Решение по дело №2345/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 679
Дата: 26 май 2023 г.
Съдия: Илиана Станкова
Дело: 20221100902345
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 679
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20221100902345 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Образувано е по молба на длъжника „А.м. и Ко“ АД, с твърдение за
наличие на непогасени парични задължения по търговски сделки и публично
правни задължения към държавата свързани с търговската му дейност, които
не могат да бъдат удовлетворени поради настъпила неплатежоспособност на
търговеца. Моли съда да постанови решение, с което да обяви
неплатежоспособността на дружеството и да открие за него производство по
несъстоятелност, като на основание 629 б ТЗ производството бъде спряно, тъй
като не разполага с имущество за покриване на първоначалните разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:

Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на чл. 608 ТЗ. Това
състояние трябва да не е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то да е в
причинна връзка с неизпълнението. Липсата на изпълнение сама по себе си не
сочи на състояние на неплатежоспособност, то е налице, само ако
неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността
се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
посочения в чл. 608 ТЗ вид.
Презумпцията за неплатежоспособност, свързана с установеното
спиране на плащанията (чл. 608, ал. 3 ТЗ), не беше оборена от служебно
събраните писмени доказателства и приетата съдебно-счетоводна експертиза.
1
От служебно събраните от съда писмени доказателства се установява,
че „А.м. и Ко“ АД притежава в собственост едно моторно превозно средство –
лек автомобил „Шкода Фабия“, с рег. № СА **** ВР, с дата на първа
регистрация 04.08.2006 г., което е спряно от движение на 14.08.2018 г.
Установява се, че дружеството не притежава недвижимо имущество, както и
налични парични средства по банкови сметки. Видно от писмо вх. №
13853/14.02.2014 г. от ТД на НАП София за публичните задължения на
дружеството е образувано изпълнително дело № *********/2018 г. за общ
размер на задълженията от 3142073,67 лева, от които 1993776,21 лева
главница и 1148297,46 лихви, като са наложени запори на банковите сметки
на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД
и на л.а. „Шкода Фабия“, с рег. № СА **** ВР с балансова стойност 0 лева с
постановление за налагане на запори от 08.08.2018 г. Според протокол от
направена проверка по повод подадено уведомление по чл. 78 ДОПК,
дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 18.12.2019 г.; с
последния ревизионен акт от 10.06.2019 г. се установени данъчни задължения
в размер на 1829568,39 лева главница и 400154,43 лева лихви, като
дружеството от 2018 г. приключва с финансов резултат загуба, както следва:
за 2018 г. – 4843655,00 лева; за 2019 г. – 1455409,00 лева; за 2021 г.-
133818,10 лева и за 2021 г.- 2663,64 лева; за периода 01.01.2022 г. 30.11.2022
г. /крайната дата на проверката/ дружеството не е осъществявало търговска
дейнст.
Според заключението на приетата счетоводна експертиза през 2020,
2021 и 2022 г. дружеството е декапитализирано и към натрупаната загуба от
минали години в размер на 6 082 000,00 лева се добавят нови загуби като
текущи финансови резултати съответно от 134 000,00 лева, 3000,00 лева и
273 000,00 лева и състоянието на декапитализация се задълбочава. През 2020
и 2021 г. активите на дружеството са преобладаващо краткотрайни 96-97 %, а
през 2022 г. всички нетекущи активи са отписани и към 31.12.2022 г. активите
на дружеството са 99,64% краткосрочни вземания; през анализирания период
всички показатели за ликвидност са значително по-ниски от минималните си
референтни стойности; последното плащане към кредитор молителят е
извършил на 30.11.2021 г., когато са погасени задължения към персонала в
размер на 5470,06 лева
При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е
налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие.
Осъществен е юридическият критерий за трайност на състоянието –
молителят не осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи,
нито има активи, с които да възстанови осъществяването й. Тези факти дават
основание на съда да заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е
временно, а необратимо.
Ето защо молбата за откриване на производство по несъстоятелност
на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата
на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната
дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са
налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено
2
изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за
погасяването му, която има траен характер.
В случая се установява, че финансовото състояние на ответника е
влошено, като отрицателни коефициенти на ликвидност се установяват още
към 31.12.2020 г. и тенденцията се запазва до края на изследвания период.
Нещо повече – коефициентите на ликвидност са значително под референтната
стойност, което сочи на тежестта на настъпилото влошаване. Доколкото
съгласно чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността може да настъпи и при
частични плащания, то наличието на плащане на 30.11.2021г. не е основание
да се приеме, че към този момент не е било налице състояние на
неплатежоспособност. Очевидно е, че задълженията в голям размер са
непогасени и има натрупани загуби и от предишните три години.
Следователно частичните плащания са били спорадични и в погашение на
малък дял от задълженията. Поради това съдът приема, че за дата на
неплатежоспособността следва да се определи тази най-ранна доказана дата,
към която едновременно са били налице непогасени задължения в голям
размер и влошено състояние – а именно 31.12.2020 г.

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
По аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството
„налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните
парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото
възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното
съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно
да бъде сформирано. Наред с това, предвид разпоредбата на чл. 193 ДОПК за
налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по реда на
ДОПК (тъй като изпълнението срещу него не се спира с откриване на
производството по несъстоятелност).
От заключението на СИЕ се установява, че са налице блокирани
парични средства в каса в размер на 3 000 лв. Видно от писмо на НАП
14.02.2014 г. и посочените в него постановления за налагане на
обезпечителни мерки и за тяхното продължаване е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника, като не са започнали действия по
принудително изпълнение.

Предвид изложеното, в настоящия случай длъжникът не разполага с
налични парични средства за покриване разноските в производството по
несъстоятелност, тъй като наличните парични средства са запорирани по реда
на ДОПК.
В указания с определение от 28.04.2023 г. срок не е внесена
определената сума за покриване на началните разноски.
Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът

РЕШИ:
3
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „А.м. И КО“ АД, ЕИК ****.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2020 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „А.м.
И КО“ АД, ЕИК ****.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор
върху имуществото на „А.м. И КО“ АД, ЕИК ****
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
„А.м. И КО“ АД, ЕИК ****.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „А.м. И КО“ АД, ЕИК ****.
СПИРА производството по т.д. № 2345/2022 г. по описа на СГС, ТО,
26 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде
прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „А.м. И КО“ АД, ЕИК ****, да заплати по сметка на съда
сумата от 250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ
да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на
имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може
да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Апелативен съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията
за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.


Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4