РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Монтана, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20211600500245 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на“ЗК Л.И.“ АД с ЕИК *, със седалище
и адрес на управление град *, бул. * № *, представлявано от М.М.-Г.и П.В.
срещу Решение от 07.05.2021година постановено по гр.д.№407/2020година по
описа на Районен съд Берковица, с което дружеството е осъдено да заплати на
на А.А.. от гр.*с ЕГН ********** сумата от 17 597,80 лева, представляваща
обезщетение от застрахователно събитие, настъпило на 02.08.2018 година,
покрито от застраховка „Каско” по полица 93001810054571 от 04.07.2018
година, дължима ведно със законната лихва, считано от 16.10.2020 година до
окончателното изплащане, както и сумата от 2404.00 лева, направени в
производството разноски.
Жалбоподателят ЗК Л.И. АД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление град *, бул. * № *, представлявано от М.М.-Г. и П.В. е останал
недоволен от решението в ЧАСТТА в която е осъден да заплати
претендираното обезщетение над сумата от 6929,96лева, изчислена след
приспадане на извънсъдебно изплатеното обезщетение в размер на
8603,49лева.Смята, че присъденото над този размер обезщетение е
1
недължимо, тъй като първоинстанционния съд не е взел и съобразил
заключението на вещото лице по приетата САТЕ от което се установява, че
действителната пазарна стойност на нанесените щети по увреденото
имущество е в размер на 15533,45лева.Моли съда да отмени решението в
атакуваната му част до посочения по горе размер.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия А.А. от
гр.*чрез адв.В.Д. от АК *с изложени доводи за неоснователност на
жалбата.Отговора е подробно мотивиран.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано
лице – ответник, останал недоволен от съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, намери за установено следното :
Производството по делото е образувано по предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, във вр. с чл.86, ал. 1,
вр. с чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Установено е по делото, че между страните е сключен застрахователен
договор „Каско на МПС“ по застрахователна полица № *от 04.07.2018г. лек
автомобил марка *модел *с рег. № *. Нна 02.08.2018 година П. П.,
управлявайки предоставеното му от ищеца МПС, след несъобразена
дистанция реализира ПТП като блъска движещото се пред него МПС * *с рег.
№*, за което е съставен протокол за ПТП № *от 02.08.2018г. След настъпване
на застрахователното събитие, ищецът е уведомил ответника и на автомобила
са направени 3 броя огледи за установяване на щетите по него. След преценка
на документите по щетата и след направени рекапитулации от застрахователя
на ищеца е изплатена сумата от 6770 лева. Ищецът смята, че изплатеното му
обезщетение е занижено и твърди, че необходимата сума за отстраняване на
щетите по автомобила е в размер на 26 201,29 лева или ответникът следва да
му заплати допълнително сумата от 17 597,80 лева.
Няма спор между страните по отношение на факта на настъпило на
02.08.2018 година застрахователно събитие и по отношение причинителя на
вредите. Няма спор и по отношение на твърдението, че към този момент
МПС, собственост на ищеца и увредено при настъпилото ПТП е имало
валидно сключена и действаща застраховка „Автокаско”. Спорен е въпросът
2
следва ли да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя и в какъв
размер.
От приложените писмени доказателства по делото е установено, че по
образуваната застрахователна преписка с № * е определено застрахователно
обезщетение по в размер на 8,603.49лв./осем хиляди шестстотин и три лева и
четиредесет и девет стотинки/ - за възникналите вследствие на процесното
ПТП увреждания по застраховалия автомобил -обезщетение за репатриране
на автомобила от мястото на ПТП.
От определеното застрахователно обезщетение в общ размер на
8,6603.49лв./осем хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и четиредесет и
девет стотинки/, след попълнена от ищеца декларация-съгласие, са удържани
втора, трета и четвърта вноски от застрахователната премия на процесния
застрахователен договор - трите в общ размер на 1,832.94лв./хиляда
осемстотин тридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/, като
разликата от 6,854.55лв. е изплатено на дата 02.01.2019г. по банков път в
полза на А.А. с платежно нареждане №. *.
Въззиваемия А. претендира сума в размер на 17,597.80лв. като твърди,
че същата представлява е разлика между заплатеното от ЗК „Л.И.“ АД
застрахователно обезщетение и цялата сума, необходима за отремонтиране на
МПС.
От събраните по делото доказателства, в това число и от изготвената
по делото съдебно- автотехническа експертиза се установява, че
застрахования автомобил е с дата на първа регистрация 30.06.2009г. и с
възраст към дата на процесното ПТП - 9 години и 1 месец,т.е е извън
гаранционеп срок.
По делото не са представени разходни документи за действително
извършен ремонт в който и да било сервиз.
В чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна
застрахователпа стойпост- стойпостта, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество.
Трайно установено е в съдебната практика, че застрахователното
обезщетепие трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието в каквато и насока са решение № 235 от 27.12.2013 г.
по т. д. № 1586 / 2013 г. па ВКС, ТК, II т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по
3
т. д. № 667 / 2008 г. на ВКС, ТК, I т.о., с които се приема, че обезщетепието
по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането.
Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителпата стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на чл. 400 КЗ
изрично урежда,че когато между страните по застрахователни договор не е
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на
увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която
вместо него може да се купи друго със същото качество/ ал.2/ , т.е по
назарната му стойност.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
автотехническа експертиза се установява, че действителната пазарна
стойност на нанесените щети по увреденото имущество е в размер на
15,533.45лв. В тази цена са включени цената на всяка отделна дейност,
материали и резервни части и каква е общата стойност за отстраняване на
настъпилите вреди.Именно в тази част следва да се приеме заключението., а
не в частта в която е посочена действителната стойност за отстраняване на
нанесената материална щета в размер на 29 216,12 лева за която не е
посочено как е получена и от какво е образувана.Като е приело за меродавна
последната сум, БРС е постановил едно неправилно решение, което в
атакуваната част следва да бъде отменено.С оглед гореизложеното МОС
намира жалбата за основателна.
Жалбоподателя дължи на въззиваемия обезщетение за настъпилите
вреди в размер на 15533,45лева от които е изплатил 8603,49лева или
дължимата сума възлиза на 6929,96лева в какъвто и размер предявения иск е
основателен .Над този размер исковата претенция е неоснователна и
атакуваното решение следва да бъде отвменено.
Следва да бъдат редуцирани и присъдените разноски от първата
4
инстанция на въззиваемия до 937,56лева, съобразно на уважената част от иска
.
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя разноски в размер на 452лв. от които 352лева
заплатена държавна такса и 100лв. и юрисконсултско възнаграждение .
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 07.05.2021година постановено по гр.д.
№407/2020година по описа на Районен съд Берковица, В ЧАСТТА с което ЗК
Л. И. АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление град *, бул. * № *,
представлявано от М.М.-Г. и П. В.е осъдена да заплати на на А.А. от гр.*с
ЕГН ********** сумата над 6929,96лева до присъдените 17597,80лева,
представляваща обезщетение от застрахователно събитие, настъпило на
02.08.2018 година, покрито от застраховка „Каско” по полица * от 04.07.2018
година, дължима ведно със законната лихва, считано от 16.10.2020 година до
окончателното изплащане, както и НАД сумата от 937,56лева, направени в
производството разноски, като ОТХВЪРЛЯ над този размер до
претендирания предявения иск.В останалата част решението не е обжалвано и
е влязло в сила.
ОСЪЖДА А.А. от гр.*, ул.“*“ №*да заплати на ЗК Л.И. АД с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление град *, бул. * № *, представлявано от М.
М.-Г. и П.В. сумата от 452.00лева разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението му на страните ,че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5