№ 120
гр. Варна, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора Анн. Вл. П.
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Наказателно дело
за възобновяване № 20223000600169 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.424,ал.1 от НПК.
Образувано по искане на Главния прокурор на Република България за
възобновяване на НОХД №299/2022г. по описа на Районен съд-Омуртаг и
отмяна на постановеното определение от 28.01.2022г.,като делото бъде
върнато на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав.
В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат
основанията по чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Главният прокурор на Република България оспорва законосъобразността на
постановеното определение, с което е одобрено споразумение, като
подсъдимия Ф.А. не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по чл.343г от НК, въпреки, че от данните по делото се установява,
че към момента на извършване на деянието същия е бил правоспособен
водач. Неприлагайки закона, съдът е допуснал съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл.348,ал.2,вр.ал.1,т.1 от НК. Според главния
прокурор, наложеното наказание на А.,при условията на чл.55 от НК не
съответства на обществената опасност на дееца и не може да изпълни целите
на наказанието по чл.36 от НК. Считайки, че допуснатите нарушения са
съществени, главния прокурор предлага да бъде възобновено
1
НОХД№299/2021г., отменено определението, с което е одобрено
споразумението за решаване на делото в съдебното производство и делото да
бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав.
С цитираното определение, съдът е одобрил споразумение, с което на
осн. Чл.23 от НК е определил на Ф. АД. АХМ. наказание четири месеца
„лишаване от свобода“, при първоначален режим на изтърпяване „общ“ и
глоба, в размер на 300лв.
Определението на Районен съд –Варна не е било обжалвано и е влязло в
законна сила.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура - Варна заявява, че поддържа изцяло искането на
Главния прокурор, което счита за основателно и моли за неговото уважаване.
Осъденото лице редовно уведомен за датата на съдебно заседание се
явява лично и се представлява от назначения служебен защитник-адв. А..
Изразява се становище за неоснователност на искането, като молят същото да
не бъде уважено.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
Главния прокурор, съобрази устно изразеното становище на прокурора от
апелативна прокуратура, осъденото лице и неговия защитник и провери
материалите по делото, направи следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като
е направено от компетентен орган - Главният прокурор на Р България и в
изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК- шестмесечен срок, считано от деня на
влизане в сила на определението. Същото има за предмет съдебен акт от
категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 от НПК -
определение, което не подлежи на проверка по касационен ред.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е основателно.
С определение №4 от 28.01.2022г. по НОХД №299/2022г. Районен съд–
Омуртаг е одобрил споразумение, по силата на което на подс.Ф. АД. АХМ. е
било наложено общо наказание по чл.23 от НК четири месеца “лишаване от
свобода“, при „общ режим“ и глоба, в размер на 300лв. за извършени на
02.11.2021г. престъпления по чл.343б,ал.2, чл.345,ал.2 и чл.345,ал.1 от НК.
От проверката на данните по делото е видно, че съдът поначало е
спазил формалните предпоставки на закона за решаване на делото със
споразумение. В съдебния протокол е отразено становището на обвиняемия
по решаване на делото със споразумение: изразеното от обвиняемия А.
признаване на вината за инкриминираните деяния, даденото от него съгласие
делото да не се развива по общия ред, както и да се прекрати със
споразумение, което споразумение е декларирал, че е подписал доброволно.
2
Настоящият състав намира, че изразеното от страните съгласие по
въпросите по чл.381, ал.5, т. 1-т. 6 НПК, не е проконтролирано от съда, в
частта му относно определеното наказание на осъдения, за съответствието му
със закона и морала. В тази процедура съдът не е регистратор на
постигнатото съгласие между страните, което във всички случаи трябва да
одобри. Същият трябва да упражни контрол върху начина, по който са
решени въпросите в споразумението и по съществото на същото, чрез
проверка на две групи въпроси, посочени в чл.382,ал.4 и ал.7 от НПК. При
отрицателен отговор, съдът е длъжен да предложи промени в
споразумението, а ако страните не се съгласят, да откаже да го одобри и
върне делото на прокурора.
На първо място, преди да одобри споразумението в частта за
наказателната отговорност, съдът е длъжен да прецени дали предложеното
наказание е съответно на степента на обществена опасност на деянието дееца
и на другите обстоятелства по чл.54, които имат отношение към
наказателната отговорност, както и дали е достатъчно за постигане на целите
на специалната и генерална превенция. Тази преценка не е изключена поради
съществуващата възможност наказанието на бъде индивидуализирано под
най-ниския предел и без да са налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Такава оценка не е била направена,
като не са били взети предвид данните за поведението на А. преди
извършване на деянието. Събраните в ДП доказателства налагат извода, че
осъдения е недисциплиниран участник в движението и многократно е
нарушавал установените правила за безопасност, за което е бил санкциониран
по административен и наказателно правен ред. Налаганите му наказания,
включително и отнемане на правото да управлява МПС /налично към
момента на извършване на деянието/ не са породили своята превъзпитателен
и възпиращ ефект. Видно от свидетелството за съдимост, осъдения е признат
за виновен и му е наложено наказание за същите престъпления по чл.343б и
чл.343,ал.2 от НК. Процесните деяния са извършени в изпитателния срок на
определение по НОХД№209/2021г. на РС-Омуртаг отново за престъпление по
чл.343б,ал.1 от НК.
Изложеното сочи на извода за висока обществена опасност както на
деянието, така и на дееца. Ако съдът беше направил такава преценка би могъл
3
да достигне до друг извод относно възможността за постигане на целите на
чл.36 от НК, именно чрез приложението на чл.54 от НК.
Принципното приложение на чл.381, ал.4 НПК във връзка с
чл.55,ал.1,т.1 от НК при индивидуализацията на наказанието за
престъплението, по което делото се решава със споразумение, е изисквало от
страна на съда, при одобряването на споразумението и преценката му дали за
определеното от страните наказание, при условията на чл.55 НК, следва да се
избегне или не налагането на допълнително предвиденото наказание по
чл.343г НК. Съгласно съдържанието на чл.343г НК, наказанието лишаване от
права по чл.37, т.7 НК е задължително приложимо и това не подлежи на
съдебна преценка, когато отговорността е за престъпленията, за които А. е
признат за виновен. Отклонение от тази императивна норма е предвидено
само в общата част на НК, при определянето на наказанието по чл.55, ал.1, вр.
с чл.55, ал.3 НК, по която хипотеза е индивидуализирано наказанието на
осъдения.
Като не е предложил и обсъдил със страните промени в наказанието
включващи и налагането на лишаване от права по чл.37, т.7 НК, а е одобрил
предложеното от страните наказание, невключващо лишаването на водача от
право да управлява МПС, съдът е одобрил споразумението в нарушение на
закона. В този случай съдът би могъл да подложи на преценка, решавайки
въпросите по чл.382, ал.7 НПК, дали с оглед степента на обществена опасност
на деянието и дееца е следвало той да понесе и наказание лишаване от
правоуправление за определен срок, наред с наказанието, наложено по чл.
343б, ал. 1 НК. От данните по делото е видно, че А. притежава свидетелство
за правоуправление и е правоспособен водач на МПС към момента на
деянието/ спр.л.36-37 от ДП/. Това не се променя от обстоятелството, че
осъдения временно е бил лишен от това право, тъй като същия не го е загубил
/вж Постановление №1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС и ТР
№61 от 30.12.1980г./
В разглежданото искане на главния прокурор изрично са посочени
обстоятелствата, които е следвало да бъдат отчетени при определяне размера
и вида на наказанията на осъдения А., които очевидно са били ингорирани и
неодоценени, щом като съдът е одобрил постигнатото споразумение за
определяне на наказание под най-ниския предел и не е наложил наказание по
4
чл.343г от НК, без да предложи и обсъди със стаите евентуална промяна,
обоснована с налични доказателства, влияещи върху преценката за степента
на наказателната му отговорност.
Единственият възможен процесуален способ за отстраняване на
допуснатите нарушения е съгласно реда по чл.382,ал.5 от НПК в случай, че в
хода на съдебното производство, което е инициирано с ОА отново бъде
постигнато споразумение между страните. Това обуславя възобновяване на
делото и връщането му за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1, т.1 вр. чл. 422, ал.1, т.5
вр. чл. 348, ал.1, т.1, и 2 от НПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателно производство по НОХД№299/2021г. на
Районен съд - гр.Омуртаг.
ОТМЕНЯ определение №4 от 28.01.2022г. и
ВРЪЩА делото на РС-Омуртаг за ново разглеждане от друг състав, от
стадия на съдебно заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5