Номер 121119.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасXLVII състав
На 23.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
Секретар:Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20202120203825 по описа за 2020 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на СНЦ „*”, ЕИК *, срещу наказателно
постановление № 1671-F417041/16.12.2019 г., издадено от заместник директора на ТД на
НАП-Бургас, с което за нарушение чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч), на
основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 200 лева.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление, като посочва, че
са допуснати процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, не се явява и не се представлява.
За Административнонаказващият орган се явява юрк. Карабелева, която моли за
потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 16.06.2020 г., а жалбата е подадена на 23.06.2020 г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 04.09.2018 г. в ТД на НАП-Бургас била извършена проверка в програмен продукт
"СУП", по повод писмо № 20-00-149/17.08.2018 г. на ЦУ на НАП, както и справка в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията, при която св. *- старши инспектор по
приходите към ТД на НАП- Бургас, установила, че Сдружение „*”, ЕИК *, не публикувало в
Агенцията по вписванията годишния си финансов отчет за 2017 г. в предвидения в закона
срок- 02.07.2018 г. Било установено и че Сдружение „*”, ЕИК *, не е подало ГДД по чл.
92 от ЗКПО за 2017 г. но е подавало Декларации образец 1 и 6, декларация по чл. 55, ал. 1 от
ЗДДФЛ и справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2017 г.
1
На 04.10.2018г. бил съставен АУАН за нарушение чл.38, ал.1 от ЗСч. АУАН бил
съставен на основание чл. 40, ал. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/, след като на дружеството била изпратена покана и неин представител не
се е явил в ТД НАП Бургас на посочената дата за съставяне на акта. Към момента на
съставяне на АУАН сдружението не било подало заявление за вписване и представяне за
обявяване в Агенцията по вписванията - Търговски регистър, изискващият се
по ЗСч годишен финансов отчет по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч за 2017г.
Дружеството били търсено два пъти- на 27.12.2018 г. и на 02.01.2019 г. за връчване на
АУАН, но не бил открит представител, поради което производството било спряно на
основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Същото било възобновено на 05.11.2019 г.
Въз основа на материалите по преписката на 16.12.2019 г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка. В издаденото НП АНО възприел фактическите и правните
констатации на актосъставителя.
Така изложеното се установява от приложените по делото документи, както и от
показанията на актосъставителя, като доказателствената съвкупност е еднопосочна и
безпротиворечива. На практика и страните не спорят по фактите, които са се осъществили, а
се съсредоточават върху правната им оценка.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е
съставен от компетентен орган. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП е
допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до
издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните
причини:
Производството по установяване на административни нарушения и издаване на
наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно
регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН са давностни
(вж. Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно
решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н.д. № 48 / 81 г., ОСНК на ВС и др.), като за тяхното
спазване съдът следи служебно. Началото на тримесечната административно наказателната
давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под откриване
на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е
изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на
нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна
представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване
субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно
осъществимо, и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на
длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и
неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост
от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено
обективни дадености. Държавните органи притежават правомощия. В теорията
„правомощието” се определя едновременно като право и като задължение. При наличие на
съответните законови условия, всеки орган не просто може да упражни контролните си
функции, а е длъжен да го направи. Пропускът да го направи, независимо от причините, не
2
следва да рефлектира в правната сфера на проверяваните субекти. Тези органи, респ.
длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само
за административното право, но не и за административнонаказателното право). Затова
реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на
усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите
субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите
белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и
налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на
законоустановените срокове еx officio /служебно, по свой почин/ да предприемат действия
по установяване на лицата осъществили състава на нарушението.След като пред органа са
били налице всички документи, от който да направи извод за извършено нарушение, то
следва да се приеме, че нарушението е установено и от този момент текат сроковете по чл.
34 ЗАНН. В този смисъл са и Решение № 678 от 10.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 355 / 2018 г.
на Административен съд – Бургас, Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по
описа на Адм.С-София, Решение № 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на
АдмС-София, и др.
При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34
ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две години за
определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно
производство, а образуваното се прекратява.
Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите
на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към
административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и
задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните
извършители. Така в Решение от 02.11.2012г. по КНАХ дело № 527 по описа на АдмС-
Бургас, изрично се приема, че денят, следващ крайния срок за подаване на дължимата
декларация е моментът, от който нарушителят става известен на
административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще узнае” този факт е
въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове
В конкретния случай се твърди ГФО за 2017 г. да не е бил подаден от жалбоподателя
в срока до 02.07.2018 г. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с
бездействието на задълженото лице към първия работен ден, след датата следваща
последния срок- 03.07.2018 г. Контролните органи на данъчната администрация на ТД на
НАП-Бургас са имали обективната възможност да констатират нарушението, тъй като
всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били
на разположение на наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо
извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни действия по разкриване
на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не
нарушението. Този извод произтича, както от самото постановление, така и от заявеното от
актосъставителя в съдебно заседание, че нарушението е констатирано след проверка в
програмен продукт „СУП“. Абсолютно ирелевантно е дали системата на наказващия орган
подава автоматично информация за нарушения, тъй като това е проблем на организация на
работата на държавния орган. Липсата на такъв организационен капацитет и на кадрова
обезпеченост на дейността на съответния орган не следва да рефлектират върху правното
положение на гражданите. Тримесечният срок, в който може да се състави на
жалбоподателя, в конкретния случай започва да тече от 03.07.2018 г. Актът за установяване
на административно нарушение е съставен на 04.10.2018г.- един ден след изтичане на
тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН.
3
Административнонаказващият орган не е съобразил това обстоятелство и като е издал
обжалваното наказателно постановление, въз основа на така съставения акт, е допуснал
съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано в съдебната фаза на
производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.
Съдът намира, че е изтекъл и 6-месечния срок от съставянето на АУАН по чл. 34, ал.
3 ЗАНН за издаване на наказателното постановление. Този срок също е давностен, поради
което и към него са приложими правилата за спиране и прекъсване. В случая се твърди
производството да е било спряно на основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН- деецът след щателно
издирване за връчване на АУАН, не е бил намерен. За да се приеме, че срокът по чл. 34, ал. 3
е спрян надлежно, трябва да се установи, че са настъпили предпоставките за спиране по чл.
43, ал. 6, т.е. че нарушителят не е намерен след щателно издирване. Според настоящия
състав такова издирване не е било проведено. Двукратното търсене на нарушителя на адреса
му по принцип се приема за щателно издирване. В конкретния случай обаче има
допълнителни обстоятелства, които е следвало да бъдат взети предвид при преценката за
наличие на щателно издирване от страна на АНО, като тази преценка не следва да е само
формална. Видно е, че първият опит за връчване е на 27.12.2018 г., т.е. между две групи
почивни дни (т.нар. коледни празници, включващи почивните дни по Рождество Христово и
Нова година), когато работни дни са били само 27.12. и 28.12.2018 г. Ноторно е, че в този
период голяма част от правните субекти не осъществяват дейност. Вторият опит за намиране
на субекта пък е на 02.01.2019 г.- първи работен ден от новата година. Двете търсения са в
рамките на една седмица, между и непосредствено след голяма група почивни дни, когато е
нормално адресатът да не бъде намерен на адреса, но не в смисъла на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН.
Поради изложеното, съдът счита, че към датата на съставяне на НП, срокът за това по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН е бил изтекъл, тъй като АУАН е съставен на 04.10.2018 г., а НП е издадено на
16.12.2019 г.
Изложеното предпоставя допуснато от страна на административно-наказващия орган
процесуално нарушение при ангажиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя, което е съществено, не може да бъде санирано в съдебната фаза на
производството и налага отмяна на обжалваното НП.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 предложение трето от ЗАНН,
Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */16.12.2019 г., издадено от заместник
директора на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството (ЗСч), на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч на СНЦ „*”, ЕИК *, е наложена
имуществена санкция в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5