№ 2
гр. Плевен , 19.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Членове:Цезаринка Х. Йосифова
Йоткова
Иван Н. Радковски
като разгледа докладваното от Иван Н. Радковски Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20204400600690 по описа за 2020 година
Р Е Ш Е Н И Е
№
18.01.2021 г. гр.Плевен
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Плевенският окръжен съд, четвърти въззивен наказателен състав, в
открито заседание , на осемнадесети ноември, през 2020г., в състав:
Председател: Румен Лазаров
Членове: Иван Радковски
Цезарина Йосифова
Секретар: Петър Петров
Прокурор: Снежана Георгиева
1
като разгледа докладваното от съдията И.Радковски ВНОХД № 690 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по протест от И.И. прокурор в
Районна прокуратура – гр. Плевен и по жалба от адвокат Й.Х., от АК – гр.
Плевен, като пълномощник на гражданския ищец – К „***“- Плевен,
представлявана от Ц.И.Ф. - председател, против присъда №50 по НОХД №
1480/2019г. от 04.06.2020г., постановена от Районен съд-гр.Плевен.
В протеста са изложени доводи за неправилност на
първоинстанционната присъда, тъй като изводът за липса на доказателства,
подкрепящи по несъмнен начин обвинителната теза, се основава на непълно
проведено съдебно следствие и съществени процесуални нарушения, при
оценка на доказателствата, с искане първоинстанционната присъда да бъде
отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимите М. Г.
К., Г. К. Д., С.К.Д. и К. К. Ц., да бъдат признати за виновни в извършването на
престъпления и осъдени по посочените текстове от НК, съобразно внесения
от Районна прокуратура – гр. Плевен обвинителен акт.
В жалбата от пълномощника на гражданския ищец – К „***“-
Плевен, представлявана от Ц.И.Ф. – адвокат Й.Х., от АК – гр. Плевен, е
посочено, че се поддържа подадения от Районна прокуратура – гр. Плевен
протест срещу първоинстанционната присъда, с искане – въззивната
инстанция, след като намери основание за отмяна на първоинстанционния
съдебен акт в наказателната му част, да отмени същия и в отхвърлителната
част, касаещапредявения граждански иск.
В съдебно заседание, при разглеждане на настоящото дело,
представителят на въззивния жалбоподател, редовно призован, не се яви,
предвид епидемичната обстановка в страната, като депозира писмено
становище, че поддържа подадения протест срещу оправдателната
първоинстанционна присъда, считайки, че същият е основателен и следва да
бъде уважен и първоинстанционната следва да бъде отменена и в
гражданскоосъдителната и част.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен изрази
становище във въззивното производство, че поддържа протеста с изложените
в него съображения, като счита, че делото следва да бъде върнато на първата
инстанция, тъй като в диспозитива на обвиненията на четиримата подсъдими
2
е била допусната грешка, като не са били конкретизирани какви са били
вещите, които са били обект на кражба и съответно – предмет на
унищожаването на имущество, т.е. – едни и същи вещи са били
характеризирани като движими – в диспозитива за кражба, а в диспозитива за
унищожаване на имущество същите вещи са посочени като недвижими, което
съществено е накърнило правото на защита на четиримата подсъдими.
Адвокат В.М., от АК – гр. Плевен, служебен защитник на ответника
по протеста Г. К. Д., изрази становище, че първоинстанционната присъда е
правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена, тъй
като исканото от прокуратурата връщане на делото за прецизиране на
обвинението към настоящия момент е невъзможно да бъде изпълнено.
Ответникът по протеста Г. К. Д. заяви, че поддържа заявеното от
неговия защитник.
Адвокат Ц.Ц., от АК – гр. Плевен, служебен защитник на ответника
по протеста С.К.Д., изрази становище, че няма основания за връщане на
делото на първоинстанционния съд, поради процесуални нарушения, с искане
да бъде потвърдена присъдата, по отношение на подзащитния му, като
правилна, обоснована и законосъобразна, тъй като първоинстанционният
съдебен състав е разгледал целия събран фактически доказателствен материал
и е достигнал до своя правен извод, на базата на тези установени факти и
доказателства.
Ответникът по протеста С.К.Д. заяви, че поддържа казаното от
неговия защитник.
Адвокат В.М., от АК – гр. Плевен, служебен защитник на ответника по
протеста М. Г. К., изрази становище, че първоинстанционната присъда е
правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена, тъй
като исканото от прокуратурата връщане на делото за прецизиране на
обвинението, към настоящия момент е невъзможно да бъде изпълнено.
Ответникът по протеста М. Г. К. заяви, че поддържа казаното от
неговия защитник.
Адвокат М.И., от АК – гр. Плевен, служебен защитник на ответника
по протеста К. К. Ц., изрази становище, в смисъл, че никой от останалите
трима подсъдими, както и от всички разпитани по делото свидетели не е
посочил, че подзащитният и - К. К. Ц. е участвал в извършване на
престъпленията, предмет на обвинението, поради което оправдателната
присъда спрямо него следва да бъде потвърдена.
Ответникът по протеста К. К. Ц. заяви, че поддържа казаното от
неговия защитник.
Въззивната инстанция, като се запозна със съдържанието на
протеста, жалбата и становищата на страните, изложени в съдебното
3
заседание, при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за
установено следното:
Протестът и жалбата са допустими, тъй като са подадени в
законовия срок, и от правоимащи страни.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал
подсъдимия С.К.Д. за невинен в това, че:
І. На неустановени дати през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г. в
с.***, обл.Плевен, при условията на опасен рецидив и на продължавано
престъпление, извършил следното:
- На неустановена дата през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г.,
след предварителен сговор с К. К. Ц., Г. К. Д. и М. Г. К., чрез използване на
неустановено техническо средство, противозаконно отнел чужди движими
вещи – 368 билни капаци на стойност 257,60 лева и покривни керемиди с
площ 176 кв.м. на стойност 792 лева, вещи на обща стойност 1049,60 лева от
владението на собственика кооперация с наименование „***” – гр.Плевен,
без съгласие на техен представител и с намерение противозаконно да ги
присвои;
- На неустановена дата през периода м.Март 2013г. -26.04.2013г.
след предварителен сговор с К. К. Ц., Г. К. Д. и М. Г. К., чрез използване на
неустановено техническо средство, противозаконно отнел чужди движими
вещи – 1188 броя тухли на обща стойност 356,40 лева от владението на
собственика кооперация с наименование „***” – гр.Плевен, без съгласие на
техен представител и с намерение противозаконно да ги присвои;
- На неустановена дата през периода м.Март 2013г. -26.04.2013г.
след предварителен сговор с К. К. Ц., Г.К.Д. и М. Г. К., чрез използване на
неустановено техническо средство, противозаконно отнел чужди движими
вещи – покривна конструкция с площ 176 кв.м. на стойност 1042,34 лева от
владението на собственика кооперация с наименование „***” – гр.Плевен,
без съгласие на техен представител и с намерение противозаконно да ги
присвои;
Общата стойност на чуждите движими вещи, обект на
обвинението е 2448,34 лева;
поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото
му обвинение по чл.196 ал.І т.2 вр. чл.195 ал.І т.4 и т.5 вр. чл.194 ал.І
вр.чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.І б.“а“ и б.“б“ НК.
ІІ. На неустановени дати през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г., в
с.***, обл.Плевен, при условията на продължавано престъпление, в съучастие
като съизвършител с К. К. Ц., Г.К.Д. и М. Г. К. извършил следното :
4
- На неустановена дата през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г. в
с.***, обл.Плевен, чрез демонтиране на 368 билни капаци и покривни
керемиди с площ 176 кв.м. на обща стойност 1049,60 лева унищожил
противозаконно чужда недвижима вещ – покрив на основна жилищна сграда
с площ 75 кв.м.
- На неустановена дата през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г. в
с.***, обл.Плевен унищожил противозаконно чужда недвижима вещ –
дървена покривна конструкция с площ 176 кв.м. на стойност 1042,34 на
основна жилищна сграда с площ 75 кв.м..
- На неустановена дата през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г. в
с.***, обл.Плевен,чрез демонтиране на 1188 броя тухли на обща стойност
356,40 лева унищожил противозаконно чужда недвижима вещ – вътрешни и
външни зидове на основна жилищна сграда с площ 75 кв.м. като общата
стойност на унищожената основна жилищна сграда с площ 75 кв.м. е 6000
лева.
Поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по
повдигнатото му обвинение. по чл.216 ал.І вр.26, ал.1, вр. чл.20 ал.ІІ НК.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия К. К. Ц. за невинен в
това, че:
І. На неустановени дати през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г. в
с.***, обл.Плевен, при условията на опасен рецидив и на продължавано
престъпление, извършил следното:
- На неустановена дата през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г.
след предварителен сговор с С.К.Д., Г. К. Д. и М. Г. К., чрез използване на
неустановено техническо средство, противозаконно отнел чужди движими
вещи – 368 билни капаци на стойност 257,60 лева и покривни керемиди с
площ 176 кв.м. на стойност 792 лева, вещи на обща стойност 1049,60 лева от
владението на собственика кооперация с наименование „***” – гр.Плевен,
без съгласие на техен представител и с намерение противозаконно да ги
присвои;
- На неустановена дата през периода м.Март 2013г. -26.04.2013г.
след предварителен сговор с С.К.Д., Г. К. Д. и М. Г. К., чрез използване на
неустановено техническо средство, противозаконно отнел чужди движими
вещи – 1188 броя тухли на обща стойност 356,40 лева от владението на
собственика кооперация с наименование „***” – гр.Плевен, без съгласие на
техен представител и с намерение противозаконно да ги присвои;
- На неустановена дата през периода м.Март 2013г. -26.04.2013г.
5
след предварителен сговор с С.К.Д., Г.К.Д. и М. Г. К., чрез използване на
неустановено техническо средство, противозаконно отнел чужди движими
вещи – покривна конструкция с площ 176 кв.м. на стойност 1042,34 лева от
владението на собственика кооперация с наименование „***” – гр.Плевен,
без съгласие на техен представител и с намерение противозаконно да ги
присвои;
Общата стойност на чуждите движими вещи, обект на обвинението е
2448,34 лева;
поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото
му обвинение по чл.196 ал.І т.2 вр. чл.195 ал.І т.4 и т.5 вр. чл.194 ал.І
вр.чл.26, ал.1 вр. чл.29 ал.І б.“а“ и б.“б“ НК.
ІІ. На неустановени дати през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г. в
с.***, обл.Плевен, при условията на продължавано престъпление в съучастие
като съизвършител с Г. К. Д., С.К.Д. и М. Г. К. извършил следното :
- На неустановена дата през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г. в
с.***, обл.Плевен, чрез демонтиране на 368 билни капаци и покривни
керемиди с площ 176 кв.м. на обща стойност 1049,60 лева унищожил
противозаконно чужда недвижима вещ – покрив на основна жилищна сграда
с площ 75 кв.м.
- На неустановена дата през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г. в
с.***, обл.Плевен унищожил противозаконно чужда недвижима вещ –
дървена покривна конструкция с площ 176 кв.м. на стойност 1042,34 на
основна жилищна сграда с площ 75 кв.м..
- На неустановена дата през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г. в
с.***, обл.Плевен, чрез демонтиране на 1188 броя тухли на обща стойност
356,40 лева унищожил противозаконно чужда недвижима вещ – вътрешни и
външни зидове на основна жилищна сграда с площ 75 кв.м. , като общата
стойност на унищожената основна жилищна сграда с площ 75 кв.м. е 6000
лева.
поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по така
повдигнатото му обвинение по чл.216 ал.І вр.чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.ІІ НК
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Г. К. Д. за невинен в
това, че:
І. На неустановени дати през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г. в
6
с.***, обл.Плевен, при условията на продължавано престъпление, извършил
следното:
- На неустановена дата, през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г.,
след предварителен сговор с К. К. Ц., С.К.Д. и М. Г. К., чрез използване на
неустановено техническо средство, противозаконно отнел чужди движими
вещи – 368 билни капаци на стойност 257,60 лева и покривни керемиди с
площ 176 кв.м. на стойност 792 лева, вещи на обща стойност 1049,60 лева от
владението на собственика кооперация с наименование „***” – гр.Плевен,
без съгласие на техен представител и с намерение противозаконно да ги
присвои;
- На неустановена дата, през периода м.Март 2013г. -26.04.2013г.,
след предварителен сговор с К. К. Ц., С.К.Д. и М. Г. К., чрез използване на
неустановено техническо средство, противозаконно отнел чужди движими
вещи – 1188 броя тухли на обща стойност 356,40 лева от владението на
собственика кооперация с наименование „***” – гр.Плевен, без съгласие на
техен представител и с намерение противозаконно да ги присвои;
- На неустановена дата, през периода м.Март 2013г. -26.04.2013г.,
след предварителен сговор с К. К. Ц., С.К.Д. и М. Г. К., чрез използване на
неустановено техническо средство, противозаконно отнел чужди движими
вещи – покривна конструкция с площ 176 кв.м. на стойност 1042,34 лева от
владението на собственика кооперация с наименование „***” – гр.Плевен,
без съгласие на техен представител и с намерение противозаконно да ги
присвои;
- На неустановена дата, през периода м.Март 2013г. -26.04.2013г.,
след предварителен сговор с М. Г. К., чрез използване на неустановено
техническо средство, противозаконно отнел чужди движими вещи – 7007
тухли на стойност 2102,10 лв. от владението на собственика кооперация с
наименование „***” – гр.Плевен, без съгласие на техен представител и с
намерение противозаконно да ги присвои;
Общата стойност на чуждите движими вещи, обект на обвинението е
4550,44 лева;
поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото
му обвинение чл.195 ал.І т.4 и т.5 вр. чл.194 ал.І, вр.чл.26, ал.1 НК.
ІІ. На неустановени дати, през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г., в
с.***, обл.Плевен, при условията на продължавано престъпление, унищожил
чужди недвижими вещи собственост на кооперация с наименование „***” –
гр.Плевен, както следва:
7
- На неустановена дата през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г. в
с.***, обл.Плевен, в съучастие като съизвършител с К. К. Ц., С.К.Д. и М. Г. К.
чрез демонтиране на 368 билни капаци и покривни керемиди с площ 176
кв.м. на обща стойност 1049,60 лева унищожил противозаконно чужда
недвижима вещ – покрив на основна жилищна сграда с площ 75 кв.м.
- На неустановена дата през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г. в
с.***, обл.Плевен, в съучастие като съизвършител с К. К. Ц., С.К.Д. и М. Г. К.,
унищожил противозаконно чужда недвижима вещ – дървена покривна
конструкция с площ 176 кв.м. на стойност 1042,34 на основна жилищна
сграда с площ 75 кв.м..
- На неустановена дата през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г. в
с.***, обл.Плевен, в съучастие като съизвършител с К. К. Ц., С.К.Д. и М. Г.
К.,чрез демонтиране на 1188 броя тухли на обща стойност 356,40 лева
унищожил противозаконно чужда недвижима вещ – вътрешни и външни
зидове на основна жилищна сграда с площ 75 кв.м. като общата стойност на
унищожената основна жилищна сграда с площ 75 кв.м. е 6000 лева.
- На неустановена дата през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г. в
с.***, обл.Плевен, в съучастие като съизвършител с М. Г. К. унищожил
противозаконно чужди недвижими вещи – 1 брой лятна кухня на стойност
3840 лева и помощни постройки на стойност 900 лева или всичко вещи на
обща стойност 4740 лева, като с деянията са причинени имуществени вреди
на обща стойност 10740 лева;
поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по така
повдигнатото му обвинение по чл.216 ал.І вр.чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.ІІ НК.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия М. Г. К. за невинен в
това, че:
І. На неустановени дати, през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г. в
с.***, обл.Плевен, при условията на продължавано престъпление, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, извършил следното:
- На неустановена дата, през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г.,
след предварителен сговор с К. К. Ц., С.К.Д. и Г. К. Д., чрез използване на
неустановено техническо средство, противозаконно отнел чужди движими
вещи – 368 билни капаци на стойност 257,60 лева и покривни керемиди с
площ 176 кв.м. на стойност 792 лева, вещи на обща стойност 1049,60 лева от
владението на собственика - кооперация с наименование „***” – гр.Плевен,
без съгласие на техен представител и с намерение противозаконно да ги
присвои;
8
- На неустановена дата, през периода м.Март 2013г. -26.04.2013г.,
след предварителен сговор с К. К. Ц., С.К.Д. и Г. К. Д., чрез използване на
неустановено техническо средство, противозаконно отнел чужди движими
вещи – 1188 броя тухли на обща стойност 356,40 лева от владението на
собственика кооперация с наименование „***” – гр.Плевен, без съгласие на
техен представител и с намерение противозаконно да ги присвои;
- На неустановена дата, през периода м.Март 2013г. -26.04.2013г.,
след предварителен сговор с К. К. Ц., С.К.Д. и Г. К. Д., чрез използване на
неустановено техническо средство, противозаконно отнел чужди движими
вещи – покривна конструкция с площ 176 кв.м. на стойност 1042,34 лева от
владението на собственика кооперация с наименование „***” – гр.Плевен,
без съгласие на техен представител и с намерение противозаконно да ги
присвои;
- На неустановена дата, през периода м.Март 2013г. -26.04.2013г.,
след предварителен сговор с Г. К. Д., чрез използване на неустановено
техническо средство, противозаконно отнел чужди движими вещи – 7007
тухли на стойност 2102,10 лева от владението на собственика кооперация с
наименование „***” – гр.Плевен, без съгласие на техен представител и с
намерение противозаконно да ги присвои;
Общата стойност на чуждите движими вещи, обект на обвинението е
4550,44 лева;
поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото
му обвинение чл.195 ал.І т.4 и т.5 вр. чл.194 ал.І, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.63 ал.І
т.3 НК.
ІІ. На неустановени дати, през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г., в
с.***, обл.Плевен, при условията на продължавано престъпление, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, унищожил чужди недвижими вещи, собственост на
кооперация с наименование „***” – гр.Плевен, както следва:
- На неустановена дата, през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г., в
с.***, обл.Плевен, в съучастие като съизвършител с К. К. Ц., С.К.Д. и Г. К. Д.,
чрез демонтиране на 368 билни капаци и покривни керемиди с площ 176
кв.м. на обща стойност 1049,60 лева унищожил противозаконно чужда
недвижима вещ – покрив на основна жилищна сграда с площ 75 кв.м.
- На неустановена дата, през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г., в
с.***, обл.Плевен, в съучастие като съизвършител с К. К. Ц., С.К.Д. и Г. К. Д.,
9
унищожил противозаконно чужда недвижима вещ – дървена покривна
конструкция с площ 176 кв.м. на стойност 1042,34 на основна жилищна
сграда с площ 75 кв.м..
- На неустановена дата, през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г.,
в с.***, обл.Плевен, в съучастие като съизвършител с К. К. Ц., С.К.Д. и Г. К.
Д.,чрез демонтиране на 1188 броя тухли на обща стойност 356,40 лева
унищожил противозаконно чужда недвижима вещ – вътрешни и външни
зидове на основна жилищна сграда с площ 75 кв.м. като общата стойност на
унищожената основна жилищна сграда с площ 75 кв.м. е 6000 лева.
- На неустановена дата през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г. в
с.***, обл.Плевен, в съучастие като съизвършител с Г. К. Д. унищожил
противозаконно чужди недвижими вещи – 1 брой лятна кухня на стойност
3840 лева и помощни постройки на стойност 900 лева или всичко вещи на
обща стойност 4740 лева, като с деянията са причинени имуществени вреди
на обща стойност 10740 лева
поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по
повдигнатото му обвинение по чл.216 ал.І, вр. чл.63 ал.І т.4, вр.чл.26 ал.1 вр.
чл.20 ал.ІІ НК.
Със същата присъда съдът е оставил без уважение, като неоснователен
и недоказан, предявения от „***” – гр.Плевен /„****/, граждански иск, против
четиримата подсъдими, за сумата от 10 740лв., представляваща обезщетение
за нанесени, в резултат на престъпленията, описани в обвинителния акт по
делото, имуществени вреди на Кооперацията, а на основание чл.190 ал.1
НПК, съдът е постановил - всички направени по делото разноски да останат
за сметка на държавата.
Първоинстанционният съд е приел за установено, следното от
фактическа страна:
Подсъдимите С.К.Д. и К. К. Ц. са братя на подсъдимия Г. К. Д., а
подсъдимият М. Г. К. – негов син. През годините, подсъдимите лица не се
ползвали с добро име по местоживеене, към началото на 2013г., всички с
изключение на М.К. били криминално проявени и осъждани, а на 22.04.2013г.
подсъдимият С.Д. за пореден път постъпил в Затвора – Плевен, за
изтърпяване на общо наказание лишаване от свобода по НОХД №588/2013г. и
НОХД №1083/2013г., по описа на РС – ПЛЕВЕН.
До 11.10.2011г. подсъдимият Г. К. Д. и неговата съпруга Д.Д. били
собственици на урегулиран поземлен имот /УПИ/ находящ се в с.***, обл.
10
Плевен, ул. „***“ №7, с площ от 500 кв.м., заедно с построени в имота
жилищна сграда, лятна кухня, стопанска сграда и навес. На посочената дата
влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот от 26.09.2011г.,
съобразно което, посоченият недвижим имот, след съответна публична
продан, бил възложен на кооперация „В***“.
С договор за наем на недвижим имот от 01.12.2011г. посоченият
недвижим имот, в неговата цялост, бил отдаден от страна на кооперацията, за
временно възмездно ползване на Г. К. Д., и Д.Д.; на 14.12.2011г. между
страните бил съставен приемно-предавателен протокол, съгласно който
„Къщата се намира в добро състояние, дървена дограма, бетониран двор,
лятна кухня, стоп.помещения, солидна ограда“. Срокът на договора бил
определен на 12 месеца, а дължимият наем – 20 лева на месец, с възможност
за продължаване действието му след сключване на съответен анекс.
Въпреки че още в месеците след сключване на договора,
посочените наематели не изплащали дължимия наем, наемодателят не
предприел някакви конкретни мерки спрямо Г.Д. и Д.Д.. През същите месеци,
свидетеля Ц.Ф. – Управител на кооперацията научила, че имотът е започнал
да се руши и е необитаем. Ф. направила опити да се свърже по телефона с
Г.Д., но връзка не била осъществена.
Изминали още няколко месеца и Ф. научила от свидетеля С.К. /по
това време – кмет на с.***/, че семейството на Г.Д. пребивава на територията
на гр.Славяново. Тя съумяла да се срещне с подсъдимия Д. и потърсила
обяснение защо имота в с.*** е необитаем и дължимият наем не се заплаща,
на което Д. отговорил, че предстои да получи възнаграждение от фермата, в
която работи и че ще започне да изпълнява споменатото си задължение.
През 2011г. Ф. посетила отдадения под наем имот около 7-8 пъти;
при едно от посещенията през 2012г., на неустановен ден и месец, обаче
установила, че прозорците на дървената дограма са изкъртени, след който
момент къщата в имота останала в този вид, т.е. не били извършени ремонтни
работи.
На неустановен ден през месец януари 2013г. Ф. научила от кмета
на с. ***, че къщата е напълно разрушена. И наистина, в неустановен момент
преди това, действия по разрушаването на имота /събаряне на постройките и
извличане на годния строителен материал от тях/, били предприети от
различни, неустановени по делото лица. Единствените установени и
относително изяснени по делото, случаи на разрушаване на части от имота
/без яснота обаче, относно конкретното им времеосъществяване/, са както
следва:
1. Подсъдимият Г.Д. дължал известна сума пари на свидетеля А.С.. Тъй
като не бил в състояние да изпълни своето задължение, той предложил
11
на С., в изпълнение на същото задължение, да вземе от имота в с.***, на
ул. „***“ един навес. С. счел, че се касае за имот, собствен на Г.Д., тъй
като не знаел за отношенията на последния с кооперацията и отдаването
под наем на имота. Посетил имота, разрушил навеса, който се състоял от
15-20 листа ондулин, 10-15 греди, мартаци, натоварил ги и ги използвал
впоследствие по собствена преценка. На свидетеля С. направило
впечатление, че по времето, когато демонтирал навеса, къщата в имота
все още била налице, т.е. не била разрушена.
2. Подсъдимият Г.Д. дължал известна сума пари на св.М.М.. Тъй като не
бил в състояние да изпълни своето задължение, той предложил на М. да
вземе тухли от посочения имот в с.***. М. счел, че се касае за имот,
собствен на Г.Д. /тъй като не знаел за отношенията на последния с
кооперацията и отдаването под наем на имота/, наел работници – сред
които и подсъдимия М.К., свидетелите А.А. и М.М. и посетил
споменатия имот. Намерил същия в почти разрушено състояние, имало
няколко стени, които под ръководството на М. били разбити и били
извлечени около 1000 бр.тухли, които били извозени с МПС от страна на
св.М.Л., по предварителна уговорка със свидетеля М..
На 25.04.2013г. свидетелят Ц.Ф. подала пред РП – Плевен сигнал,
че имотът с.***, на ул.„***“ е разрушен и разграбен.
След извършена предварителна проверка по случая, с
Постановление от 06.11.2013г. било образувано досъдебно производство №Д
– 2557/2013г. по описа на РП – ПЛЕВЕН – за престъпление по чл.194 ал.1 НК.
В хода на същото, в качеството на обвиняеми за престъпленията, за които по
настоящото дело им е повдигнато обвинение, били привлечени подсъдимите
С.К.Д., К. К. Ц., Г. К. Д. и М. Г. К..
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е
приел за установена и доказана, въз основа на показанията на свидетелите
Ц.Ф., М.М., М.Л., А.С., А.А. и М.М., които е оценил като достоверни и
съответстващи си помежду си, както и въз основа на експертно заключение
по съдебно-оценителна експертиза, на /л.60 – 62 от ДП/, от което се
установява пазарната стойност на строителните материали, след разрушаване
на постройките в процесния имот, за което съдът е изложил убедителни
съображения, поради които му е отдал вяра, както и съобразявайки
приложените по делото писмени доказателства -жалба от Ц.Ф. до РП -
ПЛЕВЕН /л.13 от ДП/, заверен препис от Постановление за възлагане на
недвижим имот /л.14 – 15 от ДП/, препис на договор за наем на недвижим
имот от 01.12.2011г. и приемо-предавателен протокол от 14.12.2011г. /л.17 –
18 от ДП/, справка за актуалното състояние на КООПЕРАЦИЯ „***“ /л.26,
л.181 - 183 от делото/, справка за търпяно от подсъдимия С.Д. наказание
12
лишаване от свобода /л.136 – 138 от ДП/, характеристични данни /л.125 - 28
от ДП, л.28, л.33, л.36, л.39 от делото/ и справки за съдимост /л.46 – 76 от
делото/.
Въззивната инстанция изцяло възприе съображенията на
първоинстанционния съд, по силата на които е била приета за установена и
доказана изложената фактическа обстановка, считайки че те почиват на
подробен анализ на всички доказателства и доказателствени средства,
събрани както на досъдебното производство, така и при разглеждане на
делото, които са били проверени, съобразно предвидените процесуални
способи за това.
Първоинстанционният съд е подложил на подробен анализ показанията
на свидетелите Ц.Ф., С.С., Х.А., М.М., С.К., както и обясненията на
подсъдимия Г.Д., изложил е убедителни съображения относно това, защо
кредитира показанията на свидетелката Ф., прочетени по реда на чл. 281, ал.4,
вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, защо е счел, че показанията на свидетелите С.С.и и
Х.А. са изпъстрени с противоречия, поради което ги е оценил като
неубедителни и не им е дал вяра, защо е оценил показанията на свидетеля
М.М., дадени пред настоящия първоинстанционен съдебен състав, за
убедителни и последователни, за разлика от казаното от него при
разглеждане на предходното НОХД № 2766/2014г. на Плевенски районен съд,
както и защо е оценил като твърде общи и недостатъчно убедителни
показанията на свидетеля С.К., за които е приел, че са „твърде абстрактни и
съдържат преразказ на данни, научени от други лица“.
Относно обясненията на подсъдимия Г.Д. съдът е счел, че в
случая се касае за „непонятно изложение, на което липсва яснота и
смисленост, без разбираемо и конкретно отношение към подлежащите на
изясняване факти и обстоятелства“, поради което ги е оценил като
проявление на правото на защита на този подсъдим и не ги е кредитирал.
Въз основа на изложените подробни и логични съображения,
които се споделят и от настоящия съдебен състав, първоинстанционният съд
е направил обосновани изводи за недоказаност на повдигнатите на
четиримата подсъдими обвинения, изразяващи се в следното:
От събраните по делото доказателства е невъзможно да бъде
установено времето на твърдяното разрушаване на постройките в имота и
13
евентуалното извличане на строителните материали от същите постройки, тъй
като според повдигнатите обвинения, всички деяния са извършени в периода
„На неустановени дати през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г.“, а всички
свидетелски показания се отличават с недостатъчна конкретика, относно
времето на подлежащите на изясняване събития. Единствено според
показания на свидетеля Ц.Ф. – тя узнала от свидетеля К. – кмет на с.***, през
месец януари 2013г., че имотът е напълно разрушен и разграбен.
Първоинстанционният съд е оценил показанията на Ф., в описаната им
част, като изхождащи от Управителя на ощетеното юридическо лице, което
пък е пряко заинтересовано да отстоява имуществените си права, в т.ч. – да
следи за опазването на имуществата си, включително и за доброто им
състояние, сред които е и процесния недвижим имот. Съдът е отчел
обстоятелството, че Ф. е сигнализирала РП – Плевен за разрушаването на
имота на 25.04.2013г., но това и действие не е в състояние да обоснове или
пък да докаже, че процесният имот е разрушен и разграбен през посочения
период от време.
Въз основа на изложеното първоинстанционният съд обосновано е
приел, че в случая се касае се за времеви период до месец януари 2013г.
включително, през който са били осъществени деянията, предмет на
обвинението, който е несъвместим с повдигнатите обвинения на четиримата
подсъдими, а именно – че те са извършили престъпленията „ На
неустановени дати през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г.“, както счита
РП – Плевен.
Относно предмета на престъпните посегателства по чл.195/196 и чл.216
НК, спрямо всеки от подсъдимите е повдигнато обвинение, от една страна, за
унищожаване на постройки в процесния имот, а от друга – за кражба на точно
определени като брой билни капаци, покривни керемиди, тухли, както и
„дървена покривна конструкция с площ 176 кв.м.“
Първоинстанционният съд е констатирал, че споменатата дървена
покривна конструкция, с площ 176 кв.м., при съобразяване на разпоредбите
на чл. 110 ЗС, няма как да бъде квалифицирана като движима вещ, нито пък –
като отделна недвижима вещ, но според обвинението, явно в случая се касае
за вещ, която е едновременно движима и недвижима, тъй като в
диспозитивите по чл.195/196 НК покривната конструкция е определена като
движима, а в тези по чл.216 НК – като недвижима вещ.
Обосновано основният съд е приел, че в конкретния случай се касае
за обект на посегателство - част от недвижима вещ – основна жилищна
сграда, а тази част, на свой ред, като съвкупност от определени движими
вещи /подлежащи на извличане при нейното разрушаване/, налага и тяхното
14
уточняване – каквото не е било сторено. Аналогично, според
първоинстанционният съд и несъобразено с обективното вещно право в
страната е определянето, в диспозитивите по чл.216 НК, на покрив на
основна жилищна сграда с площ 75 кв.м. - като отделна недвижима вещ,
както и на вътрешни и външни зидове на основна жилищна сграда с площ 75
кв.м. – като отделна недвижима вещ.
Освен това, първоинстанционният съд е констатирал, че в обвиителния
акт са посочени като предмет на престъпление по чл.216 НК и т.нар.
„помощни постройки“ – които, макар да могат да се определят като отделни
недвижими вещи, същевременно не е ясно нито колко са, нито - какво точно
представляват, а отделна недвижима вещ – годен предмет на престъплението
по чл.216 НК, за което е повдигнато обвинение, е единствено посочената като
разрушена лятна кухня.
Относно посочените в обвинителния акт 368 билни капаци на стойност
257,60 лева, покривни керемиди с площ 176 кв.м. на стойност 792 лева, 1188
броя тухли на обща стойност 356,40 лева, 7007 тухли на стойност 2102,10
лева, първоинстанционният съд, обосновано и в съответствие със събраните
по делото доказателства е приел, че всичките тези вещи и предмети,
определени от прокуратурата като движими и недвижими съвкупности от
вещи, предмет съответно на престъпленията кражба и унищожаване на чуждо
имущество, за които спрямо подсъдимите С.Д., К.Ц., Г.Д. и М.К. са
повдигнати съответните им обвинения – са плод изцяло на предположение,
почерпано от заключението по приетата съдебно-оценителна експертиза по
делото, но тази експертиза е била изготвена, въз основа но констатации на
вещото лице, които то е направило при посещение на имота на 15.08.2008г.,
във връзка с друг случай. Тогава вещото лице е посетило същия имот и е
изготвило експертен доклад, като е събрало надлежни данни за площта на
сградите, естеството на вложените в тях строителни материали, общото им
техническо и функционално състояние. Правилно първоинстанционният съд е
приел, че след датата 15.08.2008г. липсват категорични данни за състоянието
на имота, а още по-малко – за неговото състояние към м.януари 2013г., т.е.
почти четири години и половина по-късно, тъй като към края на 2011г.
имотът вече е бил отдаден под наем на Г.Д. и Д.Д., които в месеците след това
са напуснали имота, сменили са местоживеенето си и на практика, през
почти цялата 2012г., имотът е бил необитаем, като за него не е полагана
грижа по поддръжката, респективно – започнало е неговото разграбване.
Последното обстоятелство се установява и от Ц.Ф., която не може да бъде
категорична относно измеренията на нанесените повреди, резултат от
противозаконни посегателства.
15
При така изложеното първоинстанционният съд обосновано е приел,
че при липса на надеждни доказателства в едната или в другата насока,
категорично може да се приеме за установено единствено това, че през 2012г.
процесният имот не само е бил необитаем, неохраняем, неподдържан – но са
започнали и разнообразни посегателства върху същия, които поставят под
изключително сериозно съмнение тезата на прокуратурата, че имотът е бил в
състоянието, което заключението по съдебно-оценителната експертиза му
приписва. Следователно - колко са били билните капаци, тухлите, покривните
керемиди и дори – дали някои или всички от процесните сгради са били в
цялост или пък са били отчасти разрушени – би могло само да се предполага.
Относно отделните деяния, съставляващи продължавани престъпления,
за които е повдигнато обвинение на всеки от подсъдимите, по чл.195/196 и
чл.216 НК, като времеизвършване е определено – „На неустановена дата
през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г.“.
Кредитирайки показанията на свидетеля Ц.Ф. според която,
престъпните посегателства спрямо процесния недвижим имот са приключили
най-късно през месец януари 2013г., когато тя се е уверила, че имотът е
разрушен и разграбен /т.е. най късно към 31.01.2013г./, първоинстанционният
съд логично е направил извод, че никое от така приетите от прокуратурата
деяния, част от продължавани престъпления по чл.195/196 и чл.216 НК, не е
извършено в периода „На неустановена дата през периода м.Март 2013г. –
26.04.2013г.“.
На следващо място, обосновано първоинстанционният съд е
констатирал, че от никое доказателство по делото не се установяват деяния
като тези, които са описани в обвинителния акт, а именно:
деяние, при което противозаконно са отнети чужди движими вещи – 368
билни капаци, на стойност 257,60 лева и покривни керемиди, с площ 176
кв.м., на стойност 792 лева;
деяние, при което противозаконно са отнети чужди движими вещи –
1188 броя тухли, на обща стойност 356,40 лева;
деяние, при което противозаконно са отнети чужди движими вещи –
покривна конструкция с площ 176 кв.м., на стойност 1042,34 лева;
деяние, при което противозаконно са отнети чужди движими вещи –
7007 тухли на стойност 2102,10 лева;
деяние, при което, чрез демонтиране на 368 билни капаци и покривни
керемиди, с площ 176 кв.м., на обща стойност 1049,60 лева, била
унищожена противозаконно чужда недвижима вещ – покрив на основна
жилищна сграда, с площ 75 кв.м.;
16
деяние, при което е унищожена противозаконно чужда недвижима вещ –
дървена покривна конструкция, с площ 176 кв.м., на стойност 1042,34, на
основна жилищна сграда, с площ 75 кв.м.;
деяние, при което чрез демонтиране на 1188 броя тухли, на обща
стойност 356,40 лева, била унищожена противозаконно чужда
недвижима вещ – вътрешни и външни зидове на основна жилищна
сграда, с площ 75 кв.м.;
деяние, при което били унищожени противозаконно чужди недвижими
вещи – 1 брой лятна кухня на стойност 3840 лева и помощни постройки,
на стойност 900 лева.
Съдът е приел, че за никое от изброените деяния не са събрани
доказателства по делото, относно това, че в определен момент, в резултат на
определени действия, извършени от конкретно лице, са били демонтирани
посочените билни капаци и керемиди или че в друг определен момент, в
резултат на други действия, обособими като самостоятелно деяние, са били
демонтирани и отнети 1188 броя тухли и т. н., т. е. и в тази му част
обвинението е базирано единствено на предположения, който извод се
споделя напълно и от настоящия съдебен състав, поради липсата на
надеждни доказателства, от които да се установи - кога и точно какво е било
разрушено или противозаконно отнемано, в процесния недвижим имот.
Относно авторството на деянията, за които са повдигнати обвинения
на четиримата подсъдими, извършени в условията на предварителен сговор и
съизвършителство, първоинстанционният съд е приел, че за никой от
подсъдимите не може да бъде прието за установено, че е имал някаква
конкретна степен на участие в действията по унищожаване на процесния
имот, както и в извличане и отнемане на точно определено количество, /вид,
брой/, строителни материали от същия, а напротив, налице са доказателства
за започнало разрушаване и разграбване на имота още през 2012г. /съобразно
показанията на свидетеля Ц.Ф./, но кога, по какъв начин, от кои лица, е
извършено цялостното унищожаване и извличане, респ. – противозаконно
отнемане на строителните материали /билни капаци, тухли, керемиди/ - са
въпроси, чийто отговор е изцяло и единствено в сферата на предположенията.
Подробни, обосновани и убедителни съображения, относно
недоказаността на обвиненията, спрямо всеки един от четиримата подсъдими,
първоинстанционният съд е изложил в мотивите към своята присъда,
обосновавайки своите изводи със анализ и оценка на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, като тези съображения се споделят
напълно и от въззивната инстанция.
Предвид изложеното, правилен и обоснован е изводът на основния
съд, че повдигнатите обвинения спрямо подсъдимите С.Д., К.Ц., Г.Д. и М.К.
не само не са доказани по категоричен начин, но и изцяло почиват върху
17
предположения. Безспорно установено по делото е, че процесният недвижим
имот е разрушен и разграбен, в периода 2012 – месец януари 2013г., но кога,
от кого, при какви обстоятелства и дори – какво е било неговото
действително състояние, към момента на започналите престъпни
посегателства , са въпроси, на които отговор не е бил намерен, както на
досъдебното производство, така и в хода на проведеното с настойчивост и
изчерпателност съдебно следствие, при разглеждане на делото от
първоинстанционния съд.
Въззивната инстанция възприе становището на първоинстанционния
съд, че при така изложеното, единствения извод, който се налага е, че
обвиненията на четиримата подсъдими не са доказани по несъмнен начин,
както от обективна, така и от субективна страна, поради което
първоинстанционният съдебен акт, с който те са признати за невинни и
оправдани по повдигнатите им обвинения следва да бъде потвърден, като
правилен, обоснован и законосъобразен, а подадените протест и жалба срещу
първоинстанционната присъда следва да бъдат оставени без уважение, като
неоснователни.
При изпълнение на задълженията си по чл. 313 от НПК въззивната
инстанция не констатира нарушения на материалния или процесуалния закон
в производството по настоящото дело, налагащи отмяна или изменение на
постановения съдебен акт.
По тези съображения настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен
съд не възприе изложените в протеста доводи за неправилност на
първоинстанционната присъда, тъй като е постановена след непълно
проведено съдебно следствие и съществени процесуални нарушения, при
оценка на доказателствата, както и поддържащата го жалба от
пълномощника на гражданския ищец – К „***“- Плевен.Съображения в тази
насока липсват в подадения протест, а такива не бяха изложени и при
разглеждане на делото от въззивната инстанция.
Настоящият съдебен състав не констатира процесуални нарушения,
допуснати при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, както и
наличие на пропуски при провеждане на съдебното следствие, които да
налагат извод за неговата непълнота, поради което счете, че исканията в
протеста и подадената жалба за отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимите М. Г. К., Г. К. Д., С.К.Д. и К. К.
Ц., да бъдат признати за виновни в извършването на престъпления и осъдени
по посочените текстове от НК, съобразно внесения от Районна прокуратура –
гр. Плевен обвинителен акт са неоснователни и следва да бъдат оставени без
18
уважение.
Въз основа на всички изложени до тук съображения въззивната
инстанция счете, че обжалваната и протестирана присъда на Плевенски
районен съд, постановена по НОХД № 1480/2019г., следва да бъде потвърдена
като правилна, обоснована и законосъобразна, на основание чл. 334, т.6, вр. с
чл. 338 от НПК, тъй като не са налице основания за неината отмяна или
изменение.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилна, обоснована и законосъобразна,
присъда № 50, от 04.06.2020г., постановена по НОХД №1480/2019 г., по
описа на Районен съд-гр.Плевен.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилна, обоснована и законосъобразна, присъда №
50, от 04.06.2020г., постановена по НОХД №1480/2019 г., по описа на
19
Районен съд-гр.Плевен.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20