Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София 22.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XV въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на секретаря Весела Венева и прокурора Антоанета Панчева, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев в.н.о.х.д. № 2753 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 14.12.2017 г., постановено по н.о.х.д. № 22272/2015 г., по описа на Софийски районен съд, НО, 94 състав, е признат С.В.Б., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „********за виновен в това, че на 16.09.2013 г. в София, ж. к. „Надежда“, в междублоковото пространство на бл. 140 и бл. 141, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, противозаконно е присвоил чужда движима вещ - мобилен телефон „Сони Експерия Е“ на стойност 195.00 /сто деветдесет и пет/ лева, собственост на Н.С.Н., която вещ владеел по силата на устен договор за еднократно ползване от 20.15 часа на 16.09.2013 г., сключен с владелеца и ползвател на телефона В.Н.Н.- административно нарушение по чл. 218б, ал. 1 вр. чл. 206, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, поради което и на основание чл. 301, ал. 4 НПК вр. чл. 15, ал. 2 ЗАНН му налага административно наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане текста на присъдата пред общото събрание на етажната собственост по настоящ адрес на подсъдимия, като е оправдаван за това деянието да съставлява престъпление. С присъдата подсъдимия С.В.Б. е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на държавния бюджет и по сметка на СДВР сумата от 240.00 /двеста и четиридесет/ лева, представляваща сторени в хода на досъдебното производство разноски, по сметка на съда сумата от 365.00 /триста шестдесет и пет/ лева- представляваща разноски в хода на съдебната фаза, както и сумата от по 5.00 /пет/ лева - за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия С.В.Б., чрез неговия защитник адв. И.А.. В жалбата са направени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановената присъда. Посочва се, че по делото липсвали доказателства за притежаване или за отнемане от пострадалия Н.на инкриминираната вещ, като от извършената процедура по разпознаване подсъдимия не бил разпознат като извършител на престъплението по чл. 194 от НК. Посочва се още, че незаконосъобразно деянието било преквалифицирано по чл. 206 от НК. На фаза на досъдебното производство подсъдимият бил непълнолетен, а производството било водено без разрешението на родител и адвокат. По делото не били събрани доказателства за второто повдигнато обвинение по чл. 206 от НК. Присъдата била постановена в нарушение на ЗАНН, тъй като по делото бил внесен обвинителен акт за престъпление от общ характер, а съдебният състав се бил произнесъл с административна санкция по чл. 218 б от НК, като не били спазени правилата на налагането на административна санкция по ЗАНН. Съдът не се бил съобразил с обстоятелството, че инкриминираната вещ никога не се била намирала в подсъдимия. Моли съда да отмени обжалваната присъда.
В закрито заседание на 29.06.2017 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и събирането на нови доказателства.
Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия адв. И.А. редовно уведомен не се явява и не взема становище.
Представителят на СГП оспорва жалбата, като смята, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна. Посочва, че били събрани пълен обем доказателства, фактическата обстановка била изяснена, като правилни били и правните изводи на съда. Излага съображения, че наказанието било правилно определено.
Подсъдимият С.В.Б. редовно уведомен, не се яви пред въззивния съд и не взема становище.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционния акт поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни, писмени доказателства и експертизи, обсъдени подробно и задълбочено в мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. Направеният от първата инстанция анализ на доказателствата по делото почива на всички правила на логиката и е съобразен с изискванията на НПК, поради което първата инстанция не може да бъде упрекната в превратно тълкуване на доказателствата и приемане на грешни фактически изводи, както се твърди от защитника на подсъдимия. Не може да бъде прието и твърдението на защитата, че за повдигнато обвинение по чл. 206 от НК не били събрани доказателства, тъй като именно поради събраните доказателства по делото в хода на съдебното следствие на основание чл. 287, ал. 1 от НПК е извършено изменение на обвинението от престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК в такова по чл. 206, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. При преценката на същите доказателства въззивния съд не намери основания за съществена промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият С.В.Б., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, основно образувание, неосъждан, безработен, живущ ***, ж. к. „********, ап. 3, ЕГН **********.
На
16.09.2013 г. след обяд свидетелят В.Н., който към този момент бил на 12
години, се намирал заедно с приятели в междублоковото пространство на бл. 141 и
бл. 140, в ж. к. „Надежда“, в гр. София, където играели футбол. Около 20.00
часа, когато започнало да се стъмва децата приключили играта и се разотишли по
домовете си. Свидетелят В.Н. носел в себе си мобилен телефон „Сони Експерия Е“,
закупен преди няколко от баща му свидетеля Н.Н.. По пътя за дома си, малко пред
блока, в който живеел свидетелят В.Н. бил спрян от подсъдимия С.Б.. Подсъдимият
Б. попитал свидетеля Н.дали може да му даде мобилния си телефон, за да се обади
на едно момиче. Свидетелят Н.отговорил положително и дал телефона на
подсъдимия, който започнал да натиска клавиатурата на мобилния телефон.
Свидетелят В.Н. забелязал, че баща му Н.Н., който преди това му се обадил, за
да се прибира, се бил показал на терасата на бл. 141, тъй като от мястото,
където били с подсъдимия се виждал апартамента му, казал на подсъдимия, че
следва да се прибира. Тогава подсъдимият Б., държейки телефона на свидетеля
побягнал по бил. „Ломско шосе“, като свидетелят В.Н. започнал да тича след
него, за да го догони и започнал да вика да му върне телефона. Подсъдимият Б.
бил по-бърз и успял да избяга към вътрешната част на квартала. Тъй като
свидетелят В.Н. не успял да догони подсъдимия Б. се прибрал в дома си.
Подсъдимият Б. впоследствие е предоставил отнетия от свидетеля В.Н. мобилен
телефон на сестра си свидетелката Е.Б., която впоследствие след установяването на телефона го предала на служители на 02
РУП-СДВР с протокол за доброволно предаване от 04.10.2013 г. Пазарната стойност на мобилен телефон „Сони Експерия Е“ е възлизала на 195.00 лв.
Установената фактическа обстановка въззивният съд приема въз основа на показанията на свидетелите В.Н. дадени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, Н.Н., Р.С., Б.Т., писмените доказателства – договор за мобилни услуги от 11.09.2013 г., протокол за доброволно предаване от 04.10.2013 г., протокол за разпознаване на лица и предмети от 08.10.2013 г., справка за водене на отчет в ДПС, справка за съдимост, справка от СДВР отдел „БДС“, съдържаща снимков материал на лицата, с които е бил съпоставян подсъдимия Б., както и от заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза извършена на С.В.Б., комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза извършена на В.Н.Н., както и от другите доказателства по делото.
От
показанията на свидетеля В.Н. се установява датата на извършване на
инкриминираното деяние, механизмът му и авторството в лицето на подсъдимия Б..
Свидетелят посочва, че именно подсъдимият Б. му е отнел мобилния телефон по описания
механизъм, като същият е имал възможност непосредствено да възприеме отличителните белези на подсъдимия при
проведения разговор. Показанията му са ясни,
последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с останалия събран и проверен доказателствен материал по делото, като свидетелят има и
ясно съхранен спомен за събитията, поради което
правилно първоинстанционният съд ги е поставил в основата на приетата за
установена фактическата обстановка. От изготвената по делото комплексна
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза извършена на В.Н.Н.е
установено, че освидетелстваното лице е психично здрав, като нивото на развитие
и функциониране на когнитивните процеси, позволявало, въпреки възрастовото
малолетие, достатъчно адекватно с оглед на естеството на деянието
възприемането, осмислянето и възпроизвеждането на фактите и взаимовръзките им в
реалността, като при свидетеля В.Н. е налице психическа годност да дава
свидетелски показания. Действително между показанията на от свидетеля В.Н. пред
първоинстанционният съд и тези дадени пред орган на досъдебното производство,
както и при първоначално разглеждане на делото приобщени по реда на чл. 281 от НК има различия относно механизма на отнемането на инкриминираната вещ от
страна на подсъдимия. В същото време свидетелят В.Н. поддържа дадените
показания пред първоинстанционният съд при настоящото разглеждане на делото и
като се разгледат причините изтъкнати от свидетеля за първоначално дадените му
показания, които настоящият състав ги намира за житейски обосновани и логични още повече, че предвид малолетието на свидетеля е нормално
да се приеме, че същият ще изпитва страх и притеснение от своя баща, тъй
телефонът му е бил отнет, поради което настоящият въззивен състав намира, че именно показанията на свидетеля дадени пред районния съд
по н.о.х.д. № 22272/2015 г., по описа на Софийски районен съд, НО, 94 състав следва да бъдат
кредитирани. Още повече, че свидетелят посочва, че е виждал подсъдимия след
процесния случай на улицата с приятели, като се е стремял да го избягва, тъй като го било страх от подсъдимия, поради което не може да се приеме, че същият би имал за цел да
уличи подсъдимия в извършването на престъпление.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Н.Н. по отношение на обстоятелството, че инкриминираният мобилен телефон е бил отнет от свидетеля В.Н., както и по отношение на участието на свидетеля В.Н. в процесуално следствените действия, в т. ч. и разпознаване, на които свидетелят Н.Н. е присъствал. По отношение на механизма на самото деяние показанията на свидетеля се явяват производни на показанията на свидетеля В.Н..
Въпросът относно авторството на инкриминираното престъпление се изяснява и от извършеното на досъдебното производство разпознаване, в което като разпознаващ е участвал свидетеля В.Н..Той посочил подсъдимия С.Б. като лицето, на което е дал телефона на процесната дата. Въззивният съд намира, че извършеното на досъдебното производство разпознаването е протекло при спазване на процесуалните изисквания на чл. 169-чл. 171 от НПК и протоколът за това разпознаване е годно доказателствено средство за извършените действия и за идентификацията на извършителя на престъплението в лицето на подсъдимия С.Б.. Свидетелят В.Н. е имал възможност да огледа и запомни лицето, като е посочил външните белези, по които можел да разпознае обвиняемия, като е изразил категорично, че може да разпознае същия. Н.е бил категоричен, че именно подсъдимият е лицето, което е възприел да му е отнел процесния мобилен апарат. Свидетелят В.Н. заявява, че в полицейското управление му е показван снимков материал, като едва след показването на множество снимки разпознал извършителя на престъплението. Следва да бъде посочено, че извършването на оперативно-издирвателни мероприятия от органите на МВР, вкл. чрез показване на каталози със снимков материал на пострадалите от престъпления лица, не опорочава последващото разпознаване по реда на НПК. Този принцип обаче има изключения в случаите, в които разпознаващото лице е „наведено“ в определена посока от разследващите органи, чрез показването на конкретна снимка на заподозряното лице. Затова във всеки конкретен случай следва да се преценява доколко разпознаващото лице е било добросъвестно и в каква степен обективираното в протокола за разпознаване действие е било предопределено или насочено от разследващите органи. В конкретния случай от показанията на свидетеля В.Н. се установи, че на същия са показвани множество снимки, като свидетелят първоначално посочва, че снимките са били над сто, а в последващ разпит твърди, че снимките са били 20-30 сред които и то едва впоследствие е разпознал извършителя на престъплението, поради което разпознаването не се явява опорочено. Обстоятелството, че при извършването на разпознаването са спазени разпоредбите на НПК се потвърждава и от показанията на свидетелите Р.С., Б.Т., които са участвали в разпознаването като поемни лица. Въпреки, че свидетелите не са наясно с понятието поемно лице и двамата свидетели имат съхранен спомен за извършеното разпознаване, като конкретно посочват извършените фактически действия по самото разпознаване. Свидетелят Т.категорично посочва, че подписа под № 2 на протокола за поемни лице верояно е негов, докато свидетелят С.е категоричен, че подписа под № 1 в протокола за разпознаване в графа поемни лице е негов.
Настоящата
въззивна инстанция не даде вяра на показанията на свидетелите П.Г./майка на подсъдимия Б./, Е.Б. /сестра на подсъдимия Б./, П.Г., /който към
инкриминираната дата е живеел на семейни начала със свидетелката Е.Б./, както и на показанията на свидетеля
Е.Г.. Показанията на посочените свидетели са вътрешно противоречиви и
непоследователни и са дадени единствено с цел за изграждането на защитна
позиция на подсъдимия, като не без
значение е и обстоятелството, че свидетелите Г.и Б.са близки родственици на подсъдимия, а свидетеля П.Г. е живеел на семейни
начала със сестрата на подсъдимия. По отношение на
показанията на свидетелката П.Г., същата не е била пряк очевидец на
инкриминираното деяние, същите се явява производни и пресъздават обстоятелства, които подсъдимият
бил заявил пред нея. По отношение на показанията на свидетелката Е.Б. същите са
вътрешно противоречиви и не кореспондират с фактическата обстановка.
Свидетелката е разпитвана три пъти в рамките на досъдебното производство
/прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НПК/ и веднъж в съдебна
фаза, като в дадените показания има съществени противоречия в обстоятелството
дали инкриминираният мобилен телефон е бил закупен от свидетелката или от свидетеля
П.Г., както и досежно обстоятелството с каква СИМ карта е бил ползван телефона. Съдът не възприема твърдението на свидетелката, че е давала различни
показания, тъй като била притеснена и върху нея била оказвана репресия още
повече, тъй като за тези твърдения не са представени никакви доказателства, още
повече, че самите показания са толкова противоречиви, че това обстоятелство не
може да бъде обяснено с притеснението на свидетеля. Съдът не кредитира и
показанията на свидетеля П.Г. в които се посочва, че свидетелят бил закупил
телефона от лице с прякор „Фантата“, тъй като същите са противоречиви и не
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. В разпита си пред
съдебния състав свидетеля посочва, че телефона бил закупен от лице, което
познавал като „Фантата“, обстоятелство което е в противоречие с показанията на
свидетеля дадени в досъдебното производство /прочетени по реда на 281, ал. 5
във вр. с ал. 1 от НПК/, където свидетеля е посочил, че не познавал лицето, от
което бил закупил инкриминирания телефон. Свидетелят изрично посочва, че
подписът на протокола за разпит бил негов, но не може да обясни наличието на
противоречие между показанията. На следващо място не следва да бъдат и
кредитирани показанията на свидетеля Е.Г., който заявява, че познава лице с
прякор „Фантата“ не може да посочи имената на същия нито пък може да го опише.
На базата на правилно установените горепосочени фактически положения и въз основа на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд напълно правилно и законосъобразно е заключил, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 218б, ал. 1 вр. чл. 206, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
От обективна страна се установява, че подсъдимият С.В.Б. ***, ж. к. „Надежда“, в междублоковото пространство на бл. 140 и бл. 141, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, противозаконно е присвоил чужда движима вещ - мобилен телефон „Сони Експерия Е“ на стойност 195.00 /сто деветдесет и пет/ лева, собственост на Н.С.Н., която вещ владеел по силата на устен договор за еднократно ползване от 20.15 часа на 16.09.2013 г., сключен с владелеца и ползвател на телефона В.Н.Н..
Изпълнителното деяние по чл. 206, ал. 1 НК се състои в „присвояване“, т.е. неправомерно разпореждане с вещта в свой или чужд интерес, което може да бъде извършено с правни или фактически действия, като вещта се владее или пази на някакво правно основание, като предмет на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК може да бъде само чужда движима вещ. В случая подсъдимият по силата на устен договор за еднократно ползване от 20.15 часа на 16.09.2013 г., сключен с владелеца и ползвател на телефона В.Н.Н.е получил мобилен телефон „Сони Експерия Е“, който е отказал върне на ползвателя му. В настоящия случай изпълнителното деяние на обсебването се е изразило в противозаконно фактическо разпореждане с вещта, а именно в отказ същата да се върне на правоимащото лице. Самият факт, че подсъдимият не е върнал чуждата вещ след непосредственото послужване с нея обуславя съставомерността на извършеното от него.
По отношение на субективната страна настоящият състав намира, че следва да бъдат споделени и изводите на първоинстанционния съд, че деянието на подсъдимия Б. е осъществено при пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него, като е предвиждал и целял настъпването на обществено опасните последици, като въпреки обстоятелството, че подсъдимият е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието същият е могъл да разбира и свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като нямало данни да се приеме, че е действал поради лекомислие и/или увлечение, което обстоятелство е установено по несъмнен начин от назначената по делото съдебно-психиатрична и психологическа експертиза. Подсъдимият е съзнавал, че въз основа на устна уговорка със свидетеля Н.е получил владението върху мобилния телефон и че същият се явява чужд за него, както и че след послужването с него, а именно да бъде позванено на конкретно лице е следвало да го върне. Въпреки това обаче, той не е изпълнил това свое задължение, с което е обективирал промяна в отношението си към мобилния телефон - искал е да се разпореди фактически с чуждата вещ в свой интерес.
На следващо място районният съд правилно е преценил, че в случая са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 от НК. Престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК попада сред изрично посочените в разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 от НК, като видно от доказателствената съвкупност по делото, причинените вреди са възстановени. В същото време безспорно е, че стойността на предмета на престъпление е по-малка от размера на две минимални работни заплати за страната, като по делото липсват обстоятелствата, установяващи някоя от визираните в чл. 281б, ал. 2 от НК забрани, за прилагане на ал. 1 от същата норма. Поради това и доколкото приложението на чл. 218б, ал. 1 от НК е задължително при наличието на описаните в същата разпоредба предпоставки, настоящият въззивен състав изцяло споделя становището, релевирано от първоинстанционния съд, че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен в извършването на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК, което му е вменено с внесения в съда обвинителен акт, доколкото при съответните характеристики на деянието и дееца, неговата съставомерност като престъпление се изключва. Разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 от НК предвижда, при наличие на визираните в същата предпоставки, деятелността на извършителя да се санкционира по административно-наказателен ред /да му се ангажира административно-наказателна отговорност/. В тази връзка неоснователни се явяват оплакванията на защитата във въззивната жалба за извършени нарушения на ЗАНН, тъй като по делото бил внесен обвинителен акт за престъпление от общ характер, а съдебният състав се бил произнесъл с административна санкция по чл. 218 б от НК, като не били спазени правилата на налагането на административна санкция по ЗАНН. Съгласно разпоредбата чл. 305, ал. 6 във вр. с чл. 301, ал. 4 НПК, тъй като се установи, че подсъдимият е извършил вмененото му деяние, но същото съставлява административно нарушение правилно първоинстанционният съд му е наложил административно наказание. Следователно при положение, че в случая следва да се приложи нормата на чл. 218б, ал. 1 НК, делото не следва да се изпраща на съответния административнонаказващ орган, така както твърди защитата, тъй като последното би означавало противоречие с принципа "non bis in idem", а именно да бъде проведен повторен процес с характеристиките на наказателен такъв по смисъла на ЕКПЧ, в който отново да се постави за разглеждане инкриминираното поведение.
Неоснователни са твърдения във въззивната жалба, че в досъдебното производство били допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като подсъдимият бил непълнолетен, а производството било водено без разрешението на родител и адвокат. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 1 от НПК участието на защитник е задължително, когато обвиняемият е непълнолетен. Видно от представеното пълномощно на лист 81 от досъдебното си производство С.Б. е упълномощил адв. С.С., поради което е било спазено изискването на закона за задължителна адвокатска защита. Също така следва да бъде посочено, че постановлението, с което С.Б. е привлечен за обвиняем по делото е предявено както в присъствието на защитника на подсъдимия адв. С., така и в присъствието на неговия родител /майка/ П.Г., като разпитът на обвиняемия Б. извършен непосредствено след предявяването на обвинението също отново е извършен е присъствието на адв. С.и П.Г.. На следващо място следва да бъде посочено, че и материалите по разследването са били предявени на обвиняемия Б. в присъствието на неговия защитник и на неговата майка П.Г.. С оглед на гореизложеното твърденията на защитата за извършени съществени процесуални нарушения в досъдебното производство свързани с участието на защитник и родител на подсъдимия се явяват неоснователни.
По изложените съображения настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приложил закона и правилно с оглед на обстоятелствата по делото е индивидуализирал наказанието на подсъдимия. Изводите на съда са съобразени с доказателствата по делото и правилата на логиката и са направени при спазване на процесуалните правила относно събирането, проверката и преценката на доказателствата, като установените факти са подведени под правилния наказателен закон и е определено наказание, съобразено с обстоятелството, че предвид наличието на предпоставките на чл. 218б от НК следва да бъде наложена глоба по административен ред, която глоба на основание чл. 15, ал. 2 от ЗАНН правилно е била заменена с „обществено порицание“.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на някакви други основания, които да налагат нейното изменяване или отмяна, поради което и пред вид на посочените съображения, постанови своето решение.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 14.12.2017 г., постановено по н.о.х.д. № 22272/2015 г., по описа на Софийски районен съд, НО, 94 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.