РЕШЕНИЕ
№ 1009
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Н. Н. В.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело №
20241110217673 по описа за 2024 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на И. С. В. от гр. С., чрез адв. Ст. С. срещу наказателно
постановление (НП) №24-4332-027288/12.11.2024 г. на началник група към
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О
„ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на
основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
глоба в размер на 200 (двеста лева) лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП, тъй като жалбоподателят не е
знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила, тъй като
незнанието на обективните елементи на състава на нарушението налага извод
за липса на виновно поведение.
Жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.
За органа издал наказателното постановление не се явява представител.
Депозирани са писмени бележки, с които се излага становище по същество.
Претендират се сторените по делото разноски и се прави възражение за
1
прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
Лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ****** бил
закупен от жалбоподателя И. С. В. от П. И.П.. През м. март 2024 г. в О „ПП“-
СДВР пристигнала по електронен път информация от нотариуса за сделката.
На 10.05.2024 г. била извършена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП служебна
дерегистрация на МПС-то, поради това, че в двумесечен срок от придобиване
на МПС-то, собственикът не е изпълнил задължението си да го регистрира.
Жалбоподателят бил спрян по повод полицейска проверка, осъществена на
18.08.2024 г. около 17:06 часа от служители на О „ПП“-СДВР, сред които бил
и свидетеля Г. З. А. в гр. С. на бул. „Р. Д.“ до бл.*****. По време на
проверката служителите на О „ПП“-СДВР установили, че водач на автомобила
е жалбоподателя И. С. В. и че МПС-то е със служебно прекратена
регистрация.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на 18.08.2024 г. серия GA, бланков номер ***** на жалбоподателя за
нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Образувана била пр. пр. №52875/2024 г. по описа на СРП с оглед преценка
на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление
на СРП от 21.10.2024 г. е постановен отказ от образуване на досъдебно
производство и е прекратена преписката с мотив, че В. до спирането си от
полицейските служители не е бил уведомяван за прекратената регистрация на
МПС-то и скоро след това на 23.08.2025 г. предприел мерки и регистрацията
на автомобила била възстановена. Поради което се приема, че деянието, което
следва да се осъществява при форма на вина пряк умисъл и не може да се
осъществи по непредпазливост, поради което липсва състав на извършено
престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
Постановлението на СРП, ведно с оригинала на АУАН били изпратени на О
„ПП“-СДВР за преценка за наличие на административно нарушение по
случая.
След изпращането му е издадено атакуваното наказателно постановление от
началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР старши инспектор Г. В. Б. назначена
2
на длъжност началник на 01 група „Административно-наказателна дейност“
на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при
СДВР. Приложена е заповед №8121К-13180/29.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи, както и акт за встъпване, с които Г. В. Б. е временно
преназначена на длъжност началник на 01 група „Административно-
наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към О
„ПП“ при СДВР и като такава е встъпила на 29.10.2019 г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени
доказателства и приобщената прокурорска преписка, които са логични и
непротиворечиви и съдът ги цени.
Съдът не е взел предвид показанията на свидетеля А., тъй като същият
твърди, че не си спомня случая.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване и в законоустановения
четиринадесетдневен срок, като разгледана по същество същата се явява
основателна, но не по изложените в нея основания, поради следното:
От образуването му административно-наказателното производство е
започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални
нарушения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление.
В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН) да е индивидуализирано мястото и времето на извършване
на нарушението, както и пълно описание на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.
Поради което и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което е
издадено, следва да е налице единство между посочените като нарушени
законови разпоредби и словесното описание на нарушението. В случая в
наказателното постановление се излага, че жалбоподателят управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежен ред, но като обстоятелства на вмененото
нарушение се сочи, че автомобила е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15
от ЗДвП, която норма предвижда, че: „Служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
3
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство.“
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-
45 за регистрацията и отчета на моторните превозни средства и на
ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на
собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от
съответния митнически орган. Съгласно чл.3, ал.4 от същата наредба: „Всяка
промяна в данните за регистрирано превозно средство и собственика се
заявява за регистрация пред съответните звена „Пътна полиция“ в срок до
един месец от настъпването й.“
Установява се, че не е спазена процедурата по чл.143, ал.15 от ЗДвП при
прекратената по този ред регистрация на МПС-то да бъде уведомен
собственика, което не е сторено от О „ПП“-СДВР.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН.
Съдът счита, че нарушението в обжалваното наказателно постановление не
е описано според изискванията на закона, на първо място, доколкото е налице
разминаване между описаното нарушение и неговата правна квалификация.
Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася
до издаваното НП, при което административнонаказващият орган следва да
спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на
НП и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание.
Разгледана и по същество жалбата се явява основателна, тъй като се
установи, въз основа на събраните доказателства, че жалбоподателят не е бил
4
уведомяван и не е знаел за служебната дерегистрация, както и автомобилът е
бил без иззети регистрационните табели, за да знае за тази служебна
дерегистрация. Поради което у жалбоподателят не е налице знание, че МПС-
то, което управлява е служебно дерегистрирано, а и същото е било с
поставени регистрационни табели, които не са били иззети при неговата
служебна дерегистрация. Т.е. не са налице основания за възникване на
административна отговорност за водача по посочената в АУАН и
наказателното постановление правна квалификация, сочена като нарушена,
доколкото липсва умисъл за извършеното.
Поради гореизложеното наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
От жалбоподателя не се претендират разноски. Предвид което и с оглед
факта, че претенцията за разноски е до приключване на делото в първата
инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани такива е
устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща
разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща разпоредбата на
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, то съдът не намира, че следва да се произнася по такива.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление№24-4332-027288/12.11.2024 г. на
началник група към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като незаконосъобразно.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5