№ 41617
гр. София, 20.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110162082 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. ХХV ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 248944/16.11.2022г. на СРС,
подадена от Ж. М. Ш. срещу Е. Игоровна Б..
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 и чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на:
Дата: 12 декември 2023г.
Час: 11:00
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищцата Ж. М. Ш. чрез адв. Р. И. – АК-София, е предявила срещу ответницата Е. И.
Б. иск с правно основание по чл. 243 вр. чл. 248, чл. 249, чл. 233, ал. 1 ЗЗД и чл. 101, ал. 1 СК
от 1985г. (отм.) за осъждане на ответницата да опразни и да предаде на ищцата дърЖ.о
върху 1/2 идеална част от недвижим имот – апартамент в град София, ул. „Коста Лулчев“ №
21А, ет. 2, ап. 3. Ищцата твърди, че посоченият апартамент е бил собственик на Емил
Христов Бошнаков, а той от своя страна го получил в наследство от родителите си Христо и
Анастасия Бошнакови. Емил Бошнаков и ответницата били съпрузи, като бракът им бил
прекратен с развод по силата на съдебно решение от 1996г. Имотът бил тяхно семейно
жилище, като съгласно сключеното в рамките на бракоразводния процес споразумение те се
уговорили Е. Б. до продължи да живее в него безвъзмездно, като това ползване се
прекратявало с двумесечно писмено предизвестие от страна на Емил Бошнаков. Последният
починал на 03.06.2022г., като ищцата в качеството си на негова вдовица придобила 1/2 част
от имуществата му, включително и от процесния апартамент. На 19.07.2022г. тя изпратила
писмено искане до Е. Б. да преустанови ползването и да ù върне дърЖ.о върху половината
от имота. Това искане било получено лично на 22.07.2022г. Даденият срок обаче изтекъл, а
ответницата не изпълнила задължението си да върне частта от жилището.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е. Игоровна Б. чрез назначения ù особен
представител адв. С. Д. – АК-Перник, е подала Отговор на исковата молба, вх. №
1
328532/16.11.2023г. на СРС, с който оспорва предявения иск като заявен с нередовна искова
молба, недопустим и неоснователен. Изтъква, че не става ясно дали се иска връщане на
целия имот или само на половината от него. В случай, че ставало въпрос за апартамента, то
претенцията била недопустима, тъй като жилището било неделимо. Оттук предаване на
дърЖ.о на 1/2 идеална част от него било обективно невъзможно, тъй като нямало как тя да
се ползва самостоятелно без така реално да се ползва целият имот. При това положение не
течала и давност, поради което липсвала обективна цел на подобен иск. Ако се искало
предаване на владението върху целия имот, то искът бил и неоснователен, тъй като не се
установявало към настоящия момент апартаментът да е собственост на наследниците на
Бошнаков. Правата по споразумението – договор за заем за послужване след смъртта на
заемодателя по него можело да се упражняват, по аргумент на чл. 32 ЗС, само съвместно от
двамата му наследници – ищцата и Анна Музийска. При това положение връщането на
общата вещ щяло да доведе и до нарушение на правата на другия съсобственик в разрез с
нормата на чл. 31 ЗС. Не било ясно и дали ответницата се е възползвала от възможността,
предоставена ù от ищцата с изпратената покана, да заплаща месечен наем. Ако това било
така, то искът отново бил неоснователен.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с
правно основание чл. 243 вр. чл. 248, чл. 249 и чл. 233, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 101, ал. 1 СК от
1985г. (отм.) е за ищцата. Същата следва да докаже, че нейният праводател е сключил
договор за заем за послужване с ответницата и че ù е предал дърЖ.о върху имота, както и че
ищцата я е поканила да ù я върне. В тежест на ответницата е да докаже връщането на вещта,
съответно наличието на обстоятелства, които я освобождават от това задължение. Извън
това всяка от страните е длъжна да докаже фактите и обстоятелствата, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици. В производството по гл. ХХV ГПК не се
допускат възражения за собственост и подобрения (чл. 314, ал. 4 ГПК).
Не са налице факти и обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА, на основание чл. 70, ал. 3 ГПК и с оглед ТР 6/2012-2013-ОСГТК, т.
20, изслушване на вещо лице по съдебно-оценителна експертиза, което като се запознае с
материалите по делото, да отговори на въпроса: Какъв е месечният размер на пазарния наем
за 1/2 част от процесния имот за период от една година преди подаването на исковата молба
/16.11.2022г./. ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 200,00 лева, платим
първоначално от бюджета на съда. НАЗНАЧАВА за вещо лице Сашо Христов Николов ,
специалност: Икономика и организация на селското стопанство Оценка на недвижими
имоти, Оценка на земеделски земи, Оценка на цели държавни и общински предприятия,
Оценка на други активи/ ново и съвременно българско изкуство, нумизматика, антиквариат,
археологически паметници на културата/. УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира
заключението си най-малко 7 дни преди датата на насроченото по делото публично
заседание.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните , на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, в
едноседмичен срок от съобщението да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
Съгласно чл. 313 ГПК, ако в указания срок страните не изпълнят указанията, те губят
правото да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на непредвидени
обстоятелства.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
2
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж ù е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния
регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си
и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и
се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия
иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от
процедурата по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално
съобразено с желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на
спора. Повече информация за възможностите за медиация и предимствата ù може да бъде
намерена на сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за
спогодби и медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 54, ет. 2, ст. 204. За
3
връзка с координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423,
0889 515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
spogodbi@srs.justice.bg. Заедно с настоящото определение на страните да се връчи и
заявление за започване на процедура по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако е подаден отговор
на исковата молба).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4