№ 829
гр. Ловеч, 22.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500533 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 4323/ 18.11.2021 година (клеймо 17.11.2021
година) „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юриск. Р.ИВ.ИЛ.,
срещу Разпореждане № 2066/ 01.11.2021 г, постановено от Районен съд – Тетевен по
чгд № 918/2021 г., с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. АТ. Г. в частта за възнаграждение за закупена
услута Фаст в размер на 180.59 лева, възнаглаждение за закупена услуга Флекси –
541.48 лева и за разликата над определения размер на законната лихва до сумата от
52.05 лева и за разликата над определения размер на разноските до претендираната
сума от 213.87 лева.
Счита, че съдът неправилно се е произнесъл по валидността на сделката, от
която заявителят черпи права, като не е съобразил разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.3 от
ГПК, вр. чл. 143 от ЗЗП, като не е направил задълбочен анализ на кумулативните
критерии за неравноправна клауза, тъй като такива не се съдържат в клаузите на
договора за потребителски кредит. Излагат се съображения за неотчитане на
разпоредбата на чл. 145, ал.2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в
договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието
между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще
бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи
на договора са ясни и разбираеми. Позовава се на съдебна практика и счита, че не е
1
налице пречка за издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част. Моли да бъде
отменено Разпореждане№ 2066/ 01.11.2021 г, постановено от Районен съд – Тетевен по
чгд № 918/2021 г., в частта с която се отхвърля Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, като бъде постановено да бъде издадена заповед за
изпълнение относно всички вземания на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и
при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против длъжника М. АТ. Г., ЕГН **********, постоянен адрес: с. Черни Вит, Община
Тетевен, Област Ловеч, ул. „***“ № 10, за парично вземане общо в размер на 1693.44
лева, от които 686.88 лева – неплатена главница, 205.39 лева – договорно
възнаграждение за периода 25.06.2020 година - 03.07.2021 година, 180.59 лева –
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 541.84 лева – неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси, 26.69 лева лихва за забава от 26.12.2019
година, датата на изпадане на длъжника в забава до 03.07.2021 година (дата на
предсрочна изискуемост), като за периода 13.03.-13.07.2020 г. не е начислявана законна
лихва за забава съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП, законна лихва в размер
на 52.05 лева дължима от 03.07.2021 година – датата на предсрочна изискуемост до
27.10.2021 г., като за периода 13.03.-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва за
забава съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП, законна лихва от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и
разноски – 180.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 33.87 лева държавна такса.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит №
30041015966/ 03.12.2019 година за срок от 24 месеца с месечна вноска от 94.23 лева и
падежна дата на всяко 25-то число от месеца. Съгласно условията на договора,
длъжникът се е задължил за заплати договорно възнаграждение, чийто неплатен
размер е 205.39 лева, дължимо за периода от 25.06.2020 г. до 03.07.2021 година.
Посочва, че са сключили договор за допълнителен пакет услуги, за срока на договора,
като е уговорено възнаграждението за тези услуги да се погасява разсрочено на равни
месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяването на кредита.
Услугата Фаст била предоставена на длъжника и последният я използвал при
2
сключването на договора. Неизплатеното възнаграждение е в размер на 180.59 лева.
Услугата Флекси предоставя право за едностранна промяна на погасителния план от
страна на клиента, което му е предоставено за целия срок на договора, като
неплатеното възнаграждение е в размер на 541.84 лева. Твърди, че длъжникът не е
изпълнил задължението си, което е поел по договора, като е направил шест
погасителни вноски и е изпаднал забава. За периода от изпадане в забава – 26.12.2019
година до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 03.07.2021 година,за което
длъжникът е уведомен) е начислена лихва за забава в непогасен размер от 26.69 лева.
Начислена е и законна лихва в размер на 52.05 лева дължима от 03.07.2021 година –
датата на предсрочна изискуемост до 27.10.2021 г.
Претендира се заплащане общо на сумата 1693.44 лева, както и съдебно
деловодни разноски в размер на 33.87 лв. ДТ и възнаграждение за
проц.представителство в размер на 180 лева.
С разпореждане № 2066/ 01.11.2021 г. заповедният съд е отхвърлил Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. АТ. Г., в частта за
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 180.59 лева, възнаграждение за
закупена услуга Флекси – 541.48 лева и за разликата над определения размер на
законната лихва до сумата от 52.05 лева и за разликата над определения размер на
разноските до претендираната сума от 213.87 лева.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от
ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен
адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията РБългария.
Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по
самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за
издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от
изложените в заявлението обстоятелства.
При действието на чл. 410, ал.3, вр. чл.411, ал.2, т.3, вр. чл.7, ал.3 от ГПК, съдът
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи.
По отношение на допълнителните услуги и такси са налице пречките по чл. 411,
ал.2, т.2, пр.2 от ГПК – клаузите на договора за кредит относно уговореното
възнаграждение за допълнителен пакет услуги са нищожни поради противоречие със
закона и с добрите нрави.
Видно от данните по делото на длъжника е отпуснат кредит в размер на 850
лева, а уговореното възнаграждение за допълнителния пакет услуги Фаст и Флекси
възлиза общо на 1 020 лева, съответно 255 лева и 765 лева, т.е. повече от размера на
3
кредита. Посочено е, че този пакет включва разглеждането на искането в най-кратки
срокове, както и възможност за отлагане плащането на вноски, да намалява техния
размер, да променя датата на падежа и да получава бързо и лесно допълнителни
парични средства. Така уговорената клауза е нищожна на основание чл.26 ал.1 пред.2
от ЗЗД, тъй като своя характер е дейност по усвояване и управление на кредита и с
това споразумение се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК,
забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Съгласно чл. 24 от ЗПК към настоящият договор са приложими и разпоредбите
на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителя. В този смисъл уговорката за
възнаграждението за допълнителния пакет е неравноправна клауза, тъй като нарушава
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, тъй като се дължи независимо от това дали
длъжникът реално е ползвал пакета допълнителни услуги.
По отношение на претендираната такса за извънсъдебно събиране в
остатъчен размер на 30 лева, начислената такса е в противоречие с
разпоредбите на чл. 10а, ал.4 от Закона за потребителския кредит, тъй като от
изложеното не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и
действието, за което се събират такси да са ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. Освен това въпреки, че е наречена такса, е
обвързана с неизпълнение на задължение по договора, което по същество
противоречи на разпоредбата на чл.33 от ЗПК.
Съгласно чл. 411, 2, т.2 пр.1 от ГПК, съдът следи служебно за
наличието на противоречие на искането със закона и при констатиране на
такова отказва издаване на заповед за изпълнение.
С оглед на това, че претенцията за главница е отхвърлена частично, то
акцесорната претенция за лихва следва да бъде отхвърлена за частта, начислена върху
неоснователно претендираната сума, както и в частта за разноските върху тази сума.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното
разпореждане на РС-Тетевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2066/ 01.11.2021 г, постановено от Районен
съд – Тетевен по чгд № 918/2021 г., с което е отхвърлено Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. АТ. Г., ЕГН **********, постоянен
адрес: с. Черни Вит, Община Тетевен, Област Ловеч, ул. „***“ № 10, по Договор за
потребителски кредит № 30041015966/ 03.12.2019 година, в частта за възнаграждение
за закупена услуга Фаст в размер на 180.59 лева, възнаграждение за закупена услуга
Флекси – 541.48 лева и за разликата над определения размер на законната лихва до
сумата от 52.05 лева и за разликата над определения размер на разноските до
претендираната сума от 213.87 лева.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5