РЕШЕНИЕ  

 

№                              05.10.2020 г.            Град  Пазарджик

 

В         И  М  Е  Т  О      Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ- ти  граждански състав

На  четвърти септември ,  две хиляди и  двадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова                

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №62  по описа за   2020  година.

 

 

Депозирана е искова молба от ищеца И.С.М., ЕГН-********** ***, срещу Южноцентрално държавно предприятие, Териториално поделение „Държавно горско стопанство- Пазарджик“, адрес- гр. Пазарджик, бул. „Александър Стамболийски“№50, представлявано от Директора инж. Г.Р..

В подадената искова молба ищецът твърди, че е работил в ответното горско стопанство по силата на сключен трудов договор, като заемал длъжността „Горски стражар".

Със заповед № 16/15.11.2018г., на директора на Южноцентрално държавно предприятие териториално поделение "Държавно горско стопанство - Пазарджик" (за краткост ЮЦДП ТП „ДГС-Пазарджик") трудовият договор с И.М. бил прекратен на основание чл.326, ал.2, от КТ, считано от 16.11.2018г.

Твърди се, че от същата дата - 16.11.2018г. между ищеца и Регионална дирекция по горите - Пазарджик бил сключен Трудов договор №111/16.11.2018г., по силата на който, последният заел длъжността "Главен специалист "Горски инспектор".

Сочи, че в буква „б" от заповед № 16/15.11.2018г., било разпоредено от ищеца да бъде удържана сума в размер на 1231.82 лева на основание чл.17, ал.2 от Наредба № 3 от 15.02.2012г. за определяне на вида, отличителните знаци, условията и реда за получаване, сроковете за износване на униформеното представително и униформеното теренно облекло от служителите в Изпълнителна агенция по горите, нейните структури, специализираните териториални звена и държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите (за краткост Наредба №3/15.02.2012). Тази сума представлявала, според работодателя, стойността на недоизносеното предоставено униформено облекло, съобразно срока на доизносването му.

Твърди се, че сумата била удържана от дължащите се на М. трудово възнаграждение за м.11.2018г. и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 26 дни (2 дни за 2017г. и 24 дни за 2018г.) От възнаграждението за м.11.2018г. били удържани 231.84лв., а от обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ били удържани 1000лв.

Твърди се, че работодателят незаконосъобразно е удържал цитираната по-горе сума, като излага съображения за това, а именно, че ищецът М. не дължи заплащане стойността на облеклото за срока на доизносване, тъй като разпоредбата на чл.2 от Наредба №3/15.02.2012г., урежда категориите служители, имащи право на униформено облекло. Съгласно посоченото в Наредбата това са служители назначени по трудово или служебно правоотношение в ИАГ, нейните структури и специализираните териториални звена, както и държавните предприятия по чл.163 от ЗГ и териториалните им поделения, определени от управителния съвет на съответното предприятие.

Сочи, че следва да се има предвид, че в структурата на ИАГ(изпълнителна агенция по горите) са включени Регионални дирекции на горите (РДГ), в това число и РДГ- Пазарджик, а съгласно приложение №1 към чл.163 от ЗГ, Държавните предприятия са: Северозападно държавно предприятие; Северноцентрално държавно предприятие; Североизточно държавно предприятие; Югоизточно държавно предприятие; Югозападно държавно предприятие; Южноцентрално държавно предприятие/. Следователно, както служителите на РДГ-Пазарджик, така и служителите на ЮЦДП ТП „ДГС-Пазарджик'' имат право на униформено облекло, съгласно Наредба №3/15.02.2012г.

Твърди се, че по силата на трудов договор №111/16.11.2018г., ищецът е преминал на работа от ЮЦДП ТП „ДГС-Пазарджик" в РДГ-Пазарджик. С оглед на казаното по-горе, и за двете заемани от него длъжности, в двете организации му се е полагало униформено облекло, съгласно посочената Наредба №3/15.02.2012г. Съгласно разпоредбата на чл.16 от Наредба №3/15.02.2012г. при преминаване на служител, получил униформено представително и униформено теренно облекло, на работа в друга организация на длъжност, за която съгласно тази наредба се предвижда носене на такова облекло, същото не се връща, а се доизносва в сроковете, по-благоприятни за служителя, предвидени в приложението. В ал.2 на чл.16 от Наредба №3/15.02.2012г. при преминаване на служител, получил униформено представително и униформено теренно облекло, на работа в друга организация на длъжност, за която се полага различно от полученото преди това облекло, служителят получава само допълнително полагащото му се облекло за новата длъжност. Полученото преди това облекло не се връща, а срокът за доизносване продължава да тече в сроковете, предвидени в приложението.

Твърди се, че от анализа на разпоредбите на чл.2 и чл.16 от Наредба №3/15.02.2012г. следва изводът, че преминавайки на работа от ЮЦДП, ТП "ДГС Пазарджик" в РДГ Пазарджик, М. не е дължал заплащане на стойността на предоставеното му униформено облекло за срока на неговото доизносване. Поради това за него не е възниквало задължение за плащане на сумата от 1231.82лв. и ЮЦДП, ТП"ДГС Пазарджик" незаконосъобразно му е удържало тази сума от дължащите му се трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

Възразява се, че срокът за износване на униформеното облекло предоставено му в ЮЦДП, ТП "ДГС Пазарджик" е бил изтекъл към 15.11.2018г., поради което и на основание чл.13 от Наредба №3/15.02.2012г. същото не подлежи на връщане и съответно на изплащане на стойността му на доизносване.

Твърди се, трудовото възнаграждение на М. за м.11.2018г., както и обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ са се дължали в пълен размер, а не са подлежали на удръжка.

Моли се съдът да осъди Южноцентрално държавно предприятие териториално поделение "Държавно горско стопанство-Пазарджик" да заплати на И.С.М. сума в размер 1231.82лв., от които 231.82лв., представляващи частично удържано трудово възнаграждение за м.11.2018г. и 1000лв., представляващи удържано обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане, както и да ни се присъдят направените деловодни разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се заявява, че исковата молба е изцяло неоснователна и неправилна, а описаните в исковата молба обстоятелства, на които претенциите на ищеца се базират - недоказани и неотговарящи на действителното положение, поради което се моли съда да отхвърли предявените искове с исковата молба като неоснователни, като са изложени съображения в тази насока.

Твърди се, че с трудов договор № 10/11.08.2011 г., на основание чл.70 ал.1 от КТ И.С.М. *** на длъжността горски надзирател. На служителя е връчена длъжностна характеристика от 15.08.2011 г., с която съгласно т. V „Основни задължения" са описани конкретно и ясно вида на задълженията на наетото по трудов договор лице. Твърди се, че съгласно императивните разпоредби на Наредба № 3 от 15.02.2012 г. за определяне на вида, отличителните знаци, условията и реда за получаване, сроковете за износване на униформеното представително и униформеното теренно облекло от служителите на ИАГ, нейните структури, специализираните териториални звена и държавните предприятия по чл.163 от Закона за горите, а именно чл.2 ал.1 т.2 от цитираната наредба право на униформено представително облекло имат: служители в ДП по чл.163 от ЗГ и териториалните им поделения, определени от управителния съвет на съответното предприятие. Право на униформено теренно облекло имат следните категории служители - служителите в териториалните поделения на държавните предприятия, назначени за предотвратяване и установяване на нарушения в горските територии по реда на чл.188 от ЗГ.

Твърди се, че с постъпването си на работа в ДГС „Пазарджик" на служителя И.С.М. е предоставяно униформено и теренно облекло през 2011г.,2012г.,2013г.,2014г.,2015г.,2016г.,2017 г. и 2018 г. На същия е издаден Картон за отчитане на полученото, износеното и изписаното униформено облекло, като на същия периодично е нанасяне необходимата информация.

Твърди се, че за 2018 г. на служителя му било предоставено зимно представително облекло: палто, обувки, лятно представително - обувки, зимно теренно - клин; лятно теренно - яке, риза(блуза) къс ръкав, панталон, шапка.

Твърди се, че на първо място на 15.10.2018 г. от страна на служителя И.С.М. - горски стражар при ТП ДГС „Пазарджик" е депозирано заявление за освобождаване от работа като горски стражар в ТП ДГС „Пазарджик" . Във връзка с така депозираното заявление от страна на ТП ДГС „Пазарджик" е издадена заповед № 16/15.11.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал.2 от Кодекса на труда. В б. „б" от цитираната е заповед работодателят правилно и законосъобразно е постановил , че на основание чл. 17 ал.2 от Наредба № 3/15.02.2012 г. за определяне на вида, отличителните знаци, условията и реда за получаване, сроковете за износване на униформеното представително и униформеното теренно облекло от служителите в ИАГ, нейните структури, специализираните териториални звена и държавните предприятия по чл.163 от Закона за горите, следва да се удържи стойността на недоизносеното предоставено униформено облекло, в размер на 1231,82 лв. съобразно срока на доизносване. Счита се, че неправилно е интерпретирана в исковата молба разпоредбата на чл. 16 от Наредба № 3/15.02.2012 г., касаеща преминаване на служител, получил представително и униформено теренно облекло в друга организация на длъжност, за която съгласно същата наредба се предвижда носене на такова облекло, от страна на жалбоподателя, поради следните обстоятелства: Твърди се, че в случая е налице прекратяване на трудовите правоотношения по смисъла на чл.326, ал.2 от КТ, с което се прекратява и ангажираността на лицето по трудовия договор и не е налице „преминаване на служител на друга длъжност";

Твърди се, че при прекратяване на трудовите правооотношения с ТП ДГС „Пазарджик" , служителят М. по никакъв начин не е уведомил Директора на ТП ДГС „Пазарджик", в качеството му на работодател, че постъпва в организацията, за която се предвижда носене на такъв тип представително и униформено облекло. При това положение за Директора на ТП ДГС „Пазарджик" е било обективно невъзможно да предприеме каквито и да е действия по отношение обследване на въпроса налице ли е или не преминаване на работа в друга организация, в която се полага униформено облекло.

Сочи се, че съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 3/15.02.2012 г. новият работодател изисква служебно препис от служебния картон. Твърди се, че в ТП ДГС „Пазарджик" не е постъпвало искане от страна на новия работодател на лицето М. за установяване на обстоятелствата по отношение на предоставеното му представително и теренно облекло , срокът на доизносване и дали същият продължава да тече в срока, предвиден в приложението на наредбата.

Твърди се, че неоснователни са и доводите в т. 2 от ИМ, а именно  „че срокът за износване на униформеното облекло, предоставено му в ЮЦДП, ТП ДГС  Пазарджик е бил изтекъл към 15.11.2018г, поради което и на основание чл.13 от Наредба № 3/15.02.2012 г. същото не подлежи на връщане и съответно на изплащане на стойността му на доизносване. Изложени са подробни съображения.

Моли се съдът да постанови решение, с което да остави исковата молба без уважение.

Сочи доказателства. Прави доказателствени искания.

 

 

Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори  между страните, а същото обстоятелство се установява и от приетите по делото доказателства, че ищецът И.С.М., ЕГН-********** ***,  е  работил  в ответното държавно предприятие - „Държавно горско стопанство- Пазарджик“, адрес- гр. Пазарджик, бул. „Александър Стамболийски“№50, представлявано от Директора инж. Г.Р., като е заемал длъжността „горски стражар“.

 По делото е била представена и приета Длъжностна характеристика  за длъжността „горски стражар“ в ДГС Пазарджик, както и Картон за отчитане полученото, износеното и изписаното униформено облекло за служителя М..

 По делото са приети заповед №179 от 11.09.2018г. ; заповед №471 от 30.08.2018г.; списък на служителите от ДГС- Пазарджик, на които се полага лятно и зимно представително облекло; приемо-предавателни протоколи и др.

 Видно от приетата по делото Заповед №16/15.11.2018г., издадена от директора на ответното предприятие, със същата трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл.326,ал.2 от КТ, считано от 16.11.2018г. С посоченият акт за прекратяване на трудовото правоотношение, било разпоредено, на ищеца М. да бъде удържана сума в размер на 1231.82 лева на основание чл.17, ал.2 от Наредба № 3 от 15.02.2012г. за определяне на вида, отличителните знаци, условията и реда за получаване, сроковете за износване на униформеното представително и униформеното теренно облекло от служителите в Изпълнителна агенция по горите, нейните структури, специализираните териториални звена и държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите (за краткост Наредба №3/15.02.2012). Тази сума представлявала, според работодателя, стойността на недоизносеното предоставено униформено облекло, съобразно срока на доизносването му. Впоследствие, сумата била удържана от дължащите се на М. трудово възнаграждение за м.11.2018г. и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 26 дни (2 дни за 2017г. и 24 дни за 2018г.) От възнаграждението за м.11.2018г. били удържани 231.84лв., а от обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ били удържани 1000лв.

От същата дата - 16.11.2018г. между ищецът М. и Регионална дирекция по горите - Пазарджик бил сключен Трудов договор №111/16.11.2018г., по силата на който, последният заел длъжността "Главен специалист "Горски инспектор".

