№ 26693
гр. С., 11.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Гражданско дело №
20221110130082 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 ГПК
С искова молба вх.№114776/06.06.2022 г. ищецът ..........име на дружество ЕООД е предявил
срещу К. В. В. иск по чл.45 ЗЗД за сумата 1 000,00 лв.-обезщетение за вреди от деликт.
В отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна е
направила възражение по чл.119, ал.3 ГПК за неспазена местна подсъдност с искане делото
да се прекрати пред СРС и да се изпрати на съда, компетентен съгласно чл.105 ГПК по
постоянния на ответната страна, който е в гр.Д..
Ищцовата страна чрез процесуалния си представител адв.А.Р. в становището си по
направеното възражение го намира за неоснователно, като сочи, че на основание чл.115,
ал.1 ГПК делото следва да се разглежда от съда, който по седалището на ищцовото
дружество, защото се касае за деликт, извършен в интернет-пространството, поради което
местно компетентен е съдът по местонастъпването на вредите, което обикновено съвпада с
мястото на пребиваване на пострадалия от деликта ищец.
Възражението на ответника срещу местната подсъдност на делото е направено в срока за
отговор на исковата молба-следователно срокът по чл.119, ал.4 ГПК е спазен.
От данните по делото се установява, че седалището на ищцовото дружество е в гр.С., а
постоянният и настоящият адреси на ответната страна към датата на предявяването на иска
са в гр.Д..
Съгласно чл.105 ГПК „Искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес
или седалището на ответника.“, а според чл.115 ГПК „Иск за вреди от непозволено
увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието”.
Следователно исковете за обезщетение от непозволено увреждане са подсъдни на съда по
1
постоянния адрес на ответника или по местоизвършване на деянието и изборът за това е на
ищеца, който инициира исковото производство.
Спорният въпрос относно подсъдността е наличието на основанието по чл.115 ГПК за
местната подсъдност на делото пред СРС.
По принцип при подсъдност по местоизвършване на деянието по смисъла на чл.115 ГПК
законът има предвид мястото, в което делинквентът-ответник се твърди да е извършил
деликтното деяние (неправомерното действие или бездействие), а не мястото, където са се
проявили последиците от това деяние, защото вредите са елемент на деликта, който е
различен и отделен от самото деяние.
Когато обаче деликтното деяние се изразява в разпространяване на изявления или
информация в интернет пространството, това деяние се отличава от обичайните деликти и
разкрива ред особеност, главно поради липсата на пространствена връзка между деянието и
точно определено географско място, защото разпространените изявления или информация
стават веднага достъпни от всички географски точки с достъп до мрежата на интернет, които
понастоящем са почти неограничени по брой и териториално. Поради особеностите на
електронната среда и многобройните възможности за намеса в нея единствената сигурна
връзка на такива деликти с определено физически конкретизирано пространство е мястото
на настъпване на вредите, което в общия случай съвпада с местопребиваването на
пострадалия, където той е възприел направените в интернет изявления на ответника или
разпространените в тази виртуална среда информации от последния (в този смисъл-Решение
на съда на ЕС (голям състав) от 25.10.2011 г. по съединени дела C-509/09 и C-161/10 (eDate
Advertising GmbH и Olivier Martinez и Robert Martinez срещу X и MGN Limited, по
преюдициални запитвания, отправени от Bundesgerichtshof и от Tribunal de grande instance de
Paris, както и съдебната практика на българските съдилища: Определение от 12.12.2019 г. по
ч.гр.дело №14099/2019 г. на СГС-ІІ А възз.с-в, Определение №165/25.07.2022 г. по ч.гр.д.
№2476/2022 г. на ВКС-І г.о., Определение №50216/29.09.2022 г. по ч.гр.д.№2972/2022 г. на
ВКС-І г.о.).
По изложените съображения по критерия за местна подсъдност по чл.105 ГПК местно
компетентен е РС-Д., а по допълнителния критерий по чл.115 ГПК-Софийският районен
съд.
Ищецът е избрал да предяви иска си пред Софийски районен съд, като е депозира исковата
си молба пред него-това е процесуална възможност на ищцовата страна да избере пред кое
от местно компетентните съдилища да предяви иска си.
Следователно местната компетентност на СРС е обоснована от критерия по чл.115 ГПК,
поради което направеното възражение за местна неподсъдност на делото не би могло да
бъде уважено.
Съгласно чл.121 ГПК „Заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка
с подсъдността”-видно от общия израз на нормата („определението във връзка с
подсъдността”), обжалваеми са както определенията, с които се уважава възражението за
2
неспазена местна подсъдност и делото се прекратява и се изпраща на компетентния съд,
така и определенията, с които направеното възражение се отхвърля като неоснователно
(така-Определение №102/26.02.2010 г. по ч.гр.д.№ 82/2010 г. на ВКС-III г.о., Определение
№183/17.02.2010 г. по ч.т.д.№101/2010 г. на ВКС-I т.о.).
На основание чл.118 вр.чл.119, ал.3 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за местна подсъдност по чл.119, ал.4 ГПК по
гражд.дело №30082/2022 г. по описа на СРС-161 с-в, направено от ответната страна К. В. В.
с отговор вх.№175304/23.08.2022 г. на исковата молба по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3