№ 575
гр. Бургас, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на
девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря В.К.Т.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120202457 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на Г. Н. К. ЕГН **********, ***, с
настоящ адрес с. *** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 4693431 на ОД МВР Бургас,
с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/ на Г. Н. К. ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 800 лв. лева за нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В депозираната до съда жалба моли обжалвания електронен фиш да бъде отменен като
не било ясно как е определен размера на наложената глоба. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата и няма искания за
събиране на доказателства. Не смята, че е извършил нарушението.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 19.04.2020г., жалбата е подадена на
21.04.2021г. в ОД МВР Перник, след което е препратена по компетентност. Депозирана е в
преклузивния четиринадесетдневен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
легитимирано лице и е процесуално допустима.
На жалбоподателя Г. Н. К. е издаден Електронен фиш за налагане на административно
наказание „глоба” за това, че на 05.04.2021 г. в 01:33 ч. в гр. Бургас, ПП Е773, км. 491 до
бензиностанция „Ромпетрол“ в посока от кв. Ветрен към КПП-1 при въведено ограничение
на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 90 км/ч отчетен толеранс –
3 км/ч на измерената скорост, с МПС Фолксваген голф, лек автомобил рег.номер **** е
извършено нарушение на скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № 00209D32D4F9 - разрешена скорост 90 км./ч, установена скорост 121 км./ ч и
превишена скорост 31 км./ч. МПС с рег. № **** е собственост на жалбоподателя.
На жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800
1
лева на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е посочил лице, което да е било водач на МПС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства.
Съдът при служебната проверка констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа
реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП –посочени са данните за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на
моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
Сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена,
адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се
обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените
изисквания за неговата форма по смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДП, същият вече е
административен акт, годен да породи съответните правни последици. Ето защо са
неоснователни възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност.
Електронният фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя като
собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се установява
последният да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Едва в хода на
съдебните прения жалбоподателят посочва, че не е извършил нарушението, но не посочва
кой е извършител.
В случая е налице административно нарушение, установено със стационарно
автоматизирано техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови
съставомерни признаци, приложен е и снимков материал като се вижда вида на автомобила,
неговият регистрационен номер, посоката на движение, това, че няма други МПС.
Техническото средство е от одобрен тип за измерване съгласно Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4888 като съгласно протокол от проверка № 35-
С-СИС/23.07.2020г. видеорадарната-система за наблюдение и регистрация на пътните
нарушения съответства на одобрения тип. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закон за
измерванията (ЗИ) когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен
тип. Извършен е полеви тест на място на монтаж гр. Бургас, бен. Ромпетрол, I-6, 491+300
km. и e констатирано, че АТСС отговаря. Представен е протокол за надлежно монтиран
пътен знак, означаващ наличието на автоматизирано техническо средство и система Е24
„Контрол с автоматизирани технически средства или системи“.
Предвид изложеното са неоснователни възраженията за неустановеност на
нарушението и следва да се приеме, че скоростта, с която се е движил автомобила на
жалбоподателя е 121 км/ч.
По тези съображения съдът намира, че са спазени изискванията за издаване на ЕФ,
нарушението е установено от събраните по делото доказателства.
Правилно е посочена нарушената разпоредба. Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак. Правилно нарушението е квалифицирано под
материалната норма на чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно
2
описано. Направената правна връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е за да обуслови, че в случая
скоростта от 90 км/ч, въведена с пътен знак В26 ("Забранено е движение със скорост, по-
висока от означената") и е различна от така посочените в ал.1 на същия член на закона ( в
този смисъл Решение № 1056 от 6.08.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1060/2020 г.).
В самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е извършено препращане към
ал.1 на същата разпоредба и квалификацията е правилна.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че неправилно АНО е приложил
санкционната норма като е нарушил правилата за „повторността“. Нарушено е правото на
жалбоподателя да се защити срещу всички факти. В този смисъл са и изложените от него
възражения в жалбата, че не може да разбере защо размерът на санкцията е завишен.
Съгласно представен с преписката ЕФ жалбоподателят е бил наказван с електронен
фиш серия К № 3919229 за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП като на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП като му е било наложено наказание глоба в размер на 50 лева.
ЕФ е връчен на 10.09.2020г. и е влязъл в сила на 25.09.2020г. Тези обстоятелства обаче не
фигурират в обжалвания ЕФ.
Само дадената правна квалификация в ЕФ посочва, че се касае за повторност, а този
факт не е въведен изобщо в обстоятелствата в ЕФ. Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП –
„повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. За да може законосъобразно да се
квалифицира едно нарушение, като „повторно“ следва АНО да посочи фактите, които го
мотивират да приеме тази квалификация. Трябва да се посочи, с кое влязло в сила НП или
ЕФ е наложено наказание за същото по вид нарушение и то в рамките на съответните
времеви граници. В конкретния случай в ЕФ само чрез правната квалификация е направен
извод, че деянието е извършено при „повторност“, но не са посочени фактите, от които се
прави този извод. Това по своята същност представлява процесуално нарушение, доколкото
жалбоподателят няма как да се защити, ако не знае кои факти обуславят тази квалификация,
а съдът няма как да провери дали този извод е верен или не. Недопустимо е съдът да
тълкува волята на АНО и да запълва неговите задължения, регламентирани в чл. 189, ал. 4
ЗДвП, свързани с точно описание на нарушението и всички негови съставомерни признаци
от фактическа страна.
Според съдебния състав този порок обаче не води до пълна отмяна на ЕФ, тъй като
нарушителят е запознат с фактите на конкретното нарушение – касае за управление на МПС
е превишена скорост и това обстоятелство налага преквалификация на нарушението (така
Решение № 375/02.03.2018 г. по к. н. а. х. д. № 13/2018 г. на АдмС-Бургас, Решение №
186/06.02.2020г. по КНАХД 3104/2019 на БАС). Изрично Тълкувателно решение №
8/2021г. по т.д. 1/2020г. на ВАС приема, че при липса на съществено изменение на
съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК
във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-
леко наказуемо административно нарушение, т.е. районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление.
Поради гореизложеното този състав счита, че деянието следва се преквалифицира от
такова извършено в условията на „повторност“ – чл. 182, ал. 4 ЗДвП – в такова по основния
състав - чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, регламентиращ наказание при превишаване на максимална
скорост в населено място от 31 до 40 км/ч., както е в случая, респективно размерът на
3
наложената „Глоба“ да се измени от 800 лева на 400 лева.
Съдът на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН дължи произнасяне по разноските. В случая
страните не претендират такива, поради което и съдът не се произнася.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4693431 на ОДМВР Бургас,
с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 4 ЗДвП на Г. Н. К. ЕГН ********** е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 800 лева, като ПРЕКФАЛИФИЦИРА приложимата санкционна норма
от чл. 182, ал. 4 ЗДвП в чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложената
„Глоба“ от 800 (осемстотин) лева на 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4