В хода на производството, по делото е била допусната съдебно-счетоводна експертиза,видно от заключението на която, към 16.11.2018г., на М.  е било зачислено униформено представително и теренно облекло: мембранна шуба /палто/, обувки- зимно представително; обувки- лятно представително; клин; яке- лятно теренно; риза- 2бр.; панталон – лятно теренно 2 бр.; шапка и обувки. Сумата за недоизносеното предоставено униформено облекло  в размер на 1231.82 лв. е била удържана от общо начисленото възнаграждение за месец ноември,2018г. и дължимото обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ в общ размер на 1634.09лв. Срокът за доизносване към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е описан в т.2.1 от констативно- съобразителната част на заключението.

От изготвените по делото допълнителните заключения по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че длъжността „горски надзирател“ следва да бъде поставена към т.5 от чл.2,ал.2 от Наредба №3 от 15.02.2012г.. На ищеца е била изплатена левовата равностойност на полагащото се униформено облекло – летни и зимни обувки на обща стойност от 230.00лв. Общата стойност на зачисленото униформено облекло на М. към 16.11.2018г. е 1348.00лв., а срокът за доизносване към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е описан в констативно- съобразителната част на заключението.Установява се също така, че остатъчното стойност на предоставеното работно облекло , при дата на предоставяне на работното облекло съгласно месеца на протокола на доставяне в ДГС и краен срок 31.12.2018г.  е 816.03 лв., а при дата на предоставяне на облеклото месеца, който е посочен в предходното заключение, остатъчната стойност е 1097.96лв.

В проведеното на 04.09.2020г. открито съдебно заседание по делото, вещото лице е отговорило на въпросите на страните и е дало допълнителни разяснения по заключенията. От основното заключение и от другите две допълнителни заключения на в.л. Щ. с вх.№ 13164/16.7.2020г. и вх.№260213/26.8.2020г. се установява, че на ищеца М. е било предоставяно униформено облекло, като сроковете и стойността на доизносването му са представени в три различни варианта.

В хода на производството по делото не са били разпитвани свидетели.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128 и 224 КТ – за осъждане на работодателя да заплати на ищеца неплатените му трудови възнаграждения и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, като се твърди ,че направените удръжки от страна на работодателя са незоконосъобразни.

От приетите по делото доказателства безспорно се установи,че със Заповед №16/15.11.2018г., издадена от директора на ответното предприятие, е било разпоредено, на ищеца М. да бъде удържана сума в размер на 1231.82 лева на основание чл.17, ал.2 от Наредба № 3 от 15.02.2012г. за определяне на вида, отличителните знаци, условията и реда за получаване, сроковете за износване на униформеното представително и униформеното теренно облекло от служителите в Изпълнителна агенция по горите, нейните структури, специализираните териториални звена и държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите (за краткост Наредба №3/15.02.2012). Тази сума представлявала, според работодателя, стойността на недоизносеното предоставено униформено облекло, съобразно срока на доизносването му. Впоследствие, сумата била удържана от дължащите се на М. трудово възнаграждение за м.11.2018г. и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 26 дни (2 дни за 2017г. и 24 дни за 2018г.) От възнаграждението за м.11.2018г. били удържани 231.84лв., а от обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ били удържани 1000лв.

Основният спорен между страните въпрос е дали общата сума в размер на 1231.82 лв. е била удържана законосъобразно от дължимото на М. трудово възнаграждение и обезщетение по чл.224 от КТ.

Приложима в случая е  Наредба № 3 от 15.02.2012 г. за определяне на вида, отличителните знаци, условията и реда за получаване, сроковете за износване на униформеното представително и униформеното теренно облекло от служителите на ИАГ, нейните структури, специализираните териториални звена и държавните предприятия по чл.163 от Закона за горите. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 от цитираната наредба, право на униформено представително облекло имат служители в ДП по чл.163 от ЗГ и териториалните им поделения, определени от управителния съвет на съответното предприятие. Право на униформено теренно облекло имат следните категории служители - служителите в териториалните поделения на държавните предприятия, назначени за предотвратяване и установяване на нарушения в горските територии по реда на чл.188 от ЗГ.

От приетите по делото доказателства се установява, че  с постъпването си на работа в ДГС „Пазарджик" на служителя И.С.М. е било предоставяно униформено и теренно облекло през 2011г.,2012г.,2013г.,2014г.,2015г.,2016г.,2017г. и 2018г. На ищеца е бил  издаден Картон за отчитане на полученото, износеното и изписаното униформено облекло, като на същия периодично е нанасяне необходимата информация. За 2018г. на М. му е  било предоставено зимно представително облекло: палто, обувки, лятно представително - обувки, зимно теренно - клин; лятно теренно - яке, риза(блуза) къс ръкав, панталон, шапка.

Не е спорно между страните, че на 15.10.2018 г. , ищецът е депозирал заявление за освобождаване от работа като горски стражар в ТП ДГС „Пазарджик" . Във връзка с така депозираното заявление,  Директорът на ТП ДГС „Пазарджик" е издал заповед № 16/15.11.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал.2 от Кодекса на труда. В б. „б" от цитираната е заповед работодателят, на основание чл. 17 ал.2 от Наредба № 3/15.02.2012 г. за определяне на вида, отличителните знаци, условията и реда за получаване, сроковете за износване на униформеното представително и униформеното теренно облекло от служителите в ИАГ, нейните структури, специализираните териториални звена и държавните предприятия по чл.163 от Закона за горите, е била удържана стойността на недоизносеното предоставено униформено облекло, в размер на 1231,82 лв. съобразно срока на доизносване.

Съгласно разпоредбата на  чл.17, ал.1 от цитираната Наредба № 3/15.02.2012г., при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325 ал.1 т.1,т.2,т.9,т.11 и т.12; чл.327, ал.1,т.1,т.2,т.3 и т.12, чл.328 ал.1 т.1-т.4,т.6-т.8,т.10-12 и ал.2, чл.330, ал.2 т.8 и чл.331, ал.1 от Кодекса на труда, „униформеното облекло не се връща и не се заплаща стойността му за срока на доизносване“. Съгласно чл.17, ал.2 от Наредба № 3/15.02.2012 г. „във всички останали случаи на прекратяване на трудовото или служебното правоотношение служителят задържа униформеното облекло, като заплати стойността на облеклото за срока на доизносване." Прекратяването на трудовото правоотношение между страните в процесният случай е било осъществено на основание чл. 326, ал.2 от Кодекса на труда – с отправено писмено предизвестие от страна на работника до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Безспорно е обстоятелството, че разпоредбата на чл.326, ал.2 от КТ не попада в изрично изброените от законодателя случаи, в които униформеното облекло не се връща и не се заплаща стойността му за срока на доизносване, поради което следва да се приеме, че работникът следва да заплати стойността на облеклото за срока на доизносване, поради което удържането е било извършено на законово основание.

Налице е  правно основание за задържане на униформеното облекло и заплащане стойността на същото от страна на служителя за срока на доизносване, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение се е осъществило на основание чл. 326, ал.2 от КТ – хипотеза, попадаща в императивните разпоредби на чл. 17, ал.2 от Наредба № 3/15.02.2012 г. и непопадаща в разпоредбата начл.17,ал.1 от Наредба № 3/15.02.2012 г.

Съдът не споделя доводите на ищцовата страна, съгласно които е налице хипотезата на чл.16 от Наредба №3 от 15.02.2012г. От приетите по делото доказателства не би могло да се направи извод, че е налице преминаване на служителя на работа в друга организация на длъжност, за която съгласно наредбата се предвижда носене на такова облекло.

Безспорно, от приетите по делото доказателства се установява, че на 16.11.2018г. между ищецът М. и Регионална дирекция по горите – Пазарджик е бил сключен Трудов договор №111/16.11.2018г., по силата на който, М. заел длъжността "Главен специалист "Горски инспектор". Няма спор също така, че  в структурата на ИАГ(изпълнителна агенция по горите) са включени Регионални дирекции на горите (РДГ), в това число и РДГ- Пазарджик, а съгласно приложение №1 към чл.163 от ЗГ, Държавните предприятия са: Северозападно държавно предприятие; Северноцентрално държавно предприятие; Североизточно държавно предприятие; Югоизточно държавно предприятие; Югозападно държавно предприятие; Южноцентрално държавно предприятие, за  краткост ЮЦДП, чието териториално поделение е Държавно горско стопанство- Пазарджик. Следва да се има предвид обаче, че в конкретният случай трудовото правоотношение между страните е било прекратено  на основание чл.326, ал.2 от КТ, поради което не е налице хипотезата на чл.16 от Наредбата. В чл.16, ал.1 от наредбата действително е предвидено, че „При преминаване на служител, получил униформено представително и униформено теренно облекло, на работа в друга организация на длъжност, за която съгласно тази наредба се предвижда носене на такова облекло, същото не се връща, а се доизносва в сроковете, по-благоприятни за служителя, предвидени в приложението. В конкретния случай обаче,  договорът между страните е прекратен, с което е била  прекратена и  ангажираността  им по него. Дори да се приеме,  че е налице последващо назначаване на ищеца, като служител в РДГ- Пазарджик, което да позволява използването на същото облекло и неговото доизносване, то не е изпълнено съдържанието на вложените в наредбата изисквания. Не са налице данни ищецът да направил искане да му бъде прехвърлено предоставеното работно облекло, като видно от приетите по делото доказателства, работодателят  дори не е бил уведомен по какъвто и да е начин за  намеренията  на служителя  да постъпи на работа в съответната организация, което се установява и от приетата по делото и неоспорена от страните съдебна експертиза. Предвид изложеното, работодателят на законно основание е удържал съответните суми, доколкото към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят не е знаел /или поне не са ангажирани доказателства, от които може да се направи извод, че е знаел/ за намеренията на ищеца М. да постъпи на работа в друга организация на длъжност, за която съгласно тази наредба се предвижда носене на такова облекло. Не е била поискана и служебна информация от новия работодател за служебен картон за работно облекло на служителя М.. Обстоятелството, че управлението на двете дружества се намира в непосредствена фактическа близост в гр. Пазарджик не достатъчно, за да бъде възприета тезата на ищцовата страна.

 Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е  налице хипотезата на чл.16 от Наредба №3 от 15.02.2012г., а изложените от ищцовата страна съображения в тази насока са неотносими към процесният случай. Налице е правно основание за задържане на униформеното облекло и заплащане на същото от страна на служителя за срока на доизносване, тъй като трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.326,ал.2 от КТ- хипотеза, попадаща в приложното поле на чл.17,ал.2 от Наредбата.

Предявените искове обаче се явяват частично основателни, които извод се налага от приетите по делото и неоспорени от страните заключения по изслушаните съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Според настоящият съдебен състав, ищецът  М. дължи заплащане на  стойността на облеклото за срока на доизносване, но тази стойност е по-ниска от удържаните 1231.82лв. , поради което  претенциите на ищеца се явяват частично основателни.

За правилно оценена стойност на доизносване на предоставеното униформено облекло на ищеца М.  следва да се приеме стойността, изчислена  от вещото лице  в  последното заключение, както и допълнителните разяснения на вещото лице в проведеното на 04.09.2020г. открито съдебно заседание, тъй като в същото бяха съобразени всички обстоятелства, влияещи върху размера на стойността за доизносване - първоначална стойност на облеклото, начален момент на предоставяне на облеклото и период на доизносване, съобразен с чл.2 и чл.12, ал.2 от Наредба №3/15.02.2012г.  Според настоящият съдебен състав, изчисленията, свързани с остатъчната стойност на доизносване следва да бъдат съобразени с обстоятелството, че всички предоставени на служителя облекла имат срок на доизносване една година, който изтича в края на календарната година / в случая на 31.12.2018г./ предвид разпоредбата на чл.12,ал.2 от Наредбата. Това е така, защото съгласно цитираната разпоредба,  на униформеното облекло  със срок на износване 1 година, износването се отнася за календарната година, в която е закупено, независимо от датата на получаването.

При това положение, съдът следва да кредитира изводите, до които е достигнало вещото лице в проведеното на 04.09.2020г. открито съдебно заседание по делото, съгласно които, общата остатъчна стойност  на предоставеното работно облекло е 792.35лв., която стойност се получава след сбор на всички елементи , изброени от вещото лице с отделни стойности. От тази обща стойност в размер на 792.35лв. следва да се извади стойността на следното облекло: "обувки - зимно представително" и "обувки - лятно представително", както правилно е посочено от ищцовата страна. От приетите по делото доказателства, вкл. допълнителното заключение на в.л.Щ. с вх.№ 13164/16.7.2020г. се установява, че тези два артикула не са били предоставени за носене на ищеца, а по отношение на тях  е била изплатена паричната им равностойност, като за това не се спори между страните. По отношение на посочените два артикула носене не е възниквало, поради което стойност на доизносване не съществува.

Следователно,  от  общата остатъчна стойност  на предоставеното работно облекло в размер на  792.35лв , следва да се извади сумата от 57.50лв. (сбор от остатъчните стойности на доизносване на двата вида обувки в този вариант), в резултат на което ще се получи сумата - 734.85лв. - стойност на доизносване на останалото облекло. В такъв случай, исковете следва да се уважат като основателни за размера от 496.97лв.

С оглед извода на съда, че от трудовото възнаграждение на ищеца за месец ноември,2018г. и от дължимото обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ следва да се удържи общата сума в размер на 734.85лв.,както и с оглед становището на вещото лице, че удръжките се правят от общо начислените суми и е обективно невъзможно да се дефинира колко от дължимото възнаграждение и колко от дължимото обезщетение следва да се удържи, съдът приема,че исковете следва да бъдат частично уважени в пропорционален на направените от работодателя удръжки размер.

           По отношение на разноските: Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните по делото следва да се присъдят разноски по съразмерност на отхвърлена и уважена част от исковите претенции. Ищецът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК с претенция за сума в общ размер от 420.00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, от които по съразмерност следва да му се присъди сумата от 169.26 лв.

           Ответникът също претендира присъждането на разноски. Съгласно разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в  чл. 25, т.1, предвижда възнаграждение за исковото производство– от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата, съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа. Съдът като съобрази посочените обстоятелства, намира, че в полза на ответника  следва да се определи юрисконсултско  възнаграждение в размер на 200.00 лева, от които по сърамерност следва да му се присъди сумата от 119.31лв.

           На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът по  предявеният иск   следва да внесе държавна такса върху уважената част от предявените срещу него  искове  в   размер на  100.00 лв., както и да заплати 205.75лв. възнаграждение за вещото лице  по извършената по делото основна съдебно-счетоводна експертиза  по съразмерност, върху уважената част от исковете/възнаграждението на вещото лице в общ размер на 510.00 лв. е било изплатено от  бюджета на съда/.

 

Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :

 

                                         Р         Е          Ш         И    :

 

  ОСЪЖДА Южноцентрално държавно предприятие, Териториално поделение „Държавно горско стопанство- Пазарджик“, адрес- гр. Пазарджик, бул. „Александър Стамболийски“№50, представлявано от Директора инж. Г.Р., да заплати на  И.С.М., ЕГН-********** ***, сумата от  496.97лв. /четиристотин деветдесет и шест лева  и деветдесет и седем стотинки/, от които 93.53лв., представляващи частично удържано трудово възнаграждение за месец ноември,2018г. и 403.44 лв., представляващи удържано обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху  главницата от датата на подаване на исковата молба (13.01.2020г.) до окончателното изплащане на  сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове в останалата им  част – над присъденият размер от 496.97 лв. до претендираният размер от  1231.82 лв., като неоснователни  и недоказани.

 

             ОСЪЖДА Южноцентрално държавно предприятие, Териториално поделение „Държавно горско стопанство- Пазарджик“, адрес- гр. Пазарджик, бул. „Александър Стамболийски“№50, представлявано от Директора инж. Г.Р., да заплати на И.С.М., ЕГН-********** *** , сумата от 169.26 лв.  /сто шестдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски по делото, съразмерно с уважената част от  исковете, на осн. чл.78,ал.1 от ГПК

            ОСЪЖДА И.С.М., ЕГН-********** ***, да заплати на Южноцентрално държавно предприятие, Териториално поделение „Държавно горско стопанство- Пазарджик“, адрес- гр. Пазарджик, бул. „Александър Стамболийски“№50, представлявано от Директора инж. Г.Р., сумата от 119.31лв. /сто и деветнадесет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща сторените от ответника съдебно-деловодни разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл.78,ал.3 от ГПК

          ОСЪЖДА Южноцентрално държавно предприятие, Териториално поделение „Държавно горско стопанство- Пазарджик“, адрес- гр. Пазарджик, бул. „Александър Стамболийски“№50, представлявано от Директора инж. Г.Р.  ДА ЗАПЛАТИ  на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на РС – Пазарджик /по сметката на Пазарджишкия районен съд/,  сумата в размер на  100.00лв. /сто лева/- държавна такса , както и сумата от  205.75лв. /двеста и пет лева и седемдесет и пет стотинки/ - изплатено възнаграждение на вещото лице за изготвените по делото съдебно-счетоводни експертизи.

        Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Окръжен съд- Пазарджик.                                  

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: