Решение по дело №726/2022 на Районен съд - Враца

МОТИВИ:
********** гр.Ботевград, ул.„****“ №64, с ЕГН **********, е обжалвал НП
№21-0967- 001368 от 13.09.2022г. на Началник Група към ОДМР Враца, Сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР – Враца, с което на основание чл.177 ал.1 т.1 от
ЗДвП, за извършено нарушение на чл.150А ал.1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева. В жалбата и в
съдебно заседание чрез процесуален представител адв.Тодор Тодоров от САК се
излагат съображения за отмяна на НП.
Ответникът по делото в придружително писмо ангажира становище в подкрепа
на издаденото НП.
Производството по делото е по реда на чл.59 - 63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
На 30.08.21г. екип на РУ Враца в състав - служителите ****, и ********** - при
извършване на обход в гр.Враца, около 03.20 часа по ул. Втори юни до №92 спрели за
проверка л.а. марка „АУДИ“ модел “А4“ с рег.№**********, собственост и
управляван от ********** гр.Ботевград. При направена справка от ОДЧ било
установено, че водача е неправоспособен поради отнемането на СУМПС, като също
така имало съмнения и за употреба на алкохол или наркотици. С оглед направените
констатации от екипа бил извикан служител пътна полиция - като по-късно на място
дошъл полицейският служител /мл.автоконтрольор/- **********, който запознавайки
се с констатациите на колегите си и съответно установявайки констатираното от тях
предложил на водача да бъде изпробван за алкохол, като пробата се указало
положителна. Положителен се указал и теста за употреба на наркотични вещества или
техните аналози. Съобразно установеното ********** и в присъствието на Св.**** и
Св.**********, съставил на водача талон за МИ и 3 бр. Актове за административно
нарушение един от които бил АУАН сер.GА №484202 от 30.08.21г., който
жалбоподателя подписал без възражения по него, като били свалени и рег.табели на
автомобила, тъй като водачът е неправоспособен.На жалбоподателя, бил връчен
екземпляр от АУАН.
Въз основа на акта е издадено и НП №21-0967- 001368 от 13.09.2022г. на
Началник Група към ОДМР Враца, Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Враца,
с което водача е санкциониран за извършено нарушение съответно по чл.150 А ал.1 от
ЗДвП с наложена глоба в размер от 300 лева на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания
на актосъставителя ********** и Св.****, Св.**********, дадени в съдебно
заседание, както и от приобщените към доказателствения материал по делото писмени
доказателства - АУАН и НП, Министерска Заповед № 812Із - 515 – 14.05.2018г.,
Справка за нарушител, копие от св. за съдимост, копие от Споразумение №107 по
НОХД №881 по описа за 2021г. НП, пълномощно и др.
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, от лице притежаващо необходимата процесуална легитимация, а
разгледана по същество същата е процесуално допустима, и основателна, по
съображения различни от наведените в жалбата, а именно:
На първо място неоснователно е възражението на защитата на
жалбоподателя за нарушение на чл.17 ЗАНН при издаване на наказателното
постановление. Действително тази разпоредба е израз на принципа non bis in idem и за
1

да е приложима е необходимо да е налице обективен и субективен идентитет на
деянията. В случая, не се касае за такава хипотеза, тъй като деецът е санкциониран за
различни по вид нарушение и престъпление, засягащи различни по вид обществени
отношения.
На второ място съдът приема, че както АУАН, така и НП са издадени от
компетентните органи и в рамките на техните правомощия и
компетенции.Същевременно настоящият съдебен състав следва да провери изцяло
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
като намери, че АУАН, и НП страдат от съществени пороци, касаещи задължителното
му съдържание, поради което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, без да е
необходимо да се изследва въпроса извършено ли е административното нарушение,
квалификацията му, както и размерът на наказанието.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на наказателното постановление следва да бъдат спазени задължителните
изисквания, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като следва да е налице
съответствие между обстоятелствата по извършване на нарушението, описанието на
нарушението и нарушените законови разпоредби.
В случая наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.103, ал.1 от
НПК да докаже предявеното обвинение. Всестранният, пълен и обективен анализ на
събрания доказателствен материал, обосновава извод за недоказаност на релевираното
нарушение на ЗДвП.
Санкционната норма в чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП предвижда налагане на
административно наказание глоба за всяко лице, което управлява моторно превозно
средство, след като е лишено от това право по съдебен или административен ред.
От обективна страна съставомерното поведение се изразява в управление на
МПС в момент, в който управляващият е бил лишен от това право по административен
или съдебен ред.
Субективната страна на нарушението изисква в съзнанието на нарушителя
да са налични представи за това, че управлява МПС, както и че прави това в момент, в
който по административен или съдебен ред е лишен от право да управлява МПС.
Доказателствата по делото сочат, че на посочените в АУАН и НП - дата
30.08.21г. около 03.20 часа и място гр.Враца, по ул.Втори юни до №92, жалбоподателят
е управлявал МПС и това управление е станало в момент, в който същият обективно не
е бил лишен от това право с влязло в сила НП, издадено спрямо същия, с което за
нарушение на ЗДвП да са му били наложени административни наказания
включително - лишаване от право да управлява МПС.Напротив от приложената по
делото Справка за нарушител е видно, че последно по административен ред
настоящият жалбоподател е бил наказван с НП Ns 19-0322-000793 от 05.06.2019г. на
ОДМВР СОФИЯ РУ-Правец с дата на връчване:19.08.2019г. и дата на влизане в сила
27.08.2019г. с което жалбоподателят е бил лишен от правоуправление на МПС за срок
от 18 месеца, което административно наказание същият е изтърпял в периода от
25.05.2019 г. до 25.11.2020 г., тоест към датата, на която се твърди да е извършил
настоящото нарушение - 30.08.21г. - не е налице НП по силата, на което
жалбоподателя да е бил лишен от правоуправление на МПС по административен ред.
Тоест при положение, че жалбоподателя е установен да управлява МПС
към дата 30.08.21г. и към същата по делото не са налице доказателства, че по
отношение на него не е имало издаденото НП, с което да е бил лишен от право да
2

управлява МПС за определен срок дава основание да се направи извод, че извършеното
от жалбоподателя нито от обективна, нито от субективна страна, е попадало в обхвата
на претендираното нарушение, тъй като за субективната съставомерност на
нарушението по чл. 177, ал. 1, т.1 ЗДвП е необходимо съзнаване, от страна на
нарушителя, на обстоятелството, че управлява МПС в момент, в който е лишен от
право да извършва това.
Запознаването на лицето с тези обстоятелства става от органите на МВР най –
често с отнемане на СУМПС от тези органи, което в случая е сторено. Отнетото
свидетелство остава във владение на органите на МВР, които го връщат след изтичане
на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, което, според
представената справка за нарушител/водач, е станало на дата 25.11.2020г. Изложеното
по – горе налага за съда извод, че като е наложил административно наказание за
несъставомерно от обективна и субективна страна нарушение, АНО е издал
незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено.
В случая е налице противоречие между изложените в АУАН и НП обстоятелства
по извършване на нарушението. В съставените АУАН и НП е посочено единствено,
че водачът е неправоспособен, с което е нарушил чл.150а от ЗДвП. Липсва посочване
дали СУМПС на жалбоподателя е отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 ЗДвП, респ. с
какъв акт е сторено това, от кога е започнал да тече срокът за отнемането и изтекъл ли
е той към датата на нарушението.
Нещо повече факта на лишаването от правоуправление на МПС по
административен ред, е едно от съществените обстоятелства определящи
съставомерността на деянието от субективна страна. При това положение и след
като наказващият орган не е в състояние да докаже твърдяната липса на
правоспособност, у жалбоподателя изразила се в управление на МПС без
свидетелство, поради отнемането му по административен ред, то и непонятно е как
контролния и наказващия орган е - възприел наличие на нарушение на разпоредба на
чл.150А ал.1 от ЗДвП, което е санкционирал на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Липсата на описание на обстоятелствата кога е станало отнемането на
свидетелството за управление, с какъв акт е станало водят до извод за Наличие на
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава
правото на защита на наказаното лице, което не е в състояние да разбере точно срещу
какво обвинение да се защитава.
Наказателното постановление трябва да съдържа пълно, точно и ясно описание
на извършеното нарушение, а в настоящия случай е налице противоречие и непълнота
относно обективната страна на състава на вмененото нарушение. Посочените
противоречия и непълноти в съставения АУАН и издаденото НП водят до
невъзможност да бъде установена действителната воля на наказващия орган и
накърнява правото на защита на санкционираното лице, а именно правото му да научи
за какво нарушение и въз основа на какви факти е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, респективно въз основа на тях да
организира защитата си. Налице е изначална липса на надлежно повдигнато и
предявено административно обвинение. Порокът при описанието на нарушението не
би могъл да се санира от събраните доказателства.
Съдебната практика е последователна и категорична, че непълнотите в АУАН и
НП относно описанието на нарушението представлява нарушение на чл.42, ал. 1, т. 4
и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и че същото не може да бъде санирано в съдебното
3

производство по проверка законосъобразността на наказателното постановление,
включително чрез тълкуване на установените от събраните доказателства факти.
Едновременно с това, непълнота по отношение на описанието на нарушението
води и до непълнота по отношение на друг основен реквизит касаещ -
обстоятелствата, при който е извършено, които пък са нарушения на чл.42 т.4 пр.1 и
2 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 пр.1 и 5 от ЗАНН, като в тази връзка дори показанията
на разпитаните по делото свидетели по акта не способстват съществено за изясняване
на фактическата обстановка.
Съдът извършвайки контрол за законосъобразността на постановлението в
рамките на фактически и правни основания, посочени в НП, като проверява дали
посочените в него факти действително са се осъществили и ако са се осъществили,
следват ли от тях, по силата на съответстваща им правната норма, разпоредените
правни последици, в случая следва ли да бъде направен извод за наличие на
съставомерно деяние и основания за налагане на санкция. Съдът намира, че посочените
по-горе процесуални нарушения не са от нарушенията, които да могат да се преодолеят
по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Те са съществени и не биха могли да се санират в
последващ стадии на административнонаказателното производство. Същите са довели
до невъзможност да се индивидуализира деянието, а оттам и до накърняване правото
на защита.
Така констатираното несъответствие е съществено процесуално нарушение,
което води до незаконосъобразност на издаденото НП. Ето защо съдът намира, че
издаденото НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
В изложеният по горе смисъл съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0967- 001368 от 13.09.2022г. на Началник Г С „ПП” при
ОД на МВР - гр.Враца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63, ал.2 т.1
от ЗАНН.
При гореизложените съображения съдът постанови решението си.

4

Номер на акта:	399
Дата:	16 декември 2022 г.
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20221420200726
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	12 август 2022 г.

Решение по дело №726/2022 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите