Определение по дело №583/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.327, ал.1 във вр. с чл.294, ал.1 ТЗ.

Предмет на спора са претенции на продавача по търговска продажба, ищец по делото, „.Е.- С., представлявано от Цв. П., за неизпълнение на задължения на купувача по сделките, „. Д. М. ООД- С. /преобразувано на 05.09.07 в ответното „. Д. М. -Ч., представлявано от Б.С. / за заплащане на цената по сделки, покупко-продажби на строителни материали. Ищецът твърди, че имал сключени договори с ответника за продажба на движими вещи, както следва : на 24.06.04г. на стойност 33566.40лв. с ДДС, на 26.06.04г. на стойност 47874.60лв. с ДДС, на 29.06.04г. на стойност 35073.60лв. с ДДС и на 20.08.04г. на стойност 122906.40лв. с ДДС. На посочените дати ответното Д. получило движимите вещи /строителни материали/, подробно описани в исковата молба, като за получаването им били съставани складови разписки. Въз основа на разписките, ищецът издал данъчни фактури за посочените суми, а именно : №*/28.06.04г. за 33566.40лв., от които 27972.00лв. стойност на закупените стоки и 5994.40лв. - ДДС, №*********/28.06.04г. на стойност 47874.60лв., от които 39895.50лв. стойност на закупените стоки и 7979.10лв. ДДС, №*/30.06.04г. на стойност 35073.60лв., от които 29 228.00лв. стойност на закупените стоки и 845.60лв. ДДС, и №*7/23.08.04г. на стойност 122906.40лв., от които 102 422.00лв. стойност на закупените стоки и 20484.40лв. ДДС. Твърди, че плащане от ответника на задълженията му по договорите не настъпило. На 24.08.04г. постъпил превод в полза на ищеца от ответника на стойност 39903.50лв., които представлявали дължимия по сделките данък добавена стойност. Остатъкът от дължимата сума по цената от 199517.50лв. не бил платен. Върху главниците по фактурите се дължали лихви в общ размер от 132 848.51лв., считано от деня, следващ всяка доставка по складовите разписки, до предяваване на иска. Моли съда да осъди ответника да му заплати дължимите суми в общ размер на 199 517.50лв., посочени по-горе, ведно с изтеклите върху тях лихви, за периодите, посочени в исковата молба, както и законната лихва върху главниците от предяваване на иска до окончателното им изплащане. Претендират се и направените по делото разноски, като искът се поддържа Ч. А. З..

Ответникът, „. Д. М. - Ч., представля-

вано от Б.С., Ч. А. П., оспорва иска изцяло. Твърди, че няма никакви доказателства за сключени търговски сделки /търговски продажби / между страните, откъдето да произтичат изброените задължения за неплатени цени, а оттам и за мораторни лихви. Не се установявало сключването на сделките така, че да има съвпадащи насрещни волеизявления на надлежни представители на двамата търговци относно съществените условия на всяка продажба- вещ и цена. Представените складови разписки били подписани от лица без представителна власт, а издадените данъчни фактури били с липсващи задължителни реквизити, затова двете групи доказателства не установявали сключени сделки и произтичащи от тях задължения. Обстоятелството, че фактурите били осчетоводени и вкючени в дневниците за покупко-продажби, в справките-декларации за внесен ДДС, и обстоятелството, че той бил платен от ответника, не установявали сключването на твърдените от ищеца сделки. Прави се възражение за давност по отношение на вземането на ищеца за изтекли лихви, с позоваване на чл.111, ал.1, б."в" ЗЗД, претендират се направените разноски.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО:

Фактите по делото са изцяло спорни, включително е открита процедура по оспорване на истинността на съдържанието и автентичността на първичните счетоводни документи, данъчни фактури и складови разписки.

Представени са четири складови разписки за приемане - предаване на материални ценности, №214/24.06.04г., №220/26.06.04г., №227/29.06.04г., №249/20.08.04г., всички с посочен доставчик „. Е. -С. и получател „. Д. М. ООД- С. и подробно описани в тях предадени стоки, строителни материали. Подписалите от името на търговците лица, Д.С. и И. И., са разпитани като свидетели по делото. От показанията им безспорно се установява, че те са съставили складовите разписки и са удостоверили предаването, респ. приемането, на стоките от името на търговците, макар св. И. да е имал по това време длъжностна характеристика на монтьор в ответното преди преобразуването Д., а св. С. да не е работила по трудов договор с ищеца. Свидетелите установяват реда за движение на документите и стоково-материалните ценности в двете дружества към периода 24.06.04г. -23.08.04г., който се свеждал до следното : св. С. получавала заявки по телефона за снабдяване със стоки най-често от св. И., но и от други лица от ответното Д., съставяла складова разписка и изпращала стоките в склада на ответника. Св. И. приемал стоките, подписвал складовата разписка и връщал документа по шофьора на транспортното средство на доставчика. Св. С. не присъствала на самото приемане и подписване на разписката от И..

Въз основа на складовите разписки, за стоките, посочени в тях, дружеството -ищец е съставило посочените по-горе данъчни фактури. Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза, същите са осчетоводени от ответника, включени са в дневниците за покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС, включително дружеството е изплатило на ищеца ДДС по фактурите, общо в размер на 39903.50лв. на 23.08.04г. /л.45/.

Останалите писмени и гласни доказателства са неотносими към спо-ра. Представени са множество писмени доказателства, които установяват, че друго лице, Щ. различно от св. И., имало материално-отчетнически функции при ответника в процесния период. Решенията по делата за обявяване на ответника в несъстоятелност по искане на ищеца, нямат отношение към настоящия спор.

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Основният спорен по делото въпрос е имало ли е валидно сключени договори за покупко-продажба между страните по делото, за строителни материали, подробно изброени в исковата молба, на цени с ДДС, твърдени от ищеца. Производен на първия е въпросът изискуемо ли е вземане на продавача за цената на стоките, ведно с лихви за забава върху тях, от предаване на стоките до предявяване на иска. Действително, писмени доказателства за насрещни съвпадащи волеизявления на търговците или техни надлежни представители, които да съдържат съществените условия на продажбата - вещ и цена, липсват.

Налице са обаче писмени доказателства, които възприети в съвкуп-ност, сочат на извод за потвърждаване на сделките от двамата търговци по реда на чл.301 ТЗ. Действително лицата Д. С. и И. И. са лица без представителна власт, които са действали от името на ищеца и ответника при заявяването и предаването на строителните материали. Въз основа на съставените от тях складови разписки обаче са съставени първични счетоводни документи - данъчни фактури, които са осчетоводени от ответника с включването им в дневниците за покупко-продажби и в справките -декларации по ЗДДС. Това е моментът на узнаването на тези сделки от ответника, и най-късният момент, в който той е можел да им се противопостави, като ги оспори. Дори простото мълчание в случая би означавало потвърждение, а той е извършил и изрични действия на потвърждение на сделките с плащане на ДДС по тях. Затова вземането за неплатената част от цената е изискуемо и ликвидно, и следва да се уважи.

Не следва липсващите реквизити на складовите разписки и данъчните фактури, както и пропуските в организацията на документооборота и отчета на движението на стоково -материалните ценности на ответника да се приемат за основание да се направи извод за нередовно водени счетоводни книги от негова страна, по смисъла на чл.55, ал.1 и ал.2 ТЗ във вр.с чл.182 ГПК. Записванията в тях са извършени въз основа на неоспорени първични счетоводни документи, по смисъла на чл.4, ал.3 ЗСч и при спазване на основните счетоводни принципи по чл.4, ал.1 ЗСч. Затова те установяват търговските сделки, предмет на делото. Последицата е, че като редовно водени, те на практика ползват ищеца, тъй като установяват обстоятелства във вреда на ответника, без той да се позовава на тях. Пропуск на закона е, че последицата на чл.55, ал.1 ТЗ не е възпроизведена в чл.182 ГПК, но тъй като тези мотиви не са решаващи, се излагат за пълнота.

Тъй като изискуемостта на вземането за цената на стоката при търгов-ската продажба настъпва при предаването й, според чл.327, ал.1 ТЗ и не се установи да е уговорено друго, следва да се уважи възражението за изтекла давност за вземането за лихви, с оглед на чл.111, ал.1 б."в" ЗЗД, затова исковете за мораторни лихви следва да се отхвърлят, а законните върху главниците от момента на предявяване на иска до окончателното изплащане да се уважат.

Ответникът следва да заплати на ищеца разноски по компенсация в размер на 17 127.38лв.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „. Д. М.- Ч., в ликвидация, с ликвидатор Б.Ив.С., С. адрес, Г. С., У. "Х. А."№1, бл.46,В. Г, А.34, А. Б.П., да заплати на "В." Е.- С., ЕИК.. представлявано от Цв.И. П. със С. адрес Г. С., У. „.№1, .3, А. Т.З., следните суми, представляващи продажна цена на закупени и получени стоки, а именно : 27 972.00лв. по фактура №*/25.06.04г. , 39 895.50лв. по фактура №*/28.06.04г., 29 228.00лв. по фактура №*/30.06.04г., 102 422.00лв. по фактура №*/23.08.04г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от 25.06.2009г. до окончателното им изплащане, както и разноски по компенсация в размер на 17 127.38лв.

ОТХВЪРЛЯ иска на „. Е.- С., представлявано от Ц.И. П., да се осъди „. Д. М.- Ч., в ликвидация, представлявано от Б. И. С., да му заплати следните , представляващи, обезщетение за забава по всяко закъсняло плащане, а именно:

18922.87лв. по фактура №*/25.06.04г. за периода от 25.06.04г. до 25.06.09г. , 25 958.42лв. по фактура №*/28.06.04г. за периода 27.06.04г. до 25.06.09г., 19 716.47лв. по фактура № */30.06.04г. за периода 30.06.04г. до 25.06.09г., 67 250.75лв. по фактура №*/23.08.04г. за периода 21.08.04г. до 25.06.09г., като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд- Пловдив.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: