О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№......... 17.05.2019 г. Гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 17 май
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело
№ 6074 по описа за 2018 година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова
молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, в която сочат, че с Договор
за потребителски заем с номер PLUS-3006512 от
30.03.2016 г., отпуснали паричен кредит в размер на 20000.00 /двадесет хиляди
лева/ лв. и закупуване на застраховка от 1650.00 /хиляда шестстотин и петдесет
лева / лв.
Сумата, предмет на
горепосочения договор била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1
от договора, с което БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег. № *********,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България изпълнил задължението си
по него. Усвояването на посочената сума М.П.Д. е удостоверила с полагането на
подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението”. Въз основа на чл. З от същия,
за ответника възникнало задължението да погаси заема на 22 месечни вноски -
всяка по 1071.89 лв. /хиляда седемдесет и един лева и 89 стотинки/,
които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с
оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите 14.35 % и годишния
лихвен процент 9.65 %, посочени в параметрите по договора.
Твърдят,
че длъжникът М.П.Д. е преустановила плащането на вноските по кредит
номер PLUS-13006512
на 05.05.2017 г., като към тази дата били погасени
12 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора вземането на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочил две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечни/а вноска.
По този начин ответникът следвало да изплати остатъка
по заема в размер на 10474.04 лв. /десет хиляди четиристотин седемдесет и
четири лева и 04 стотинки/, който представлявал оставащите 10.00 броя
погасителни вноски към 05.06.2017 г., към която дата
станал изискуем в целия си размер.
Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не изпълнил
задължението си.
Считат всички претенции за
дължими, на основание изтичането и падежирането на последната погасителна
вноска по съставения между страните погасителен план, която била на 05.02.2018
г., т.е. към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, по кредита
била изтекла и последната падежна дата, въз основа на което
считат
вземането за исикуемо на посоченото основание.
Заявяват,
че М.П.Д. дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва в размер на 972.38 лв. /деветстотин
седемдесет и два лева и 38 стотинки/ за периода от настъпване на
изискумостта на кредита - 05.06.2017 г. до 11.05.2018
г.
Към настоящия момент ответникът дължал на дружеството
следните суми: главница
в размер на
10254.78 лв., възнаградителна лихва в размер на 219.26
лв., както и законна
лихва за забава - 972.38 лв., общо: 11446.42 лв.
Твърдят, че БНП Париба Пъреънъл
Файненс С.А., Париж рег. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България подало
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен
съд - гр. Стара Загора. По гражданско дело №
2759/2018
г., 2
с-в била издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя била връчена на длъжника
при условията на чл. 47,
ал. 5
от ГПК са последвани указания заявителя да предяви иск относно вземането си. На
основание чл. 415,
ал. 2
от ГПК, БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег. № *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България са представили иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок.
Молят съда да постанови
неприсъствено решение срещу ответника, в случай че е налице хипотезата на чл. 238 от ГПК.
Молят
съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че е налице вземане от
страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег. № *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България от М.П.Д. в размер на: 10254.78
лв. /десет
хиляди двеста петдесет и четири лева и 78 стотинки/, представляваща главница по
кредита;
219.26 лв. /двеста
и деветнадесет лева и 26 стотинки/, представляваща възнаградителна
лихва по договора;
972.38 лв. /деветстотин седемдесет и два лева и 38 стотинки/,
представляваща
законна лихва за забава за периода от 05.06.2017 г. до 11.05.2018
г., на
основанияе чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Молят съда да осъди ответника
М.П.Д. да
заплати на дружеството направените съдебните разноски по заповедното
производство в размер на 228.93 лв. за държавна такса и минимално
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.
Молят съда да осъди М.П.Д. да им заплати и държавната
такса за завеждане на иск в размер на 281.26 лв., както и минимално юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв. по настоящото производство.
В едномесечния срок по
чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
от назначения особен представител на ответника,
в който твърди, че на дата 15.04.2019 год., ответницата Д. е получила препис от искова
молба по гражданско дело 6074 по описа за 2018 год., на Старозагорски районен
съд.
Считат, че исковете са допустими, но са изцяло
неоснователни. Смятат, че с исковата молба ищеца бил
съединил
следните искове - иск за главница в размер на 10254.78 лева; възнаградителна
лихва в размер на 219.26 лева:, и законна лихва за забава в размер на 972.38
лева.
По предявения иск за главница, считат, че ответницата не
дължи посочената сума в предявения размер, тъй като била погасила главницата
изцяло с извършените плащания по кредита. Счита, че договора и
погасителният план не са подписани от ответницата, поради което твърдят, че договора е
нищожен на основание чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, от Закон за потребителския кредит. С исковата молба не бил предоставен
погасителен план, с който да се установявало, че ответницата е
подписала такъв.
Твърдят, че с исковата молба бил предоставен „уж някакъв погасителен
план”,
от който не било видно да съдържат размера на погасяване
на главницата по кредита, каква лихва се дължи за всеки период, както и каква е
крайната сума,
която ответницата дължала
по кредита. Считат,
че не се дължи и възнаградителна лихва, тъй като тя била погасена по давност,
а отделно от това не бил
посочен и периода,
за който се дължи. Ако прецени съда, че договорът е валиден, молят съда да
приеме, че законната
лихва за забава не е в този размер, тъй като кредита бил станал изискуем с
депозирането на настоящата искова молба. Ответницата не била
получавала
известие от ищеца, че кредита и станал предсрочно изискуем.
Молят съда да отхвърли изцяло
исковете като недоказани по основание и размер.
От
изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск
е с правно основание чл. 240, ал.1 и 2 и чл. 86 ЗЗД, като производството е по
реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя
характер и има за предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 2759/2018 г. по описа на СтРС съществува. Страните следва да докажат всички
твърдени от тях факти и обстоятелства в исковата молба и отговора. Ищецът
следва да докаже фактите, от които произтича вземането му, а ответникът – възраженията
си срещу вземането.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните
предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и
десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба
не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се
ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи
заплащане на държавна такса в половин размер.
НАПЪТВА страните към
медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на
спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни да
постигнат споразумение. Спорът може да
бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна
спогодба.
Съдът
счита, че следва да приеме като писмени доказателства приложените към исковата
молба документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла
на ГПК, следва да приложи ч.гр.д. № 2759/2018 г. по описа на РС-Стара
Загора. Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по
делото: Копие
на договор за кредит, Извлечение
от погасителен план, Извлечение от основното вписване в търговския и фирмен
регистър към 13 март
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 2759/2018 г. по описа на РС-Стара Загора.
ВНАСЯ делото в
открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 2.07.2019 г. от 10.50 ч., за
която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от
разпореждането да се връчи на страните.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: