№ 1786
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110200737 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от Л.Ц. Б., ЕГН **********
чрез адв. М.Д. от САК срещу наказателно постановление № 42-
0003056/06.12.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“, с което на жалбоподателя на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за
извършено административно нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11
от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че нарушението било
квалифицирано неправилно, а коректната правна квалификация е тази по чл.
178в, ал. 5 от ЗДвП, като наложената глоба следва да бъде в размер не на
2 000 лева, а на 500 лева. Поддържа се, че правото на защита на
жалбоподателя е нарушено от обстоятелството, че на същия е връчен
нечетлив АУАН, в който името на нарушителя е сгрешено. Твърди се, че в НП
липсва точно и ясно описание на фактическите обстоятелства, при които е
извършено нарушението, не е посочена датата на извършване на обществения
превоз. Алтернативно се иска приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява,
1
представлява се от адв. Д., надлежно упълномощена, която пледира за отмяна
на НП по изложените в нея съображения. Акцентира върху обстоятелството,
че жалбоподателят не е управлявал автобуса на 31.10.221 г. в 11:50 часа, а ако
е налице нарушение, то същото е извършено по друго време и на друго място.
Претендира разноски по представен списък.
Въззиваемата страна - Директорът на РД „Автомобилна администрация“
– София – редовно призован, не се явява и не се представлява. В
съпровождащото преписката писмо прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, в случай че се надвишава минималният размер.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 31.10.2021 г. свидетелят Д. Р. Б., инспектор в РД „Автомобилна
администрация“ – София, заедно с колегата си М.Ц.Я., също инспектор в РД
„Автомобилна администрация“ - София извършили проверка на пристигащ от
Република Италия автобус, марка „Сетра“ с рег.№ ***** извършващ
международен превоз на пътници от гр. Скандичи до гр. София. Превозът бил
осъществен от трима водачи, един от които бил жалбоподателят Л.Б.. Същият
управлявал автобуса в различни времеви интервали на 31.10.2021 г. сутринта,
последният от който бил от 05:30 часа до 07:10 часа. Към момента на
проверката автобусът бил управляван от неустановен по делото водач.
Свидетелят Б. извършил проверка на документите на жалбоподателя и
установил, че притежаваното от Б. удостоверение за психологическа годност
било изтекло на 17.02.2021 г. На Б. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на чл. 58, ал.1 т.1 от Наредба № 11/2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари за това, че на
31.10.2021 г. около 10:50 часа е извършил международен превоз на пътници
от Република Италия до Република България без да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност. Актът бил предявен за
запознаване на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не
постъпили и впоследствие.
На 11.11.2021 г. на жалбоподателя било издадено удостоверение за
психологическа годност с № 743880 и срок на валидност 11.11.2024 г.
Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на
фактическата обстановка на 06.12.2021 г. било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което на Л.Б. за нарушението, описано в АУАН
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева.
Препис от НП бил връчен на Б. на 30.12.2021 г., а на 06.01.2022 г. била
депозирана и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля
Д. Р. Б., удостоверение за психологическа годност на Л.Б. №
461552/17.02.2018 г. и с № 743880/11.11.2021 г., товарителница, длъжностна
характеристика за длъжността „инспектор“ при РД „Автомобилна
администрация“, заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., издадена от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, заповед
2
№ 589/31.01.2020 г.на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация“, справка от регистъра на психологическите изследвания на
водачите, извлечението от софтуера на „Автомобилна администрация“ за
разчитане на информацията, съхранявана в дигиталната карта на
жалбоподателя.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Д. Р. Б., тъй като
същите са обективни, информативни и добросъвестно депозирани.
Свидетелят депозира показания относно факти и обстоятелства, които
непосредствено е възприел или в осъществяването на които лично е участвал.
Б. разказа пред съда за извършената на 31.10.2021 г. проверка на
жалбоподателя Б. и установеното, че издаденото му удостоверение за
психологическа годност е било изтекло на 17.02.2021 г. – обстоятелството,
която напълно се потвърждава от представеното копие на това удостоверение,
както и от справката от регистъра на психологическите изследвания на
водачите. Свидетелят подробно обясни как е било установено управлението
на проверения автобус от страна на жалбоподателя, а именно чрез разчитане
на данните от дигиталната карта на водача чрез специализиран софтуер на
ИА „Автомобилна администрация“, като посочи периодите, през които е
установено управление от страна на жалбоподателя на процесната дата
31.10.2021 г., а именно от 5 до 05:15 часа, както и от 05:30 до 07:10 часа, след
който момент той не е управлявал автобуса, а е бил на борда му на
разположение.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени по делото, от
които се установява компетентността на актосъставителя и АНО, а така също
и датата на подаване на жалбата срещу НП.
Въз основа на така направените фактически изводи съдът прие
следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от връчването на
наказателното постановление (препис от същото е връчен на 30.12.2021 г., а
жалбата е депозирана на 06.01.2022 г. с куриер), от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
В настоящото производство съдът дължи пълна преценка на
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление тоест дали
правилно е приложен както материалният, така и процесуалният закон, без да
е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Компетентността на актосъставителя произтича от чл.92, ал.1 от ЗАвтПр, тъй
като същият попада в категорията „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 91,
ал.1 от закона, част от чиито задължения е и съставянето на АУАН при
констатирани нарушения. Видно от т. 6 от представената по делото заповед
№ РД-08-30/24.01.2020 г., издадена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията директорът на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация”е оправомощен да издава НП, а
3
видно от заповед № 589/31.01.2020 г., на изпълнителния директор на ИА
„Автомобилна администрация“ към 06.12.2021 г. тази длъжност е изпълнявал
Ч.А.К.. При съставянето на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са нарушени давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от
ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процедурата по съставяне и
предявяване на АУАН. Както АУАН и наказателното постановление
съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити, нарушението е описано
ясно, точно и конкретно, като им е дадена съответстваща на фактическото
описание правна квалификация.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че на същия е връчен
нечетлив екземпляр от АУАН. Предвид обстоятелството, че АУАН се съставя
извън служебните помещения на РД „Автомобилна администрация“, на
мястото на установяване на нарушението, а именно на пътя, то съвсем
естествено е същият да е написан на ръка. Впрочем законът не е въвел
изискване актовете за установяване на административни нарушения да се
написани на компютър, пишеща машина или друго печатно устройство.
Въпреки ръкописното изписване на текста същият не е нечетлив, а напротив,
разбираем е и не е налице неяснота относно съдържанието му. Ако
жалбоподателят е имал съмнения относно съдържанието на АУАН е имал
възможност да поиска прочитане или разясняване на съдържанието му от
актосъставителя. Допуснатата техническа грешка при изписване на малкото
име на жалбоподателя в АУАН /същият е вписан като Л. вместо правилното
Л./ не поражда неяснота или съмнение относно самоличността на лицето,
срещу което е съставен актът, тъй като са изписани неговото бащино и
фамилно име, както и ЕГН, които по несъмнен начин индивидуализират
жалбоподателя.
Съобразно отразеното в АУАН и НП на жалбоподателя Л.Б. е вменено,
че на 31.10.2021 г. в 11:50 часа, на бул. „Мария Луиза“ № 102 в автогара
„Сердика“ е извършил международен превоз на пътници без да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност. Настоящият съдебен
състав намира, че събраната по делото доказателствена съвкупност не
подкрепя така изложената фактическа обстановка досежно времето и мястото
на извършване на инкриминираното деяние. Действително беше установено,
че към 31.10.2021 г. удостоверението за психологическа годност на
жалбоподателя Б. е било изтекло и към тази дата същият не е притежавал
валидно такова. Не се установи обаче в посочения час и място същият да е
осъществявал международен превоз на пътници. От доказателствата по
делото се установи, че периодът на управление на автобуса, с който е
извършен превоза, от страна на жалбоподателя е бил няколко часа по – рано,
а към момента на пристигане на автобуса в автогара „Сердика“ в 11:50 часа,
когато е била извършена проверката той е бил управляван от друг водач.
Управлението на автобуса от страна на Б. категорично не е осъществено на
посоченото в АУАН и НП място - на бул. „Мария Луиза“ № 102 в автогара
„Сердика“, тъй като от разпечатката от дигиталната му карта е установено, че
същият е управлявал автомобила почти 5 часа преди посочения в АУАН и НП
час, очевидно на територията на друга държава. В текста на АУАН и НП не е
изрично посочено, че така фиксираните дата, час и място са такива на
извършената проверка, а всъщност се сочат като пространствено-времеви
4
параметри на вмененото нарушение. Съдът намира, че действително
жалбоподателят е извършил административно нарушение, извършвайки
международен превоз на пътници без валидно удостоверение за
психологическа годност, но нарушението е извършено във време и на място,
различни от посочените в АУАН и НП. С оглед горното съдът намира, че
процесното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Предвид изхода от делото и обективираното искане за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя следва да се присъди на основание чл.
63д, ал. 1 ЗАНН сумата от 450 лева, представляваща заплатено от него
адвокатско възнаграждение. Видно от представения по делото договор за
правна защита и съдействие /л. 23 от делото/ посоченото възнаграждение е
платено в брой при подписване на договора, за което последният служи като
разписка. Съдът, като съобразни фактическата и правна сложност на делото,
както и обема на извършената от процесуалния представител на
жалбоподателя дейност намира, че възражението за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, изложено от
въззиваемата страна в придружителното писмо, не следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2 т.1 и чл. 63д, ал.2 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0003056/06.12.2021 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“, с което на жалбоподателя Л.Ц. Б., ЕГН ********** на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за
извършено административно нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11
от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „автомобилна администрация“ – София да
заплати на Л.Ц. Б., ЕГН ********** сумата от 450 /четиристотин и петдесет/
лева, представляващи сторени от него разноски в производството за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5