди изводи,
разсъждения и предположения“.
От самото фактическото описание в тъжбата, изискващо
посоченото по-горе коректно цитиране съдържанието на докладната записка ,
инкриминирано като попадащо под признаците на клевета е „обоснованото
мнение“ на подсъдимия , основано на
последователно изложени факти, с което
същият прави квалификации за стила
на работата на тъжителката
като секретар .. / вж
абзац пети от стр втора от тъжбата / .
Т.е. инкриминираното поведение- позорността на изложените факти и приписаното престъпление е
съзряна не в самото изложение на фактите в
докладната записка, а в
„обоснованото мнение“ на подсъдимия, който „прави квалификации за
работата“ на тъжителката за стила и
методите й на работа като секретар и
„който стил е вреден за дейността
„ на читалището и „се свързва с некомпетентност нарушение на закони, незаконосъобразност,
вземане на неправилни управленски решения“
или иначе казано при прочита на съдържанието на докладната записка тъжителката е възприела , че същата съдържа МНЕНИЕТО на кмета за нейната
некомпетентност, незаконосъобразност, противозаконно разпореждане с чуждо
имущество .
Както
правилно е коментирал РС/ позовавайки се на
непротиворечивата съдебна
практика, цитирана в мотивите/, последователно
се приема от съдилищата, че само по себе си, мнението, ако самото то не съдържа непристойни изрази или поведение /поради
което да осъществява самостоятелно
състав по чл.146 или 147 от
НК / , не осъществява
престъпния състав на клевета, а представлява
упражняване на гарантирано от Конституцията на РБ право чл. 39, ал. 1 / право да изразява мнение или такова по чл.45 от КРБ – право на жалби и сигнали . Това право разбира се не е абсолютно и когато със същото съзнателно се
злоупотребява, няма за последица отпадане отговорността за клевета. В конкретния случай
обаче, както правилно е разсъждавал РС, с подадената докладна записка подсъдимият
не е осъществил обективните и субективни признаци на вмененото с тъжбата престъпление
клевета, в двете му форми на изпълнение –разгласяване на позорни обстоятелства
и приписване на престъплението, а е реализирал правото си да сезира компетентни да се разпоредят да извършат
проверка органи- кмета на Община Попово- вж в тази
посока и Решение № 70 от 25.02.2009 г. по н.
д. № 36/2009 г., I н. о. на ВКС
Във връзка с казаното следва да се посочи и това, че обективността на престъплението не зависи от
субективната собствена оценка на
пострадалия за параметрите на вътрешното му усещане за авторитета му в обществото. От значение е съотносимостта
на преследваната с казаните думи
или в случая с написаното в записката, цел
- дали покрива елементите от субективния състав на престъплението
клевета, а именно – да се накърни доброто име на
пострадалия и репутацията му в
обществото . Но целта трябва да е обективно установена и да следва от
обективното поведение на подсъдимия, надлежно доказано, а не да се извлича от представите на засегнатото
лице . В контекста на казаното няма как да получат друга правна оценка
установените от приложените доказателства, безспорен принос и водещо участие
на тъжителката в развитието на културните дейности в селото и признание за
ръководения от нея художествен колектив, присъдените й вкл и като индивидуален изпълнител награди. Творческият
потенциал и заслуги на тъжителката сами по себе си не могат да подменят правните изисквания към обективността на признаците
по чл.147 ал.1 от НК, вменено с
частната тъжба, които в случая не са налице
.
По идентичен начин стои въпроса и
с втората форма на изпълнителното деяние на
вмененото престъпление по чл.147 ал.1 от НК, а именно „приписване на
престъпление“, извършването на което е
изведено в тъжбата отново от собствения прочит на описаните в записката
случаи, по повод на които е поискано
извършването на финансовия одит.
В пункт 2, 3 ,4,5 и 6 от записката подсъдимият е посочил случаите,
в които излагайки станали му известни факти във връзка
с набирането и разходването на средства , счита,че неяснотата със съдбата на последните изисква финансова проверка .Поради което е и
подал процесното искане – чрез въпросната докладна записка, за извършване на
съответния финансов одит . Изведените признаци
на квалифицираното в тъжбата като престъпление по чл.201 от НК поведение
на подсъдимия , правилно са
ценени от първостепенния съд като изводими само чрез
собствения прочит на тъжителката. Въззивната инстанция не намира
основание да не се солидаризира с казаното
от РС в
абзац пети от стр трета на
мотивите , т.к несъмнено е
изискването към извършеното
деяние, за което се твърди, че осъществява
клевета чрез втората форма на изпълнителното деяние – „приписване на
престъпление“ , да е достатъчно ясно и недвусмислено описано, така че да
позволява , макар и да не е напълно конкретизирано , идентифицираното му именно като престъпление.Сравнението на
изложените в записката обстоятелства с
направената им в тъжбата правна
оценка не обосновава направените в същата изводи, че чрез тях се
приписва на тъжителката конкретно
престъпление- длъжносто присвояване / чл.201
от НК/ . В изложението няма твърдения в посочения смисъл : не е
посочено, че тъжителката се е
разпоредила противозаконно с връчени й в служебното й качество пари или
ценности . Подсъдимият не е посочил
какво е станало с парите, още по-малко ,че са присвоени от тъжителката, а е изискал одит поради липсата на яснота при разходването на средства, събирани в читалището/и от самата тъжителка/ във връзка с планирани събития и в
частност липсата на отчет за някои от
тях ,вкл и по двата проекта и за превоза
до гр.Бяла.
Дори и цялостния прочит на изложението , която свързано позволява извода, че подсъдимият е изразил своето негативно мнение за
правилността на извършеното от
тъжителката разходване на събраните средства , не е достатъчно да изпълни
признаците на престъпление по см 9 ал.1 от НК , защото само по себе си неправилното разходване или
неотчитане на събрани средства не е априори престъпление по НК .
Безспорно
е, че отговорност за клевета се носи и
тогава, когато позорните по характера
си обстоятелства или приписаното
престъпление се изнасят като „слух
и съмнение“ / вж Р 51/80 на ВС/ без деецът да е бил напълно убеден в казаното
или написаното, но в случая извод
в тази посока също не може да бъде направен
от
оценката на установените факти. Защото видно е, че подадената докладна записка е резултат от предприето от подсъдимия действие
по поискана проверка и не съдържа констатации , а изложение на
обстоятелства, въз основа на които
се иска финансовия одит. Основата
за направения извод е самото поведение на подсъдимия, т.к за намеренията му се съди
от обективно осъществените му действия. А в конкретния казус поводът
за подаване на записката не се състои в съобщаване /разгласяване / на „твърдяни констатации“,
а съставлява мотивиране основателността на поискания одит . Констатираните от ръководителя на звено „Вътрешен одит“ Д.М , макар и незначителни като процент спрямо общия
обем на проверката отклонения /вж
изводите и препоръките в доклада
–стр 2 и 3 от същия /, също не
обосновават извод за пряка или дори в
условията на евентуалност цел на подаването на записката , насочена към
уронване на доброто име на тъжителката в обществото . В настоящият случай от доказателствата по делото не само не може да бъде
изведена увереност в неистинността на изнесените обстоятелства , а обратно
поведението му по подаване на записката и целта й - искане за проверка чрез
извършване на финансов одит, я опровергават. В подкрепа на казаното е и
анализът на събраните във въззивната
инстанция нови доказателства , установяващи
действителното наличие на обективна основа за изнесените в записката
проблеми във връзка с приема на нови членове,без значение за предмета на делото
дали самото поведение на лицето М. М е
било коректно или не .
Гласните доказателства, събрани
чрез разпита на свидетелите Н.К Д.Т,
И.И и К.М не опровергават направените от РС верни
фактически изводи, като оценката на тяхното съдържание не опровергава констатираното отсъствие на обективни и
субективни признаци на вмененото с тъжбата престъпление. Свидетелските
показания в съвкупност подкрепят
обстоятелствата, доказани по несъмнен начин с приложените към тъжбата
писмени доказателства и същите, както се посочи по-горе са безспорни и категорично
установяват приноса на тъжителката
за развитието на читалищното дело, но не опровергават несъставомерността на деянието на подсъдимия . Нещо
повече по относимите,
включени в предмета на доказване факти, те не кореспондират с писменото доказателство - доклада от одита , доколкото изводите
в т 2 и дадените препоръки / вж л. 3 от доклада –л.9 от нчхд/ не съответстват на твърдяната от св.К
„безупречност“ във финансовото отчитане. Като отново следва да се
подчертае изрично, че както в записката, така и в одита проверката касае изрядността при
описването/ от счетоводна гледна точка/,
не и твърдения за присвоителна дейност.
Въззивният
съд намира за неоснователни
наведените в с.з. доводи на повереника на
тъжителката - адв.Л
, обосноваващи преследваната с
подаването на записката съставомерна цел , изведена от отсъствието на право да я подава и от пълната невярност на изложеното в нея. Несъстоятелността на
развитата аргументация произтича дори само от факта, че по подадената записка е взето отношение и е
проведен одит, което не би било извършено, ако е била недопустимо инициирана от лице не
разполагащо с това право , а самия
факт,че по два от пунктовете са констатирани несъответствия и са дадени
препоръки, е достатъчен за да обори
основателността и на втория довод на повереника.
В заключение , ангажираната
от тъжителката доказателствена съвкупност –гласни и писмени доказателства, включително
и представените пред въззивния съд не обосновават извод, че със съставянето и
подаването на докладната записка
подсъдимият е е целял или допускал увреждане доброто име и обществената оценка на тъжителката или да и припише престъпление , а е изразил в писмена форма , до Кмета на община Попово искането си,направено в качеството му
на кмет на село Паламарца за проверка
относно стриктното спазване на
изискванията на ЗНЧ и начина, по който
се отчитат средства на читалището, обосновавайки
чрез изложените обстоятелства основателността на поискания финансов одит . Тези
му действия не покриват признаците на престъплението клевета и в двете му
изпълнителни форми .
Ето защо и като е признал подсъдимия Г. за невинен по
обвинението за престъпление по чл.148 ал.1 т 3 и 4 във вр с чл.147 ал.1 от НК първоинстанционния
съд е постановил обоснована и законосъобразна от материално правна и
процесуално правна гледна точка присъда,
поради което и въззивния съд намира жалбата, с доводите в нея и развитите
устно съображения, за неоснователна.
При отсъствие на виновно увреждащо поведение, обосноваващо гражданска отговорност за обезвреда, то и правилно РС е отхвърлил като неосноватален и предявения граждански
иск .
При служебната проверка
не бяха констатирани основания за
изменение или отмяна на проверяваната присъда, поради което и същата
следва да бъде потвърдена .
С
оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 190 ал.1 НПК , разноските, направени от подсъдимия за защитник пред въззивната инстанция, след като
е направено изрично искане за това, следва да бъдат присъдени в тежест на тъжителката
, която следва да бъде осъдена да ги
заплати . При преценката за размера на претендираната сума - 1000лв ,отразени в приложеното
пълномощно като реално заплатени, съдът
, съобрази от една страна разпоредбата на чл.13 ал. т 1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, съгласно която , с оглед престъплението, предмет на делото минималния адвокатски хонорар е 400лв .От
друга страна с нормата на 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е предвидено,че адвокатското възнаграждение се определя с договор
между клиента и адвоката, но размерът
му следва да бъде "справедлив и обоснован" и не може да е по-малък от
посочения в Наредбата . С решение 14820 на ВАС, в сила от 5.02.2016г , § 2 цитираната Наредба, очертаваща възможност за
преценка на горната граница до размера на три пъти минималното адвокатско възнаграждение бе
отменена, но отделно от това не са налице и предпоставките й доколкото
платените 1000лв са по-малко от
допустимия трикратен размер на минималното възнаграждение, равняващо се на
1200лв. Ето защо, предвид изложените съображения съдът намира, че липсват
основания за корекция на посоченото в
пълномощното възнаграждение за защитник
във въззивната инстанция , поради което и следва да бъде присъдена цялата сума,
реално заплатена, съгласно вписаното в приложеното по делото/ л.29 от внохд/ пълномощно .
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК въззивният
съд, в настоящия си състав ,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 51 от 24.03.2016г постановена НЧХД № 27 / 2016г от Поповския районен
съд .
ОСЪЖДА Ю.Д.П.
, с ЕГН ********** да заплати на
подсъдимия Г.Т.Г. , с ЕГН ********** направените разноски за защитник пред въззивната
инстанция в размер на1000в.
РЕШЕНИЕТО, доколкото със същото не се прегражда пътя на наказателното производство, е изключено от актовете по чл. 346 т 4 от НПК, поради което и не
подлежи на касацинонно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.