ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 289 /03.06.2020г.
гр.Варна
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ МАРИНОВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно ч. гр. дело № 179/2020г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по частни жалби на „Бултрейд 2002“ ООД /в несъстоятелност/, И.Н.Д.
и „Бултрейдинг БГ“ ЕООД против определение № 1024/10.12.2019г. на ОС – Добрич,
постановено по в.гр.д. № 851/2019г. с което са оставени без разглеждане
подадените от жалбоподателите жалби срещу постановление за възлагане на
недвижим имот от 28.08.2019г., издадено по изп.д. № 304/2018г. по описа на ЧСИ
Н. Н., рег. № 810.
В жалбите се излагат идентични оплаквания за недопустимост, неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи се, че към момента на
постановяването му производството по изп.дело е било спряно, на основание
издадена обезпечителна заповед, съответно наложена от съда по несъстоятелността
обща възбрана и запор на имуществото на „Бултрейд 2002“ ООД и пристъпване към
осребряване на същото, поради което и произнасянето по жалби срещу действия на
съдебния изпълнител при спряно изпълнение е недопустимо. Оспорват се и изводите
на съда, че възраженията им срещу оспорваното постановление за възлагане са
извън обхвата на задължителната проверка, която следва да бъде извършена. В частната
жалба на „Бултрейдинг БГ“ ЕООД се навеждат и доводи за новонастъпил факт, който
да бъде съобразен от настоящата инстанция като относим към допустимостта на
обжалваното определение, а именно вписано определение по чл.692 ал.4 ТЗ за
приемане вземането на взискателя в производството по несъстоятелността и имащо
за последица прекратяване на индивидуалното изпълнително производство.
Представляващият жалбоподателя „Бултрейд 2002“ ООД /в несъстоятелност/ синдик
Г. К., в писмено становище от 16.03.2020г. също сочи твърдения за настъпването
на нови обстоятелства – постановено определение от 07.02.2020г. по т.д. №
15/2019г. на ОС – Търговище, с което даденото разрешение по чл.638 ал.3 ТЗ е
отменено, считайки, че с постановеното с него спиране на изпълнителното
производство, настоящото е лишено от правен интерес.
Иска се обезсилване на постановеното от ОС – Добрич определение и
прекратяване на производството, евентуално неговата отмяна и връщане на делото
за разглеждане на жалбите им срещу издаденото постановление за възлагане по
същество.
В срока по чл.276 ГПК са постъпили писмени отговори от насрещната страна –
взискателят „Юробанк България“ АД, с които жалбите се оспорват като недопустими
/без въвеждане на конкретни основания за това/ и неоснователни.
Частните жалби са депозирана в срок,
от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са
процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните
съображения:
С обжалваното определение ОС –
Добрич се е произнесъл по подадени от жалбоподателите жалби по чл.435 ал. ал.3 ГПК, приемайки, че въведените в тях оплаквания срещу обжалваното постановление
за възлагане не попадат в приложното поле на цитираната норма и като такива се
явяват недопустими.
Този акт е валиден и допустим.
Видно от материалите по
изпълнителното дело е, че настоящите жалбоподатели имат процесуалното качество
на солидарни длъжници по принудителното изпълнение, предмет на изп.д. №
304/2018г., образувано по молба на „Банка Пиреос България“ АД, заменена в хода
на процеса от правоприемника й „Юробанк България“ АД /л.1689, том ІV/ за
заплащане на подробно посочени в изпълнителния титул суми. Съобразно
направеното от взискателя искане изпълнението е насочено срещу недвижим имот,
находящ се в гр.Каварна – УПИ XLV, ведно с построената в него сграда -
бензиностанция, собственост на „Бултрейд 2002“ ООД и предоставен като
обезпечение на задължението, съгласно сключени договори за ипотека. След
реализирана публична продан с протокол от 31.05.2019г. ЧСИ е обявил за купувач
„Лафи“ ООД. Междувременно, преди изтичане на срока за внасяне на продажната
цена срещу длъжника „Бултрейд 2002“ ООД е било образувано производство по
несъстоятелност като с определение от 03.06.2019г. по т.д. № 15/2019г. на ТОС
изпълнителното дело досежно този имот е било спряно. Същото е възобновено въз
основа на издадено разрешение от съда по несъстоятелността по чл.638 ал.3 ТЗ от
02.08.2019г. и след извършеното плащане от обявеното за купувач дружество на
28.08.2019г. ЧСИ е издал обжалваното постановление за възлагане.
Установено от доказателствата по
делото, вкл. и представените такива с жалбите е, че с определение от
16.09.2019г., постановено по т.д. № 170/2019г. на ОС – Добрич е допуснато
обезпечение на предявен от „Алегро“ ЕООД против „Бултрейд 2002“ ООД иск с
правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране
на изпълнителното производство по изп.д. № № 304/2018г.
На 26.09.2019г. е постановено решение, с
което длъжникът „Бултрейд 2002“ ООД е обявен в несъстоятелност, и е постановена
обща възбрана и запор върху имуществото му.
С определение от 07.02.2020г. съдът по
несъстоятелността е отменил даденото по чл.638 ал.3 ТЗ разрешение от
02.08.2019г. за продължаване на индивидуалното изпълнение по изп.д. №
304/2018г. спрямо процесния недвижим имот. Видно от този съдебен акт вземането
на взискателя е било прието в производството по несъстоятелността, но същото е
оспорено от друг кредитор и от длъжника, предявавайки искове по чл.694 ТЗ.
При така установената фактическа обстановка
доводите на жалбоподателите за недопустимост на производството пред окръжния
съд, респ. настоящото производство поради настъпило спиране на изпълнителното
производство, евентуално основание за прекратяване на изпълнителното дело
поради приемане на вземането на взискателя в несъстоятелността са изцяло
неоснователни. Спирането на изпълнителното производство има за последица
забрана за извършване на последващи действия от страна на съдебния изпълнител
по принудително удоволетворяване притезанието на взискателя, но не изключва
възможността за инстанционен контрол по реда на чл.435 ГПК на неговите актове,
още повече на такива, извършени при разрешеното продължаване на изпълнението по
чл.638 ал.3 ТЗ, каквото се явява процесното постановление за възлагане.
Последващото спиране на изпълнението съгласно допуснатото обезпечение, респ.
отмяната на определението по чл.638 ТЗ поради настъпили нови обстоятелства,
имат действие за напред и не обуславят спиране на действията по обжалване на
вече извършени и оспорени актове на ЧСИ.
Тези обстоятелства са относими към влизането в сила и последиците на
издаденото постановление за възлагане в отношенията с кредиторите на
несъстоятелния длъжник, при условие, че същото не бъде отменено, но не и към
допустимостта на производството по чл.435 ГПК.
Неоснователни са и твърденията за
недопустимост на обжалваното определение и на настоящия процес, основани на
доводи за настъпило прекратяване на изпълнителното производство поради
постановено приемане на вземането на взискателя в производството по
несъстоятелността. По арг. от разпоредбата на чл.693 ТЗ наличието на предявен
иск по чл.694 ТЗ е пречка за това.
Не са налице и хипотези на чл.637 ТЗ,
обуславящи наличието на процесуални пречки за развитие на настоящото
производство.
Отчитайки въведените с жалбите пред окръжния
съд оплаквания срещу процесното постановление за възлагане, изводът за
недопустимост на тези жалби е правилен и законосъобразен. В качеството им на
длъжници жалбоподателите са легитимирани да обжалват същото, но само на
изчерпателно посочените в разпоредбата на чл.435 ал.3 ГПК основания -
ненадлежно проведено наддаване в рамките на реализираната публична продан или
възлагане на имота не по най-високата предложена цена. Какво се включва в понятието
ненадлежно наддаване е уточнено в задължителните разрешения по т.8 ТР №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Дали продажната цена е била внесена от обявения за
купувач в срок, евентуалното наличие на права на собственост върху продадения
имот и на трето за изпълнителния процес лице /т.е. дали имотът принадлежи на
длъжника/ и действителността на ипотечното право, не се включват в предметните
предели на проверката по чл.435 ал.3 ГПК, поради което и правилно е прието, че
жалбите с тези оплаквания не следва да бъдат разглеждани по същество.
С оглед на гореизложеното обжалваното пред
настоящата инстанция определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 1024/10.12.2019г. на ОС – Добрич, постановено по в.гр.д. №
851/2019г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.