Решение по дело №5556/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 523
Дата: 18 май 2022 г.
Съдия: Красимира Тончева Донева
Дело: 20212120205556
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 523
гр. Бургас, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120205556 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба на „Т.“ ЕООД,
представлявано от управителя Х.Я.Я., против Наказателно постановление №
КГ – 2425/02.11.2021 г. на Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на дружеството-жалбоподател на
основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 50 000 лева за нарушение на чл. 47, ал. 4,
вр. чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗЕВИ. Претендира се отмяна на обжалваното
постановление като незаконосъобразно и неправилно. Възразено е, че
жалбоподателят не попада в кръга на лицата, определени в разпоредбата на
чл. 47, ал. 1 от ЗЕВИ и не е лице, което пуска на пазара течни горива по
смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗЧАВ, поради което не може да е адресат на
административно-наказателна отговорност за вмененото му нарушение. В
тази връзка е посочено, че жалбоподателят е купувач и краен получател на
горивото и няма никаква техническа възможност да проверява неговото
качество, което му е гарантирано от производителя с декларация за
съответствие, както и да контролира смесването му с остатъци в условията,
при които се съхранява и транспортира. Съдържа се оплакване, че
нарушението не е установено по безспорен начин предвид разнопосочните
резултати от изпитванията на пробите от процесното гориво от две различни
1
лаборатории по време на проверката, като е счетено, че причините за
отклоненията в изследванията се дължат на фактори извън контрола на
жалбоподателя, а именно заради опорочена процедура по пробовземане в
нарушение на т. 7. 2. 4 от БДС EN ISO 3179 „Течни нефтопродукти. Ръчно
вземане на проби“ и на чл. 17 от НИКТГУРНТК, както и извършена
процедура по съхраняване и транспортиране на пробите в нарушение на т. 7.
2. 3. 1. от БДС и чл. 21 от НИКТГУРНТК. Счетено е, че взетата проба не е
представителна по смисъла на т. 3. 20 от Стандарт БДС. Възразено е, че
административно-наказващият орган е взел избирателно само най-високата от
измерените стойности по показателя „Съдържание на метилови естери на
мастни киселини“, като ако се приеме по-ниският измерен показател,
отклонението ще бъде само 0,29 %, т. е. в рамките на допустимото от 3 %,
поради което е мислимо приложението на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя –
адв. Найденов, поддържа жалбата. Заявява претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание и не
изразява становище по жалбата.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно
постановление, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
/преди изменението с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, от
надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е
основателна по изложените в нея съображения.
С обжалваното наказателно постановление „Т.“ ЕООД, в качеството на
краен разпространител по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗЕВИ, вр. § 1, т. 20 от
ДР на ЗЧАВ, е санкционирано на основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ с
имуществена санкция в размер на 50 000 лева за това, че на 16.06.2021 г. в
обект – бензиностанция база „Т.“ № 3, находящ се в ***, е разпространявало
течно гориво – гориво за дизелови двигатели, за което на 18.06.2021 г. с
Констативен протокол № КП-0333-Б е установено несъответствие с
изискванията за съдържание на биогориво, а именно показателят
2
„Съдържание на метилови естери на мастни киселини /FAME/ е 5,1 % при
норма минимум 6 % обемни, като нарушението е подведено под разпоредбата
на чл. 47, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗЕВИ. Според сочената за нарушена
разпоредба, крайните разпространители предлагат горивата за дизелови
двигатели със съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни, като
минимум един процент обемен от биодизела да е биогориво от ново
поколение. Административно-наказателната разпоредба на чл. 67, ал. 3 от
ЗЕВИ санкционира нарушението на юридическите лица-крайни
разпространители с имуществена санкция в абсолютен размер от 50 000 лева.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № А –
218/03.08.2021 г. В акта са описани действията на проверяващите ст.
инспектори от ГД „ККТГ“, РО „ПККТГ ЮБ“ – П.В. и Г.Ч., по пробовземане
от горивото от бензиноколонка № 1, които се потвърждават от свидетелските
им показания пред съда и се определят от тях като законосъобразни. В
обратен смисъл са показанията на ангажираните от жалбоподателя свидетели
Я.Я. и Д.Д., присъствали по време на отделяне на проби от горивото за
проверка, според които проверяващите не са спазили изискванията за вземане,
съхранение и транспортиране на пробите – не е извършено проточване на
достатъчно количество гориво, не е забърсан дозиращият накрайник с
памучна кърпа, не е използван удължител/накрайник към пистолета на
бензиноколонката, взетите проби са държани при високи температури на
въздуха върху нагорещен от слънцето асфалт в открита хладилна чанта /без
капак/ и са транспортирани по този начин от куриерска фирма от гр. Бургас
до централната лаборатория в гр. София. В тази връзка, с оглед доказване на
възраженията във въззивната жалба, по искане на жалбоподателя по делото е
назначена съдебно-химическа експертиза. Според изготвеното заключение
изчисленото количество гориво, което се съдържа в тръбопровода на
бензиностанцията на „Т.“ ЕООД, свързващ резервоара за дизелово гориво с
бензиноколонката, е около 50-60 литра, като няма основание да се счита, че
по физико-химични характеристики проверяваното гориво се различава от
това, съдържащо се в резервоара на бензиностанцията. Съгласно т. 3. 20. от
Стандарт БДС EN ISO 3179 „Течни нефтопродукти. Ръчно вземане на проби“,
„представителна проба“ е проба с физични и химични характеристики,
идентични на средните характеристики на целия обем, от който се взема
пробата. Понятието е приложимо при вземане на проби от резервоари и
3
тръбопроводи, а не при вземане на проби с дозиращо устройство /накрайник/,
каквото е изискването за вземане на проби от светли горива съгласно
Стандарт БДС EN 14275 – Автомобилни горива. Оценяване качеството на
бензина и горивото за дизелови двигатели при вземане на проби гориво от
дозаторните помпи на бензиностанциите и други търговски обекти и чл. 18 от
Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и
начина на техния контрол /НИКТГУРНТК/. Съгласно цитираната разпоредба,
вземане на проби гориво от дозаторните помпи на бензиностанциите се
извършва съгласно Стандарт БДС EN 14275, а т. 6. 3. от него регламентира
преди да се вземе пробата да се източват най-малко 4 литра от продукта през
дозиращия накрайник на бензиноколонката. Вещото лице е установило, че
според приложения в административно-наказателната преписка протокол №
Бс-075/16.06.2021 г. и данните в показанията на свидетелите не са налични
еднозначни доказателства за спазени изисквания на Стандарт БДС EN 14275
и на НИКТГУРНТК по предварително източване на гориво, забърсване
дозиращия накрайник с памучна кърпа, използване удължител/накрайник към
пистолета на бензиноколонката при пробовземане от процесния продукт по
време на проверката от страна на ДАМНТ. Неспазването на тези изисквания
са предпоставка за опорочаване представителността на пробите за изпитване
по отношение на продукта и липса на гаранция за спазването на естеството и
целостта на пробите, а от там – и на достоверността на резултатите от
изпитването им. В този смисъл – основателно се явява оплакването на
жалбоподателя, че взетата в нарушение на Стандарт БДС и на НИКТГУРНТК
процесна проба не се явява представителна, респективно получените от
изследването резултати за съдържание в горивото на FAME, взети предвид
при подвеждането под административно-наказателна отговорност, не следва
да се приемат за достоверни.
На следващо място, експертното заключение, което съдът възприема за
компетентно изготвено, дава положителен правнозначим отговор и на
останалите възражения на жалбоподателя, а именно, че нормативните
изисквания не задължават крайния разпространител „Т.“ ЕООД да извършва
проверка и анализ на качеството на получаваните горива, щом качеството им
е гарантирано от придружаващата ги Декларация за съответствие, като
фирмата не притежава техническа възможност и не й е вменено задължение
съгласно НИКТГУРНТК да извършва лабораторно изследване на всяко
4
количество гориво при доставката му. Като краен разпространител няма
задължение и правомощие да извърши и контрол и проверка на условията за
съхранение на доставено гориво или на начина на транспортирането му от
производителя/вносителя. Няма техническа възможност и няма задължение
да измерва по някакъв начин настъпилите изменения във физико-химичните
качества и конкретно промяна съдържанието на биодизел до установените
стойности при проверката на горивото при неговото транспортиране и
разтоварване на бензиностанцията. Както се установява от приложената в
административно-наказателната преписка съпроводителна горивото
Декларация за съответствие на качеството на течните горива №
12690/22.05.2021 г., издадена от производителя на процесното гориво „И.“
ЕООД – гр. Р., горивото за дизелови двигатели от партида 4754/22.05.2021 г.
и партида вх. № 210501ВС/12.05.2021 г. съответства на изискванията на
НИКТГУРНТК. В Писмо изх. № 204/02.07.2021 г. , изпратено на купувача на
горивото „Т.“ ЕООД от производителя му „И.“ ЕООД, е посочено, че
горивото е било обработено под контрола на ККТГ. При това положение
крайният получател и разпространител на горивото, съгласно действащата
нормативна уредба следва да се довери на Декларацията за съответствие на
качеството на течните горива на производителя. Поради липса на техническа
възможност да изследва и проверява качеството на доставеното гориво за
съответствие с НИКТГУРНТК не е изводимо знанието на жалбоподателя, че
доставеното му гориво не отговаря на изискванията за съдържание на
биогориво, а липсата на вина изключва административно-наказателната му
отговорност, тъй като не е осъществил от субективна страна състава на
вмененото му административно нарушение.
В обобщение по оплакванията на жалбоподателя, съдът намира, че
незаконосъобразно протеклият процес на реализиране на административно-
наказателна отговорност обуславя отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
При този изход на делото, на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.
1 от АПК, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 030 лева съобразно представения договор за
правна защита и съдействие от 22.11.2021 г.
При този изход на делото въззиваемата страна следва да бъде осъдена
5
да възстанови по сметката на БРС изплатените на вещото лице разноски за
изготвяне на експертиза в размер на 600 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КГ – 2425/02.11.2021 г. на
Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с
което на „Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
представлявано от управителя Х.Я.Я., на основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 50
000 лева за нарушение на чл. 47, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗЕВИ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати на „Т.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от
управителя Х.Я.Я., направените по делото разноски в размер на 2 030 лева за
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да
заплати по сметката на Районен съд – Бургас сумата 600 лева, представляваща
разноски за експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6