Р Е Ш Е Н
И Е
гр.ЛОВЕЧ, 20.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести
граждански състав, в публично заседание на деветнадесети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при
участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №2193 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази :
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/.
По подсъдност от РС-гр.София настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от Г.В.В. срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията", с посочено правно основание чл. 71, ал. 1,
т.1 и т. 2 от ЗЗДискр, в която твърди, че към
настоящият момент се намира в V-та група на 03-
Плевен, където пребивава от 28.12.2018 год. Преди това е бил в 03-Ловеч, XI група. Със заповед с № 1486/06.12.2018 год. на Началника
на затвора-гр.Ловеч е наказан дисциплинарно с „Лишаване от хранителна пратка за срок от 3
месеца", която е в изпълнение от 10.12.2018 год. На 26.12.2018 год.
със заповед на Началника на затвора-гр.Ловеч е обявено извънредно свиждане с извънредна
хранителна пратка без допускане на домашна храна по случай Християнския празник
Рождество Христово за християните в затвора. През месец август
домашно приготвена храна по случай мюсулманския празник Рамазан Байрям за мюсюлманите в затвора. По време на празника Рамазан
Байрям л/св. Х.А.Х. *** също е търпял наложено му дисципилинарно наказание „Лишаване от хранителна пратка за срок от 3
месеца". В тази връзка преди празника Рамазан Байрям л/св. Х.Х. по време
на сбирка на л/св. от XI гр. с ИСДВР г-н Лишев в клуба на II етаж в корпуса на Затвора-Ловеч е направил запитване към г-н Лишев,
наказанието „Лишаване от хранителна пратка” валидно ли е за извънредните хранителни пратки по
време на Рамазан Байрям, Рождество Христово и Възкресение Христово, на което
ИСДВР г-н Лишев отговаря, че тези наказания не се отнасят за тези празници, т.
е. Извънредните хранителни пратки биват
допускани при всички случаи. В съответствие с обявеното от ИСДВР л/св. Х.Х.
получава на извънредното свиждане по случай Рамазан Байрям извънредна
хранителна пратка с домашна храна по време на изтърпяване на наказание „Лишаване от хранителна пратка". В същото време
при сравними и сходни обстоятелства по случай християнския празник Рождество
Христово ищецът заявява,
че е получил отказ на място преди извънредното свиждане от
администрацията на затвора да получи извънредна хранителна пратка, като
пратката му е била върната. В тази връзка се оплакал по време на свиждането на главния дежурен надзирател
за дискриминационно отношение спрямо Рамазан Байрям с позоваване на конкретния
случай, но получил потвърждение на отказа и подал жалба от същия ден 26.12.2018 год. до Началника
на охраната г-н Н., отговорен за хранителните пратки, но той
също потвърждил отказа. В разрез с императивните уредби на
закона, произтичащи от чл. 4 и чл. 6 от ЗЗДискр, чл.3 и чл.167, ал.4 от ЗИНЗС, чл.6, чл.29, ал.1, чл.31, ал.5,
чл.56, чл.57, ал.1 от КРБ, чл.3, чл.3, чл.14, чл.17,
чл.18 от ЕКЗПЧОС, които налагат абсолютна забрана за дискриминация, злоупотреба
с права, унижение на човешкото достойнство, жестоко и нечовешко отношение или
наказание, като и задължават длъжностните лица да осигуряват равно третиране и
отношение към всички. ГДИН- правосубектният ответник по иска /на осн. чл. 12
ал. 2 от ЗИНЗС/ чрез своите служители -
дежурният главен надзирател и началникът на охраната на 03-гр.Ловеч-държани служители към ГДИН в разрез с
изброените по-горе нормативни уредби го подлага
на дискриминационно третиране, поставя го в по- неблагоприятно положение,
причинява му душевно страдание, тормоз, нечовешко отношение като християнин в
сравнение с л/св. мюсюлмани.
Счита,
че това е дискриминация, тъй
като ответникът ГДИН е осигурил възможност на други л/св.
мюсюлмани да получат при равни, сходни и
сравними обстоятелства извънредна хранителна пратка по случай техния празник за
разлика от него. Нещо повече, мюсюлманите получават възможност за получаване на домашна храна за празника
си, за разлика от християните. Така изложеното по-горе очертава наличието на
неравностойно третиране-пряка и непряка дискриминация по смисъла на чл.4 от
ЗЗДискр, на защитен признак „етническа принадлежност", „религиозна
основа" и „ лично положение" на Г.В.В.,
сравнено с Х.А.Х.. Това влече след себе си и претърпени от него неимуществени вреди с интензивен и траен характер,
търпени от него от 26.12.2018 год. до настоящия момент, изразяващи се в
психоемоционален стрес, дискомфорт, унижено човешко достойнство, душевно страдание,
подтиснатост и обострено чувство на отхвърленост и пренебрежение. Изброените
по-горе вреди счита,
че са пряк причинно-следствен
резултат от поведението на длъжностните лица от ГДИН-правосубектният ответник
по настоящия иск. Чрез ИМ визира нарушение от страна на ответника ГДИН с адрес : гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов"№21,
изразяващо се в поставянето му в по-неблагоприятно
положение в сравнение с други л/св. Този факт от своя страна е нарушение на неговите права и на законните му интереси, произтичащи
от чл. 4 и чл. 6 от ЗЗДискр., чл.3 и чл.167,
ал.4 от ЗИНЗС, чл.6, чл. 29, ал.1, чл.31, ал.5, чл.56, чл.57,
ал.1 от КРБ, чл.3, чл.13, чл.14, чл.17, чл.18 от ЕКЗПЧОС и др.
Обстоятелствената част на ИМ е формулирана изрично по чл.71, ал.1, т.1 и
т.2 от ЗЗДискр., като претенциите му са
насочени срещу ответника ГДИН, на
основание чл.12,
ал.2 от ГДИН, тъй като длъжностните му лица са включени като субект в
отговорността на държавата. Отразената по-горе фактическа обстановка, която
съставлява спрямо ищеца дискриминационно отношение и поведение от страна на
ГДИН, която умишлено и пряко неговата воля го поставя
в по-неблагоприятно положение в сравнение с други л/св. лица мюсюлмани, какъвто е Х.А.Х., му дава основание и законен
повод за следното искане :
Моли
да бъде образувано съдебно производство с призоваване на
страните и след доказване от негова страна на изложените
факти и обстоятелства да установи претендираното
от страна на ищеца дискриминационно отношение от ГДИН спрямо него като
християнин, съобразно чл.9 от ЗЗДискр, както и да осъди с акта си ответника ГДИН да преустанови твърдяното нарушение и да се
въздържа за в бъдеще от по-нататъшни идентични дискриминационни отношения.
В законният едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК е представен
писмен отговор от ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
представен по делото пред СРС от
неговия процесуален
представител юриск.Л., която
от името на доверителя си, освен направеното
възражение за местна неподсъдност на делото /уважено от РС-гр.София/, намира исковата молба за недопустима. Оспорва така предявения иск изцяло по основание и
размер като неоснователен и недоказан,
поради следните съображения :
Позовава се на основание чл.124, ал. 1 от ГПК, съгласно който всеки може да
предяви иск, за да възстанови правото си когато то е
нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или едно право когато има интерес от това. Счита, че искът по чл.71,
ал.1, т.2 от ЗЗДискр урежда превантивния механизъм за защита срещу
дискриминация. В случая ищецът иска съдът да установи нарушение, извършено от
администрацията на Затвора-гр.Ловеч. Счита, че е налице липса на правен
интерес, тъй като ищецът е преместен от Затвора-гр.Ловеч и по настоящем се
намира в Затвора-гр.Плевен, т.е. произнасянето по така направеното искане,
касаещо взаимоотношенията му със Затвора-гр.Ловеч е напълно безпредметно. В
този смисъл моли съда да прекрати производството по делото, на основание чл.130
от ГПК. В случай, че съдът не уважи това искане на ответната страна и не
прекрати производството, то от името на доверителя си оспорва исковата молба,
като неоснователна и недоказана, тъй като към нея не са
приложени писмени доказателства, на обстоятелствата на които се основава иска, тъй като за да е налице дискриминация трябва да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки : Субектът на дискриминацията да извърши различно
третиране на основен признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Това третиране да няма
правомерна цел и да няма обективно и разумно оправдание. Да липсва
пропорционалност между използваните средства и преследваната цел. Да са
осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална
правна норма, както от обективна така и от субективна страна. По тези и други
подробно изложени съображения моли за отхвърляне на исковата молба, като
претендира присъждането и на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, се явява лично, като поддържа исковата
молба и я намира основателна и доказана по съображения, подробно изложени в
пледоарията по съществото на казуса и доразвити в писмено становище.
Ответникът
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. поддържа отговора на исковата
молба и счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че не е
налице неравно третиране на Г.В.В., на основата на посочените от него признаци.
Не са доказани и факти, от които може да се направи обосновано предположение за
възможно осъществяване на неравно третиране поради защитен признак. В този
смисъл моли съда да отхвърли иска, с който е сезиран като неоснователен и
недоказан, обосновавайки доводите си в тази насока в писмена защита.
Първоинстанционният
съд като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и
обусловеност, съобрази становището
на страните, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормите, регламентиращи
процесните отношения, приема за установено следното от фактическа страна :
С
известие от 15.11.2017 год. инспектор В.В е уведомил Началника на
Затворо-гр.Ловеч, че в 22,45 часа е извършено претърсване по сигнал на килия
№106 на 11 група. В леглото на лишеният от свобода Г.В.В. е открит смартфон
„Алкател” със СИМ карта. Неразрешените вещи били иззети с протокол и съставени
докладни записки. От известието е видно, че лишеният от свобода Г.В.В. е осъден
по чл.116, ал.1, т.7, т.9 и т.10 от НК на доживотен затвор, като е постъпил на
17.12.2015 год.
Като
доказателство по делото е представен протокол за иззети вещи при личен обиск и
претърсване с дата 14.11.2018 год., както и писмени обяснения на Г.В. със
същата дата, в които той е посочил, че към 23,30 часа в килията му е извършена
проверка и доброволно предаден телефон марка „Алкател”.
Издадена
е Заповед №1486/06.12.2018 год. на Началинка на Затвора Ловеч, на основание
чл.101, т.5 от ЗИНЗС и дисциплинарна преписка вх.№603/15.11.2018 год. е наказан
лишеният от свобода Г.В.В., ЕГН-********** - XI гр. с - „Лишаване от хранителна
пратка” за срок от 3 месеца. На основание чл.122, ал.2 от ЗИНЗС иззетата
неразрешена вещ е следвало да бъде отнета в полза на ДП”ФЗД”. Лишеният от
свобода В. е запознат със заповедта и е получил копие от нея срещу подпис на
10.12.2018 год., но няма данни същата заповед да е обжалвана чрез Началника на
затвора до ГД”Изпълнинение на наказанията”-гр.София в 7-мо дневен срок от
датата на запознаването на лишения от свобода, т.е. тя е влязла в сила, поради
което и за времето, считано от 14.11.2018 год. до 14.02.2019 год.. ищецът
съгласно съдържанието на заповедта не е следвало да получава хранитена пратка.
С
молба №4673/21.08.2018 год. до Началника на ОЗ-гр.Ловеч, Х.А.Х. *** е посочил, че
изповядва религия ислям, която е официално регистрирана в Република България.
От 20 до 23 е религиозния празник Курбан Байрам и затова е помолил, на
основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, да му бъде разрешено да получи допълнителна
хранителна пратка - домашно приготвена храна. Такова разрешение без молба от
лишените от свобода е предоставяно на Коледа и Великден на изповядващите
християнска религия и той като гражданин на Република България и на Европейския
съюз желае да бъде третиран наравно с християните и на ислямския празник да се
възползва от правото на допълнителна хранителна пратка с домашно приготвена
храна. Видно от резолючия върху молбата му е, че на Х.А.Х. е разрешено
получаването на допълнителна хранителна пратка на 24.08.2018 год.
С
билет за свиждане №1/24.08.2018 год. е разрешено на четири лица, чиито имена,
ЕГН и адрес на посочени да посетят лишения от свобода Х.А.Х. - XI група в присъствието на служител Р. П. Р..
Представена
е и бележка №1/24.08.2018 год. за внасяне на храна и вещи с подател Д. Д. за Х.А.Х.
- XI група, които вещи са описани в 11
пункта.
