Р Е Ш Е Н И Е № 665/31.10.2018 г.
гр. Ямбол, 31.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и трети
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Е. В. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 1826/
Производството е образувано по
подадената искова молба от „Теленор България“ ЕАД -гр.София, представлявано от
адв.В., срещу И.Р.И. ***. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника, срещу която той
е възразил в срок. Заявителят е подал заявлението поради това, че на 10.04.2014 г. с „Космо България Мобайл" ЕАД (понастоящем с наименование „Теленор
България" ЕАД) ответникът е
сключил Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*********със стандартен месечен абонамент от 5,90 лв.. Длъжникът не е изпълнявал задълженията си по
договора в общ размер на 11,83 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за
отчетен период 01.09.2015 г. - 31.10.2015 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно чл. 11
от договора, мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 200 лв. -във фиксиран размер,
отразена във фактура
№ ***/01.01.2016 г. На 10.04.2014 г. между същите страни е било сключено Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 07.06.2012 г., с
предпочетен номер +*********, срещу
месечен абонамент от 20,99 лв.. Към посочения номер е била активирана
допълнителна услуга „Globul Garant“ в размер на 2,50 лв., която се фактурира
ежемесечно към задълженията. Неизпълнените задължения са в общ размер на 52,49
лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 01.09.2015г. - 31.10.2015 г. Поради
това съгласно Раздел IV, чл. 6 от споразумението, мобилният оператор е начислил неустойка в размер на
114,25 лв., формирана съгласно същия чл. 6 от стандартните месечни абонаменти
за срок до изтичане на срока на споразумението, отразена във фактура № ***/1.1.2016 г. Страните са сключили на 10.04.2014 г. е Сертификат за пакетни услуги. Договорили са срокът
на действие на двата договора да е до 07.06.2016 г. Неустойките са начислени
след покана за плащане и предупреждение до длъжника, че договорът ще бъде
прекратен. Длъжникът не е изпълнил задълженията си,
което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно договорите за далекосъобщителни услуги
и да му начисли неустойките. Поради това се иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи
сумата общо от 378.57 лв., както и законната лихва върху нея, считано от подаване на
заявлението по заповедното производство и съдът да го осъди да заплати
разноските по настоящото дело и по ч.гр.д. № ***/2018 г. на ЯРС.
В с.з. ищецът не изпраща
представител.
В срока за отговор ответникът не е
подал такъв. В с.з. признава сключването на договорите и факта, че не е
изпълнил задълженията си по тях. Счита, че няма задължение за неустойка и не
следва да заплаща такава. Твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си да му
предостави мобилен интернет, а предоставеният апарат се е развалил бързо.
Съдът въз основа на доказателствата
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е
спорно сключването на описаните в исковата молба договори, сертификат и
допълнително споразумение между страните, представени по делото. В договора за услуги от 10.04.2014 г. се съдържа клауза, че при прекратяването му през първоначалния срок по вина
на потребителя, последният дължи неустойка в размер на 200 лв. В Допълнително споразумение от 10.04.2014 г. към Договор за мобилни услуги от 07.06.2012 г., съгласно което се предоставя устройство
„Алкател”, в Раздел ІV, чл.6 се съдържа клауза, че при неспазване на задължение по чл.3 от
този раздел потребителят дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответната програма месечни абонаменти до края на срока на споразумението
(07.06.2016 г. по чл.2, Раздел ІV). В
чл.3 е уговорено, че до изтичане на срока потребителят се задължава да не
извършва никое от действията, предвидени в чл.3а от Общите условия на „Космо България Мобайл" ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги или т.12 от Общите условия на „Космо България Мобайл" ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на фиксирани телефонни услуги, което е приложимо в зависимост от
посочения по-горе номер/договор.
Представени са и издадените фактури,
цитирани от ищеца, с настъпил падеж.
Представени са Общи условия на „Теленор България " ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни телефонни услуги, (в сила от 10.09.2010 г., изменени през
Към исковата молба е приложена
Последна покана за доброволно плащане от 02.12.2015 г., в която се съдържа
уведомление за дължимите суми и предупреждение, че при неплащане договорът ще
бъде прекратен и ще се дължи неустойка. Няма данни за връчването й на длъжника.
От заключението на вещото лице по счетоводната
експертиза се установява, че за процесния
период в билинг системата, през която се извършва фактурирането на
телекомуникационните
услуги от ищеца за клиент ответника, няма данни
да са
извършвани плащания по процесните
фактури. От фактура №***/1.10.2015 г. на обща стойност 35,01 лв. е извършено прихващане в размер
на 4,52 лв.,
като неплатеният остатък е 30,49 лв..
Към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 13.03.2018 г., размерът на неплатените
месечни абонаменти, услуги по процесните фактури е общо 64,32 лв.
Според заключението неустойката за номер +********* е определена въз основа на Раздел
IV, чл. 6 от Допълнителното
споразумение за периода
24.11.2015 г. - 07.06.2016 г. (крайния
срок на договора) - 196 дни
в размер на 114,25 лв. По
данни от системата на ищеца датата на двустранно спиране на
услугите е 24.11.2015 г.. Неустойката за
другия номер е определена въз основа на Договор за мобилни услуги от 10.04.2015 г. –чл.11 и е фиксирана сума-200 лв. Сертификат за пакетни услуги „Combo+" продължава срока за ползване на услугите до 07.06.2016 г..
Издадена е заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за
процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. № ***/2018 г. на
ЯРС. Срещу заповедта ответникът е подал възражение в срок.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени установителен искове с правно основание чл.422 от ГПК, във
вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 и чл. 92 от ЗЗД.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение.
В случая вземането на ищеца
произтича от сключени между страните договори за предоставяне на мобилни
телефонни услуги, допълнително споразумение и сертификат за пакетни услуги. Валидността
на договорите за услуги не е спорна. По отношение на изпълнението на
задължението за предоставяне на услугите ответникът оспорва, че ищецът е
изправна страна, тъй като не е предоставил услугата мобилен интернет и е
предоставил устройство, което се е повредило бързо. Възраженията, съдържащи
твърдения на нови факти след преклузивния срок по чл. 133 от ГПК, са
недопустими и съдът не обсъжда същите.
По делото се установи, че е налице
неплащане на задълженията на ответника по договорите. Т.е. за срока на ползване
на услугите длъжникът следва да заплати тяхната стойност, на основание
валидните клаузи на договорите. Насрещните задължения на потребителя, посочени
в заключението на вещото лице, не са погасени до приключване на съдебното
дирене. Поради това исковете за сумата общо от 64,32 лв. са
основателни и следва да се уважат.
Исковете за неустойка се основават
на клаузи в индивидуалните договори.
В договора за услуги от 10.04.2014 г. се съдържа клауза, че при прекратяването му през първоначалния срок по вина
на потребителя, последният дължи неустойка в размер на 200 лв.. Страните не са
уговорили, как ще стане това прекратяване. За да настъпи правната последица на
прекратяването, приложимият закон (след като страните не са уговорили друго)
изисква в разпоредбата на чл. 87 ал.1 от ЗЗД волеизявление на изправната страна
(в писмена форма), предоставящо определен срок за изпълнение с предупреждение,
че след изтичането му договорът ще се счита развален, което да е достигнало до
длъжника. По делото не са представени доказателства за настъпването на такива
факти до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от които
следва прекратяване на договора занапред. В случая изпратената Последна покана за доброволно плащане, съдържаща
предупреждение за прекратяване, не е получена от длъжника, доколкото липсват
каквито и да е доказателства за връчването й, поради което същата му е съобщена
едва с връчването на исковата молба и приложенията. Т.е. към подаване на
заявлението до заповедния съд фактическият състав на развалянето не е бил
осъществен и не е възникнало задължението за неустойка.
Втората
договорена неустойка в Допълнително
споразумение от 10.04.2014 г. към Договор за мобилни услуги от 07.06.2012 г., се предпоставя от неспазване на „задължение по чл.3 от
този раздел” на потребителя. За
съдържанието на посочените в чл.3 задължения договорното правило препраща към чл.3а от Общите условия на „Космо България Мобайл" ЕАД за взаимоотношения с потребителите
на мобилни телефонни услуги. Представените
по делото ОУ не са във вида им, в който са съществували към момента на
сключване на споразумението от
Освен това е договорена неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти до
края на срока на споразумението (07.06.2016 г. по чл.2, Раздел ІV).
Съдът служебно следва да констатира
нищожност на клаузата за неустойка, според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.
д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, когато е
налице такава поради
накърняване на добрите нрави на клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като преценка за
това се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В практиката
си по чл. 290 от ГПК по приложение на тълкувателното решение ВКС приема, че
клаузата за неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение
(лизинг, наем) е нищожна на
осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, когато създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост (Решение № 110 от
21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., т. к., І т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г.
на ВКС, I т.о.). Съдът е
приел, че ако е уговорена
такава неустойка, в размер на всички неплатени по договора наемни или лизингови вноски до края на срока му, наемодателят/лизингодателят по прекратения
договор ще получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на вещта. Настоящият случай е аналогичен- операторът ще
получи имуществена облага в размер, какъвто би получил при действащ договор, но
без да предоставя телефонните услуги. По съществото си клаузата за неустойка замества дължимото от абоната изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса,
без обаче да може да ползва услугите
срещу нея, предвид прекратяването на договора (занапред). Следователно (както приема ВКС) клаузата за неустойка при
прекратяване на договора за периодично изпълнение (какъвто е процесният) е
нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, тъй като създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор с размера на договорената неустойка (таксите за оставащия период) и нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Отделно от това, договорена е
компенсаторна неустойка при неизпълнение. Заявителят –ищец претендира реално
изпълнение на задължението за заплащане на цената на услугите. Следователно би
могъл да кумулира тази претенция с искане за обезщетение за забава, а не с
компенсаторна неустойка- която се дължи само при неизпълнение и обезщетява вредите от неизпълнението.
Същата може да се претендира само алтернативно, съгласно чл. 79 ал.1 пр.2 от ЗЗД (Решение № 118/03.06.2011 г. по т.д.№ 474/2009 г., ІІ т.о. на ВКС по чл.
290 от ГПК: при неточно изпълнение
кредиторът има право на алтернативен избор-да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение).
Поради това исковете за неустойка
следва да се отхвърлят.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК-съразмерно на уважената част от исковете. Направени са разноски в размер на
685 лв.Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното
производство в исковото производство.
Водим от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Р.И.
***, ЕГН **********, дължи на
„Теленор България“ ЕАД -гр.София ЕАД, ЕИК********* гр.София, район
Младост, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 64,32 лв., представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно
със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда - 13.03.2018 г.
до изплащане на сумата, за които е издадена
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2018 г. на ЯРС, а исковете за неустойка
в размер общо на 314,25 лв. като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И.Р.И. да заплати на
„Теленор България“ ЕАД -гр.София направените по делото разноски в размер на 116,38
лв., както и разноски по заповедното производство в размер на 65,41 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: