РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Златоград, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20225420100270 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., с адрес: гр. С.ул.
„Я.“ ., представлявано от А. А. – изпълнителен директор и И. Е. – председател
на Управителния съвет, чрез процесуален представител юрк. П. Н. срещу Б.
М. В., ЕГН **********, с адрес гр. С., п.к. . обл. С. общ. Л., ж.к. „Л.“, бл. ., вх.
. ет.. ап. .
В исковата си молба ищецът, чрез пълномощника си твърди, че на
29.09.2022 г. дружеството-ищец е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх. №202997 срещу ответника Б.
М. В., ЕГН ********** за сумата от 2097,07 лева, от които 1715,87 лева,
представляваща главница (стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. до м.04.2021г. за реално потребена енергия), ведно със
законната лихва от 29.09.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 336,77
лева, представлява мораторна лихва за забава от 16.10.2019 г. до 19.09.2022 г.,
както и суми за дялово разпределение в размер на 36,46 лева - главница за
периода от м.08.2019 г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
29.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 7,97 лева - лихва за
периода от 01.10.2019 г. до 19.09.2022 г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрк. възнаграждение.
С разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 245/2022г., по описа на
Р.с.- З., е уважено искането им и е издадена заповед за изпълнение срещу
1
длъжника (настоящия ответник). Със съобщение, получено от дружеството-
ищец на 22.11.2022 г., съдия-докладчика по делото е указал, че дружеството
може да предявя иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса.
С оглед изложеното, дружеството-ищец е предявило настоящия иск.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла
на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно който, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и
по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.
Съгласно чл.150, ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Т. С.“ АД на клиенти за битови
нужди в гр. С., които се изготвят от „Т. С.” ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на ТЕ и дружеството.
Юрк. Н. твърди, че ответникът, видно от приложеното извлечение от
сметки е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 ЗЕЕЕ (чл. 139 ЗЕ)
сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Б. Б.”.
Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т.
2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от „Т. С.” ЕАД по
прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата - „Б. Б.” ООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №
2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката
и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004 г.) и Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007 г.). За
2
топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, които са приложени
по делото като доказателство в подкрепа на твърденията на ищеца, че сумите
за топлинна енергия са начислени по действителен разход на уредите за
дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
С оглед гореизложеното, юрк. П.Н., моли съда, да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответника Б. М. В., ЕГН
**********, че дължи на ищеца „Т. С.” ЕАД сума за консумирана топлинна
енергия в общ размер от 2097,07 лева, от които 1715,87 лева главница
(представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. до м.04.2021 г. за реално потребена енергия), ведно със законната
лихва от 29.09.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 336,77 лева,
преставляваща мораторна лихва за забава за периода от 16.10.2019 г. до
19.09.2022 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 36,46 лева,
представляваща главница за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 29.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането;
сумата 7,97 лева, представляваща лихва за периода от 01.10.2019 г. до
19.09.2022 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрк. възнаграждение.
Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на редставляваното
от нея дружество съдебните разноски и юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78 ГПК.
От пълномощника юрк. Д. К.е постъпило Становище, вх. №
56/21.03.2023 г., с което признава, че от ответника е постъпило плащане в
размер на 2234,81 лева, но сочи, че това е станало след завеждане на делото –
на 19.01.2023 г. Налице е непогасен остатък в размер 55,46 лева, ведно със
законната лихва до окончателното изплащане. Претендира се юрк.
възнаграждение.
След указания на съда в открито съдебно заседание на 06.04.2023 г.,
от ищеца е постъпило становище, с което заявява, че с оглед постъпилите
плащания от страна на ответника, са погасени в цялост сумите, предмет на
настоящото производство и с оглед, че плащането е извършено в хода на
настоящото производство и доколкото ответната страна с поведението е
станала повод за завеждане на същото, претендира за юрк. възнаграждение в
минимален размер.
В съдебно заседание не се явява пълномощник на ищеца.
От ответника не е постъпил отговор. На 19.01.2023 г. е входирана от
него Операционна бележка, вх. № 135 за внесена сума в размер на 2234,81
лева, представляваща задължение по ч.гр. д. 245/2022 г. и ДТ в размер на
41,94 лева по гр. д. 270/2022 г. На 05.04.2023 г. е входирана от него и вносна
бележка вх. № 640 за сумата 56,80 лева.
В съдебно заседание, ответникът не се явява, не се явява и негов
представител и не взема становище по иска.
От управителя на третото лице ФДР „Б. Б.“ ООД - Н. Г. Ж.е
постъпила Молба, вх. № 6523/22.03.2023 г., с която сочи, че абонатът не е
3
отправял до дружеството им искане за допълнителен отчет и/или
преработване на изравнителните сметки, не е правил рекламация на
извършеното дялово разпределение в нормативно установените срокове.
В съдебно заседание не се явява представител на третото лице и не
взема становище по иска.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното:
По делото са представени като доказателства Нотариален акт № 141,
том І, рег. № 5898, н.д. № 114/2014 г.; Заявление-декларация, рег. № ОП
2444/24.09.14 г. от Б. М. В.; Споразумителен протокол от 08.09.2014 г.;
Договор № 2302/31.10.2002 г.; Съобщение към фактура №..г.; Съобщение към
фактура № . г. от „Т.С.“ ЕАД; Съобщение към фактура №
**********/31.07.2021 г. от „Т. С.ЕАД; Договор, рег. № .г. на „Т. С. ЕАД;
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“
ЕАД на клиенти в гр. С.
От тези писмени доказателства се установява, че ответникът Б. М. В.
като собственик на жилищен апартамент в гр. С. е абонат на „Т. С.я“ЕАД.
Същият ползва услуги и за дялово разпределение по силата на сключения
договор между „Т.С.ЕАД и „Б.Б.“ООД.
Установява се също, че ищецът е инизиирал заповедно произвостдво
спрямо ответника, но претендираната сума не е събрана, като съдът е указал
на ищеца, че може да предяви иск за събиране на вземането си.
Както от представените по-горе доказателства, така и от представените
по делото от третото лице такива, се установява, че Б. М. В. дължи
претендираните суми.
Представени са от третото лице и 3 бр. индивидуални справки за
използваната топлинна енергия; 1 бр. формуляри за отчет на уредите за
дялово разпределение на топлинната енергия.
Видно от представената от ответника Операционна бележка, вх. №
135, за внесена сума в размер на 2234,81 лева, представляваща задължение
по ч.гр. д. 245/2022 г. и ДТ в размер на 41,94 лева по гр. д. 270/2022 г.,
ответникът е платил тази сума.
Преди съдебното заседание, на 05.04.2023 г., ответникът е внесъл и
остатъка от сумата 56,80 лева, представляващи лихви до погасяване на
задължението.
Явно цялото задължение е погасено, защото на 21.04.2023 г. по делото
е входирана молба от юрк. К. С. (с пълномощно да извършва всички
съдопроизводствени действия, в т.ч. да признава и искове), в която заявява, че
с направеното второ плащане е погасено цялото задължение и доколкото
ответникът е станал повод за завеждане на делото, претендира единствено
юрк. възнаграждение в минимален размер, а именно 100 лева.
Като взе предвид установеното съдът направи следните правни
4
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД,
ЕИК .срещу Б. М. В., ЕГН. е бил основателен и доказан, но с оглед
обстоятелството, че задължението е изцяло погасено от ответника, ще следва
да бъде отхвърлен като погасен, чрез плащане. Безспорно се установяват
задълженията на Б. М. В. за изразходвана топлинна енергия и такси за дялово
разпределение, както и за претендираните лихви по повод на тези
задължения. Същият обаче, макар и след завеждане на делото е погасил
задълженията си, поради което, искът ще следва да бъде отхвърлен.
Ответникът Б. В. ще следва да заплати направените разноски за юрк.
възнаграждение, в минимален размер, именно 100,00 лева, тъй като е станал
причина за завеждане на настоящото дело. Задължението е погасено, но след
образуване на делото, което е образувано след възражение по производството
по чл. 410 ГПК.
Водим от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск, на осн. чл.415, ал.1 ГПК, с който „Т. С.“
ЕАД, ЕИК., с адрес гр. С., ул. „Я. ., представлявано от А. А. – изпълнителен
директор и И.Е. – председател на Управителния съвет, чрез процесуален
представител юрк. П.Н.иска съдът да признае за установено спрямо Б. М. В.,
ЕГН **********, с адрес гр. С., п.к. . обл. С., общ. Л., ж.к. „Л.“, бл. ., вх. ., ет.
., ап. ., че дружеството има вземане към него, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение № . г., по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № . г., по описа на РС
– З., за сумите, както следва: 1 715,87 лева - главница, представляваща цена
за потребена топлинна енергия, доставени за периода 01.05.2018 г. -
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението - 29.09.2022 г. (пред СРС) до окончателното й
плащане; сумата от 336,77 лева - обезщетение за забава (законна лихва)
върху главницата за периода 16.10.2019 г. - 19.09.2022 г.; сумата от 36,46
лева - главница, представляваща цена за дялово разпределение за периода от
01.08.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на заявлението - 29.09.2022 г. (пред СРС) до
окончателното й плащане; сумата от 7,97 лева - обезщетение за забава
(законна лихва) върху главницата за периода 01.10.2019 г. - 19.09.2022 г., и
разноски по делото в размер на сумата от 91,94 лева, от които 41,94 лева -
държавна такса и 50 лева - юрк. възнаграждение, поради погасяване на
вземането, чрез плащане.
ОСЪЖДА Б. М. В., ЕГН **********, да заплати на „Т. С. ЕАД, ЕИК .,
разноски по гр.д. 270/2022 г., в размер на 100,00 лева, представляващи юрк.
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред О.съд С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Златоград: _______________________
6