РЕШЕНИЕ
№
172
гр. Русе, 21.06.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V - ти състав, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното
от съдия ВЪРБАНОВА административно дело № 522
по описа за 2022 година, за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156, във връзка с чл. 107 от ДОПК, във
връзка с чл. 4 от ЗМДТ.
Образувано
е по жалба на В.В.Б. ***, депозирана чрез адв.-пълномощник И.Г. ***, против Акт за установяване на
задължения
(АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № АУЗ-1005-1 от
16.08.2022 г.,
издаден от К.Д., на длъжност старши инспектор в Дирекция
„Местни данъци и такси“ при
Община Русе, оправомощена със Заповед № РД-01-129 от 17.01.2022 г. на Кмета на Община
Русе, който АУЗ е потвърден с Решение № 48 от
10.10.2022 г.
на Директора на Дирекция „Местни
данъци и такси“ при
Община Русе.
С оспорения АУЗ са установени задължения за жалбоподателя Б. - данък
върху превозните средства за периода 2021
г. и първата половина на 2022 г. в общ размер
на 11 117,16 лева, от които 10 379,37 лева - главница
и 737,79 лева – лихва, изчислена към дата 16.08.2022 г.
В жалбата и в съдебно заседание се навеждат доводи за незаконосъобразност
на обжалвания акт поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.
Иска се отмяна на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № АУЗ-1005-1 от 16.08.2022 г., издаден
от К.Д., на длъжност старши инспектор в Дирекция
„Местни данъци и такси“ при
Община Русе.
Ответната
страна в производството - Директорът на Дирекция
„Местни данъци и такси“ при
Община Русе оспорва
основателността на жалбата. Претендира и
присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен
списък на разноските (л. 174 от делото).
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По данни
от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на
вътрешните работи (вж. 2 бр. Справки от централна база на АИС КАТ за
настояща собственост на превозни средства, собственост на В.В.Б. на л. л. 24 –
26 от делото) се установява, че в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция
на МВР – Русе, за данъчния период в обхвата на процесния АУЗ, жалбоподателят е
собственик на 37 бр. МПС-та (37 бр. за 2021 г. и 35 бр. - и за първата половина
на 2022 г., като две от описаните МПС-та са с прекратена регистрация през 2021
г.).
В приобщената към делото административна преписка се съдържа справка за
неплатени задължения на данъчнозадълженото лице В.В.Б. за данък върху
превозните средства за период от 01.01.2021 г. до 11.07.2022 г. (л. л. 23 и 24
от преписката).
На жалбоподателя е било изпратено съобщение за задължения към 11.07.2022
г., което той е получил лично на 15.07.2022 г. (л. л. 18 – 22 от
преписката).
На 16.08.2022
г. е издаден от К.Д., на
длъжност старши инспектор в Дирекция
„Местни данъци и такси“ при
Община Русе, Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № АУЗ-1005-1, с който са установени задължения за жалбоподателя Б. - данък
върху превозните средства за периода 2021
г. и първата половина на 2022 г. в общ размер
на 11 117,16 лева, от които 10 379,37 лева - главница
и 737,79 лева – лихва, изчислена към дата 16.08.2022 г. (л. л. 10 – 14 от
преписката).
Видно от Заповед № РД-01-129 от 17.01.2022 г., Кметът на Община Русе е
определил изрично посочени в заповедта служители от Дирекция „Местни данъци и
такси“ с права на органи по приходите, сред които под номер 22 е и издателят на
процесния акт – К.Д.Д., на длъжност старши инспектор в Дирекция „Местни
данъци и такси“ при
Община Русе (л. 17 от
преписката).
АУЗ е получен лично от Б. на 19.08.2022 г. (вж. известие за доставяне на л.
16 от преписката).
Жалбоподателят
е оспорил по административен ред Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № АУЗ-1005-1 от 16.08.2022 г. (л. л. 3 – 6 от
преписката).
Жалбата му е била
разгледана и след като е била преценена
за неоснователна, на 10.10.2022
г. Директорът на Дирекция „Местни
данъци и такси“ при
Община Русе е
постановил Решение № 48,
с което изцяло е потвърдил процесния Акт за установяване на задължения
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (л. 8 от преписката).
Решение № 48 от 10.10.2022 г. на Директора на Дирекция
„Местни данъци и такси“ при
Община Русе е получено лично
от упълномощения от Б. адвокат на 04.11.2022 г. (вж. известие за доставяне на
л. 9 от преписката).
Жалба срещу така потвърдения при задължителното му оспорване по
административен ред Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № АУЗ-1005-1 от 16.08.2022 г. е депозирана чрез
директора на Дирекция МДТ при Община Русе до съда на 18.11.2022 г. (л. л. 2 – 4
от делото).
Както пред решаващия орган при оспорването на акта по административен ред,
така и пред съда, жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, прави
основно две възражения:
-
първо, че видно от мотивите на обжалвания акт, същият е
издаден въз основа на констатацията, че в периода от 08.10.2018 г. до
26.01.2021 г. са подадени общо 45 броя декларации по чл. 54 от ЗМДТ с посочени
входящи номера на всяка декларация, за 45 различни превозни средства, като въз
основа на тези декларации и на основание чл. 107 от ДОПК, са установени
размерите на данъка върху превозните средства за процесните 2021 г. и 2022 г.
за всяко от превозните средства, и съответните лихви върху тях, като е
посочено, че същите са дължими от лицето В.В.Б.. От друга страна жалбоподателят
твърди, че никога не е подавал цитираните 45 бр. декларации по чл. 54 от ЗМДТ,
а и в Решение
№ 48 от 10.10.2022 г. на Директора на Дирекция
„Местни данъци и такси“ при
Община Русе също се прави
уточнение, че за процесните МПС-та липсват подавани декларации по чл.54 от ЗМДТ, и данните за размера на задълженията са определени въз основа на обмена
на информацията, законово разписан в чл. 54, ал. 2 от ЗМДТ. Това, според
процесуалния представител на жалбоподателя, правело оспорения акт необоснован,
тъй като липсвали мотиви относно фактическите основания за издаването му, както
и постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби, тъй
като в хода на административното производство не били събрани, по реда,
предвиден в съответните разпоредби на ДОПК, необходимите доказателства за
подлежащите на доказване факти и обстоятелства относно възникването на
установените задължения за данък върху превозните средства, а същите били
приети за доказани без съответните доказателства за тяхното осъществяване.
-
второ, че при постановяване на оспорения акт било
допуснато и нарушение на материалния закон, тъй като съгласно чл. 53 от ЗМДТ,
данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства, а Б. никога не е
бил собственик и не е притежавал посочените в АУЗ превозни средства, за които
са установени процесните данъци и лихви върху тях. Твърди, че никога не е
сключвал сделки за придобиване собствеността върху тези превозни средства, а
ако тези сделки са били сключени от лице, представящо се за негов пълномощник,
то той никога не е упълномощавал трето лице с такава представителна власт. Тъй
като упълномощаването и договорът за продажба са гражданскоправни сделки, то
липсата на съгласие или на основание, води до тяхната нищожност, съгласно чл.
26, ал. 2 от ЗЗД, като съгласно същата разпоредба нищожни са и привидните
договори, а нищожните правни действия и сделки изобщо не пораждат правни
последици. Според процесуалния представител на жалбоподателя, поради
нищожността на евентуалните договори за придобиване на процесните превозни
средства, Б. не е станал техен собственик и съответно не дължи установените с
оспорения акт за установяване на задължения данъци върху превозните средства, и
лихви върху тях. Счита още, че тези обстоятелства е следвало да бъдат
изследвани, установени и доказани в рамките на производството по издаване на
оспорения акт за установяване на задължения по чл. 107 от ДОПК, което обаче не
било сторено.
В изпълнение на указаната му от съда доказателствена тежест съгласно чл.
170 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, ответникът представя, освен цитираните
по-горе заверени преписи на 2 бр. Справки от централна база на АИС КАТ за
настояща собственост на превозни средства, собственост на В.В.Б., още и редица други
писмени доказателства – заверени преписи на договори за покупко-продажба на
превозните средства, в оригинал и превод (л. л. 27 – 52, л. л. 81 - 114 от
делото). Представени са и съответни нотариално заверени пълномощни (л. л. 53 и
54 и л. л. 77 и 78 от делото).
От така представените доказателства се установява, че собственик на съответните
превозни средства е Б., като са налице данни за упълномощителни сделки, с които
жалбоподателят е упълномощил други лица – Р.В.П., И.Д.П., Ж.Г.Т., И.П.И., А.В.
П. А.В.П. по всички въпроси, свързани със закупуването на автомобили от негово
име и за негова сметка, с управлението, стопанисването и разпореждането с
всички автомобили, придобити на негово име пред КАТ във връзка с регистрацията
и пререгистрация на автомобилите, да бракуват, да представят на годишни
технически прегледи, да ползват и управляват всички негови автомобили в
страната и чужбина, да получават полагащите се обезщетения, застрахователни
суми и премии от застрахователни компании при аварии и произшествия, да
продават, преотстъпват, даряват, заменят, отдават под наем автомобилите на лице
и сума, които те определят, да получават продажната цена от негово име, в това
число и да договарят сами със себе си.
Така, с оглед посочените писмени доказателства, по безспорен начин се
опровергават дадените в хода на съдебното дирене обяснения от жалбоподателя,
според които той познавал единствено Р.В.П., Ж.Г.Т., останалите лица, посочени
в упълномощителните сделки той не познавал, като бил дал пълномощно единствено
на Р. и на Г. за регистрация на негово име само на по един автомобил от двамата.
Спомня си, че подписал пълномощните при различни нотариуси. Не знаел, че е упълномощил
и други хора и за закупуването на повече от един автомобил.
От ответната страна са представени още заверени преписи на Акт за
установяване на общински публични вземания № СУД-001213 от 19.08.2021
г., Акт за установяване на общински публични вземания № СУД000590 от 16.03.2020
г., Писмо № 12-04-226 от 05.06.2023
г., Покана за доброволно изпълнение № 18324 от 09.12.2021
г., Разписка от 14.10.2021 г. и Известие
за доставяне от 11.08.2022 г. (л. л. 131 – 149 от делото). От
същите е видно, че са били установени
задължения за жалбоподателя Б. - данък
върху значителен брой превозни средства за периода 2018 г. – 2020
г., като данните са, че повечето от превозните средства са закупувани и
регистрирани в сектор ПП при ОД на МВР – Русе на името на Б. през периода 2018
– 2019 г., а действия по прекратяване на регистрацията им са били предприети
само по отношение на няколко автомобила – 6 бр. от общо закупените на негово
име през периода 2018 – 2019 г. (вж. Справка в централна база на АИС КАТ на л.
26 от делото) и само на два от посочените в тази справка автомобила
регистрацията е била прекратена през 2021 г., съответно с оспорения в
настоящото производство АУЗ за тези два автомобила е установен данък само за
2021 г.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 156, ал. 1, във връзка с чл.
144 от ДОПК,
във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ след
изчерпване на задължителното административно обжалване, изхожда от надлежна
страна с активна процесуална легитимация, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество, съдът я намира за неоснователна.
Данъкът
върху превозните средства представлява публично общинско вземане, изрично
регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ДОПК установяването
на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. Относно данъка върху превозните средства редът за установяването е
предвиден в чл. 4 от ЗМДТ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането
на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда
на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата
и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на
данъчните задължения – на публични изпълнители (чл. 4, ал. 3
от ЗМДТ).
Служителите се определят със заповед на кмета на общината – чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ.
Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът
на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал. 2 от ДОПК, а
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на териториален
директор на НАП.
При
извършване на служебна проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът установи, че Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № АУЗ-1005-1 от 16.08.2022 г. е издаден от компетентен орган от
общинската администрация по смисъла на чл. 4, ал. 3 и ал. 4,
вр. с чл. 1 от ЗМДТ – старши инспектор в Дирекция „Местни данъци и такси“ към
Община Русе,
оправомощен с посочената Заповед № РД-01-129 от 17.01.2022
г. на Кмета на Община Русе. Между страните няма спор, че лицето,
издало акта, е служител на общинската администрация
и притежава съответните правомощия на орган по приходите.
Актът е
издаден в изискуемата форма и има съдържание, в което са изложени фактическите
и правни основания за издаването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК акт може да се издаде по
искане на лицето или органът по приходите може служебно да издаде акт за
установяване на задълженията по декларация, при установяване на несъответствие
между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след
като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.
Действително в случая в АУЗ е посочено, че са подадени декларации за описаните МПС-та, а в решението на горестоящия орган е направено уточнение, че за
определените задължения за ПС липсват подавани декларации по чл. 54 от ЗМДТ,
както е посочено в АУЗ. Това обаче не представлява съществено нарушение на
формата на акта, нито пък е довело до съществено нарушение на процесуалните
правила по издаването му, тъй като още в самия АУЗ е посочено, че превозните
средства са заведени в регистрите на Община Русе, Дирекция МДТ не само на база
посочени данни в декларациите, но и на собствени данни, данни, получени от
трети лица и организации за характеристиките им и на тази база са изчислени и
данъчните задължения за дължимите от Б. задължения за данък върху превозните
средства. А в акта на решаващия орган изрично се конкретизира, че данните са получени въз основа на обмена на информацията,
законово разписан в чл. 54, ал. 2 от ЗМДТ, след като компетентният държавен
орган – сектор ПП при ОД на МВР – Русе е регистрирал собствеността на Б. върху
превозните средства.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 97, ал. 1, изр.
второ от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, когато органът
отхвърли жалбата или протеста, мотивите за това решение се смятат за част от
мотивите на административния акт. Така, при
извършена проверка от старши инспектор в Дирекция МДТ при
Община Русе с права на орган по приходите е установено, че не са
заплатени дължимите суми за данък върху превозните средства за периода в обхвата на АУЗ за съответните превозни средства. В този
смисъл са налице предпоставките за служебно издаване на акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
В хода на проведеното административно производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, правилно е приложен и
материалният закон.
При
действието на чл. 52, т. 1 и чл. 53 от ДОПК обект на облагане с данък върху превозните
средства са превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа на Р България, а задължени за данъка са
собствениците на превозните средства.
Вземането
за данъка е на общината съгласно чл. 61 от ЗМДТ.
Принципът
на чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ е,
че данъкът се дължи за годината, като се плаща на две равни
вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е
дължим. За придобити и регистрирани в хода на текущата година превозни средства
данъкът се определя в размер 1/12 от годишния данък за месеците до края на
годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията за
движение (ал. 2).
Прекратяването
на регистрацията е правопрекратяващ юридически факт за задължението за данъка
от месеца следващ този на прекратяване на регистрацията за движение – чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, освен
ако регистрацията не е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, и за
превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с
табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на
българските държавни стандарти - БДС 15980 и БДС ISO 7591 (ал. 5).
В случая във всички данъчни периоди в обхвата на АУЗ жалбоподателят е регистриран като собственик
на описаните превозни средства
и за него е възникнало задължението за местния данък.
Подаването
на декларация по чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ не
е условие нито за възникване на качеството данъчнозадължено лице на собственика
на превозното средство за данъка по чл. 52 от ЗМДТ, нито за установяването на
задължението по реда чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Задължението за подаване на декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ е
съществувало до новелата на закона от ДВ, бр.
105/2014 г., в сила от 01.01.2015 г. Значението й е на информационен източник
за фактите и обстоятелствата от значение за определяне на данъчното задължение,
като това не е ограничавало възможностите на длъжностните лица от общинската
администрация да събират и други доказателства (вж. чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ в редакцията до ДВ,
бр. 105/2014 г., в сила от 01.01.2015 г.).
След
01.01.2015 г., какъвто е и процесният казус, източник на данните
за определяне на данъка е регистърът на пътните превозни средства, поддържан от
МВР, като данните се получават в съответната община от
Министерство на финансите по реда, разписан в чл. 54, ал. 2 от ЗМДТ.
След като определеният държавен орган – сектор ПП при ОД на МВР – Русе е
регистрирал собствеността на Б. върху превозните средства, данните са получени
от Министерство на финансите и са предоставени на Община Русе, то е налице
изпълнение на законовите изисквания за определяне на публичните задължения за
данък върху превозните средства, в случай че задълженията не са платени в срок.
Доколкото
в административното производство не се решават спорове за материални права (арг.
чл. 14, ал. 1 от ГПК), неоснователен се явява доводът на
жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител, че в рамките на
производството по издаване на оспорения акт за установяване на задължения по
чл. 107 от ДОПК е следвало да бъдат изследвани, установени и доказани
твърдяните от него обстоятелства касателно нищожност на евентуалните договори
за придобиване на процесните превозни средства, което обаче не било сторено. Както вече беше посочено в настоящото изложение, установяването на
елементите от фактическия състав, пораждащ задължението за данък върху превозните
средства става въз основа на данни от регистъра
на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, които данни се предоставят на общините от Министерство на финансите.
Въпросът
дали и как Б. е придобил собствеността върху процесните
превозни средства не може да бъде разрешен от настоящия съд и в това
съдебно производство, доколкото се касае за спор за съществуването или несъществуването
на право на собственост, за разрешаването на който родово компетентен е
гражданският съд (чл. 124, ал. 1 от ГПК).
Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с данък
върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за
движение по пътната мрежа в Република България, като данъкът се заплаща от
собствениците на превозните средства – чл. 53 от ЗМДТ.
Като се
има предвид, че са представени доказателства, че жалбоподателят е регистриран
като собственик на процесните МПС-та за периода, попадащ
в обхвата на оспорения АУЗ, както и че възраженията относно
собствеността не се преценяват преюдициално в
настоящото производство,
то съдът счита, че Б. има качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ, предвид
това, че е собственик на облагаеми с местен данък превозни средства на
територията на общината.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира за законосъобразен оспорения Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № АУЗ-1005-1 от 16.08.2022 г., издаден от К.Д., на длъжност старши инспектор в Дирекция
„Местни данъци и такси“ при
Община Русе, оправомощен със Заповед № РД-01-129 от 17.01.2022 г. на Кмета на Община
Русе, който акт е потвърден с Решение № 48 от
10.10.2022 г.
на Директора на Дирекция „Местни
данъци и такси“ при
Община Русе, поради
което и самото му оспорване следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Предвид
изхода на спора, предмет на разглеждане по адм. дело № 522/2022 г. по
описа на АдмС – Русе,
претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение се явява основателна, поради което и на основание разпоредбите
на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1 400,54 лева.
С оглед
гореизложеното и на основание разпоредбата на чл. 160, ал. 1, предл. посл. от ДОПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на
В.В.Б. *** против Акт за установяване на
задължения
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № АУЗ-1005-1 от 16.08.2022 г., издаден
от старши инспектор в Дирекция
„Местни данъци и такси“ при
Община Русе, потвърден с Решение № 48 от 10.10.2022 г. на Директора на Дирекция
„Местни данъци и такси“ при
Община Русе.
ОСЪЖДА В.В.Б.,
ЕГН **********,*** да заплати на Община
Русе сума
в размер на 1 400,54 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Върховен административен съд на
Република България.
Съдия: