РЕШЕНИЕ
№ 485
20.12..2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 03.12.2019г.,
при участие на секретаря Емилия Павлова в следния състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Антония Атанасова-Алексова
като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно
гражданско дело № 729 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Топлофикация
Перник“АД срещу Решение № 11 от 22.07.2019г., постановено по гр. д. № 79/2018г.
по описа на Брезнишки районен съд, с което е отхвърлен предявения от „Топлофикация
Перник“АД срещу М.Т.Б. установителен иск по чл. 415 от ГПК с предмет цена на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия в размер 540,41 лева и лихва за
забава в размер на 108,40 лева като е осъден за заплащане на деловодни
разноски.
С жалбата моли решението да бъде отменено и да бъдат уважени
исковете.
Счита, че е доказано че ответника е собственик на 4/6
идеални части от имота, че имота е бил в режим на СИО между ответника и
починало лице и ответника е придобил собствеността по наследяване и като
следствие от прекратена СИО. Поради горното налице било облигационно отношение
и сумите се дължали.
Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.
ПОС намира обжалваното решени за валидно и допустимо.
По отношение неговата правилност ПОС е ограничен до оплакванията в жалбата
съгласно чл. 269 ГПК.
От фактическа страна по делото ПОС въз основа на
писмените доказателства-нотариални актове от 1996г., от 2017г. и удостоверение
за наследници на Е.Б. намира за установено, че процесния имот е бил закупен от Е.Б.
през 1996г. Последният е починал на ***. Към момента на смъртта си е би в брак
с ответницата по делото. Имал е двама сина, които заедно с ответницата са
неговите наследници по закон. От Нотариалния акт от 2017г. се установява, че
единият му син К.Б. е продал на своя син (внук на починалия) своята една шеста
идеална част от процесния имот в ***. Ответницата на 08.09.2015г. е депозирала
декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси като в нея е
посочила, че тя е собственик на 4/6 идеални части от този имот.
При тези факти за да отхвърли иска БРС е приел, че
липсват доказателства че имота е бил придобит от Е.Б. в режим на СИО, както и е
счел, че имота по представените нотариални актове не е идентичен с имота
посочен в исковата молба. Счел е че според единия нот. Акт се касае за блок **,
в другия за бл. *, а в исковата молба бил блок **. Отрекъл е чрез декларация по
чл. 14 ЗМДТ да може да се доказва право на собственост. Счел е за недоказано у
ответницата е било налице за исковия период право на собственост или на
ползване върху процесния имот и не следва да се ангажира нейната отговорност на
основание чл. 153, ал. 1 от закона за енергетиката.
ПОС не споделя горните изводи на БРС. Те са
постановени без да се направи съвкупен анализ на доказателствата по дело в
тяхната взаимна връзка и без задълбочен анализ на тяхното съдържание и
удостоверените чрез тях факти.
На първо място се установява от нотариалния акт от
1996г., че Е.Б. е придобил апартамент ** в блок **, на шести етаж в кв. „***“ с
отбелязване в самия нотариален акт, че сегашното име на квартала е „***“, с
площ от 46,30 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения.
Този нотариален акт е изрично посочен с номер на акта,
номер на нотариално дело и дата в другият нотариален акт (от 2017г.) като
документ удостоверяващ правото на собственост на продавача по вторият
нотариален акт. В нот. Акт от 2017г. имота е описван по същият начин с
изключение номера на блока като е посочен като един от документите
удостоверяващи право на собственост и удостоверение за идентичност на имот. При
тези данни следва извод, че имота описан в нотариалният акт от 1996г. и този
описан в нотариалния акт от 2017г. е един и същ. В исковата молба е заявено
ползване на ТЕ именно в този имот, а не в блок ** както се посочва в решението
на БРС.
Щом като Е.Б. е бил собственик към смъртта си на този
имот и ответницата е доказано, че е била негова съпруга и следователно
наследник по закон, то е доказано и че у нея е възникнало и право на
собственост върху имота най малко от датата на неговата смърт до края на процесния
период, тъй като липсват твърдения от нея да се е разпоредила с правото на
собственост.
От друга страна в декларацията по чл. 14 ЗМДТ,
подписана лично от ответницата, тя е посочила, че собственик на 4/6 идеални
части от този имот, а другите две лица посочени в декларацията са собственици
на по 1/6 идеална част. Другите лица по декларацията са синовете на Е.. По отношение
декларацията по чл. 14 от ЗМДТ БРС е приел, че с нея не може да се доказва
право на собственост, което сочи на възражение за доказателствената стойност.
Няма оспорване на истинността на декларацията (подписа на ответника не е
оспорен). Според ПОС Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е извънсъдебно писмено
признание от ответника. Позоваването на практика на ВКС, че такава декларация
не служи за доказване право на собственост важи само в хипотеза, при която
декларатора се опитва с подадената от него декларация да доказва спрямо трети
лица, че е собственик на недвижим имот-тоест когато иска с един частен, изходящ
от него самия документ да доказва изгоден за себе си факт.
В обратния случай обаче, когато частният (декларацията е частен документ) документ удостоверява НЕИЗГОДЕН за
своя издател факт, то този документ когато е автентичен (а в случая няма спор
за автентичност) се ползва с обвързваща съда сила относно удостоверените
неизгодни за неговия издател факти.
В случая удостовереното с декларацията, подписана от
ответника право на собственост върху имота се явява неизгоден за ответника
факт, защото води до възникване по силата на закона на облигационно отношение,
съответно задължение за плащане на ползвана ТЕ съгласно закона за енергетиката.
Ответника не е твърдял и няма данни по делото да се е разпоредил с имота преди
процесния период.
От вторият нотариален акт се установява, че синът на Е.Б.,
а именно К.Б. е продал притежаваната от него (тоест цялото си право) една шеста
идеална част от имота.
Такова квотно участие в собствеността (4/6 за
ответницата и по 1/6 за децата На Е.Б.) след смъртта на Е.Б. е възможно само
при хипотеза на чл. 28 от Семейния кодекс във връзка с чл. 9 от Закона за
наследството тоест само в случай, че имота е бил в режим на СИО. При липса на
други данни и твърдения при прекратяване на брака ( в случая поради смърт)
съпрузите имат равни дялове. Тоест ответницата получава една втора от имота
поради прекратена СИО (чл. 28 от СК), а останала една втора се разделя между
нея и двамата сина на Е. в равни части от по една шеста (чл.9 ЗН). Сиреч
ответницата е станала собственик на 2/3 идеални части от имота, което е равно
на 4/6 и за периода 06.06.2015г. до 30.04.2017г. отговаря за 4/6 части от
задълженията за цената на доставената в имота ТЕ.
За периода от 01.05.2014г. до смъртта на Е. тя
отговаря за пълния размер на задълженията на основание чл. 32, ал. 2 от
Семейния кодекс – законова солидарност, но част от тях са погасени по давност
за което има направено възражение още в заповедното производство и то подлежи
на разглеждане от исковия съд съгласно ТР4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Погасени по
давност са задълженията за периода 01.05.2014г. до 31.10.2014г. вкл.
Задълженията за м.11.2014г. не са погасени по давност, защото изискуемостта
настъпва 30 дни след изтичане на периода през който е потребена енергията,
тоест те са изискуеми от 30.12.2014г. и от тогава тече давност, но със
заявлението по чл. 410 ГПК от 07.12.2017г. тя е прекъсната преди да изтече
предвид спазването на срока за иска по чл. 415 ГПК. Сумата на задълженията от
01.05.2014 г. до м.10.2014г. вкл. съгласно неоспореното извлечение по партидата
(извлечението следва да се сита неоспорено с оглед изричното изявление на
адвокат В. –пълномощник на ответника в ОСЗ от 28.06.2018г., че не оспорва
сумите по размер и по периоди) е в размер на 2,16 лева главница. Погасени са и
лихвите върху тях на основание чл. 119 ЗЗД в общ размер по извлечение 2,85
лева.
Следователно за периода от 01.11.2014г. до
06.06.2015г. Ответницата на основание чл. 32, ал. 2 от СК отговаря за пълния
размер на сумите за главница и лихва върху нея, които са общо за главница в
размер на 279,17 лева, а за лихва 76,00 лева.
След смъртта на Е. предвид възникналата обикновена
съсобственост и отпадане на основанието за солидарност Ответницата отговаря за
една четвърт от главницата и лихвата върху нея, които са съответно 259,08 лева
по главница и 31,71 лева за лихва като се съобразят сумите за възстановяване
отбелязани в извлечението със знак минус, от които суми ответника дължи по 4/6
части или 21,25 лева за лихва и 173,58 лева за главница.
В заключение ответника дължи на ищеца за периода 01.05.2014г.
до 30.04.2017г. сумата от 452,75 лева за главница и 97,25 за лихва за забава от
08.07.2014г. до 27.11.2017г.
За разликата над тези суми исковете правилно са били
отхвърлени като неоснователни, а за периода 01.05.2014 до 01.11.2014 г. и като
погасени по давност.
При този изход на делото жалбоподателя ищец има право
на разноски за заповедното и двете инстанции на исковото производство съобразно
уважената част от исковете, която е 85 %. Разноските вя заповедното са 75 лева
(държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), от които на ищеца се дължат
63,75 лева. За исковото дело в двете инстанции разноските на ищеца са 100,00
лева за държавни такси, от които му се дължат 85 лева, както и 20,00 лева за
удостоверения, от които се дължат 17,00 лева, както и на 127,50 лева
юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция, при претендирани 150,00 лева
като ПОС счита неоснователно възражението на адв. В. за прекомерност на този
размер предвид на наложилите се допълнителни действия по доказването от ищеца и
отлагането на делото заради възраженията на ответника-неоснователни. За
въззивна инстанция ПОС намира искането за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200,00 лева за прекомерно-делото е протекло в едно заседание пред
ПОС, без явяване на представител на ищеца (депозирана е писмена молба), не са
събирани доказателства, а и въпросите предмет на жалбата не са сложни от правна
страна. ПОС определя размер от 100,00 лева от които съобразно изхода на делото
следва да се присъдят 85,00 лева.
Ответника по жалбата и исковете има право на разноски
за адвокатски хонорар съобразно отхвърлената част от исковете. За първа
инстанция дължимите разноски за адвокат са в размер на размер на 45,00 лева, което налага отмяна на
решението и в частта му по присъдените на Е. Б. разноски над тази сума.
Същата сума е дължима за адвокатски хонорара за втора
инстанция.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 11 от 22.07.2019г., постановено по гр. д. №
79/2018г. по описа на Брезнишки районен съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени, предявените от „Топлофикация
Перник“АД срещу М.Т.Б., установителни искове по чл. 415 от ГПК с предмет цена
на ползвана, но незаплатена топлинна енергия до размер от 452,75 лева за главница и до размер на 97,25 за лихва
за забава, както и в частта по разноските присъдени на М.Б. над размера от
45,00 лева като ВМЕСТО ТОВА признава за
установено, че М.Т.Б. с ЕГН ********** и адрес: *** дължи на „Топлофикация
Перник“АД с ЕИК ********* и адрес в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ сумата от 452,75 лева главница за
периода 01.05.2014г. до 30.04.2017г, представляваща цена на ползвана и
неплатена топлинна енергия в имот, находящ се в ***, ведно със законна лихва от 07.12.2017г. до окончателното плащане, както и сумата от 97,25 лева –лихва за
забава за периода 08.07.2014г. – 27.11.2017г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. 10/2018г. КАТО
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата му обжалвана отхвърлителна част.
ОСЪЖДА М.Т.Б. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати
на „Топлофикация Перник“АД с ЕИК ********* и адрес в гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ сумата от 378,25 лева – разноски за заповедното дело и двете
инстанции на исковото производство
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“АД с ЕИК ********* и адрес
в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на М.Т.Б. с ЕГН **********
и адрес: *** сумата от 45,00 лева – разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
: Членове : 1. 2.