Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 17.05.2018г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи
въззивен брачен състав, в открито заседание на двадесет и трети април през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ЙОСИФОВА,
в.гр.д.16644
по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се разглежда по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно и се разглежда по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С въззивна жалба вх.№172992/21.12.2017г.,
по регистъра на Софийски градски съд, Б.Д.И., обжалва Решение № 189631/08.08.2017г.,
постановено на основание чл.128 от СК,
по гр.д. № 31422/2016г. на Софийски районен съд, ІІІ-то ГО,139-ти състав в
частта в която съдът е определил режим на лични контакти на бабата и дядото по
бащина линия-С.Г.Н. и Г.П.Н. с тяхната
внучка А.Н., както следва: право да виждат и вземат детето А.В.
Н., ЕГН **********, всяка втора събота и неделя на всеки нечетен календарен
месец (януари, март, май, юли, септември и ноември), за времето от 10,00 часа в
събота до 20,00 часа в неделя, с преспиване,
както и 7 дни през лятото, с преспиване, във време, несъвпадащо с
платения годишен отпуск на майката и режима на лични контакти на бащата, като
бабата и дядото по бащина линия вземат и връщат детето от дома на майката.
С въззивната жалба Б.Д.И. иска отмяна
на първоинстнционното решение в тази
част и вместо него иска от въззивния съд да
отхвърли като неоснователни и недоказани претенциите на С.Г.Н. и Г.П.Н. .
Детето А.не е ограничавано в контактите със своята баба и дядо по бащина линия,
защото тези контакти се осъществяват винаги когато детето е при своя баща
съгласно определения от съда режим. Алтернативно, въззивницата
иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да
се постанови решение при режим на лични контакти на бабата и дядото по бащина
линия , както следва: С.Г.Н. и Г.П.Н. имат право да виждат внучката си А.В. Н.,
ЕГН **********, всяка втора неделя, на всеки нечетен месец, за времето от 10,00
до 17 часа, като детето не следва да напуска границите на град София, като
вземат и връщат детето на майка му.
Подадена е и втора въззивна жалаба с вх.№5159188/27.10.2017г.
от С.Г.Н. и Г.П.Н. , които обжалват първоинстанционото решение в частта в която
не е уважен искът им за постановяване на режим на личен контакт с детето-тяхно
внуче, от 18 ч. на петъчния ден, с преспиване и на петъчния ден, в допълнение
на постановения от първоинстанционния съд - всеки съботен и неделен ден на
всеки нечетен месец, както и още 8 дни през лятото, с преспиване, в допълнение
на определените 7 дни през лятото, във време, несъвпадащо с платения годишен
отпуск на майката и режима на лични контакти на бащата, като бабата и дядото да
взимат и връщат детето от дома на майката.
Искат режимът на личен контакт с детето да бъде- всеки петък, събота и
неделя на всеки нечетен календарен месец, с преспиване, от 18 ч. на петъчния
ден до 20 ч. в неделя, както и 15 дни през лятото, с преспиване, във време,
несъвпадащо с платения годишен отпуск на (майката и режима на лични контакти с
бащата, като бабата и дядото по бащина линия взимат и връщат детето от дома на
майката.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба на Б.Д.И.
с вх.№5159189/27.10.2017г. от С.Г.Н. и Г.П.Н.
с отговора се оспорват твърденията на въззивницата за това че искът им представлява злоупотреба
с права, както и твърдението и че контакт с малолетното дете те установяват
винаги, когато то е при своя баща по време на режима за лични контакти на
детето с баща си .
В открито съдебно заседание –
въззивницата , Б.И. , редовно призована не се явява, вместо нея адв. Л. от САК.
Въззиваемата страна С.Г.Н. и Г.П.Н. редовно призовани се явяват лично и със адв. Д.
от САК..
Въззивният съд намира въззивната жалба
за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Подадена
са в срок от процесуално легитимирана страна, имаща интерес от обжалването.
При извършване на служебната проверка
по реда на чл. 269 от ГПК , въззивната
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с
оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за
законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред първоинстанционният съд доказателства, намира, че обжалваното решение е
правилно в обжалваната част, поради което следва да бъде оставено в сила.
Въззивният състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, коресподира с доказателствения материал събран по делото
тносно предявения иск по чл.128 СК от бабата и дядото по бащина линия- С.Г.Н. и
Г.П.Н. с тяхната внучка А.Н.
Безспорно установено е , че детето А.Н. е
родена на ***г., в гр. Своге. Ненавършила 4 месеца родителите и се развеждат, и бракът им е
прекратен с влязло в сила съдебно решение от 18.07.2011г., като упражняването
на родителските права е предоставено на майката Б.И., а на бащатаВ.Н. е
определен режим на лични контакти, който впоследствие е изменен, като бащата може да взема и вижда
детето А.всяка първа и трета седмица от месеца от 18.30 часа в петък до 17.00
часа в неделя, с преспиване в петъчната и в съботната нощ и два пъти по 15 дни
през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и
през Коледната ваканция на всяка нечетна
година и през Пролетната ваканция на всяка нечетна година, включително и по
всяко друго време по взаимно съгласие на родителите.
Безспорно установено е от
първоинстанционият съд, че последните 2-3 години бабата и дядото по бащина
линия не са виждали своята внучка, която е силно привързана към тях. Възможността
за срещи с внучката е била силно ограничена, след 2014г, когато майката
заживява с детето в гр.София, а по-късно
и със вторият си съпруг, който започва да оказва и не добро влияние на детето по отношение на
взаимоотношенията му с неговите баба и дядо по бащина линия.
От представения пред първоинстанционият
съд социален доклад от ДСП“Своге“ в гр. Своге, както и от ДСП“Лозенец“ в гр.
София, по местоживеене на майката и
детето е видно, че детето живее с майката и е изключително привързано към нея.
В отношенията между детето и майката се наблюдава емоционална топлота и
привързаност. Изключително е важно майката да подпомогне детето при
възстановяване на емоционалната връзката между детето и бабата и дядото по
бащина линия. Много трудна е комуникацията между майката и бабата и дядото по
бащина линия . Препоръчва се детето да не бъде въвличано в конфликт на лоялност
между възрастните. В интерес на детето е да
да осъществява контакти както с раширеното семейство на майката така и
с разширеното семейство на бащата.
От допусната пред въззивната инстанция
съдебно-психологическа експертиза, която не е оспорена от страните и която е
приета от съда се установява, че „детето
е съхранило своята привързаност към близките си и иска да общува с тях.Всички
участници в тази семейна ситуация, следва да
да преосмислят своите роли и да се постараят да комуникират помежду си
по начин изключващ обвинения и
неуважение. За детето е важно да вижда и
да усеща, че неговите близки се разбират..Детето има нужда да познава и
поддържа връзка с роднините си по произход“
1. По въззивната жалба на Б.Д.И.-майка на
малолетното дете-А.В. Н., с оглед така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 128, ал. 1 от действащия СК,
дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето
да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето.
При преценката относно определянето на лични отношения между баба и дядо с
техен внук се изхожда винаги от интересите на детето. Тази възможност по
българското семейно право е продиктувана
от обичайните и традиционни отношения в българското семейство, а именно
по-възрастните родители да подпомагат своите деца при отглеждането на техните
деца, т.е. на внуците. Институтът цели утвърдените родови отношения да не бъдат
прекъсвани при развод или при раздяла между родителите на децата, респективно
при смърт на единия родител – т. е., да не бъдат прекъсвани в случаите, в които
родителските права се упражняват от единия само родител. За да се иска
конкретно реализиране на това право със санкцията на съда на първо място
претендиращата страна следва да установи факти, които сочат, че е налице
отрицателното условие на закона, а именно, че "се пречи на поддържането на
лични отношения". Данните по делото, включително гласните доказателства и
становището на ответницата/въззивницата/, сочат на несъгласие на майката с
искания от от бабата и дядото режим на лични контакти с тяхната внучка
Александра.
При това положение правилно и обосновано
първоинстанционият съд е приел, че в конкретния случай за бабата и дядото по
бащина линия е налице правен интерес да упражнят регламентираното в закона
право съгласно разпоредбата на чл. 128,
ал. 1 СК, за установяване на режим на лични отношения с внучето си. За
осъществяването на тази правна възможност обаче следва да се установи
категорично, че личните отношения са в интерес на детето като конкретно
приложение на принципа за всестранна защита на децата. Ето защо е наложителна
преценката за ефикасността на режима, който ще се постанови с оглед същият да
отговаря в най–пълна степен на интересите на детето.
В случая е установено, че отношенията
между родителите на детето, както и отношенията между бабата и дядото по бащина
линия са влошени. Майката не насърчава срещите на детето със бабата и дядото по
бащина линия. Продължително време детето не се е срещало със своята баба и дядо
по бащина линия, поради това така определения режим на лични контакти на детето
с бабата и дядото е правилен и достатъчен за да
не се прекъсват контактите на бабата и дядото с детето .
Съгласно чл. 128 от СК , дядото и бабата имат
право на лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци. Ако се пречи на
поддържането на личните отношения, районният съд по местожителството на внуците
по искане на дядото и бабата определя мерки за лични отношения с тях освен ако
това не е в интерес на децата. При
преценката относно определянето на лични отношения между баба и дядо с техен
внук се изхожда винаги от интересите на детето. Установяването на правото
по чл. 128, ал. 1 СК е продиктувано от
обичайните и традиционни отношения в българското семейство, а именно
по-възрастните родители да подпомагат своите деца при отглеждането на техните
деца, т.е. на внуците. Институтът цели утвърдените родови отношения да не бъдат
прекъсвани при развод или при раздяла между родителите на децата, респективно
при смърт на единия родител – т. е., да не бъдат прекъсвани в случаите, в които
родителските права се упражняват от единия само родител. За да се иска
конкретно реализиране на това право със санкцията на съда на първо място
претендиращата страна следва да установи факти, които сочат, че е налице
отрицателното условие на закона, а именно, че "се пречи на поддържането на
лични отношения". За осъществяването на тази правна възможност обаче
следва да се установи категорично, че личните отношения са в интерес на детето
като конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата. Ето защо
е наложителна преценката за ефикасността на режима, който ще се постанови с
оглед същият да отговаря в най–пълна степен на интересите на детето.
С оглед на горното, съдът намира че към
настоящия момент, срещите на бабата и
дядото по бащина линия с детето следва да бъдат така както са определени от
първоинстанционният съд: право да виждат и вземат детето А.В. Н., ЕГН **********,
всяка втора събота и неделя на всеки нечетен календарен месец (януари, март,
май, юли, септември и ноември), за времето от 10,00 часа в събота до 20,00 часа
в неделя, с преспиване, както и 7 дни
през лятото, с преспиване, във време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на
майката и режима на лични контакти на бащата, като бабата и дядото по бащина
линия вземат и връщат детето от дома на майката.
Въз основа на изложеното съдът намира, че въззивната
жалба на Б.И. е неоснователна , което налага постановеното
първоинстанционно решение да бъде потвърдено при съответно определения режим на
лични контакти на бабата и дядото по бащина линия и
детето А.Н..
2. По
въззивната жалба на бабата и дядото С. и Г. Н.също в частта относно
определеният им от първоинстанционният съд режим на лични контакти с тяхното
внуче А.Н., въззивният съд кредитира всичко което е прието и установено от
първоинстанционият съд и от социалните доклади на ДСП-Своге и на ДСП“Лозенец“в
гр.Софияи, както и от установеното по допуснатата съдебно-психологическата експертиза.
Въззивният съд намира че
жалбата е неоснователна по изложените по-горе съображения, а постановеното
първоинстанционо решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено..
При постановяване на решението въззивната
инстанция съобрази и с обстоятелството, че въззивницата Б.И. препятства
всячески срещите на бабата и дядото по бащина линия с детето. Съобрази и с
изявленията на изслушаните страни, както и с изричното изискване на Закон за
закрила на детето за т.н. „най-добър
интерес на детето“, изразяващ се в
съобразяване с неговите желанията и
чувствата, неговите физически,
психически и емоционални потребности, със възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето, както и с опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена и способността на родителите да се грижат за
детето и с последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата. Настоящата въззивна
инстанция приеме, че за детето е
необходимо да поддържа пълноценни контакти с близките си по бащина линия,
доколкото бабата и дядото са мотивирани и добронамерени да му осигурят обич и
удовлетворяване на нуждите.
С оглед възрастта на детето обаче не
трябва да се допуска по- разширен режим на лични отношения на детето с бабата и
дядото отколкото е дадения от първоинстанционният съд. Не счита, че следва да
се прилага и нормата на чл.59 ал.8 от СК за определяне на подходящи защитни
мерки, поради обстоятелството, че по
стечение на обстоятелствата в гр. Своге живеят, както бабата и дядото по бащина
линия така и бабата и дядото по майчина
линия и в интерес на детето е така определения режим на лични отношения да се
изпълнява, като редовните срещи на детето с бабата и дядото по бащина линия и
срещите на детето с бабата и дядото по майчина линия се провеждат с разбиране и
любов към детето, което ще спомогне и за подобряване на отношенията
между детето и бащата , ако разбира се детето е насърчавано в тази
насока. Определянето на друг личен режим ще доведе до неоправдано ограничаване
на правата на майката, а това е недопустимо към настоящия момент.
Настоящият съдебен състав намира за
необходимо да спомене, че при сериозна промяна на обстоятелствата този режим на
лични контакти може да бъде изменян (арг. от чл.59, ал.9 от СК).
По разноските.
При този изход на делото не следва да се
присъждат разноски на никоя от страните.
Разноските остават върху страните така
както са ги направили пред въззивната инстанция.
По изложените съображения СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Първи брачен въззивен състав,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 189631/08.08.2017г., постановено
на основание чл.128 от СК, по гр.д. № 31422/2016г. на Софийски районен
съд, ІІІ-то ГО,139-ти състав в частта в
която съдът е определил режим на лични контакти на бабата и дядото по
бащина линия-С.Г.Н. и Г.П.Н. с тяхната
внучка А.Н., както следва: право да виждат и вземат детето А.В.
Н., ЕГН **********, всяка втора събота и неделя на всеки нечетен календарен
месец (януари, март, май, юли, септември и ноември), за времето от 10,00 часа в
събота до 20,00 часа в неделя, с преспиване,
както и 7 дни през лятото, с преспиване, във време, несъвпадащо с
платения годишен отпуск на майката и режима на лични контакти на бащата, като
бабата и дядото по бащина линия вземат и връщат детето от дома на майката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.