Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Янев | |
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от М. Х. Б., с ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк][жилищен адрес] против Наказателно постановление (НП) № 130985-F137136/19.12.2014 г. на Директора на ТД на НАП- София, офис Б., с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл. 3, ал.3, т.2, б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и на основание чл.355, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване й е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева. В жалбата счита НП за незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и административните правила. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован явява се лично, поддържа депозираната жалба и моли съда да отмени НП, като такова издадено в нарушение на административно производствените правила и в нарушение на материалния закон. Процесуалният представител на административнонаказващия орган оспорва жалбата, като счита жалбата изцяло за неоснователна. Иска се постановяване на съдебен акт, с който да се потвърди обжалваното НП. Районна прокуратура - Б., редовно и своевременно призована, не ангажират представител по делото и становище по жалбата. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна: На 02.12.2014 г., актосъставителката Д. в присъствието на свиделката Т., съставила на жалбоподателя АУАН, за това, че при извършена проверка на 06.11.2014 г. в офис Б. при ТД на НАП София по повод писмо изх. № 20-00-217/30.10.2014 г. на ЦУ на НАП и писмо изх. № 20-00-3392/06.11.2014 г. на ТД на НАП София се установило, че М. Х. Б., в качеството си на самоосигуряващо се лице упражняващо дейност, като свободна професия, с ЕИК по БУЛСТАТ [ЕГН], не е подало в ТД на НАП София, офис Б. декларация обр. № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ”, за дължимите осигурителни вноски за 2013 г., в установения с разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 2, б. „а” от Наредба Н-8/29.12.2005 година, срок – до 30.04.2014 г. На основание чл. 3, ал. 3, т. 2, б. „а” от Наредба Н-8/29.12.2005 г., декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП, от самоосигуряващите се лица – еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година. При проверката е установено, че М. Х. Б. не е подала в ТД на НАП София, офис Б. декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ” за дължимите осигурителни вноски за 2013 г. в законноустановения срок – до 30.04.2014 г., за което до лицето е изпратена покана изх. № ОП АУАН 4045/06.11.2014 г. по описа на отдел „УК” при ТД на НАП София, офис Б.. Декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ” за 2013 г. е подадена от самоосигуряващото се лице след изтичане на законноустановения срок, на 02.12.2014 г. и е приета с протокл с вх. № 013581408399606/02.12.2014 г. по описа на ТД на НАП София, офис Б.. Въз основа на този акт, на 19.12.2014 година, Директорът на офис Б. при ТД на НАП - София, като надлежно упълномощен представител на административнонаказващия орган със заповед № ЗЦУ-28/06.01.2010 г. издал атакуваното НП № 130985-F137136/19.12.2014 г., с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл. 3, ал.3, т.2, б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и на основание чл.355, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване й е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева. НП е връчено с известие за доставяне на 19.01.2015 година. Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита на актосъставителя Х. Д. и свидетеля по акта Д. Т.. Същите са категорични, че при извършена проверка по повод на писмо на НАП са установили, че лицето като самоосигуряващо се и упражняващо дейност като свободна професия не е подало декларация образец № 6 за дължимите осигурителни вноски за 2013 г. в законно установения срок – 30 април 14 г. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество неоснователна, по следните съображения: Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган /видно от заповед № ЗЦУ-28/06.01.2010 г./. Както в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение. По безспорен начин се установи, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. НП от своя страна е издадено от компетентен орган. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са засегнали правото му на защита и които в този смисъл да водят до издаване на процесуално незаконосъобразен акт. В съответствие с фактическия състав на вмененото административно нарушение административнонаказващия орган е приел, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е реализирал състава на описаното в акта административно нарушение по на чл.3, ал.3, т.2, б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Безспорно е установен нарушителя, нарушението и вината на извършителя. Съгласно чл.5, ал.4, т.2 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за: декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, “Учителския пенсионен фонд”, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, а съгласно чл.3, ал.3, т.2, б. „а” от посочената Наредба, декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП, от самоосигуряващите се лица – еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година. От обективна страна, жалбоподателят, в качеството си на самоосигуряващо се лице не е подал в ТД на НАП София, офис Б. декларация образец 6, съгласно изискванията на чл.3, ал.3, т.2, б „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 година за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за 2013 година, като срокът за подаване на декларацията е изтекъл на 30.04.2014 година, а същата е подадена на 02.12.2014 година. Това обстоятелство се подкрепя и от показанията на свидетелките Д. и Т.. От субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на това административно нарушение виновно. Като самоосигуряващо се лице е бил длъжен да предвиди, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, а именно да подаде в ТД на НАП офис Б. декларация образец 6, съгласно изискванията на чл.3, ал.6, т.2, б „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 година в законоустановения срок до 30.04.2014г. и да предвиди общественоопасните последици от тези си действия. В настоящия случай съдът намира, че е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, вменяваща в компетентността на административнонаказващия орган /АНО/ и съда, при наличие на материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да не наложи административно наказание. Касае се за формално по характера си нарушение, така нареченото „просто извършване”, при което с факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административнонаказателна санкция. Ето защо при формалните административни нарушения е невъзможно да се направи преценка относно липсата или незначителността на вредните последици, поради липсата на такива. Относно визираните като алтернативна предпоставка по чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс други смекчаващи обстоятелства, определящи по-ниската степен на обществена опасност на деянието, съдът намира, че в случая такива не са налице. Преценката относно смекчаващите обстоятелства, при които е осъществен фактическия състав /ФС/ на нарушението, следва да се извършва и като се държи сметка, че освен за маловажността на случая, с общата разпоредба на чл. 27, ал. 3 от ЗАНН законодателят е визирал наличието на смекчаващи обстоятелства и като критерий за налагането на занижен размер на установената с правната норма глоба. Следователно не всяко смекчаващо обстоятелство може и следва да се третира непременно като предпоставка за освобождаването от административнонаказателна отговорност, съгласно чл. 28 от ЗАНН, а при използването на гъвкав подход е необходимо да се ограничат онези от тях, които действително обуславят по-ниската степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. При положение, че с факта на просрочието на подаване на декларацията в компетентното учреждение задълженото лице е осъществило ФС на формалното нарушение на чл. 355, ал. 2 от КСО, безпредметно е, в аспекта на чл. 28 от ЗАНН, да се обсъжда продължителността на просрочието - и при един ден, и при една година ще е налице все нарушение на установения правов ред, при това при наличието на презюмираните общественоопасни последици. Краткото просрочие в случая може да обуслови единствено извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието, а от там и определянето на по-нисък размер на установеното с чл. 355, ал. 2 от КСО административно наказание. В конкретния случай, в разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от КСО, размерът на наказанието глоба е определен в размер от 250 лв, която е единствената санкция предвидена за това нарушение, поради което съдът намира издаденото НП за законосъобразно и като такова следва да се потвърди. След като прие разглежданото нарушение за доказано по несъмнен начин, както и наложеното наказание за правилно определено, съдът намира обжалваното наказателно постановление за законосъобразно, което води до неговото потвърждаване. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразноНаказателно постановление № 130985-F137136/19.12.2014 г. на Директора на ТД на НАП- София, офис Б., с което на М. Х. Б., с ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк][жилищен адрес] за административно нарушение на чл. 3, ал.3, т.2, б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и на основание чл.355, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване й е наложено административно наказанÞе “глоба” в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд-Благоевград в 14 - дневен срок, считано от съобщението му. РАЙОНЕН СЬДИЯ: |