Във
формуляр за досие на името на Х.А.Х., издаден от МП - ГД”Изпълнение на
наказанията” е вписано, че той е рецидивист, със строг режим с дата 17.01.2000
год. в Затвора-гр.Плевен и със специален режим с дата 01.07.2002 год. в
Затвора-гр.Ловеч, като във формуляра са вписани наказанията, които са му
наложени за конкретно извършените от него нарушения на ЗИНЗС, въз основа на коя
Заповед са тези наказания и за какъв период от време. Видно от същия формуляр
е, че въз основа на Заповед №1080/27.08.2018 год. Х.А.Х. е бил лишен от
хранителна пратка за срок до три месеца за времето от 28.08.2018 год. до
28.11.2018 год.
От
формуляр за досие на Г.В.В., издаден от МП - ГД”Изпълнение на наказанията” се
установява, че той е бил първоначално в Затвора в гр.Бургас при строг режим с
дата 17.08.2015 год., в помещение от закрит тип, впоследствие с дата 15.03.2017
год. е пребивавал в Затвора в гр.Ловеч отново в помещение закрит тип при общ
режим и от 06.12.2017 год. до настоящият момент се намира в Затвора в
гр.Плевен, в помещение от закрит тип, при специален режим. Във формуляра е
посочено, че въз основа на Заповед №1560/18.12.2018 год. той е лишен от
хрланителна пратка за срок до три месеца в периода от 19.12.2018
год.-19.03.2019 год.
Ищецът
е подал жалба до Началника на охраната относно върната от НОС извънредна
хранителна пратка на 26.12.2018 год., в която твърди, че в момента му тече
наказание „Лишаване от хранителна пратка” за срок от три месеца. Според
отрядният му ръководител и според наложената в Затвора-гр.Ловеч практика
наказанието „Лишаване от хранителна пратка” за три месеца не не отнася до
извънредните пратки по и във връзка с празниците Доказателство затова е, че по
случай мюсюлманският празник Байрям през м.октомври тази година наказаният без
хранителна пратка за три месеца по време на Байряма е получил хранителна
пратка. Нещо повече получил домашна храна. Това е Х.А.Х. от неговата група, а
той на най-големия християнски празник Рождество Христово не получил нищо, тъй
като всичката му скромна храна, е била върната. Помолил е да бъде направена
проверка по изнесеното от него и след установяване на истинността му да бъде
възстановено нарушеното право.
Налице
е отговор от Начилник сектор НОД с дата 28.12.2018 год., в който позовавайки се
на Заповед №1560/18.12.2018 год. е изтъкнал, че лишеният от свобода Г.В. е
наказан дисциплинарно с „Лишаване от хранителна пратка” за срок от три месеца,
за което е подписал заповедта на 19.12.2018 год. Затова не е допусната
хранителна пратка за лишения от свобода.
Със
Заповеди №406/28.03.2018 год. и №988/08.08.2018 год. Началника на
Затвора-гр.Ловеч е определил график за свижданията между лишените от свобода и
техните близки през м.май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември,
декември 2018 год., като за
XI група, в която е
и ищеца по време на пребиваването си в този затвор свижданията за м.ноември са
2 броя с дати 9 или 10 и 23 или 24, а за м.декември 2018 год. са 3 броя
свиждания на 14 или 15 и 26 и на 28 или 29 от 14.00 часа.
Съгласно
представения като доказателство по делото картон за свиждания на името на
ищеца, е отразено свиждане, проведено на дата 26.12.2018 год. и билет за
свиждане от същата дата, което свиждане е в съответствие с цитираната по-горе
Заповед №988/08.08.2018 год. на Началника на Затвора-гр.Ловеч за XI група, в
която е ищеца.
От
ангажираните гласни доказателства - показанията на св.К.А. Вейсялов се
установява, че познава ищеца от Затвора-гр.Ловеч, тъй като от 2013 год. е в
този затвор. Познава и Х.А.Х., тъй като и с двамата са били в една група XI.
Спомни си, че ищецът дошъл по-късно през 2017 год. или 2018 год. Поясни, че осъдените
в XI група са главно осъдени на доживотна присъда, без право на замяна.
Характеризира се с това, че едните са със специален режим, а другите са на
строг режим. През процесният период от време и двамата В. и Х. са били на
специален режим. Поясни, че по повод християнските празници Рождество Христово
- Коледа в Затвора-гр.Ловеч се определят дни за свиждане, като единият от дните
е извънреден и се допуска допълнителна хранителна пратка с домашно приготвена
храна, може и закупена от магазин. Освен християни в тяхната група в
Затвора-гр.Ловеч имало и лица, лишени от свобода, изповядващи мюсюлманска
религия, единият от които бил той, както и Х.А.Х., който е от турско етническо
малцинство. Лично били уведомени от Инспектора по социалната дейност през 2018
год., че има издадена заповед и им е разрешено от началника да получат
извънредна пратка за Байряма. Лично той не могъл да проведе свиждане, тъй като
по това време майка му имала тежко заболяване, но Х.А.Х. получил такава
хранителна пратка. Знае, че по случай Коледно свиждане на XI група в
Затвора-гр.Ловеч на лишения от свобода Г.В. за Коледа му била върната
допълнителна пратка и му върнали същата. На другия ден се видели с него, като В.
му се оплакал, че са му върнали допълнителната пратка. Счита, че по принцип
това е извънредно и това му се полага, тъй като не е в редовните свиждания и би
трябвало да му се допусне пратката. Тогава само на Г.В. била върната пратката,
поради което той изживял това много тежко. Затова, че на В. е върната
хранителната пратка научил на другия ден, защото той обещал да почерпи за този
Християнски празник, но тогава му се извинил, че не може да почерпи, тъй като
му е върната пратката. За мюсюлманският празник допълнителна пратка получил Х.А.Х.,
който черпил с баница и сладкиши, с домашно приготвена храна. Х. също имал
наказание като на Г., но на него му разрешили хранителна пратка и не му я
върнали за Байряма, а на Г.В. се получило обратното - на него му я върнали, а
инспектора казал, че на никой няма да бъде върната пратката, защото са
извънредни свижданията. Лично той смята, че това било някакво отмъщение да се
върне Коледната празнична пратка на Г.В. и по принцип, когато някой си търси
правата в Затвора-гр.Ловеч се случват тези неща. Това станало през 2018 год., а
за предходната 2017 год. не може да каже дали лично ищеца е имал пратка.
Подчерта, че ищеца винаги е черпил за
християнски празници, за Великден, за Коледа, за рожден ден. Мнението му за Г.В.
от както го познава е, че е много добър човек. Никога не е имал проблеми с
администрацията, каквото са му възлагали като задачи винаги е изпълнявал
всичко, винаги се е отнасял с респект и уважение към администрацията. Даже е
трябвало да започнат курс по немски език, който да води ищеца, но не го
започнали, защото го преместили в Затвора-гр.Плевен.
Излушан
като свидетел пред настоящата инстанция бе и Х.А.Х., който през 2018 год. е бил
в Затвора-гр.Ловеч, в XI група, като осъден на лишаване от свобода от
17.01.2000 год. С ищеца са били в една група, имали са ежедневни контакти,
срещи, ежедневни мероприятия, провеждани в Затвора-гр.Ловеч. Изповядваната от
него религия е ислямска, за което е деклирарил религиозната си принадлежност и
пред администрацията на затвора и пред Министерството на правосъдието, както и
пред други държавни учреждения. По националност е турчин с етнически произход,
запознат е с всички традиции на исляма, спазва всички традиции и си спазва
религията. единственото, което частично спазва не изцяло е намаза /молитва/,
тъй като всеки мюсюлманин е длъжен пет пъти на ден да се моли. Времето, когато
е ангажиран с други дейности, съответно с времето, когато трябва да се хване
този намаз, той прави един общ намаз вечерта. Свидетелят уточни пред съда, че
ислямската религия има официално два празника - Рамазан Байрям и Курбан Байрям,
отделно от тези два официални празника има още четири, те са свещени нощи и
свещени дни, това са рождението на пророка Мохамед Селяля Али Веселя, които
всеки мюсюлманин трябва да почете. Зачита си празниците, но те не са на
постоянни дати, тъй като ислямският календар е съобразен с фазите на луната,
при ислямският календар има 355 дена, а при Григорианският календар дните са
365 и всяка година с 10 дни се променя. Той е за 36 дена и за 36 години, и ако
е било на днешна дата Байрам, образно казано, след 36 години отново ще е на
същата дата. Конкретно през 2018 год. Курбан Байрям се е паднал през м.август.
Подавал е молба до Началника на затвора-гр.Ловеч по повод мюсюлманският празник
Рамазан Байрям, че допълнителна хранителна пратка се предоставя на лишените от
свобода на националните и на официалните празници и на религиозните,
мюсюлмански празници. В ЗИН има специална разпоредба, според която допълнителна
хранителна пратка се разрешава и на лишените от свобода, изповядващи ислямска
религия, която е официално регистрирана в Република България.
Преди
празника написал молба до Началника на Затвора-гр.Ловеч по повод празника
Курбан Байрям да му бъде разрешена допълнителна хранителна пратка, който
излязъл с резолюция, че молбата му е уважена и може да получи такава
допълнителна хранителна пратка. За датата не може да си спомни кога е била точно,
кога е провел свиждане, въпреки, че е имал наложено дисциплинарно наказание три
месеца без допълнителна хранителна пратка и въпреки,че имал наложено
дисциплинарно наказание от Началника на затвора, той по време на Байряма отново
получил извънредна хранителна пратка, съдържаща домашно приготвена храна.
Такова дисциплинарно наказание „Лишаване от хранителна пратка” е имал, както и
сега за Коледните празници, които са минали през 2019 год., въпреки, че му е
била наложено такова дисциплинарно наказание, пак получил домашно приготвена
храна, съдържаща обичайните домашно приготвени храни - баници, мекици, печени
месо, баклава. Почерпил по повод Курбан Байрям всички около него с баклава,
даже и ищеца Г.В.. Според него би трябвало хранителни пратки да получават
всички лишени от свобода и християните. Той като мюсюлманин получава и на
християнските празници хранителни пратки, на Великденските и на Коледните
празници. Бил е в Плевенския затвор, където по отношение на турците са малко
по-негативно настроени, но въпреки тази негативна тенденция и в този затвор е
получавал храна, съобразена с празника. Не знае да е бил наказан Г.В. през 2018
год. в Затвора-гр.Ловеч, но е сигурен, че не е бил наказван. Знае за
религиозната принадлежност на В., че изповядва източно православие, което е
официално регистрирана в Република България християнска религия и че той е от
български произход. През 2018 год. в спалното помещение на В. е намерен телефон,
но там са били още трима човека, затова според свидетеля не може да се препише вина
дали телефона е на ищеца или не е. При намиране на телефони наказанието в
Ловешкия затвор, понеже те са осъдени на доживотен затвор и са държани
постоянно в едно помещение, не ги наказват, тъй като ефектът от наказанието е
никакъв, само ги местят от една килия в друга, По-голям ефект има когато се
налагат такива наказания, например лишаване от хранителна пратка, участие в
групови дейности, като лично него винаги до настоящият момент са го наказвали с
такова наказание - лишаване от хранителна пратка. През м.декември 2018 год. на
ищеца не му била разрешена хранителна пратка, тъй като имал наложено
дисциплинарно наказание за хранителна пратка. дори знае, че правили заедно
свиждане, като той получил неговата хранителна пратка - домашно приготвена
храна, а на В. не му разрешили да си я получи тази извънредна хранителна пратка
и не се вписва в картона. На него не му я дали, казвайки, че има наказание,
поради което той за Коледните празници го почерпил с неговата домашно
приготвена храна. Спомни си, че наказанието на ищеца било лишаване от
хранителна пратка за срок от три месеца. Според личните му възприятия и
наблюдения отношението към Г.В. било по-особено, тъй като той е обвинен и
осъден за няколко извършени престъпления и то от висок ранг, т.е. престъпления
с голям обществен отзвук. Счита, че за времето, през което са били заедно в
Затвора в гр.Ловеч, някой човек от вън с влияние подтиква затворническата
администрация в гр.Ловеч, да налагат на ищеца такива рестрикции, с които да го
смачкат физически, психически и душевно.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приема, че е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр за установяне на посоченото
от ищеца дискриминационно отношение спрямо него като християнин от страна на
ГДИН и на основание чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр за осъждане на ответника за
преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни подобни
дискриминационни нарушения.
По обективно кумулативно съединения иск с
правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр.
С разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр е
създадена изрична уредба относно доказателствената тежест в съдебния процес за
защита от дискриминация. За да е налице фактическият състав на чл.71, т.1 от
ЗЗДискр, законодателно е възприет принципът на разпределяне на
доказателствената тежест между ищец и ответник, като в тежест на ищеца е да
докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е
жертва на дискриминация. В този случай законът възлага в доказателствена тежест
на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на
ищеца в конкретният случай не е нарушено. В този смисъл е константната практика
на ВКС, обективирана както в Решенеие №511/27.07.2010 год. на ВКС по
гр.д.№587/2009 год., III г.о., така и в Решение №85/13.09.2016 год. на ВКС по
гр.д.№4328/2015 год., IV г.о. По исковете за вреди, съгласно правилото на
чл.154 от ГПК, ал.1 от ГПК в гражданският процес, ищецът следва да докаже, че е
претърпял посочените вреди, които са в причинна връзка с неравноправното
третиране.
По отношение на първия установителен
иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр, според разпоредбата на
чл.4, ал.2 от ЗЗДискр пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране
на лице на основана на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними и сходни обстоятелства.
Ищецът твърди, че бил поставен в положение на неблагоприятно третиране и
неравнопоставеност спрямо други лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си в
Затвора-гр.Ловеч, като му е отказана хранителна пратка през м.декември 2018
год. за християнският празник Рождество Христово - Коледа.
За да е налице пряка или непряка
дискриминация, от изложените обстоятелства следва да може основателно да се
формира извод за наличие на неравно третиране на ищеца по признак. В чл.4, ал.1
от ЗЗДискр в приложното поле на цитирания нормативен акт е установен запрет за
пряка или непряка дискриминация на множество белези, сред които народност,
етническа принадлежност, религия или вяра, с оглед на което настоящата
инстанция намира, че принципно е възможно установяване на неравно третиране на
базата на посочените от него признаци.
Релевантно за казуса обстоятелство в
тази връзка се явява доколко в процесният случай е налице пряка или непряка дискриминация
спрямо ищеца по посочения от него признак или е налице тенденциозно отношение
спрямо ищеца от страна на администрацията на Затвора-гр.Ловеч, каквито
твърдения се наведоха от ангажираните по делото гласни доказателства. Факт,
неоспорен от ищеца по делото е, че във формуляра за досие, издаден от МП -
ГД”Изпълнение на наказанията”, както на негово име, така и на името на Х.А.Х. /излушан
в настоящия исков процес, в качеството му на свидетел/, не се съдържа
информация за религиозната принадлежност на лишените от свобода, поради което и
религиозната и верска принадлежност на осъдените в местата за лишаване от
свобода не може да бъде основание за различно отношение към тях от страна на
администрацията на Затвора-гр.Ловеч. Видно от събраните по делото доказателства
е, че на 26.12.2018 год. ищецът Г.В. е провел свиждане в Затвора-гр.Ловеч,
съгласно утвърдения със Заповед №988/08.08.2018 год. на Началника на
затвора-гр.Ловеч, график, конкретно за група XI, в която се е намирал ищеца по
време на престоя си в този затвор. Тъй като същият е имал наложено
дисциплинарно наказание „Лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца”,
на основание Заповед №1560/18.12.2018 год., на свиждането не е допусната
хранителна пратка. С въпросната заповед лишеният от свобода е запознат на
19.12.2018 год., но по делото няма доказателства тя да е обжалвана чрез
Началника на затвора до ГД „Изпълнение на наказанията”-гр.София взаконният 7-мо дневен срок от датата на
запознаването на лишения от свобода. Единственото действие за защита от
дискриминация, по смисъла на Параграф 1, т.4 от ЗЗДискр, което ищецът Г.В. е
предприел е да подаде жалба до Началника на охраната относно върната му извънредна
хранителна пратка на 26.12.2018 год., на която жалба му е отговорено, че е
наказан дисциплинарно с „Лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца”,
наоснование Заповед №1560/18.12.2018 год. и това е причината да не се допусне
хранителна пратка за лишения от свобода.
Следователно с оглед на събраните по
делото писмени доказателства, истинността на които не бе оспорена от ищеца в
преклузивния срок по чл.193, ал.1 от ГПК, отказът на администрацията на
Затвора-гр.Ловеч да допусне хранителна пратка е именно наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание с цитираната по-горе заповед на Началника на
Затвора-гр.Ловеч, но това неблагоприятно положение, в което е поставен Г.В. не
е обусловено от защитен от закона признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Твърдението,
наведено в исковата молба, че в същия период от време друг лишен от свобода е
имал идентично с неговото наложено наказание, но е получил хранителна пратка,
се доказа, че е така, тъй като този факт, бе потвърден и от показанията на св.Х.А.х.,
който обаче в периода, считано от 28.08.2018 год. до 28.11.2018 год. е имал
наложено наказание „Лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца”, на
основание издадена Заповед №1080/27.08.2018 год., видно то формуляра за досие
на името на Х.А.Х., т.е. за времето на Коледните празници наказанието е изтекло
и е имал възможност да получи хранителна пратка.
В този смисъл, според съда ищецът
при условията на пълно и главно доказване не установи кумулативното наличие на
елементите от фактическия състав на приложимата специална норма по чл.4, ал.1
от ЗЗДискр, а именно наличието на акт, действие или бездействие, свързани с
диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица, диференцираният
подход да е обвързан от защитен признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр,
по-неблагоприятно третиране, респективно поставянето в неблагоприятно положение
да е съзнателно или да има за резултат зясягане на права или законни интереси,
както и наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното положение
и причината за него, т.е. неравното третиране да е обусловено от защитен от
закона признак. Не се доказаха по делото и твърдените от него неимуществени
вреди с интензивен и траен характер, търпени от ищеца от 26.12.2018 год. до
настоящия момент, изразяващи се в психоемоционален стрес, дискомфорт, унижено
човешко достойнство,душевно страдание, подтиснатост и обострено чувство на
отхвърленост и пренебрежение, тъй като към момента лицето се намира в друг
затвор в гр.Плевен, а към визирания от него период от време администрацията на
Затвора-гр.Ловеч е имала основателна причина да върне извънредната хранителната
пратка на ищеца.
С оглед на изтъкнатото исковата
претенция на Г.В.В. срещу ГД”Изпълнение на наказанията”, с правно основание
чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр, се явява неоснователна и недоказана и като такава
следва да се отхвърли.
По обективно кумулативно съединения иск с
правно основание чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр.
С този с обективно кумулативно
съединен иск, на основание чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр, ищецът иска от съда да се
произнесе с осъдително решение, с което ответникът да преустанови нарушението и
да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Според съда този иск се
явява изцяло неоснователен и недоказан, тъй като уважаването му зависи от това
дали е уважен главния иск за наличие или не надискриминационно отношение спрямо
ищеца от страна ответника ГДИН. След като е безпорно доказано, от събраните по
делото писмени и главни доказателства, че не е налице подобно отношение от страна
на ответника спрямо лишеният от свобода В., то и тази искова претенция следва
да се отхвърли от съда като неоснователна и недоказана.
По разноските.
При този изхода на процеса
ответникът, чрез процесуалния си представител не е претендирал разноски, поради
което и такива не следва да се присъждат.
Съгласно чл.75, ал.2 от ЗЗДискр за
производствата пред съд по този закон не се събиратдържавни такси, а разноските
са за сметка на бюджета на съда.
Водим от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Г.В.В., ЕГН-**********,***, V група против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ИЗПЪЛНЕНИЕ
НА НАКАЗАНИЯТА”-ГДИН, с адрес : гр.с., обективно кумулативно съединен иск с
правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДиск, за установяване на претендираното
от ищеца дискриминационно отношение спрямо него като християнин от страна на
ответника, съобразно чл.9 от ЗЗДиск, затова, че е неравностойно третиран, на зищитен
признак „етническа принадлежност”, „религиозна основа” и „лично положение” на Г.В.В.
сравнено с Х.А.Х., лишавайки го от извънредна хранителна пратка по случай
християнския празник Рождество Христово - Коледа на 26.12.2018 год. в Затвора-гр.Ловеч,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.В.В., ЕГН-**********,***,
V група против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”-ГДИН, с адрес : гр.с.,
обективно кумулативно съединен иск с правно основание чл.71, ал.1, т.2 от
ЗЗДиск, за осъждане на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”-ГДИН, с
адрес : гр.с. да преустанови твърдяното нарушение, както и да се въздържа за в
бъдеще от по-нататъшни идинтични дискриминационни отношения, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :