№ 104
гр. гр.Несебър, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150100663 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а при условията на
евентуалност – осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от
ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От ищеца „Б. С. А.” П., Ф. срещу Д. П. Ш., са предявени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. С тях се иска да
бъде установена дължимостта на сумата от 14902,17 лв. – главница, дължима по договор за кредит
с номер № CARU-16717741 от 17.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 27.11.2020г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1829,17 лв. –
възнаградителна лихва за периода 20.04.2019г. – 27.11.2020г., сумата от 1969,71 лв. – мораторна
лихва за периода 20.05.2019г. – 16.11.2020г. Ищецът сочи, че сключил с ответника договор за
кредит с номер № CARU-16717741 от 17.01.2019г., с който в негова полза била отпусната сумата
от 15 000 лв. Твърди, че при сключване на договора била уговорена и „Такса ангажимент“, която
била удържана от общия размер на кредита. Сочи, че сумите по кредита следвало да бъдат върнати
на 60 месечни вноски от по 365,80 лв. всяка. Излага, че ответникът преустановил плащанията на
20.04.2019г., поради което съгласно чл. 5 от договора задължението станало изискуемо в пълен
размер от 20.05.2019г., за което било изпратено уведомление до длъжника. С тези доводи от съда
се иска да уважи предявените искове. В условията на евентуалност се предявяват осъдителни
искове за присъждане на същите суми – в случай, че съдът отхвърли установителните искове
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост. Сочи се, че исковата молба следва да се
приеме за волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост. Претендират се разноски от
исковото и от заповедното производство.
1
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Развиват се подробни съображения за
настъпил погасителен ефект относно вземането на ищеца на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ. От съда
се иска да отхвърли претенциите. Претендират се разноски.Съдът, като взе предвид становищата
на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По предявените искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника бил сключен договор за кредит с
номер № CARU-16717741 от 17.01.2019г., че е настъпила предсрочна изискуемост на
претендираните суми за главница и редовна изискуемост на сумите за възнаградителна лихва,
както и размерът им.
В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства, е да установи, че е
изпълнил задълженията си по договора, вкл. и възражението си за погасяване по реда на чл. 739,
ал. 1 от ТЗ.
Видно от договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARU-16717741 от 17.01.2019г.
(на л. 5 – л. 6 от делото) и общи условия към него (на л. 7 – л. 12 от делото) „Б. С. А.” П., Ф.
отпуснало на кредитополучателя Д. П. Ш. сумата от 15 000 лв., която следвало да бъде върната на
60 месечни погасителни вноски в периода 20.02.2019г. – 20.01.2024г., включващи главница, лихва
и застрахователна вноска. Бил уговорен лихвен процент от 8,71 % и годишен процент на
разходите от 10,01 %. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза (неоспорена от страните и приета от съда като обективна, компетентна и
безпристрастна) сумата от 14 700 лв. (с удържане на такса „ангажимент“ в размер на 300 лв.) била
преведена по сметка на Ш. на 17.01.2019. (получаването на сумата от ответника е декларирано
лично от него с полагане на подпис за това в текста на договора). При преглед на този договор
съдът не констатира да е налице нищожност на договора или пък в него да се съдържат
неравноправни клаузи. Годишният лихвен процент е фиксиран за целия срок на договора и не е
предвидена възможност за едностранната му промяна от страна на кредитора. Такова изменение
не е и направено с оглед установеното от съдебно-счетоводната експертиза, че се претендират
вноски в размер, съответстващ на размера, посочен в погасителния план. С оглед горното
договорът не може да се приеме за нищожен, като в подобна насока е и практиката на ВКС – напр.
Решение № 153 от 13.03.2020г. по т.д. № 1294/2015г. на II търг. отделение.
С оглед установеното от експертизата, че след 15.03.2019г. Ш. преустановил плащанията
по договора, то предпоставките на чл. 5 от условията по договора са настъпили на 20.05.2019г. В
цитирания текст от условията към договора е предвидено, че при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер. Т.е. (както е посочено и в исковата молба)
вземанията на ищеца са сумите по договора (вкл. главница и възнаградителна лихва) са
възникнали на 20.05.2019г. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по т. д. №
4/2013г. на ОСГКТ на ВКС е предвидено, че ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора
при настъпване на определени обстоятелства, правото на кредитора следва да е упражнено чрез
2
уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Т.е. предпоставка
за изискуемост на вземането е волеизявлението на кредитора за обявяване кредита за предсрочно
изискуем да е достигнало до длъжника. Тази предпоставка е налице дори и в случаите, когато в
договора настъпването на предсрочната изискуемост не е обвързано със задължение на кредитора
да уведомява длъжника. Впрочем в този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена
по реда на чл. 290 от ГПК, след цитираното тълкувателно решение – напр. Решение № 123 от
09.11.2015г. по т. дело № 2561/2014г. на II т.о. на ВКС и др. Както е прието с Решение № 152 от
22.01.2020г. по т.д. № 3131/2018г. по описа на II търг. отделение на ВКС волеизявление до
длъжника следва да е налице дори договорът за кредит да е сключен с небанкова институция. В
случая такова уведомление е изготвено от ищеца (на л. 43 от делото), като в него са посочени и
дължимите по договора суми, вкл. 14902,17 лв. – главница и 3345,48 лв. – договорна лихва. Видно
от отбелязаното поканата е изготвена на 11.11.2019г. и очевидно е връчена на Ш., тъй като от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че той е извършил плащане на
сумата от 100 лв. по кредита веднага след уведомлението – на 12.11.2019г. Налага се извод, че
вземанията на ищеца за главница и възнаградителна лихва по договора са възникнали още на
20.05.2019г., като той се е възползвал от правото си да ги изиска от ответника към 12.11.2019г.
Същевременно от представените към отговора на исковата молба заверени препис от
съдебни решения на Окръжен съд Хасково (на л. 59 – л. 63 от делото) се установява, че на
09.10.2019г. било открито производството по несъстоятелност по отношение на събирателно
дружество „Ш., Ш. и сие“, ЕИК *********. От служебна справка в търговския регистър се
установява, че считано от 29.11.2018г. (вкл. и към 09.10.2019г.) неограничено отговорни
съдружници в събирателното дружество били три лица, сред които Д. П. Ш., ЕГН **********. С
Решение № 1 от 02.01.2020г. по т.д. № 126/2019г. по описа на Окръжен съд Хасково е спряно
производството по несъстоятелност – на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ (видно от цитираното решение
на 29.10.2019г. е открито производство по несъстоятелност и по отношение на неограничено
отговорните съдружници, вкл. Д.Ш.). С влязло в сила на 30.03.2021г. Решение от 22.03.2021г. (на
л. 63 от делото) е заличен обявеният в несъстоятелност длъжник СД „Ш., Ш.а и сие“.
При горните данни следва да се обърне внимание, че в практиката на върховната инстанция
е наложено разбирането, че съгласно чл. 610 ТЗ едновременно с откриването на производството по
несъстоятелност на СД се смята за открито и производството по несъстоятелност на неговите
съдружници, които се третират като длъжници в несъстоятелността и от чието секвестируемо
имущество също се образува маса на несъстоятелността, служеща за удовлетворяване, както на
кредиторите на дружеството, така и на личните кредитори на съдружника (чл.610, чл.614 ал.3 и
748 ал.3 ТЗ). Кредиторите – на дружеството и личните кредитори на съдружниците следва да
предявят вземанията си в производството по несъстоятелност, тъй като не биха могли да се
удовлетворят в индивидуално принудително изпълнение (чл.638 ТЗ). При спряно производство по
несъстоятелност по чл.632 ал.1 ТЗ, последвало прекратяване на производство по чл.632 ал.4 ТЗ и
постановено заличаване на СД от Търговския регистър по чл.632 ал.5 ТЗ, непредявените в
производството по несъстоятелност вземания и неупражнени права са погасени (чл.739 ал.1 ТЗ). В
този смисъл е Решение № 90 от 20.07.2016г. по т.д. № 865/2015г. по описа на I търг. отделение на
ВКС.
Настоящият случай е идентичен с разгледания от върховната инстанция, като спряното
производство по несъстоятелност впоследствие е прекратено по реда на чл. 632, ал. 4 ТЗ.
3
Следователно възникването вземане на ищеца е следвало да се предяви в това производството
(вкл. срещу неограничено отговорния съдружник в събирателното дружество) и след като няма
данни да е предявено, то с прекратяване на производството на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ
вземането се е погасило.
При тези данни следва да се приеме, че в настоящото производство се доказват
възраженията на ответника и вземането на ищеца срещу него действително е погасено, поради
което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава за периода 20.05.2019г. – 16.11.2020г. Доколкото главният дълг е погасен, то и претенцията
за лихва е неоснователна. Освен това тя се претендира за периода 20.05.2019г. – 16.11.2020г.,
поради което също е следвало да бъде предявена в рамките на производството по несъстоятелност
и с оглед горните изводи на съда е погасена на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ.
По предявените в условията на евентуалност искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е бил сключен договор за
кредит с номер № CARU-16717741 от 17.01.2019г., че е настъпила предсрочна изискуемост на
претендираните суми за главница и редовна изискуемост на сумите за възнаградителна лихва,
както и размерът им. В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства, е да
установи, че е изпълнил задълженията си по договора, вкл. и възражението си за погасяване по
реда на чл. 739, ал. 1 от ТЗ. Ищецът следва да докаже изпадането на ответника в забава за периода
20.05.2019г. – 16.11.2020г., както и размера на претенцията си.
Относно предявените при условията на евентуалност осъдителни искове важи всичко
изложено по-горе. След като претенциите на ищеца са погасени на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ, то и
осъдителните искове следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1100 лв. –
платено възнаграждение за адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.” С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ******”, „Б.С.”, бл. 14, срещу Д. П. Ш., ЕГН **********, с настоящ адрес
в гр. ********, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2
от ТЗ, за установяване дължимостта на сумата от 14902,17 лв. – главница, дължима по договор за
кредит с номер № CARU-16717741 от 17.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 27.11.2020г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от
1829,17 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.04.2019г. – 27.11.2020г., както и с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 1969,71 лв.
4
– мораторна лихва за периода 20.05.2019г. – 16.11.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на евентуалност от „Б.” С.А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ******”, „Б.С.”, бл. 14, срещу Д. П. Ш., ЕГН
**********, с настоящ адрес в гр. ********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, за присъждане на сумата от 14902,17 лв. – главница, дължима по договор
за кредит с номер № CARU-16717741 от 17.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1829,17 лв. –
възнаградителна лихва за периода 20.04.2019г. – 27.11.2020г., както и с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 1969,71 лв. – мораторна лихва за периода 20.05.2019г. –
16.11.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Б.” С.А., клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ******”, „Б.С.”, бл. 14, да заплати на Д. П. Ш., ЕГН
**********, с настоящ адрес в гр. ********, сумата от 1100 лв. , представляваща направени по
делото разноски – възнаграждение за един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5