Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __ .02.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на единадесети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Г. Илиева гр.д. № 18406 по описа за
2019 г.:
Предявен е иск с правно осн.
чл. 124, ал.1 ГПК от Р.С. срещу Е.П.П. АД, ЕИК *********,
гр. Варна за установяване в отношенията между страните недължимостта
на сумата от 1 925, 03 лв. по издадена фактура № **********/04.11.2019г., обективираща стойност на преизчислени количества енергия за
периода от 24.01.2018г. до 23.01.2019г. в обект, находящ се в *********.
Ищецът твърди, че служители на Е.С. АД са
извършили проверка на средството за търговско измерване, монтирано в неговия
имот, чиито резултати са обективирани в съставен констативен протокол. Въз
основа на констатациите, включително и за съмнение за софтуерна намеса и външна
намеса в тарифната схема на електромера ответното дружество е издало фактура за
начислена електроенергия, чиято сума ищецът твърди, че не дължи на
електроразпределителното дружество.
В срока за отговор ответникът Е.П.П. АД оспорва иска. Излага съображения, че ищецът е
потребител на електроенергия, съгласно влезли в сила ОУДПЕЕМ като при
извършената корекционна процедура са спазени всички изисквания и методики,
предвидени в ПИКЕЕ. Твърди се, че сумата по издадената фактура инкорпорира
цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима
на осн. чл. 50 ПИКЕЕ вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Твърди се, че при извършена проверка на
средството за търговско измерване е установено, че точното количество на
доставената и потребена електроенергия в регистър 1.8.3, която е остойностена в издадения документ и подлежи на заплащане.
Претендира присъждане на сторени разноски.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
На 24.06.2016г. в обекта на ищеца, находящ се в *********, е
монтиран електромер с фабр. № 11140216661799, поради повреденмеханизъм.
От представения по делото констативен протокол № 1105059 се установява, че на 23.01.2019г. служители на Е.С. АД са
извършили техническа проверка на електромер с фабр. № 11140216661799, монтиран в обекта на ищеца.
В него е отразен демонтажа на електромер с фабр. № 11140216661799, със следните показания в регистри, както
следва: 1.8.1 – 000517 кв. ч., 1.8.2 – 001461 кв. ч., 1.8.3 – 009993 кв. ч. и
регистър 1.8.4 – 000000 и сумарен регистър – 1.8.0 – 012473 кв.ч. Посочено е, че демонтираният електромер е поставен в
запечатана и пломбирана с пломба индивидуална опаковка за извършване на
метрологична експертиза.
Протоколът носи подпис на служители на Е.С. АД и на
абоната.
От констативния протокол в БИМ, Главна дирекция “Мерки
и измервателни уреди”, Регионален отдел – гр. варна се установява, че при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Отразена е
преминала електроенергия по тарифа 1.8.3 – 009993, 4кв. ч., която не е
визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на техническите
характеристики.
Със становище, изготвено на 29.10.2019г. от специалист
“Енергиен контрол”, е разпоредено начисляване на
допълнително количество ел. енергия от 9 993 кв.ч. за периода от 24.01.2018г.
до 23.01.2019г., на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при който е
установено точното количество неотчетена ел. енергия.
Начисленото количество ел. енергия е остойностено във фактура № **********/04.11.2019г в размер
на 1 925, 03 лв.
От заключението по назначената съдебно – техническа
експертиза, което като обективно и компетентно дадено, се възприема изцяло от
съда и от проведения разпит на експерта в съдебно заседание се установява, че
демонтирания електромер с фабр. № 11140216661799, е монофазен, статичен за активна енергия “МЕ 162”, невключен
към системата за дистанционен отчет. Към деня на демонтажа, електромерът е
метрологично годно и технически изправно СТИ.
В деня на проверката, служители на Е.П.М.АД са
получили информация, чрез компютър, снабден със специализирана програма и
специален четец за електроенергията записана в търговските регистри на СТИ.
Специалисти от БИМ са констатирали външна намеса в
тарифната схема на електромера със следните записвания на ел. енергията – 1.8.1
– отчитащ нощна тарифа от 000517 кв.ч., 1.8.2 – отчитащ дневна тарифа от 001962
кв.ч., 1.8.3 – отчитащ върхова енергия от 009993 кв. ч. и в
сумарния регистър – 012475 кв.ч.
Техническите параметри на присъединителните съоръжения
и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници дават основание
на експерта да даде заключение, че електроенергия от общо 11 039 кв. ч. би
могла да бъде доставена за период от 365 дни.
Левовата равностойност е коректно изчислена в
издадената фактура и възлиза на сумата от 1 925, 03 лв.
Ответникът твърди, че в случая
от една страна, така начисленото за доплащане количество ел. енергия представлява
реално доставена и потребена ел.енергия, а от друга, че представлява корекция
на сметката на потребителя извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният
между страните въпрос касае наличието на основание обосноваващо дължимост на сумата и в частност - реална доставка на
фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му от абоната и
налице ли са предпоставките за приложение на чл. 50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е
процедурата. Установяването на твърденията са реална доставка е нужно, доколкото
договорните отношения между страните почиват на правилата на договора за покупко- продажба, а купувачът дължи заплащане на цена само за
реално предоставена стока.
Съдът, като съобрази, че от една страна с
решение № 13691/08.11.2018г. по адм. дело № 4785/2018г.
на Върховния административен съд, са отменени разпоредбите на чл. 48, чл. 49,
чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ, а останалите с решение № 1500/06.02.2017г. по адм.дело № 2385/2016г. на ВАС, а от друга, че проверката
дала основание за начисляване на процесната сума, е извършена след влизане в
сила на посочените решения, а именно на 23.01.2019г., намира, че липсва
основание за извършване на корекция на сметка по реда на ПИКЕЕ.
Изложеното
обосновава извод, че ответникът не е провел доказване относно основанието, въз
основа което е извършил начисляване на допълнително количество ел. енергия от 9 993 кв. ч. за период от 24.01.2018г.
до 23.01.2019г., поради което предявеният отрицателен установителен иск по чл.
124, ал. 1 ГПК, следва да бъде уважен.
При този изход на спора в полза на ищеца Р.С.
следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски в
размер на 448, 76 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението за прекомерност на заплатения
хонорар от 380 лв. е основателно, тъй като делото не се отличава с никаква
правна и фактическа сложност и размерът му следва да бъде намален до минимално
установения от 364, 75 лв. по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Р.Д.С., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на Е.П.П. АД, ЕИК *********, гр.
Варна сумата от 1 925, 03 лв.
/хиляда деветстотин двадесет и пет лева и три ст./ по издадена фактура
№ **********/04.11.2019г., обективираща стойност на
преизчислени количества енергия от 9 993 кв.ч. за периода от 24.01.2018г.
до 23.01.2019г. в обект, находящ се в *********, на осн.
чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.П.П. АД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.С., ЕГН **********,*** сумата 448, 76 лв. /четиристотин четиридесет и осем лева и
седемдесет и шест ст./, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: