Р Е
Ш Е Н
И Е № 44
гр.Кюстендил,
21.02.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Лидия
Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№256/2018г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Д.Д.У. и В.М.У. *** оспорват заповед
№РД 04-445/16.04.2018г. на кмета на Община Дупница, с която на основание
чл.195, ал.5 от ЗУТ е наредено премахването на селскостопанска постройка –
кокошарник, попадаща в ПИ с идентификатор 56349.200.119 по КК на с.П.,
представляващ УПИ ІІІ-24, кв.4 по регулационния план на с.П.. Иска се отмяната
й като незаконосъобразна – издадена в противоречие с материалния закон и при
нарушение на изискванията за форма.
При администриране на жалбата е установено, че Д.У. е починала /срав.
справка/ и нейни наследници са В.У. и Е.М.У.. С оглед настъпилото наследствено
правоприемство и предвид обстоятелството, че адресат на оспорената заповед е и Е.У.
като страни - жалбоподатели в производството съдът е конституирал В.М.У. и Е.М.У.. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Не се
претендират разноски.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
Въз основа
заявление вх.№94-М-675/30.08.2017г. на М.Х.П. *** с искане за извършване
проверка за незаконно и вредно в хигиенно-санитарно отношение строителство в
имота им, който е съсобствен с В.М.У. е извършена проверка, обективирана в КП
от 31.10.2017г. Последвало е съставянето на КП №1/25.01.2018г. в изпълнение на
заповед №РД-04-1059/19.10.2017г. и заповед №РД-04-47/08.01.2018г. на кмета на
Община Дупница, от който се установява, че в ПИ с идентификатор 56349.200.119
по КК на с.П., общ.Дупница, представляващ УПИ ІІІ-24, кв.4 по регулационния
план на село е изградена селскостопанска постройка – кокошарник от Михаил Н.У.
съгласно нот.заверени декларации с рег.№3489/09.10.2017г., рег.№3488/09.10.2017г.
Прието, е че постройката е с неподходящо местоположение, доколкото е
разположена на страничната граница с УПИ –Х-25, кв.4 и вредна в
санитарно-хигиенно отоншение, тъй като е изградена от отпадъчни материали,
изгнили и ръждясали железа – има
неприветлив вид и е неподдържана. Предложено е на кмета на Община
Дупница да издаде заповед за премахване по чл.195, ал.5 от ЗУТ, доколкото
преценено към момента на огледа техническото състояние на постройката не
отговаря на изискването на чл.169, ал.1, т.3 от ЗУТ по отношение на хигиена,
опазване на здравето и живота на хората.
С писмо
изх.№94-В-1036-6/13.02.2018г. собствениците на постройката, са поканени да се
запознаят с КП №1/25.01.2018г. Подадено е възражение от В.У. и Д.У..
Изготвено и
прието по делото е заключение вх.№631/06.02.2019г. на в.л. А.А.. Същото се
кредитира от съда, тъй като е изготвено при съблюдаване доказателствения
материал по делото, оглед на място и нормативната база, относима към казуса.
Вещото лице сочи, че процесния обект представляват постройка от допълващо
застрояване – селскостопанска постройка за отглеждане на животни/птици.
Изграден е от разнообразни подръчни материали – колонки от метални профили и от
метални тръби, дървени греди, покритие от вълнообразна ламарина, ограждането е
от перфорирана ламарина, заварена мрежа от арматурно желязо, ламаринени
листове, фазерни плоскости, оградна мрежа, а отпред е монтирана метална врата.
Вътре в постройката са налице твърди и течни отпадъци и няма изпълнена система
за отстраняването им. Обектът е разположен в УПИ ІІІ-24, кв.4 и на дворищната
регулация към УПИ ІХ-25, кв.4 при спазване изискването на чл.21, ал.4 от ЗУТ –
постройките от допълващо застрояване могат да се застрояват свързано на вътрешните
имотни граници и чл.44 от ЗУТ – в селата могат да се изграждат постройки от
допълващо застрояване със селскостопанско предназначение от всякакъв вид. Т.е.
постройката е допустима като функция и местоположение.
Събрани са
гласни доказателства. Св.С., сочи, че знае в имота да е строен кокошарник от
бащата на В.У. – М. У.. Св.Я. заявява, че в имота е имало стар кокошарник, но не може да каже
дали съществува сега. Св.Г. сочи, че познава имота и че знае че преди 2-3
години е премахната кочина, а в момента не знае дали има кокошарник. Св.П.
заявява като съсобственик на УПИ ІІІ-24, че в имота през 2017г. са строени
бараки, кошари, кокошарник. Подал сигнал в Община Дупница.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена срещу акт, подлежащи на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимни субекти и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на
основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:
По своята правна същност
заповед №РД-04-445/16.04.2018г. на кмета на Община Дупница е индивидуален
административен акт. По отношение на нея следователно намират приложение
правилата за издаване на индивидуални административни актове по АПК и редът за
административно и съдебно оспорване. Атакуваната заповед е издадена от
компетентен орган по арг. от чл.195, ал.5 от ЗУТ и при спазване изискванията за
форма по чл.59 от АПК. При преценка на формалните изисквания относно
съдържанието й, съдът констатира, че същата съдържа изложение на фактическите и
правни основания за издаването й, поради което се явява мотивирана. Налице е
колерация между изложените фактически твърдения за установяванията на място при
проверката и визираните правни норми. Волята на органа е ясна и недвусмислена,
поради което адресатите на заповедта са могли безпротиворечиво да разберат
мотивната и разпоредителна част на акта.
Спазена е
процедурата по чл.196, ал.1 и 2 от ЗУТ. Назначена е комисия от кмета на
Общината, която е събрала всички необходими данни за вида и състоянието на
строежа и е изслушала заинтересованите лица. КП №1/25.01.2018г. е връчен на
собствениците на обекта,
обсъдени са подадените възражения. Въз основа на констатациите, отразени в
протоколите, комисията е предложила на кмета на общината селскостопанската
постройка да бъде премахната, като неотговаряща на изискванията по чл.169,
ал.1, т.3 от ЗУТТ за хигиена, опазване на здравето и живота на хората – вредна
е в санитарно-хигиенно отношение. В този смисъл съдът счита, че не е нарушен
принципа за всестранно, обективно и пълно изясняване на фактическата обстановка
от значение за случая, при гарантиране и на правата и интересите на участващите
в производството страни. Събрани са относимите за спора доказателства. Фактите
са анализирани всестранно и пълно. Изводите са базирани на установената
действителност.
Съдът намира
оспорената заповед и за материално законосъобразна. Тя е издадена на основание
чл.195, ал.5 от ЗУТ, доколкото констатирания обект – селскостопанска постройка
попада в приложното поле на нормата. Разпоредбата на чл.195, ал.5 от ЗУТ допуска
премахването на селскостопански
обекти, когато същите са неподходящи по местонахождение, разположение, вид и
материали, както и са вредни в санитарно-хигиенно отношение, за което и при
спазване на определена процедура кмета на съответната община издава заповед. А
съгласно разпоредбата на чл.169, ал.1, т.3 от ЗУТ строежите се проектират,
изпълняват и поддържат в съответствие с основните изисквания към строежите,
определени в приложение І на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент
и на Съвета от 09.03.2011г. за определяне на хармонизирани условия за
предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива
89/106/ЕИО на Съвета за хигиена, здраве и околна среда. В настоящият казус се
твърди именно, че обектът не отговаря на изискванията за хигиена, здраве и
околна среда. Обективно признакът „вредна в санитарно-хигиенно отношение“ се
установява от писмените доказателства – КП от 31.10.2017г., КП №1/25.01.2018г.,
снимков материал и заключение вх.№631/06.02.2018г. на в.л. А.А. с приложени
снимки. Чрез анализът им в съвкупност и поотделно се достига до извода, че
постройката от допълващо застрояване - кокошарник е изградена от подръчни
отпадъчни материали, без вътре да има изпълнена система за отстраняване на
течни и твърди отпадъци, какви са налични в обекта. В този смисъл съдът приема,
че не е изпълнено изискването на т.3 „Хигиена, здраве и околна среда“ от
Приложение І от Регламент
(Ес) №305/2011 на Европейския Парламент и на Съвета от 09.03.2011г., а именно
че строежите трябва да са проектирани и изпълнени по такъв начин, че през целия
си жизнен цикъл да не се превръщат в заплаха за хигиената или за здравето и
безопасността на работниците, обитателите или съседите, нито да имат прекомерно
силно въздействие по време на целия си жизнен цикъл върху качеството на
околната среда или върху климата по време на строителството, използването и
разрушаването им. Видът и състоянието на постройката, като механизъм и
материали на изграждане, е неподходящ /срав. снимков материал и заключение/ с
оглед изискванията за хигиена и сигурност за здравето на хората.
Изложените
правни съждения по съществото на спора налагат крайния извод за отсъствие на
основанията за отмяна на административния акт по чл.146 от АПК. Жалбата ще бъде
отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода от делото разноски не се
присъждат.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на В.М.У. *** и
Е.М.У. *** срещу заповед №РД 04-445/16.04.2018г. на кмета на Община Дупница, с
която на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ е наредено премахването на
селскостопанска постройка – кокошарник, попадаща в ПИ с идентификатор
56349.200.119 по КК на с.П., представляващ УПИ ІІІ-24, кв.4 по регулационния
план на с.П..
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: