№ 414
гр. Варна, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20243110203517 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на С. Г. А. ЕГН ********** от гр. Добрич, подадена чрез адв. М. Я.,
против НП № 460а-28 от 29.07.2024год. на Началника на V РУ при ОД на МВР
Варна, с което на основание чл.45, ал.1 от Закона за закрила на детето ЗЗД) й
е било наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв.
В жалбата си въззивницата твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, издадено е при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.
Сочи, че в нарушение на чл. 42, т.8 от ЗАНН не й била дадена
възможност да направи възражения срещу акта, навежда твърдения за
допуснато нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗАНН касаещо свидетелите вписани в
акта, твърди, че имало непълнота и по отношение на местоизвършването на
нарушението, твърди, че изложената в АУАН фактическа обстановка не
отговаряла на действителната такава, като сочи, че не е извършвала
продажбата посочена в АУАН.
Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивницата се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител в лицето на адв. В. Г., която заявява,
че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка, а във фазата по
съществото на делото моли НП да бъде отменено на основанията изложени в
жалбата и отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.
Представя писмени бележки.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
1
заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. Лукова - А., в които същата изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли НП да бъде потвърдено като отправя
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 29.06.2024год. на територията на к.к. „Златни пясъци“ се провеждала
специализирана полицейска операция по линия на малолетни и непълнолетни
лица в питейни и увеселителни заведения, зали за хазартни игри и търговски
обекти. В операцията участвали и свидетелите Деян Ш. (инспектор ДПС) и В.
И. и двамата служители на Пето РУ при ОД на МВР Варна, обикаляли
търговските обекти в к.к. „Златни пясъци“ и извършвали наблюдение. Във
връзка с операцията свидетелите седнали маси към хотел „Камчия“ от където
имали добра видимост към магазина срещу хотела. Около 19:30ч. двамата
забелязали, че въззивницата продава алкохол на явно непълнолетно момиче и
когато последното излязло от търговския обект полицаите го спрели. С нея
имало още две деца момче и момиче. Полицаите им се легитимирали със
служебните си карти и на английски език поискали от момичето да им покаже
бутилката. Момичето им показало бутилката и полицаите видели, че същата
съдържа водка „Флирт“. Установили, че децата са полски граждани като
момичето което купило алкохола заявило, че било на 17 години. Казали на
децата да извикат ръководителя си, както и че момичето закупило алкохола,
ще трябва да бъде разпитано. Докато децата се свържат с ръководителя си св.
Ш. се свързал по телефона със св. К. Д. и поискал съдействие. На място
пристигнал св. К. Д. заедно с друг негов колега от пето РУ. Свидетелите Ш. и
И. обяснили на св. Д. какво са видели и му посочили въззивницата като
жената извършила продажбата. Междувременно на място пристигнал и
ръководителя на децата. От момичето което закупило водката били снети
обяснения посредством преводач.
На място св. К. Д. съставил срещу въззивницата АУАН бл. № 320342, в
който посочил, че същата е нарушила разпоредбата на чл. 5б, ал.3 от Закона за
закрила на детето, тъй като 29.06.2024год. в 20:30ч. в гр.Варна, к.к. „Златни
пясъци“ в супермаркет срещу хотел „Камчия“ стопанисван от фирма „О.13“
ЕООД ЕИК ***, в качеството на продавач-консултант е извършила продажба
на алкохолна напитка – бутилка водка „FLIRT“ – зелена ябълка от 200мл на
непълнолетно лице А. Д. родена на ***год. в Полша, полски гражданин
Паспорт № ***, вал. до 21.11.2032год.
Актът бил надлежно предявен на въззивницата която го подписала
вписвайки, че има възражения срещу него. На същата бил връчен и препис от
АУАН.
2
В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивницата подала писмени възражения
срещу АУАН в които оспорвала извършването на нарушението.
Възражението не било прието и на 29.07.2024год. началника на Пето РУ
при ОД на МВР Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло
фактическите и правни изводи на актосъставителя, приел че въззивницата е
нарушила разпоредбата на чл. 5б, ал.3 от ЗЗД и на основание чл. 45, ал.1 от
ЗЗД й наложил административно наказание глоба в размер на 2000лв.
Като писмени доказателства към АНП са приложени докладна записка
изготвена от Д. Ш., докладна записка изготвена от К. Д., Сведения от А. Д.,
възражение от С. Г. А. Заповед рег. № 365з-2095/16.05.2019год. на директора
на ОД на МВР Варна.
Допълнително в хода на съдебното следствие са приобщени присъствена
форма за месец юни 20245год. и график за месец юни 2024год. за месец юни
2024год. за обект супермаркет в к.к. „Златни пясъци“.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали К. Д. –
актосъставител, Д. Ш. и В. И. – свидетели вписани в акта.
От показанията на св. Д. се установява, че същият работи като полицай в
Пето РУ – сектор „Охранителна полиция“, че на 29.06.2024год. имало
разпоредена специализирана полицейска операция по линия на малолетни и
непълнолетни лица, че около 20:00ч. получил обаждане по телефона от инсп.
Ш., че имат нужда от съдействие в супермаркет пред хотел „Камчия“.
Свидетелят сочи, че след като отишли на място свидетелите Ш. и И. му
обяснили, че са установили продажба на алкохол на непълнолетно лице –
полска гражданка, заявява че били снети обяснения от полската гражданка
чрез двама преводача – от полски на руски и от руски на български и бил
съставен АУАН на продавач-консултанта, който бил посочен от колегите му.
В показанията си пред съда свидетелите Ш. и И. сочат, че лично са
възприели продажбата на алкохол извършена на непълнолетното момиче –
полска гражданка и на място бил съставен АУАН на продавачката.
В хода на съдебното следствие по искане на защитата показания като
свидетел е дала и Ж. И. С.. Същата заявява, че през лятото е работила в
магазин за хранителни стоки срещу хотел „Камчия“ в к.к. „Златни пясъци“.
Сочи, че колежка в магазина й била въззивницата, както и че в края на месец
юни дошли от полицията. Заявява, че в магазина дошли две момите и един
мъж, че едното момиче си взело водка Флирт, но мъжа платил с карта. Сочи че
плащането било извършено при нея, а колежката й била в залата. Заявява, че
когато полицаите дошли колежката й им казала, че тя не е продала алкохола, а
тя самата казала на полицаите, че мъжът бил платил с карта водката.
Показанията на свидетелите Д. Ш. и И. съдът кредитира като
последователни, логични, непротиворечиви, кореспондиращи по между си
както и с приложените към преписката писмени доказателства – докладни
записки.
3
Показанията на св. С. в частта в която сочи, че тя продала алкохола,
който бил платен от мъж, съдът не кредитира тъй като в тази им част
показанията на С. са в пълно противоречие с целия останал събран по делото
доказателствен материал и най-вече с показанията на свидетелите Ш. и И.,
които лично са възприели за продажбата и са посочили на колегите си
продавачката, която я е извършила и точно на нея е бил съставен АУАН. Не е
спорно, че на св. С. АУАН не бил съставян.
От събрания по делото доказателствен материал съдът не кредитира и
приложените по делото сведения с посочен автор А. Д. доколкото въпросните
сведения са изписани на български език, неясно от кого, и макар и да е налице
подпис на лицето сочено като автор, тяхната достоверност е поставена под
съмнение доколкото подписа е поставен от лице което не може да прочете
написаното. Отделен е въпроса, че в хода на съдебното следствие не бе
установено в края на краищата кой и на какъв език е извършвал превода,
съответно какво е нивото на владеене на езика от „преводача“ който и да е той.
Останалите приложени по делото писмени доказателства съдът
кредитира като достоверни и кореспондиращи с гласните такива.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събрани в хода на съдебното следствие доказателства, изключая
коментираните по-горе.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна, поради което същата е допустима и е приета от съда за разглеждане.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
В обстоятелствените части на АУАН и НП се съдържат обстоятелства и
факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивницата
нарушение, посочени са дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е било извършено, както и нарушената законова
норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо
обвинение. Вярно е, че в обст. част на АУАН и НП не е изписан
административен адрес на търговския обект, но точното място на обекта е
ясно и недвусмислено индивидуализирано в това число и с посочване на
наименованието на търговеца, така, че да не оставя никакво съмнение.
Отделен е въпроса, че в случая се касае за търговски обект в курортен
комплекс където няма улици и пр. За каквато и да било неяснота и дума не
може да става.
Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с
описание на нарушенията съдът не констатира. Що се касае до наведеното в
жалбата възражение за допуснато нарушение на чл. 42, ал.1, т.8 от ЗАНН, а
4
именно на въззивницата не била дадена възможност да даде конкретни
обяснения защо не е съгласна с АУАН, а бланкетно било написано че няма
възражения, то не се споделя от съда първо защото нищо подобно не бе
установено в хода на съдебното следствие, а и въззивникът не е ангажирал
доказателства в подкрепа на тези си твърдения. Напротив от приложения към
преписката АУАН е видно, че в него е изписано, че въззивницата ИМА
възражения. От друга страна въззивницата е подала и писмено възражение
срещу АУАН което безспорно сочи, че същата е била запозната със
съдържанието на АУАН и е реализирала правото са защита още в най-рА.та
фаза на адм. наказателното производство. Съдът не споделя и наведеното в
жалбата възражение и за допуснато нарушение на чл. 40 при съставяне на
АУАН. Видно от съдържанието на същия, той е съставен в присъствието на
двама свидетели единият вписан като очевидец, а други като свидетел при
съставяне на АУАН като в хода на следствието безспорно бе установено, че в
същност и двамата свидетели са очевидци – лично са възприели извършването
на продажбата на алкохол от въззивницата на непълнолетното момиче.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът счете, че НП
е издадено в нарушение на материалния закон по следните съображения:
С НП на въззивницата е наложено наказание за нарушение на чл. 5б, ал.3
от Закона за закрила на детето.
Посочената разпоредба вменява забрана за предлагането и продажбата
на алкохолни напитки, тютюневи и свързани с тях изделия и изделия за
пушене, различни от тютюневи изделия, на деца.
Съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗЗД дете по смисъла на този закон е
всяко физическо лице до навършването на 18 години.
В случая повдигнатото на въззивницата фактическо обвинение е за това,
че на 29.06.2024год. около 20:30ч. в гр.Варна, к.к. „Златни пясъци“ в
супермаркет срещу хотел „Камчия“ продала на непълнолетната А. Д., родена
на ***год. полска гражданка, бутилка водка „Флирт“ – зелена ябълка от 200мл.
В хода на съдебното следствие доказателства които да установят, че на
посочената дата, в посочения час въззивницата е извършила продажба на
алкохол на посоченото в АУАН непълнолетно момиче, не бяха установени.
Напротив както от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от
приобщените по делото писмени доказателства (приложените към АНП
докладни записки от К. Д. и Деян Ш.) се установява, че продажбата на алкохол
на полската непълнолетна гражданка която лично са възприели свидетелите
Ш. и И. е била извършена около 19:30ч. Така е посочил в докладната си
адресирана до началника на V РУ св. Ш.. На свой ред в докладната изготвена
от св.Д. (актосъставителя) е посочено, че той около 20:00ч. е получил
обаждане от Ш. и когато са отишли на място са разбрали, че е била
наблюдавана продажба на непълнолетно лице. Тези факти, че потвърждават от
5
св. Д. и в съдебно заседание. На свой ред Ш. заявява, че продажбата е била
извършена около 40 минути преди съставяне на АУАН.
От друга страна каквито и да било други преки или косвени
доказателства които да установят, че на 29.06.2024год. в 20:30ч. въззивницата
е извършила продажба на алкохол на непълнолетно лице, по делото не са
събрани. Няма свидетели очевидци, няма приложен касов бон и пр.
Повдигнатото на въззивницата обвинение е недоказано.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде
отменено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивника,
така и от въззиваемата страна като последната е поискала и определяне на
разноски в минимален размер.
С оглед крайния изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането на
процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва
да бъде оставено без уважение.
По искането на въззивницата за присъждане на разноски, с оглед
крайния изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно
разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от
АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК.
В случая въззивницата е представила доказателства за направени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 840лв. с ДДС. В тази
насока са представените по делото Пълномощно с което е упълномощила адв.
Дружество „Я. и съдружие“ с управители адв. М. Я. и В. З. да я представлява;
договор за правна защита и съдействие; фактура № **********/16.08.2024год.
издадена от адв. Дружество „Я. и съдружници“ с МОЛ М. Я. за сумата от
840лв. с ДДС (700лв. възнаграждение и 140лв. ДДС) и фискален бон за същата
сума.
Съдът намира че така договореното и заплатено от въззивницата
адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност
на делото и активността на процесуалния представител на въззивницата в
производството посредством изготвяне на въззивна жалба, участие в няколко
съдебни заседания (3), представяне на писмени доказателства и ангажиране на
гласни такива. В контекста на горното съдът счете, че направеното от процес.
представител на въззиваемата страна възражение в тази насока се явява
неоснователно, а на въззивницата следва да бъдат присъдени разноски в пълен
размер – 840лв. с ДДС. В случая съдът намира за нужно да отбележи, че
нормата на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН не задължава съда автоматично да присъжда
адв.възнаграждение в минимален размер. Адвокатското възнаграждение
трябва да е справедливо и обосновано и само в правомощието на съда е да
прецени дали съобразно данните по делото уговореният размер е прекомерен
6
и до какъв размер следва да се намали при спазване на определения минимум
в разпоредбата на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН във връзка с чл. 36 ЗА. Настоящият
случай не е такъв.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 460а-28 от 29.07.2024год. на
началника на V РУ Златни Пясъци ОД на МВР Варна, с което на С. Г. А. ЕГН
**********, пост. адрес гр. Добрич, общ. Добрич, ***, на основание чл. 45,
ал.1 от ЗЗД е наложено адм. наказание глоба в размер на 2000лв. за
нарушаване нормата на чл. 5б, ал.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
– Варна да заплати на С. Г. А. ЕГН **********, пост. адрес гр. Добрич, общ.
Добрич, *** разноски за адвокатско възнаграждение в 840лв. с ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7