№ 14109
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110128059
по описа за 2021 година
Предявени са от ищеца С. П. К. искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо
ответника Л. П. К. съществуването на вземане в размер на сумата 256,58 лева
– задължения към „ФИРМА“ ЕАД, стойност на доставена в периода от
01.10.2012 г. - 30.04.2015 г. топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в /НАСЕЛЕНО МЯСТО/, 90,34 лева – законна лихва върху главницата
считано от 09.11.2015 г. до 23.06.2020 г., както и 30,04 лева - законна лихва за
забава върху главницата за периода от 30.11.2012 г. до 23.10.2015 г.; 55,73
лева – разноски в заповедно производство по ч.гр.д. № 68526/2015 г. на СРС,
63 състав платени на „ФИРМА“ ЕАД, 238,40 лева – разноски по гр.дело №
19774/2016 г. на СРС, 63 състав платени на „ФИРМА“ ЕАД и 150,00 лева –
разноски по въз.гр.дело № 16059/2018 г. на СГС, III В състав платени на
„ФИРМА“ ЕАД, с които суми ответникът се е обогатил за сметка на
кредитора, както и сумата 650 лева – причинени имуществени вреди в
размер на заплатено адвокатско възнаграждение по гр.дело № 19774/2016 г.
на СРС, 63 състав /300 лв. възнаграждение за адв. М. З. по договор № 689834
от 19.07.2016 г./ и по възз. гр. дело № 16059/2018 г. на СГС, III В състав /350
лв. възнаграждение за адв. М. З. по договор № 717356 от 06.08.2019 г./, ведно
със законна лихва върху всички суми от 23.07.2020 г. до изплащане на
вземането и мораторна лихва в размер на 12,67 лв. за периода от 05.02.2022
г. до 23.07.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.12.2020 г. по ч. гр. д. №
33178/2020 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът С. П. К. твърди, че заедно с ответника са били собственици на
апартамент № 126, находящ се в гр. София, ж.к. „Хиподрума“, бл. 139 Б, вх.
Г, ет. 6, при дялове 1/6 ид.ч. за ищеца и 5/6 идеални части за ответника.
1
Поддържа, че от 21.06.2009 г. ответникът е ползвал самостоятелно целия
съсобствен имот. Посочва, че с решения от 25.09.2013 г. и от 19.12.2013 г. по
гр. д. № 21252/2013 г. по описа на СРС, 62-и състав, била допусната делба
върху процесния имот и същият бил изнесен на публична продан. Навеждат
се твърдения, че ищецът е продал правото си на собственост върху 1/6 ид.ч.
от имота на ответника с Нотариален акт № 26, том I, рег. № 1358, дело №
23/2015 г., на нотариус с рег. № 150 на НК, вписан във вх. рег. № 21941, акт
№ 7, том I, СТР. 87, дело № 15660/21.04.2015 г. на АВ-София. Заявява, че за
периода от 01.10.2012 г. до 02.01.2014 г., съответно до 21.04.2015 г.,
ответникът не е заплащал консумативни разходи, свързани с ползването на
топлинна енергия в имота. Посочва, че е бил осъден да заплати на „ФИРМА“
ЕАД следните суми: 1471,09 лева (хиляда четиристотин седемдесет и един
лева и девет стотинки), от които (1) 256.58 лева - главница (задължения към
„ФИРМА“ ЕАД, стойност на доставена в периода от 01.10.2012 г. - 30.04.2015
г. топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в /НАСЕЛЕНО
МЯСТО/6) (2) 90,34 лева - законна лихва върху главницата по т. (1), считано
от 09.11.2015 г. до 23.06.2020 г., както и (3) 30.04 лева - законна лихва за
забава върху главницата за периода от 30.11.2012 г. до 23.10.2015 г., (4) 55.73
лева - разноски в заповедно производство по ч.гр.д. № 68526/2015 г. на СРС,
63 състав, (5) 238.40 лева - разноски по гр.дело № 19774/2016 г. на СРС, 63
състав и (6) 150.00 лева - разноски по въз.гр.дело № 16059/2018 г. на СГС, III
В състав. Сочи, че направил разходи за процесуално представителство в
размер на 650 лева - за платено адвокатско възнаграждение по гр.дело №
19774/2016 г. на СРС, 63 състав, /300 лв. възнаграждение за адв. М. З. по
договор № 689834 от 19.07.2016 г./ и по възз. гр.дело № 16059/2018 г. на
СГС, III В състав, /350 лв. възнаграждение за адв. М. З. по договор № 717356
от 06.08.2019 г./. Посочва, че с изплащането на посочените суми от ищеца
ответникът е спестил разходи за сметка имуществото на ищеца и му е
причинил имуществени вреди. Ищецът претендира и установяване
дължимостта на сумата от 12,67 лева, представляваща законна лихва върху
формираната главница от всички суми, натрупала се за периода от 23.06.2020
г. (датата на изплащане на задълженията на ищеца към „ФИРМА” ЕАД) до
23.07.2020 г. (датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК).
Претендира разноски, като моли съдът да се произнесе за дължимостта на
разноските в размер на 279,68 лв., направени в заповедното производство.
Ответникът С. П. К., чрез особен представител адв. Я. Ц., подава
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който се оспорват
исковите претенции по основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца,
че в периода, за който е бил осъден да заплати цената на доставена топлинна
енергия до процесния обект, не бил ползвал процесния имот в качеството си
на съсобственик. Посочва, че продажбата на 1/6 ид.ч. от ищеца на ответника
била извършена на 21.04.2015 г., а търсеното задължение за заплащане на
топлинна енергия е за период, предшестващ датата на прехвърлителната
сделка. Поддържа, че всички съсобственици на процесния имот, тоест и
ищецът, са задължени да заплащат консумативни разходи за топлинна
енергия. Оспорва да е налице обогатяване от страна на ответника. Оспорва да
2
връчена покана за изплащане на процесните суми, с оглед което оспорва да е
настъпила забава по отношение на ответника. Моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното в заверен препис Протоколно решение от 19.12.2013
г. постановено по гр.д. № 21252/2013 г. по описа на СРС ГО, 62 състав /лист
65-67 от делото/, влязло в сила на 02.01.2014 г., се установява, че
съсобственият между страните при квоти за ищеца С. П. К. 1/6 ид.ч. и за
ответника Л. П. К. 5/6 ид.ч. недвижим имот, съставляващ апартамент № 126,
находящ се в гр. София, ж.к. „Хиподрума“, бл. 139 Б, вх. Г, ет. 6 е изнесен на
публична продан и ответникът Л. П. К. е осъден да заплати на ищеца С. П. К.
обезщетение вместо ползване за имота за периода 06.03.2012 г. – 31.12.2013 г.
От представения заверен препис на Решение № 969/05.02.2020 г.,
постановено по в.гр.д. № 16059/2018 г. по описа на СГС, ГО, III-В състав
/лист 8-13 от делото/, влязло в сила на 05.02.2020 г., се установява, че със
същото е частично отменено Решение № 34934/27.02.2018 г., постановено по
гр.д. № 19774/2016 г. по описа на СРС, II ГО, 63 състав и е признато за
установено по предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че С. П. К. дължи на
„ФИРМА” ЕАД сумата от 256.58 лв., главница, стойност на доставена в
периода 01.10.2012г. - 30.04.2015г. топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в /НАСЕЛЕНО МЯСТО/, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 09.11.2015г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 30.04 лв., законна лихва за забава върху главницата за периода от
30.11.2012г. до 23.10.2015г., представляващи 1/6 идеална част от
задълженията, за които по ч.гр.д. № 68526/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 63-
ти състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Приложено е производството по гр.д. № 19774/2016 г. по описа на СРС,
II ГО, 63 състав и заповедното производство по ч.гр.д. № 68526/2015г. по
описа на СРС, ІІ ГО, 63 състав.
Видно от платежно нареждане от 23.06.2020 г. ищецът С. П. К. е
заплатил по банкова сметка на „ФИРМА” ЕАД сумата от 821,09 лева на
основание гр.д. № 19774/2016 г. по описа на СРС, II ГО, 63 състав.
По делото са събрани гласни доказателства чрез проведен разпит на
свидетеля С. Й.П., който заявява, че дядо му ищецът С. П. К. от години,
включително през периода 2010 г. – 2015 г., живее в гр. София, ж.к.
„Хиподрума“, бл. 139 Б, вх. В, ет. 6, ап. 92. Свидетелят сочи, че брата на
неговия дядо и ответник по делото Л. П. К. живее в наследствения апартамент
от техните родители, в съседния вход на същия блок.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
За да определи действителното основание на спорното материално
право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на
3
исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на
исковата претенция и от заявеното в петитума искане за защита. В
съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес
съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна
квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора
факти.
Твърденията на ищеца в исковата молба и в уточнителните молби след
това са следните: 1./ ответникът е ползвал целия съсобствен имот, поради
което и се е обогатил за сметка на ищеца за ползваната в процесния период
топлинна енергия, лихва за забава и съдебни разноски; 2./ поради
неправомерното поведение – ползването без основание на имота от страна на
ответника, ищецът претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплатени
суми за адвокатско възнаграждение в образувание съдебни производства.
Оттук и съдът счита, че претенцията за заплатена на „ФИРМА” ЕАД
топлинна енергия, лихва за забава и разноски по заповедното и исковите
производства следва да бъде квалифицирана по чл. 59 ЗЗД, както е сторено с
обявения за окончателен доклад по делото. Претенциите за заплатени
адвокатски възнаграждения на процесуалния представител адв. М. З. за
защита и съдействие в образуваните срещу ищеца искови производства от
„ФИРМА” ЕАД, следва да бъдат преквалифицирани по чл. 45 ЗЗД.
Твърденията за обогатяване за сметка на обедняването на ищеца, са
неотносими към претенциите в тази част. Не се твърди със заплащането на
сумите на процесуалния представител, да се е достигнало до обогатяването на
ответника, а, че същите представляват имуществени вреди от неправомерното
поведение на ответника по делото.
Основателността на исковете по чл. 59 ЗЗД предпоставя установяване
на кумулативното наличие на следните предпоставки от страна на ищеца: че с
Решение № 969/05.02.2020 г., постановено по в.гр.д. № 16059/2018 г. по описа
на СГС, ГО, III-В състав е признато за установено, че дължи на „ФИРМА”
ЕАД исковите суми, че ответникът е ползвал апартамент № 126, находящ се в
гр. София, ж.к. „Хиподрума“, бл. 139 Б, вх. Г, ет. 6, наличието на обедняване
на ищеца и обогатяване на ответника, при липса на основание за
разместването на имуществените блага, връзката помежду им, както и
размера на обедняването и обогатяването.
От представеното Протоколно решение от 19.12.2013 г. постановено по
гр.д. № 21252/2013 г. по описа на СРС ГО, 62 състав и от показанията на
свидетеля Парапанов, които съдът кредитира изцяло като последователни,
категорични и лишени от вътрешни противоречия и които не са оспорени от
ответника, се установи, че ответникът в качеството си на съсобственик е
използвал цялото процесно жилище през исковия период 01.10.2012 г. -
30.04.2015 г.
В същото време, предвид влязлото в сила Решение № 969/05.02.2020 г.,
постановено по в.гр.д. № 16059/2018 г. по описа на СГС, ГО, III-В състав,
безспорно се установява, че през процесния период в топлоснабдения имот е
потребявана топлинна енергия като е признато за установено, че ищецът
4
дължи на „ФИРМА” ЕАД съобразно квотата в съсобствеността сумата от
256,58 лв., главница, стойност на доставена в периода 01.10.2012г. -
30.04.2015г. топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
/НАСЕЛЕНО МЯСТО/, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
09.11.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата от 30.04 лв., законна
лихва за забава върху главницата за периода от 30.11.2012г. до 23.10.2015г.,
както и е осъден да заплати на „ФИРМА” ЕАД 55,73 лева – разноски в
заповедно производство по ч.гр.д. № 68526/2015 г. на СРС, 63 състав, 238.40
лева - разноски по гр.дело № 19774/2016 г. на СРС, 63 състав и 150.00 лева -
разноски по въз.гр.дело № 16059/2018 г. на СГС, III В състав. Видно от
платежно нареждане от 23.06.2020 г. ищецът С. П. К. е заплатил по банкова
сметка на „ФИРМА” ЕАД сумата от 821,09 лева на основание гр.д. №
19774/2016 г. по описа на СРС, II ГО, 63 състав.
Съдът приема, че със заплащането от страна на ищеца на сумата в
размер от 256,58 лв., представляваща стойност на доставена в периода
01.10.2012г. - 30.04.2015г. топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в /НАСЕЛЕНО МЯСТО/, който имот е съсобствен между страните и се
ползвал през периода изключително от ответника, се е осъществил общият
факт, от който е произтекло обедняването на ищеца и съответно
обогатяването на ответника, за който се установи, че реално е изразходил
топлинната енергия, тъй като същият е спестил разходите за заплащането й.
Размерът на обедняването и обогатяването е равен на платената сума за
главница в размер от 256,58 лв.
За останалите заплатени на „ФИРМА” ЕАД суми счита, че не е налице
причинна връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца.
В случая претенциите за репариране на заплатените на Топлофикация законна
лихва, лихва за забава и съдебни разноски, произтичат от заплащането на
топлопреносното дружество на изискуеми, но незаплатени в срок задължения
за потребена топлинна енергия в топлоснабден недвижим имот, за който
безспорно се доказа, че в процесния период е бил съсобствен между страните.
Не може да са приеме, че ответникът се е обогатил неоснователно от
обстоятелството, че ищецът не е изпълнил в срок задължението му в
качеството на съсобственик на имота, потребител на ТЕ по облигационни
отношения с топлопреносното дружество да заплаща продажната цена за
доставена и потребена топлинна енергия за съответната квота в
съсосбтвеността.
Настоящият съдебен състав намира, че причинно-следствената връзка
между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца е опосредена от
собственото поведение на ищеца – неизпълнението на договорното
правоотношение с „ФИРМА” ЕАД в срок. Ако ищецът бе изпълнил надлежно
и в срок задължението си по създадената с дружеството облигационна връзка,
заплащайки 1/6 от стойността на потребената топлинна енергия, не би дължал
на „ФИРМА” ЕАД сумите за начислена законна лихва, обезщетение за забава
в размер на законната лихва, още по-малко би дължал и съдебни разноски,
заплатени в резултат на изхода на спора по образуваното заповедна и искови
дела. Поради изложеното предявените искове по чл. 59 ЗЗД в тази част следва
5
да бъдат отхвърлени.
Основателността на претенцията чл. 45 ЗЗД предполага при условията
на пълно и главно доказване ищецът да установи, че чрез конкретно
противоправно действие на ответника (неправомерно ползване на целия имот
и незаплащане на дължими суми за топлинна енергия) е причинил
имуществени вреди на ищеца, какви точно са имуществените вреди,
причинно следствената връзка между поведението на ответника и
причинените вреди, както и конкретния размер на вредите.
Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че наличието на
първия елемент на фактическия състав, предвиден в разпоредбата на чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, се установява. Това е така, доколкото безспорно се доказа, че
ответникът е ползвал целия съсобствен имот през целия процесен период, без
да е заплатил задълженията за ТЕ в срок и в цялост.
На следващо място, установява се, че ищецът е претърпял имуществени
вреди, доколкото е заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в исковото производство в размер на 300,00 лева –
заплатено на адв. М. З. по договор № 689834 от 19.07.2016 г. /лист 96 от
производството по гр.дело № 19774/2016 г. на СРС, 63 състав/ и 350 лева –
заплатено на адв. М. З. по договор № 717356 от 06.08.2019 г. /лист 50 от
производството по възз. гр. дело № 16059/2018 г. на СГС, III В състав/.
След установяване на противоправното действие на ответника и
претърпените от страна на ищците имуществени вреди за съда се поражда
задължение да изследва дали между двете явления е налице причинно-
следствена връзка. Такава съществува, когато деянието е необходимо и
закономерно условие за настъпването на увреждането, т.е. поведението на
делинквента трябва да е решаващо, вътрешно необходимо свързано с
резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества
следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от
деянието.
В случая съдът заема становището, че не се установява причинно-
следствена връзка, като важи всичко изложено по-горе по предявените искове
по чл. 59 ЗЗД. Сторените разходи за адвокатско възнаграждение произтичат
от оспорването дължимостта на изискуеми, но незаплатени в срок задължения
за потребена топлинна енергия в топлоснабден недвижим имот, за който
безспорно се доказа, че в процесния период е бил съсобствен между страните
като с влязлото в сила решение по възз. гр. дело № 16059/2018 г. на СГС, III В
състав е признато за установено, че именно ищецът дължи на „ФИРМА” ЕАД
суми, в качеството си на собственик на процесния имот и клиент на ТЕ.
Влязлото в сила решение е задължително за настоящия съд - чл. 297 ГПК.
Оттук и задължени за заплащане на стойността на консумираната в
процесното жилище топлинна енергия се явяват двамата собственици в
качеството им на титуляри на вещното право на собственост върху
недвижимия имот, като без значение за облигационното отношение с
топлопреносното дружество е обстоятелството, че в рамките на процесния
период жилището е било обитавано от единия от тях. Наличието на
6
облигационна връзка с топлопреносното дружество предполага надлежното
изпълнение в срок на облигационното правоотношение като неправомерното
поведение на ответника не освобождава ищеца от изпълнение на договорните
си отношения с трети лица. Ако ищецът бе изпълнил надлежно и в срок
задължението си по създадената с дружеството облигационна връзка,
заплащайки стойността на потребената топлинна енергия, не би сторил
разходи за процесуално представителство в производствата по установяане
дължимостта на сумите. Претърпените имуществени вреди са в резултат на
собствено поведение на ищеца, не се намират в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на ответника, тъй като при полагане на
необходимата грижа биха могли да бъдат избегнат и никой не следва да
черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Ето защо
предявените искове по чл. 45 ЗЗД се явяват неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава –
отправена и получена от ответника покана за заплащане на сумите.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за мораторна лихва за забава върху уважения
размер на главницата за неоснователно обогатяване се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. При този изход на спора право на
разноски възниква за двете страни. Предвид изрично направеното искане в
тази насока, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса в размер на 29,68 лева и реално
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 лева. Съобразно
уважената част от исковете следва да се присъди сумата 48,36 лева. В полза
на ищеца следва да се присъдят и сторените в исковото производство
разноски за държавна такса в размер на 29,67 лева, 400 лева – депозит за
особен представител и реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 750,00 лева. Съобразно уважената част от исковете следва да се присъди
сумата 204,00 лева. Ответникът не претендира присъждане на разноски и не
доказва извършването на такива, поради което не се дължат.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. П. К., ЕГН
**********, с адрес /НАСЕЛЕНО МЯСТО/ срещу Л. П. К., ЕГН **********,
с адрес /НАСЕЛЕНО МЯСТО/ иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
59 ЗЗД, че Л. П. К., ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА С. П. К., ЕГН **********,
7
с адрес /НАСЕЛЕНО МЯСТО/ сумата 256,58 лева – задължения към
„ФИРМА“ ЕАД, стойност на доставена в периода от 01.10.2012 г. - 30.04.2015
г. топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в /НАСЕЛЕНО
МЯСТО/, ведно със законна лихва от 23.07.2020 г. до изплащане на
вземането, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
ищеца и за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 01.12.2020 г. по ч. гр. д. № 33178/2020 г. по
описа на СРС, 166 състав като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимост на сумата 90,34 лева – законна лихва върху
главницата за ТЕ считано от 09.11.2015 г. до 23.06.2020 г., 30,04 лева -
законна лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода от 30.11.2012 г. до
23.10.2015 г., 55,73 лева – разноски в заповедно производство по ч.гр.д. №
68526/2015 г. на СРС, 63 състав платени на „ФИРМА“ ЕАД, 238,40 лева –
разноски по гр.дело № 19774/2016 г. на СРС, 63 състав платени на „ФИРМА“
ЕАД и 150,00 лева – разноски по въз.гр.дело № 16059/2018 г. на СГС, III В
състав платени на „ФИРМА“ ЕАД, с които суми ответникът се е обогатил
за сметка на кредитора, както и сумата 650 лева – причинени
имуществени вреди в размер на заплатено адвокатско възнаграждение по
гр.дело № 19774/2016 г. на СРС, 63 състав /300 лв. възнаграждение за адв. М.
З. по договор № 689834 от 19.07.2016 г./ и по възз. гр. дело № 16059/2018 г. на
СГС, III В състав, /350 лв. възнаграждение за адв. М. З. по договор № 717356
от 06.08.2019 г./, ведно със законна лихва върху всички суми от 23.07.2020 г.
до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 12,67 лв. за
периода от 05.02.2022 г. до 23.07.2020 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Л. П. К., ЕГН **********, с адрес /НАСЕЛЕНО МЯСТО/
ДА ЗАПЛАТИ НА С. П. К., ЕГН **********, с адрес /НАСