Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 16.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
Ч
ЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Мл. съдия: Димитринка Костадинова-
Младенова
при
секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитринка
Костадинова-Младенова в. гр. дело № 4259 по описа за 2020год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С Решение № 23359 от 24.01.2020г.,
постановено по гр.дело № 7402/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 164-ти състав, е
отхвърлен предявеният от „Д.“ ООД, ЕИК ********срещу „Х.Г.“ ООД, ЕИК ******** иск
с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 15, ал. 4 от Договор №
Д-ХЕ-156/15.08.2017г. за заплащане на договорна неустойка в размер на
14 599.30 лв. като неоснователен и недоказан. С посоченото решение ищецът
„Д.“ ООД, ЕИК ********е осъден на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на
ответника сумата от 1000 лв. сторени разноски в исковото производство.
Срещу посоченото решене е постъпила
въззивна жалба от ищеца „„Д.“ ООД, ЕИК ********, представлявано от управителя К.Г.Г.,
чрез процесуалния му представител адв. И.П.М. от САК., като са въведени доводи
за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в
нарушение на материалния закон. Твърди, че между страните не се спори, че са в
облигационни отношения, но представеният договор и разменената кореспонденция
между страните не са възприети от съда в тяхната връзка и с оглед целените
правните последици. Съдът не е тълкувал правилно договора и не е установил
действителната воля на страните в частта относно предпоставките за прекратяване
на облигационното отношение. Излагат се съображения, за неправилен извод, че
страните твърдят прекратяване на договора
поради стопанска непоносимост съгласно чл. 307 ТЗ, както е приел
първоинстанционния съд. Сочи, че от представените по делото доказателства
несъмнено е установено, че договорът е прекратен с едностранно предизвестие по
вина на ответника. Съгласно уговорката за дължимата неустойка, ако договорът
бъде прекратен с тридесет дневно
предизвестие от едната страна до другата, то страната, даваща предизвестието
дължи неустойка. Жалбоподателят акцентира на факта, че в сключения между
страните договор не случайно е предвидено тридесет дневно предизвестие при
едностранно прекратяване на договора. Причината е в специфичния режим на
търговия с електрическа енергия, регламентиран в Закона за енергетиката и
приетите въз основа на не него Правила за търговия с електрическа енергия. Процедурата
по намиране на нов доставчик на електрическа енергия има нормативно определени
срокове. При спазването им до намиране на нов доставчик ищецът е претърпял
щети, поради което е неправилен изводът, че с претенцията си за неустойка
ищецът целял неоснователно обогатяване. Жалбоподателят твърди, че
първоинстанционният съд е нарушил материалния закон, като е стигнал до греши
изводи за прекратяване на процесния договор, за функцията и значението на договорната неустойка в отношенията между страните по договора, за
фактическия състав, от който възниква правото на неустойка и за свободата на
договаряне. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното
решение и да постанови друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати
претенидраната главница и лихва, ведно с разноските в двете производства.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемото дружество „Х.Г." ООД, ЕИК ********,
представлявано от пълномощника си по делото адвокат В.С.от САК, е депозирал
отговор, с който оспорва въззивната
жалба. Твърди, че обжалваното решение е правилно и моли за неговото
потвърждаване. Претендира разноски за въззивната инстанция.
СГС намира, че въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Според уредените в чл.269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен само от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми. Разгледано по
същество обжалваното решение е
неправилно.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 92 ал. 1 ЗЗД.
По делото е
установено, че на 15.08.2017г. между ищеца „Д.“ ООД ЕИК ********, като клиент и
„Х.г.“ ООД, ЕИК ******** като търговец е сключен договор за комбинирани
услуги № Д-ХЕ-156 по силата на който
търговецът се задължава да продаде и достави, а клиентът се задължава да закупи
и получи активна нетна електрическа енергия, измерена в точките за измерване за
обекта си в гр. Стрелча. По силата на договора ищецът ставал част от
балансиращата група на търговеца. Между страните по делото не е спорно, че ответникът
„Х.г.“ ООД ЕИК********е регистрирано на пазара на електрическа енергия като
търговец, осъществяващо лицензионната си дейност „търговия с електрическа
енергия", съгласно Лицензия за търговия с електрическа енергия № Л-433-15/16.02.2015г.,
издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Договорът е сключен
за срок от две години, считано от началото на доставената електрическа енергия
до обекта на клиента съгласно чл. 19, ал. 2, а цената на електрическата енергия
е в размер на 79.80 лв/МВтч. Началото на доставката на електрическа енергия до
обектите на клиента е 01.10.2017г. Съгласно уговорения срок между страните
действието на договора е определен на 30.09.2019г. Страните не спорят, че първоначално
договорената цена на закупената и доставена електрическа енергия е в размер на
79.80 лв./МВтч. Тя не включва допълнително
и отделно начислени в издаваната от търговеца акциз, данък добавена
стойност, такса „Задължение към обществото“ или други такси и допълнителни
задължения, които се дължат съгласно действащото законодателство.
От представения по
делото договор, подписан от страните, се установява, че съгласно чл. 12, т. 3
същият може да бъде прекратен с тридесет дневно писмено предизвестие от всяка
от страните, отправено до другата страна, считано от 00.00 часа на първо число
на месеца, следващ месеца в който е изтекъл срокът на предизвестието. С чл. 15,
ал. 4 от посочения договор при прекратяване на договора на основание чл. 12 т.
3 преди изтичане на срока за който е сключен -
две години, страната предизвикала пекратяването дължи на другата страна
неустойка в размер на 50 % от стойността
на фактурата за последния месец, издадена преди датата на прекратяването, умножена по оставащия брой
месеци до изтичане срока на действие на договора.
По предложение на
ответника, отправено до ищеца с писмо с изх. № ХЕ018-3525/19.01.2018г. на основание чл. 2 от договора на 22.01.2019г.
е подписан Анекс № 1 между страните, по силата на който страните се съгласяват
за периода от 01.02.2018г. до 30.04.2018г. цената на доставената електрическа
енергия да бъде в размер на 83.00 лв./МВтЧ,. Договарят се считано от
01.05.2018г. до изтичане срока на действие на договора ищецът да продължи да
заплаща уговорената с договора в размер на 79.80 лв./МВтч.
По делото
се установява, че на 03.12.2018г. с
електронно писмо ответникът изпраща до ищцовото дружество уведомление №
ХЕ-018-3672/30.11.2018г. с което го информира за налагаща се промяна на
почасовата цена на доставена електрическа енергия за кВтч, считано от
01.12.2018г. Към уведомлението е приложен Анекс, който моли да му бъде върнат
надлежно оформен. В същото писмо ответникът отправя предложение до ищеца в
случай, че прецени че предложението за промяна на цената не е изгодно,
договорът да бъде прекратен, считано от 01.01.2019г. При това положение ищецът
следва да подаде най-късно до 10.12.2018г. заявление за смяна на доставчик при
електроразпределителното предприятие, на чиято мрежа се намират обектите. На 04.12.2018г. от името на ищеца е изпратено
по електронната поща писмо, с искане за разяснение на увеличената цена. В
отговор на това запитване ответното дружество изпраща с електронна поща,
подписано от управителя с електронен подпис, разяснения за причините, довели до
увеличение на цената. Към отговора е приложена справка за потреблението на
клиента през последните три месеца, ведно със съпоставка за предложената нова
методика за изчисляване на цената.
С
електронно писмо от 05.12.2018г. ищцовото дружество уведомява ответника, че не
приема новата цена, която му е предложена с уведомлението от 03.12.2018г. и че
е не е съгласен договорът да бъде прекратен по взаимно съгласие. Не приема и
наличие на стопанска непоносимост. В писмото се заявява, че приема
уведомлението за промяна на цената като
предизвестие за прекратяване на договора, което поражда задължение ответникът
да му плати неустойка, съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от договора.
Отправя и покана за заплащане на сумата от 17 211.30 лв. дължима
неустойка. След разменена кореспонденция
по електронен път на 05.12.2018г. от името на ответното дружество е изпратено
електронно писмо до ищеца, че вместо да си губи времето да иска разяснения от
контрагента си да си търси нов доставчик на електрическа енергия. В писмото се
заявява, че в случай, че ищецът не успее да смени доставчика си до 10.12.2018г.
то негативните последици се дължат само на поведението на ищеца, който бил
уведомен навреме от ответника за предлаганата промяна в цената на доставената
електрическа енергия.
По делото
е установено, че ищцовото дружество е подало заявление на 10.12.2018г.
заявление за смяна на доставчик и координатор на балансираща група до
еклектроразпределителното дружество на чиято мрежа се намират обектите му. Ищецът
е сключил договор с нов доставчик на електрическа енергия, като е започнал да
получава доставената от него енергия считано от 00.00ч. на 01.01.2019г.
От
представените по делото писмени доказателства е установено, че с уведомително
писмо, получено по мейл на 18.02.2019г. ответникът уведомява ищцовото
дружество, че има неплатени просрочени задължения към него за доставка на
електрическа енергия по фактура от 30.12.2018г. Отправя и предупреждение, че в
качеството си на предходен доставчик ще подаде искане до мрежовия оператор за
преустановяване на преноса на електрическа енергия на 28.02.2019г.
С оглед
приетите факти по делото въззивният съд намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 92, ал. 1
от ЗЗД. Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. За да възникне правото на ищеца да претендира
уговорената неустойка в сочения размер, следва да са налице предпоставките по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, а именно неустойката да е
уговорена писмено, да е настъпило предвиденото в договора основание за нейното
плащане, като същата трябва да отговаря на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. Неустойката е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право. С нея страните уговарят предварително
размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не
изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на
вредите, настъпили от неизпълнението.
В доказателствена
тежест на ищеца по предявения иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е да докаже наличието на договор
за уговорка за неустойка и съответно настъпване на юридическия
състав за вземането за неустойка в патримониума на ищеца. При доказване на
посочените обстоятелства в тежест на ответника е възложено да докаже, че е
изпълнил задълженията си по договора или че не е налице фактът, ангажиращ отговорността му за неустойка.
По делото
установено, че страните са били обвързани от сключен помежду им договор за комбинирани услуги № Д-ХЕ-156 от 15.08.2017г. При правната му регламентация
освен общите разпоредби на Търговски закон, ЗЗД, в частта за сключването и
прекратяването се прилагат правилата на Закона за енергетиката и Правилата за
търговия с електрическа енергия, действащи от 30.01.2014г. Последните уреждат процедурата за смяна на
доставчика на електрическа енергия, която е задължителна при прекратяване на
договори за продажба на нетна електрическа енергия. По делото
е несъмнено установено, че съгласно чл. 4, ал. от сключения между страните
договор ищецът е станал част от балансираща група на търговеца. Съгласно чл. 56, ал. 1 ПТЕЕ формирането на балансиращи
групи има за цел въвеждане на нова организация при администриране на сделките с
електрическа енергия, реалното им изпълнение и сетълмент; подобряване
планирането на състава на генериращите мощности и определянето на балансиращите
източници за поддържане на баланса на електроенергийната система; разделяне на
задълженията по физическата доставка на електрическа енергия от финансовите
взаимоотношения при отклонение на реалното производство/консумация от
предварителните прогнози, регистрирани графици и диспечерски инструкции от
независимия преносен оператор; агрегиране на небалансите на търговските
участници и смекчаване на икономическите последици от цените на балансиращата
енергия и съсредоточаване на отговорностите по обмен на информация с
независимия преносен оператор при малък брой участници на пазара. Страните по
настоящото дело са съобразили тези
специфични изисквания и са предвидили тридесет дневно предизвестие при
еднократно прекратяване,
съобразявайки изискванията на одобрената от КЕВР Инструкция № 2 за регистриране
на обект на краен клиент м пазара по
свободно договорени цени и смяна а координатор на балансираща група.
Ищецът е претендирал
присъждането на неустойка на основание чл. 15, ал. 4 във вр. с чл. 12, т. 3 и
във вр. с чл. 19, ал. 1 от сключен между страните Договор за комбинирани услуги
№ Д-ХЕ-156/15.08.2017г. Спорът между страните е дали договорът е прекратен с
едностранно предизвестие, отправено от ответника до ищеца или по взаимно
съгласие. Едва при установяване на това обстоятелство следва да се обсъжда
дължимост на претендираната от ищеца неустойка.
От представените писмени доказателства, разменена кореспонденция между
страните по електронен път, несъмнено се установи по делото, че заедно с предложението за повишаване на
цената на доставената електроенергия изх.
№ ХЕ-018-3672/30.11.2018г. ответното дружество „Х.Г.“ ООД е отправило писмено
предизвестие за прекратяване на договора. В посоченото уведомление се съдържа
изрично изявление, че в случай, че ищецът не приеме предложената по-висока цена
на доставената електрическа енергия, то договорът следа да се счита прекратен,
считано от 01.01.2019г. От
кореспонденцията се установяват и двете обстоятелства - ищцовото дружество не е
приело предложената по-висока цена и не е приело договорът да бъде прекратен по
взаимно съгласие. В отговор на това изявление управителят на ответното
дружество в електронно писмо е заявил,
че ищецът следва да си търси нов доставчик, считано от 01.01.2019г. По своята правна същност тези изявления на
ответника, които са достигнали до ищцовото дружество са предизвестие за
прекратяване на договора.
Въззивният
съд приема, че клаузата на чл. 12, т. 3 от процесния договор обективира
постигнатото между страните съгласие за прекратяване на договора поради отказ
от него от всяка от страните, което следва да бъде осъществено с отравянето на
едномесечно писмено предизвестие. Такова безвиновно прекратяване на договора е
възможно, макар същият да е с продължително изпълнение – нормите, които
регламентират договора за изработка, са диспозитивни и намират приложение, ако
не е уговорено друго, поради което след като клауза с възможност за отказ от
процесния договор е била включена, а договорът съответно е бил подписан при
посоченото условие, то няма пречка да се приеме, че подобна уговорка валидно
обвързва страните /чл. 9 ЗЗД/. В
разглеждания случай е доказано, че действието на процесния договор е било
прекратено за в бъдеще, считано от 01.01.2019г., съгласно уговорения отстраните
срок в чл. 13 от договора. Предизвестието на ответното сдружение, отправено в
писмена форма, е ясно и категорично и е било доведено до знанието на ищеца на
04.12.2018г., поради което е било годно да произведе правно действие с
изтичането на уговорения в чл. 12, т. 3 от договора едномесечен срок. В този
смисъл неоснователно се явява оплакването на ответника, че с електронното писмо
от тази дата дсамо е предложил изменение на условията по договора относно
цената на доставената енергия.
Безспорно
е, че ответното дружество е отправило до ищеца преизвестие за прекратяване на
договора. Този извод следва от осъщественото тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД, при което съдът съобразява преди всичко
съдържанието на договора, сключен между страните. Това
уведомление засяга правната сфера на трето лице – насрещната страна по
договора, тъй като е свързана с упражняването на преобразуващо право, поради
което се нуждае от получаване и трябва да има адресат, но не и от
одобрение/съгласие, както счита ищецът – едностранните сделки са само с едно
волеизявление, затова при тях не може да има съгласие. Това изявление е и
отменимо /оттегляемо/, но оттеглянето може да стане само преди да е настъпило
правното му действие или след това, но със съгласието на другата страна. Според
уговореното между страните по делото предизвестието включва волеизявлението, с
което едната от страните по договора упражнява правото си да го прекрати
едностранно и определен срок, след изтичането на който договорът се прекратява.
В частност е бил установен минимален срок от тридесет дни за продължителността
на предизвестието.
От представените писмени доказателства, разменена кореспонденция между страните по електронен път,
несъмнено се установи по
делото, че заедно с предложението за
повишаване на цената на доставената електроенергия изх. № ХЕ-018-3672/30.11.2018г. ответното
дружество „Х.Г.“ ООД е отправило писмено предизвестие за прекратяване на
договора. В посоченото уведомление се съдържа изрично изявление, че в случай,
че ищецът не приеме предложената по-висока цена на доставената електрическа
енергия, то договорът следа да се счита прекратен, считано от 01.01.2019г. От кореспонденцията се установяват и двете
обстоятелства - ищцовото дружество не е приело предложената по-висока цена и не
е приело договорът да бъде прекратен по взаимно съгласие. В отговор на това
изявление управителят на ответното дружество в електронно писмо е заявил, че ищецът следва
да си търси нов доставчик, считано от 01.01.2019г. По своята правна същност тези изявления на
ответника, които са достигнали до ищцовото дружество са предизвестие за
прекратяване на договора.
Възприемайки изявление на ответника като предизвестие за прекратяване
на договора ищцовото дружество при спазване на процедурата на Правилата за търговия
с електрическа енергия е подало заявление за смяна на доставчик, считано от
01.01.2019г. Тази смяна не би могла да се случи без знанието и при
противопоставянето на ответното дружество. Съгласно чл. 62 ал. 1 от ПТЕЕ всеки
обект на производител или потребител може да бъде причислен само към един
координатор на балансиращи групи. Съгласно чл. 102 от посочените правила операторът
на електроразпределителна мрежа регистрира смяната само след представено
удостоверение за липса на задължения или на мотивирано възражение от страна на
последния доставчик или координатор на балансираща група.
По
делото не се спори от страните, че с чл. 15, ал. 4 от сключения между тях
договор за комбинирани услуги № Д-ХЕ-156 от
15.08.2017г. при
прекратяване на договора на основание чл. 12 т. 3 преди изтичане на срока за
който е сключен - две години, страната
предизвикала прекратяването дължи на другата страна неустойка в размер на 50 % от стойността на фактурата за последния
месец, издадена преди датата на
прекратяването, умножена по оставащия брой месеци до изтичане срока на
действие на договора. Тази договорна клауза представлява отнапред постигната
между страните по сделката уговорка за дължимост на обезщетение при неточно във
времево отношение изпълнение на задължения, поети с договора от координатора и
участника в балансиращата група. Следователно тя има характер на уговорка за
дължимост на мораторна неустойка при едностранно прекратяване на договора преди
изтичане на срока, за който е сключен. Преценявана към момента на сключване на договора,
уговорената по този начин неустойка отговаря на присъщата й съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД обезпечителна функция, тъй като е
предназначена да стимулира точното в качествено отношение изпълнение на
договора. Съпоставена със стойността на очакваните вреди от евентуалното
едностранно разваляне на договора поради неизпълнение от някой от съконтрагентите,
уговореният размер ва неустойката в размер на 50% от стойностт на фактурата за последния месец,
издадена преди датата на прекратяване, емножена по оставащия брой месеци до
изтичане срока на действие на договора, съответна и на другите две обичайни нейни функции
- обезщетителна и санкционна. Предвид изложеното, исковата претенция за
присъждане на неустойка
като санкция за едностранно прекратяване на договора се явява основателна и следва изцяло да
бъде уважен. С оглед на гореизложеното въззивната жалба на въззивника-ищец в
тази си се явява основателна
Съдът
счита за неоснователно направеното от ответника възражение в отговора на
исковата молба за прекомерност на претендираната неустойка. Съгласно чл. 309 ТЗ, не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по
търговска сделка, сключена между търговци. Освен изискването на закона сделката
да е търговска, тя трябва да е сключена и между търговци. В процесния случай
сделката безспорно е търговска и страните несъмнено са търговци. С оглед на
което в случая чл. 309 ТЗ е неприложим, тоест не е налице възможност за
намаляване на неустойката поради прекомерност.
Неоснователно
е и възражението за нищожност на клаузата на разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от
сключения между страните договор относно размера на уговорената неустойка. Досежно валидността на договорната клауза за
неустойката в разглежданата търговска сделка, според правилото на чл. 288 от ТЗ
намира приложение и чл. 26 ЗЗД. В ал. 1, пр. 3 на същата норма изрично е
предвидена хипотеза на недействителност на договорите, които накърняват добрите
нрави. Последното е налице, когато се нарушава правен принцип, представляващ
част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване, т.е. недопускането на
неоснователно обогатяване. В т.3 от цитираното по-горе тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK изрично е възприето, че
не е нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД
договорна клауза за неустойка, уговорена без краен предел или без фиксиран
краен срок, до който може да се начислява, както и такава в твърде голям
/значителен/ размер.
Договорът
между страните е бил сключен заради изгодната цена, която е предложил
ответникът. Търговската дейност на ищеца, а именно преработка на храни от
прясно в замразено състояние, която изисква съхранение в нискотемпературни
хладилни камери се нуждае от постоянно
наличие на електрическа енергия. Нормата на чл. 323 ТЗ съдържа правила за
обезщетяване на вреди при развалена търговска продажба – ако продажбата бъде
развалена и в подходящ срок след развалянето купувачът е купил заместваща стока
или продавачът е препродал стоката, страната, която търси обезщетение, може да
получи разликата между цената по продажбата и цената по заместващата сделка,
както и обезщетение. Претенцията за вреди в подобен случай изисква сделката на
покритие /заместващата сделка/ да е сключена в подходящ срок след развалянето
на договора, за да отразява адекватно действителната пазарна стойност на
стоката към този момент, като критерий за обезщетяване на вредата от влошаване
на икономическите условия, както и да обслужва същия конкретен икономически интерес. Посочената
разпоредба, която установява общ за търговските сделки правен принцип, следва
да се приложи по аналогия и когато договорната връзка е предсрочно прекратена,
какъвто е именно и настоящия случай – през едномесечния срок на предизвестието
по чл. 13.1 от процесния договор за продажба на комбинирани услуги е налице
виновно неизпълнение от страна на търговеца, тъй като на практика той е отказал
изпълнение /виж и чл. 81, ал. 2 ЗЗД, както и чл. 66, ал. 3 ПТЕЕ/.
По
делото е установено въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по
делото, че непосредствено след като получил предизвестието за прекратяване на
договора в срока на едномесечното предизвестие, ищецът е потърсил други търговци
и купил стоката, която е била предмет на
предсрочно прекратения договор, но на по-висока цена. Тя е съизмерима с цената,
която се предлагала при едностранното предизвестие за прекратяване на договора
от страна на ответника, базирана на актуалните борсови показатели за този вид
стоки, и е по-висока с 2 135.54 лв. за един месец. Следователно за ищцовото дружество е
възникнала имуществена вреда, съизмерима с разликата в цените между двете
сделки. Съотнесено към установените по делото
правно релевантни факти, горното обосновава извода, че разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от сключения
между страните договор не е нищожна. Предвидената в нея неустойка е
компенсаторна, защото осигурява обезщетяване на кредитора за евентуални вреди
от неизпълнение.
Размерът
на дължимата от ответника неустойка се изчислява въз основа на разпоредбата на
чл. 15, ал. 4 от договора. Съгласно този текст страната отправила едностранно
предизвестие дължи неустойка в размер на 50 % от стойността на фактурата за
последния месец, издадена преди датата на прекратяването, умножена по оставащия
брой месеци до изтичане на срока на действие на договора. Фактурата за последни
месец е издадена от ответното дружество на 31.12.2012г. под № 005633 /л. 29 от
делото/. Съдът определя размерът на
претендираната неустойка при условията на чл. 162 от ГПК, като размерът на
месечната неустойка 1617.70 лв. умножава по броя на месеците до края на срока
на договора /девет месеца/ и получава
14 559.30 лв. По изложените
съображения съдът приема, че предявеният иск за дължима неустойка по чл. 15,
ал. 4 във вр. с чл. 12, т. 3 и във вр. с чл. 19, ал. 1 от Договор за
комбинирани услуги №
Х-ХЕ-156/15.08.2017г.. е изцяло основателна. Размерът на дължимата неустойка,
установен по реда на чл. 162 ГПК, съвпада с размерите, претендирани с исковата
молба, поради което искът на ищеца
следва да бъде уважен като основателен.
При несъвпадението на
изводите на двете инстанции решението следва изцяло да бъде отменено, а искът -
уважен в предявения размер.
По изложените
съображения въззивният съд намира, че първоинстанционното решение следва да
бъде отменено, а предявеният иск уважен изцяло като основателен.
По
разноските.
Предвид
изхода на делото и основателността на предявената претенция ответникът следва да заплати на ищеца на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за първоинстанционното и за въззивното производство.
Предвид изложеното ответникът дължи на ищеца заплащане на следните суми: разноски
за първоинстанционното производство - държавна
такса в размер на 582.40лв., заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200
лв.,и разноски във въззивно производство
– 291.20лв. държавна такса и 1200 лв. изплатен адвокатски хонорар;.
На
основание чл. 280, ал. 3, ГПК с оглед цената на предявените искове настоящото
решение е окончателно.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№ 23359 от 24.01.2020г., постановено по гр.дело № 7402/2019г. по описа на СРС,
І Г.О., 164-ти състав, вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Х.Г.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Р.М.М.да заплати на „Д.“ ООД ,ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД във
вр. с чл. 15, ал. 4 във вр. с чл. 12, т. 3 и във вр. с чл. 19, ал. 1 от Договор
за комбинирани услуги №
Х-ХЕ-156/15.08.2017г. сумата от 14599.30 лв. представляваща договорна
неустойка, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
– 05.02.2019г. до пълното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА
„Х.Г.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Р.М.М.да заплати на „Д.“ ООД ,ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените
съдебни разноски, както следва: разноски за първоинстанционното
производство - държавна такса в размер
на 542.40 лв., заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., и разноски
във въззивно производство – 291.20 лв. държавна такса и 1200 лв. изплатен
адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.