МОТИВИ
:
Предаден е на съд
подсъдимият Т.Р.Д. от гр. ***, ЕГН ********** по чл. 311 ал. 1 във вр. с чл. 26 НК и по чл. 302, т. 1, б. „б“ във вр. с чл. 301 ал. 1 НК.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура- Бургас поддържа обвинението и в двете му
части тъй както е предявено. Пледира за
осъдителна присъда при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства с приложение института на условното осъждане за наложено
наказание лишаване от свобода, както и лишаване от право да заема държавна
длъжност по първото обвинение по чл. 311 ал. 1 НК, а по отношение на второто-
по чл. 302 НК- поради наличие на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства-
с приложение на чл. 55 НК, включително и за наказанието по чл. 37 ал. 1, т. 6 и
7 НК. В тази връзка счита, че не следва да бъдат наложени предвидените
наказания „глоба“ и „конфискация“.
Подсъдимият Д. оспорва частично
съществените факти в обвинителния акт,
изразява категоричното си несъгласие с тези факти и особено с правните изводи
на държавното обвинение. Моли съда да бъде признат за невинен и оправдан и по
двете предявени му обвинения.
След преценка на събраните по
делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност- съдът приема за
установено следното:
Наказателното
производство по делото е започнало с Постановление от 12. 01. 2016г. на
прокурор при Окръжна прокуратура- Бургас /л. 11 т. 1 ДП № 2/ 2016г. / поради
наличие на достатъчно данни по преписка с вх. № 277/ 2016г. по описа на Окръжна
прокуратура- Бургас за престъпление по чл. 302, т. 1 във вр. с чл. 301 ал. 2
във вр. с ал. 1 НК срещу неизвестен извършител. В последствие, с
постановление от 30. 11. 2017г. на
следовател в ОСО в Окръжна прокуратура Бургас / л. 274- 275, т. 1/ Т.Р. Д. от гр. ***, **** област, в качеството му на
длъжностно лице- *** е привлечен като
обвиняем и по чл. 311 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 НК.
Подсъдимият Т.Д. постъпва на работа в органите на *** на 25. 04. 2008г. като стажант. От тогава и досега службата
му по длъжности преминава като **, ** /**, **/, ***, *** / към 18. 03. 2016г. е
*** в *** при **. Като такъв той е инспектор и държавен служител по смисъла на
чл. 142 ал. 1, т. 1 ЗМВР. През цялото
време на службата си същият е завършил множество курсове за професионална
подготовка, награждаван е по служба четирикратно, а веднъж му е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца –вж.
кадрова справка на л. 63 ДП/. От м. юни 2016г. Д. работи като *** в звено „***“
в група „**“ при ** към **. В тази връзка е разкрил десетки престъпления за
управление на МПС с концентрация на алкохол над 1. 2 промила у водача, както и
корупционни престъпления- даване на подкуп, за да не изпълни служебните си
задължения. От представената в съдебно заседание професионална характеристика е
видно безспорното становище на Началник РУ- Средец, че Д. е честен и неподкупен
и изпълнява безупречно задълженията си като **- дори по- добре от останалите
служители. Срещу него няма сигнали за неправомерни действия или корупционно
поведение / вж. 104 и сл. съдебно дело/. Всичко това, ведно с длъжностната
характеристика, безспорно доказва извода, че Д. има качество на „**“ и е
„длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ НК.
На 3. 11. 2015г., съгласно
утвърдена Ежедневна ведомост, подсъдимият бил на работа на КПП /контролно-
пропускателен пункт/ в местността „Босна“ в землището на община Малко Търново и
изпълнявал задачи по специализирана полицейска операция съгласно предварително
определен план по противодействие на битовата престъпност, установяване на
неправоспособни водачи на МПС, водачи, употребили алкохол и упойващи вещества,
проверка и контрол на криминално проявени лица на територията на община Малко
Търново. Бил там със служебния автомобил „**“ с рег. № **. Като наряд там бил и
св. З.С.- ** при Граничен полицейски участък /ГПУ/ Малко Търново със служебния
автомобил „**“. В изпълнение на служебните си задължения, последният трябвало
да отбелязва в нарочен лист конкретни данни за всички лица, които са спрени за
проверка по линия на граничен контрол- трите имена, ЕГН и пр. Друг полицай по
линия на граничен контрол на място бил и св. П.Б., но негово задължение било да
покрива наряда на св. С.. В срока на дежурството- от 08. 30ч. до 20. 30 часа
трафикът и в двете посоки- гр. Малко Търново- гр. Бургас и обратно бил
изключително натоварен, обстоятелство, което по показания на св. З.С., сериозно затруднявало дежурството и в
контролната справка / л. 200 ДП/ не винаги били отбелязвани трите имена на
преминаващите, както и други лични данни и посока на пътуване на автомобилите.
1.
Св. Т.Г.С. с ЕГН ********** е
правоспособен водач от 02. 04.2002г. Четирикратно е санкциониран за нарушения
по ЗДП с наказателни постановления; четирикратно са му съставяни фишове;
налагана му е и принудителна административна мярка спиране от движение на МПС.
Санкциите са налагани за нарушение в районите на МВР в Бургас, Созопол,
Приморско, Средец, Малко Търново- вж. справка на л. 70- 71 ДП.
Св. С.Г.С. с ЕГН ********** не е
правоспособен водач. Не притежава МПС. Въпреки това четирикратно е санкциониран
за нарушения на ЗДП / първите два пъти през 2004 и 2005 година, включително и
за деяние идентично с това на св. Т.С.- управление на МПС без да е
правоспособен- преди инкриминираните сега деяния/- вж. справка на л. 72 ДП. **
е на св. Т.С..
Св. св. Т.С. и Г.И. работели
като ** към фирма за дърводобив на обект, до който се стига през местността
„Босна“. На същия ден, около свечеряване, двамата се прибирали след работа в
селото си с автомобил м. „**“ с рег. № **. Автомобилът бил закупен от Т.С. от
трето лице, но все още не бил надлежно прехвърлен в КАТ, което не пречело на С.
да го управлява. Около 17. 00 часа двамата били спрени за проверка от ** св. З.С..
При това последният констатирал на базата на представените лични карти
самоличността на пътуващите в автомобила Т.С. и Г.И.- двете имена и ЕГН, както
и рег. номер на автомобила / вж. справка/ и тъй като те били изправни, върнал
документите на проверяваните, които през това време били в автомобила.
След като св. З.С. се оттеглил в
автомобила си, подс. Д. решил да осъществи проверка
по линия на пътен контрол КАТ за автомобила **. Предупредил за това водачът
му- св. Т.С., когото веднъж вече бил проверявал и бил констатирал, че управлява
МПС без шофьорска книжка, след което се отправил до автомобила на З.С. и от
неговата справка записал данните на водача Т.С.. На базата на това направил
няколко опита за потвърждение с компетентните полицейски служби, но не успял
със служебния таблет, поради което провел разговор
със св. П.- на работа като *** в **- по
личния си телефон- нещо, което той редовно правел /вж. показания на св. П.,
включително и по реда на чл. 281 ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 НПК в с. з./. На
базата на това запитване на подсъдимия, свидетелката се снабдила с два броя
справки от МВР- „АИС БДС“ и „АИС АНД“, включително и за роднински връзки и
лични данни, както и липса на данни за правоспособност за управление на МПС на лицето св. С.С.- **
на Т.С.. След като получил тази информация, подсъдимият се приближил до
автомобила на св. Т. С. и забелязал от залепения стикер, че застраховката
„гражданска отговорност „ е изтекла. Попитал водача за името му и получил
категоричен отговор, че се казва С.С. като не
представил личната си карта. Д. пристъпил към съставяне на акт за установено
административно нарушение- управление на МПС без застраховка „гражданска
отговорност“, а и на базата на получените от св. П. данни- акт за това, че С.С. управлява МПС без съответна правоспособност за това. При
това той запитал отново свидетеля за неговата действителна самоличност, но
отново получил отговор, че се казва С.Г.С. със съответното на това име ЕГН и
рождена дата. Преди да завърши съставянето на актовете, подсъдимият запитал и
св. Г.И. за самоличността на нарушителя, като получил утвърдителен отговор, че
това е С.С.. Актовете за установяване на административно
нарушение серия Г, бланков № 233311 от 03. 11. 2015г. за това, че спреният на 03. 11. 2015г. на път I- 9, км. 278 + 7, на КПП-
Босна за проверка лек автомобил марка „**“, с рег. № **, управляван от С.Г.С.,
ЕГН ********** за извършено нарушение по чл. 150 ЗДП за управление на МПС от
неправоспособен водач и по чл. 100 ал.
1, т. 2 ЗДП затова, че водачът не носи свидетелство за регистрация на МПС,
което управлява и серия Г, бланков номер 233312 от 03. 11. 2015г.- затова, че спреният за проверка лек автомобил
марка **, с рег. № ** за това, че С.Г.С. с ЕГН ********** е извършил нарушение
по чл. 315 КЗ като е управлявал МПС без сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите били
подписани без възражение от нарушителя Т. С. без обяснения и възражения, както и от св.
св. З.С. и Б. без последните да са били непосредствени свидетели при
съставянето им- л. л. 57, 59 ДП. Въз основа на тях били издадени и наказателни
постановления на Началник РУП към ОДМВР, РУ- Малко Търново.
След влизане в сила на
наказателните постановления, били предприети мерки за събиране на наложените
административни санкции като за целта бил издирен по местоживеене св. С.С.. Същият има проблеми в социалното си поведение ,никога
не е притежавал моторно превозно средство и не е правоспособен водач. Всички в
селото, където живее знаят за това, знае и полицията, поради което свидетелят
бил освободен без да заплати посочените в наказателните постановления глоби.
Едва след това при него дошъл брат му- св. Т. С. и му казал, че в актовете за
извършени нарушения са вписани неговите имена, тъй като Т. именно тях е
посочил. В съдебно заседание пред настоящата инстанция свидетелят С. С. чистосърдечно
обясни, че никога не е притежавал нищо друго освен кон и каручка, никога не е управлявал автомобил, както и, че
книжки имат децата на св. Т.С. и самият
той и, че са в близки отношения. Заявява също така, че друг път полицията не го
е търсила, че е карал кола /макар че, както беше посочено по- горе/, през 2004
г. той е бил санкциониран за нарушение на чл. 150 ЗДП.
На досъдебното производство по
делото е била извършена очна ставка между подс. Д. и
св. Т. С. / л. л. 33- 36/. При нея е документирано, че подсъдимият, в
качеството си на *** многократно е спирал за нарушения свидетеля и го е
санкционирал като „Т.“ и именно за това предприел всички свои действия по установяване
самоличността му, когато на 03. 11. 2015г. свидетелят се представил като „С.“-
упоритите опити за връзка с полицейското управление за справки със съответните
системи на Полицията, както и запитването на св. Г.И. за действителната самоличност
на водача. Впрочем при тоза очна ставка / л. 35 ДП/
свидетелят Т.С. сам казва, че се е сетил за брат си, който е болен и няма
СУМПС. Обяснява това с решението си да използва автомобила преди да е заплатил
застраховката гражданска отговорност. При тази очна ставка свидетелят никъде не
споменава да е предлагал на св. И. в акта да бъде вписано неговото име. За
подобно предложение / в акта да бъде вписан като нарушител св. Г.И., но той бил
отказал/ не споменава и самият св. Г.И.- вж. показания на л. 72 съдебно
следствие. И по- нататък- докато подсъдимият, включително и в съдебно заседание
е последователен и категоричен, че Т.С. не му е представил лична карта, поради
което е предприел публични действия по установяване на самоличността му, самият
свидетел само предполага, че е представил личната си карта на подсъдимия, тъй
като вероятно тя се е намирала между документите, показани преди това на
граничния полицай / по делото липсват данни св. З.С. да е изискал и изготвил
справка по други документи, освен по лична карта- вж. и показания на свидетеля
на л. 69 с. з. /.
Безспорно е по делото, че както
при проверката, така и при съставянето на актовете за административни нарушения
не са присъствали непосредствено никакви други лица освен нарушителят и
актосъставителят и всички свидетели дават показания за факти и обстоятелства,
които не са възприели лично. При това е безспорно също така, че на проверка по
линия на пътен контрол е бил подложен автомобил без надлежна регистрация за
собственост в КАТ и, който е бил управляван без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на водача. Ето защо обективираните
в актовете нарушения на ЗДП и КЗ са били реално осъществени и е доказан факт,
че подсъдимият е изпълнил служебните си задължения да констатира надлежно тези
нарушения чрез официални документи, съставени от длъжностно лице в кръга на
службата му и по установения ред и форма. Актовете са съставени, за да се
ползват като доказателство пред Началника на РУ- малко Търново за
удостоверените в тях обстоятелства и въз основа на тях са били издадени
наказателни постановления със съответни административни санкции. Изхождайки
обаче от ноторната
презумпция за невиновност, обективирана в
императивната разпоредба на чл. 16 НПК и чл. 6, т. 2 ЕКЗПЧОС, както и в
съответствие с разпоредбите на чл. 12, чл. 13 и чл. 14 НПК, настоящата
инстанция намира, че подсъдимият Т.Д. не е осъществил деянието по чл. 311 ал. 1
във вр. с чл. 26 НК- съставените от него официални документи не са извършени
виновно при форма на вината пряк умисъл и при това с пряко демонстрирана цел,
че именно С.И. е управлявал автомобила. Дори напротив- познавайки визуално Т.С.
от служебните си контакти с него в гр. Малко Търново все за нарушения на
правила за движение по пътищата, подсъдимият се е усъмнил в неговата
самоличност и именно затова е положил максимални усилия за изясняване на
самоличността на нарушителя, включително и с официално документирани такива. Още
повече, че подсъдимият е *** от дълго време и много добре е знаел, че
противоправно негово поведение неминуемо ще стане достояние най- малкото на
Началника на РУ при процедурата по издаване на наказателните постановления и
няма никаква логика той да извърши умишлено подобни действия. По тези
съображения съдът призна подсъдимия за невиновен по предявеното обвинение по
чл. 311 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 НК и на основание чл. 304 НПК го оправда
по това обвинение.
2.
Относно обвинението по чл. 302,
т. 1, б. „б“ във вр. с чл. 301 ал. 3 във вр. с ал. 1 НК
В обвинителния акт е приета за
безспорна фактическа обстановка, обосноваващи правния извод на държавното
обвинение, че на същата дата- 03. 11. 2015г., на КПП- м. „Босна“, в качеството
си на длъжностно лице- ** при **, при извършване на проверка на лек автомобил
марка „***“, с рег. № *** с водач Т.Г.С. с ЕГН **********, подсъдимият Д.
поискал и приел дар в размер на 20 лева от Т.С., който не му се следва, загдето
е извършил друго престъпление от НК във връзка със службата си, а именно по чл.
311 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 НК- престъпление по чл. 302, т. 1, б. „б“ във вр. с чл. 301 ал. 3 във вр. с ал. 1 НК. Настоящата
инстанция намира, че независимо, че подсъдимият беше оправдан по обвинението по
чл. 311 НК, изложените от прокуратурата факти и обстоятелства, обосноваващи
извод за извършено деяние „подкуп“, не могат да бъдат споделени.
За да изгради своята обвинителна
теза, прокурорът изцяло се е доверил на показанията на св. Т.С. и св. Г.И..
Другите двама свидетели- такива и при съставянето на АУАН- З.С. и П.Б. не са
били непосредствени очевидци на това деяние и не дават конкретни показания в
тази насока. Показанията на първите двама свидетели, включително и по време на
съдебното следствие, обаче са противоречиви както сами за себе си, така и при
тяхното съпоставяне. Св. И. бил в автомобила, когато подсъдимият поискал и
получил в дар сума от 20 лева- той казва само, че в един момент св. Т. С.
влязъл в колата, отворил жабката и взел от портфейла на И. 20 лева, които
двамата имали за покриване на дневни разходи, като единствено обяснил, че
парите му трябват заради това, че автомобилът нещо не е в ред. Както беше
посочено по- горе, този свидетел никога не е твърдял приетото за достоверно от
прокурора, че С. първоначално предложил на него да бъде вписан като водач на
автомобила. Съдът положи всички усилия за установяване местопребиваването и
призоваването на дъщерята на св. И., за която двамата твърдят, че им е дала 20
лева за гориво и храна, но тази дъщеря, макар и редовно призована, не се яви в
съдебно заседание и не взе отношение по твърдяното. Същевременно с това стана
безспорно, че св. Т. С. не се е оплакал на ** си- св. С. С., че полицай му е
взел подкуп, макар че двамата братя били в добри отношения. А последният
свидетел разбрал за станалото много по- късно- кога бил потърсен от органите на
полицията да заплати наложените с наказателните постановления глоби, тъй като
именно неговото име и лични данни посочил св. Т. С. при съставяне на актовете.
Впрочем, според прокурора, подсъдимият е поискал и получил дар в размер на 20
лева, защото е съставил не един, а два официални документа с невярно съдържание
като за това е посочил обстоятелства, които неминуемо ще станат известни при
движението на административно- наказателната преписка- нещо, което действително
се е случило. При това Д. бил решил, че , че лично св. Т. С. няма да бъде
санкциониран, а и ще се отчете свършена
работа по линия на КАТ. Допълнително по време на съдебните прения прокурорът
изрази категоричното си убеждение, че след като св. Т. С. е подписал актовете,
подсъдимият му е казал, че за хубавата услуга, която е извършил, трябва да
получи някой лев / вж. абзац 3 на л. 109 съдебно дело- пледоария на прокурора/-
все съждения, неподкрепени с каквито и да било доказателства. В тази насока държавното обвинение се доверява
единствено на показанията на св. Т. С. и въобще не обсъжда обясненията на
подсъдимия, че не е искал и не е получавал нищо от С., още повече, че в този
момент останалите свидетели били повикани от подсъдимия за подписването истинността
на актовете и е логично те да забележат това. Ето защо съдът намери, че
обвинението за извършено престъпление от подс. Д. по
чл. 311 НК е недоказано, поради което и на основание чл. 304 НПК опревда
подсъдимия и по това обвинение. В интерес на истината накрая следва да се
посочи, че както подсъдимия, така и граничните полицаи- свидетели по делото на
инкриминираната дата не са спазили стриктно своите служебни задължения, но само
по себе си това представлява простъпка, която следва да бъде санкционирана по
административен ред.
СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК :