РЕШЕНИЕ
Номер 2797 13.07.2018 г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На тринадесети юли две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание на пети юли май две хиляди и
осемнадесета година в следния състав:
Председател:
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 668 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно съединени при условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съдът е
сезиран с искова молба от Е.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** против „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 19, с която са предявени обективно
съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 2
от ЗЗД и чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата
молба се твърди, че ответникът образувал срещу ищеца изп. д. № ***** г. по
описа на ЧСИ ********, рег. № ***, район на действие ОС – ***, въз основа на
изп. лист, издаден по ч. гр. д. № 3487/2005 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, І гр. с., за сумата от общо 9475,41 лева, от които: 9164,85 лв. –
главница и 310,56 лв. – лихва за периода 28.05.2005 г. – 11.07.2005 г., ведно
със законната лихва, считано от 11.07.2005 г. до окончателното изплащане на
сумата. Сочи, че след издаване на изпълнителния лист по горепосоченото ч.гр.д.
№ 3487/2005 г., ответникът първоначално образувал изп. д. № ****** г. по описа
на ДСИ при Районен съд – П. Изп. дело било прекратено на ****** г. на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Впоследствие било образувано изп. д. № **** г. по
описа на ЧСИ ********, рег. № ***, с район на действие ОС – ***, което било
прекратено на 21.06.2017 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. След това
било образувано изп. д. № **** г. по описа на ЧСИ ********, рег. № ***, с район
на действие ОС – ***.
Твърди, че
не е подписвал договор за кредит, респ. договор за поръчителство, поради което
депозирал жалба, по която било образувано ДП № ***** г. по описа на сектор ИП
при ОД на МВР – П. и пр. пр. № ***** г. по описа на РП – П.
Счита, че не
дължи претендираната сума, поради нищожност на договора за кредит, респ.
договора за поръчителство поради липса на съгласие на основание чл. 236, ал. 2
от ЗЗД, тъй като не го е подписвал. Предвид обстоятелството, че не е разписвал
договора за кредит, респ. договора за поръчителство и положеният подпис не е
изпълнен от него, то договорът не е произвел действие спрямо него. Така същият
се явявал нищожен поради липса на съгласие на посоченото основание.
При
условията на евентуалност, счита че претендираната сума не се дължи поради
настъпване на погасителната давност на основание чл. 110 и чл. 111, б. „в“, пр.
ІІ от ЗЗД – за главница и за лихва. Твърди, че давността е изтекла след
образуване на ч. гр. д. № 3487/2005 г. по описа на РС – Пловдив, І гр. с. и
издаване на изпълнителен лист. Сочи, че по изп. д. № ***** г. по описа на ДСИ
при РС – П. е наложен запор на трудово възнаграждение на 13.03.2006 г., въз
основа на което са правени удръжки до 28.09.2010 г. По изп. д. № **** г. по
описа на ЧСИ ********, рег. № **** с район на действие ОС – ***, на ***** г. е
наложена възбрана върху недвижим имот, която впоследствие била вдигната, а по
изп. д. № ***** г. по описа на ЧСИ ********, рег. № ****, на ****** г. била
наложена възбрана върху недвижим имот и запор на банкови сметки. Счита, че след
налагането на запор върху трудовото възнаграждение по изп. д. № **** г. на ****
г., давността започнала да тече отново. Следващото действие, което било годно
да прекъсне давността е налагането на възбрана и запор на банкови сметки едва
на ***** г. Наложената възбрана върху недвижим имот на **** г. по изп. д. № ****
г. твърди да не е произвела действие спрямо ищеца, предвид разпоредбите на чл.
450 и чл. 451 ГПК, според които възбраната и запорът възпроизвеждат действие
спрямо длъжника от момента на получаване на ПДИ, респ. съобщение, с което е
уведомен, че е наложена възбрана, респ. запор. Твърди да не е уведомен за
наложената възбрана, като по изп. дело липсват доказателства за уведомяването
му. Ето защо, счита, че възбраната не е възпроизвела действие спрямо него, ерго
същата се счита за неизвършена и като такава не прекъсва давността. Давността е
продължила да тече, като е прекъсната едва с наложените възбрана и запор на
банкови сметки на ***** г., за което ищецът бил надлежно уведомен на ***** г.
Така от
13.03.2006 г. до 29.12.2017 г., предвидената в закона давност за главница и
лихва е изтекла. Сочи, че дори да се приеме, че действието на запора на
трудовото възнаграждение на 13.03.2006 г. има действие до момента на
прекратяване на удръжките – 28.09.2010 г., то от 28.09.2010 г. до 29.12.2017 г.
давността отново е изтекла. Така задълженията на ищеца се явяват недължими по
изп. д. № ***** г. като погасени по давност.
С оглед
изложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което на основание чл. 26,
ал. 2 ЗЗД да прогласи нищожността на Договор за кредит за текущо потребление от
******* г. и договор за поръчителство по отношение на ищеца.
При
условията на евентуалност моли съда да постанови съдебно решение, с което да
признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 9475,41 лева
по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 3487/2005 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, І гр. с., представляваща задължение по изп. д. № ***** г. по
описа на ЧСИ ********, рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – ***,
поради погасяването й по давност.
Претендира
разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита предявените
искове за недопустими и неоснователни.
Счита
предявения иск за недопустим, тъй като изп. л. от 15.07.2005 г., надлежно
издаден по гр. д. № 3487/2005 г. срещу ищеца е бил издаден по реда на чл. 237 и
сл. ГПК /отм./. Ищецът е имал правната възможност да оспори вземането по реда,
при условията и в сроковете, посочени в Гл. 24 от ГПК /отм./. Такива действия
не били предприети от същия, предвид което с изтичането на съответните
преклузивни срокове се погасило и правото му да претендира, че не дължи
изпълнение на парично солидарно задължение по издадения срещу ищеца
изпълнителен лист.
Оспорва
твърдението на ищеца, че не е подписвал договор за поръчителство, като
обезпечение на договор за кредит за текущо потребление. Сочи, че между
ответника и ищеца има сключен валиден договор за поръчителство, обезпечаващ
вземането на банката по отпуснат кредит за текущо потребление на В.Н.М., ЕГН **********.
Договорът за поръчителство е неразделна част от договора за кредит, като двата
договора представляват едно неделимо цяло, като отговорността на поръчителите –
солидарни с главния длъжник, е за задължението на последния в пълен обем.
По отношение
на твърдението на ищеца за изтекла погасителна давност, сочи, че след
издаването на изп. лист от 15.07.2005 г. по ч. гр. д. № 3487/2005 г. било
образувано изп. д. № **** г. при ДСИ. ПДИ били връчени, както следва: за В.М. –
кредитополучател на 15.03.2006 г., а за Е.А.А. – на 31.03.2006 г. Последното
изп. действие било на **** г. Изпълнителното дело било прекратено на **** г. На
**** г. било образувано изп. д. № **** г. Били изискани редица изпълнителни
действия в хода на принудителното изпълнение, включително да бъдат наложени
запори на възнагражденията и възбрани върху недвижимите имоти, собственост на
длъжниците по изп. дело. На 17.04.2014 г. била вписана възбрана върху недвижим
имот, собственост на ищеца, а именно: ***, находящ се в гр. П., на ул. „*********“
№ *****. Счита, вписването на възбраната и насочването на изпълнението срещу
описания недвижим имот, за валидно изпълнително действие, което прекъсва
погасителната давност на вземането. Сочи, че с факта на вписването на
възбраната в публичния регистър на Агенция по вписванията, налагането й е факт.
Още повече, че с ПДИ, получена лично от длъжника на **** г., ищецът бил
уведомен, и за друго изпълнително действие по принудителното изпълнение, а
именно – налагане на запор на възнаграждението на същия.
Излага
подробни съображения, като сочи и съдебна практика, относно това, че вземането
по договора за кредит спрямо ищеца не е било погасено по давност нито в
производството пред ЧСИ, нито към настоящия момент, поради което предявеният
иск се явявал неоснователен и необоснован, поради което моли същия да бъде
отхвърлен. Претендира направените разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед доводите на страните, намира за установено
следното:
По предявения главен иск ответникът
е навел възражение за недопустимост, като заявява, че след уведомяване на
длъжника за задължението му същият е можел да наведе възражения за нищожност на
договора, а понастоящем това възражение се явява преклудирано. Съдът не споделя
наведеното възражение. Трайна се явява съдебната практика в насока, че предвид
издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237 от ГПК /отм./, то допустими се
явяват възраженията на длъжника по изпълнението относно валидността на
договора, въз основа на който е издаден изпълнителния титул. В този смисъл
искът се явява допустим.
Спорно между страните се явява
обстоятелството дали на 28.11.2003 г. между тях е сключен договор за
поръчителство, по силата на който ищецът се е задължил в качеството на
поръчител да отговаря солидарно спрямо банката – ответник за задължението на
главния длъжник – кредитополучател В.Н.М., ЕГН **********. Ищецът заявява, че не е
подписвал договор за кредит и поръчителство, като оспорва положения подпис.
Съдът задължи ответника да представи договора за кредит и поръчителство, но
същият не стори това с твърдение, че договорът е представен по воденото досъдебно
производство № ****** г. по описа на сектор „ИП“ ОДМВР – П. От сочените
материали по постъпилата по настоящото дело пр. преписка се установява, че
процесните договори не са били изискани и представени на органите на
досъдебното производство. От постъпилата преписка № **** г. на Районна
прокуратура – Пловдив се установява, че ищецът е направил извънсъдебно
признание за подписване на договора за поръчителство, като заявил, че през
м.януари 2014 г. станал поръчител по кредита на М., като се явил в офиса на
банката на ул.“********“. С оглед извънсъдебното признание на неизгоден факт от
ищеца, а именно за подписване на договора за поръчителство, то съдът намира, че
е налице валидна договорна връзка между страните по договор за поръчителство.
Ето защо искът следва да се отхвърли.
Предвид сбъдване на вътрешно –
процесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на
евентуалност иск по чл.124, ал.1 от ГПК, то следва да се разгледа и
отрицателния установителен иск на ищеца за недължимост на процесните суми
поради погасяването им по давност.
Липсва спор, а и от приложения
препис от изпълнителен лист се установява, че ответната банка се снабдила с
изпълнителен титул по ч.гр.д. № 3487/ 2005 г. по описа на ПРС, І гр.с., по
силата на който били осъдени В.Н.М., Н.Т.К., Д.Х.П.и ищецът Е.А.А. да заплатят
солидарно на ответника сумата 9164,85лв.
– дължима главница за периода 28.05.2005 г. – 11.07.2005 г., ведно със
законната лихва от 11.07.2005 г., сумата от 310,56лв. дължима лихва върху
главницата за периода 28.05.2005 г. – 11.07.2005 г., дължими към 11.07.2005г.
по Договор за кредит за текущо потребление от ****** г., както и разноски.
Ищецът оспорва вземането на
ответното дружество, като прави възражение за изтекла погасителна давност.
Молбата за образуване на изпълнително дело и предприемане на
действия по принудително изпълнение била подадена на ****** г. до д.с.и. при
ПРС. С нея взискателят направил искане за налагане на запор върху трудови
възнаграждения на длъжниците. От постъпилото изп.д.№ ***** г. по описа на ДСИ
при ПРС се установява, че с Постановление от ***** г. на с.и. бил наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника – ищец в настоящото производство.
Запорното съобщение било връчено на работодателя на ****** г., като в
изпълнение на запора по изпълнителното дело постъпвали ежемесечно суми,
последната от които на 28.09.2010 г. С постановление от ***** г. с.и. прекратил
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК, поради
непоискани от взискателя изпълнителни действия в продължение на две години.
Взискателят получил изпълнителния лист, като на ***** г.
направил искане за образуване на изпълнително производство при ЧСИ ******, като
било образувано изп.д. № ***********. С искане от ****** г. до Служба по
вписванията с.и. поискал вписване на наложена възбрана върху недвижим имот на
ищеца / л.107 от делото/, която била вписана на същата дата. С Постановление от
***** г. било прекратено изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1,
т. 8 от ГПК, поради непоискани от взискателя изпълнителни действия в
продължение на две години / л.135 от делото/. С искане от ******** г. с.и.
направил такова за заличаване на наложената възбрана / л.139 от делото/.
Въз основа на същия изпълнителен лист било образувано ново
изпълнително дело № ******* по описа на ЧСИ ****** по искане на кредитора с
молба от **** г. С.и. направил искане до Служба по вписванията – П. за вписване
на наложена по делото възбрана върху недвижимия имот на длъжника А. на *****
г., като същата била вписана на ****** г. / л.248 от делото/. С постановление на ЧСИ на ****** г.
бил наложен запор на вземания на длъжника от трети лица – „Банка Пиреос Б.“ АД
и „Алианц банк Б.“ АД /л.256 и л.257 от делото/.
Спорно между страните се явява
обстоятелството дали процесните вземания са били погасени по давност, като
ищецът е навел възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б.В от ЗЗД.
В приетото в т.14 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013
г., ОСГТК разбиране,
се изтъква, че новият ГПК урежда заповедното производство като
част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК,
давността не се счита прекъсната със заявлението. Следователно, с подаване на
заявление по чл.410 от ГПК от ответника в настоящото производство давността не
е била прекъсната.
Съгласно даденото в т.10 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013
г., ОСГТК, разрешение, прекъсването на
давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б.
"б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на
действия за принудително изпълнение по чл. 116, б.
"в" ЗЗД са уредени по различен начин. При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото с.и.е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а с.и. може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение с.и. служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
Без правно значение е дали с.и. ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Съгласно чл. 116, б.
"в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на ч. с. и. по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
С оглед така постановеното тълкуване, съдът намира, че с
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А. от ДСИ от *****
г. давността е прекъсната. Същата е била прекъсвана многократно, ежемесечно с
постъпване на суми въз основа на наложения запор, като последното изпълнително
действие е осъществено на ****** г., когато е постъпила и последната сума от
удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца. Последващо прекъсване на
давността е извършено чрез налагане на възбрана върху недвижимия имот на
длъжника на ******* г., но предвид факта, че взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в двугодишен срок, считано от датата на
първоначалното искане за насочване на изпълнение към имущество на длъжника, то
е следвало с.и. да перемира делото, като прекратяването е настъпило по силата
на закона, считано от 17.04.2016 г. Извършените след тази дата искания за
предприемане на действия по принудително изпълнение са без правно значение. Предвид
прекратяване на производството по делото, то с обратна сила са се заличили
последиците на образуване на изпълнителното производство, включително са се
заличили и последиците на прекъсването на давността. При образуване на новото
изпълнително производство - на **** г., е изтекъл срок над пет години от датата
на последното прекъсване на давността, а именно 28.09.2010 г.
В тази насока съдът намира, че
процесните главни вземания се явяват погасени по давност още към датата на
образуване на новото изпълнително производство по изп.дело № ***** по описа на
ЧСИ *****.
Съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла. Следователно, погасени по давност с
оглед направеното възражение на ищеца са и задълженията за обезщетение за
забава, което представлява акцесорна претенция. С оглед изложеното, съдът
намира, че исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Ищецът претендира разноски, като същите се
констатираха в размер на 379,02лв. – заплатена държавна такса.
Ответникът претендира разноски, но
предвид изхода на делото, такива не следва да бъдат присъждани.
Съдът намира, че предвид предявяване
на два обективно съединени иска, то следва да се събере остатъкът от дължимата
държавна такса, която възлиза на 416,59лв., като следва ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от 37,57лв. по сметка на ПРС.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***
против „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска“ № 19, иск
с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване поради липса на
съгласие нищожността на Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство
от ***** г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ********* и В.Н.М., ЕГН **********
в качеството на кредитополучател и Е.А.А., ЕГН ********** в качеството на
поръчител.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, сумата 9164,85лв. /девет хиляди сто
шестдесет и четири лева и 85ст./ – дължима главница за периода 28.05.2005 г. –
11.07.2005 г., сумата от
310,56лв./триста и десет лева и 56ст./- дължима лихва върху главницата за
периода 28.05.2005 г. – 11.07.2005 г., дължими към 11.07.2005г. по Договор за
кредит за текущо потребление от ****** г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ********* и В.Н.М., ЕГН **********
в качеството на кредитополучател и Е.А.А., ЕГН ********** в качеството на
поръчител, за които
суми бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3487/2005 г. по описа на ПРС,
І гр.с. и е образувано изп. д. № ********* по описа на ЧСИ ********, рег. № ****
от регистъра на КЧСИ, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 379,02лв./триста седемдесет и девет лева и 2ст./ - заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пловдив, сумата от 37,57лв./тридесет и седем лева и 57ст./
- държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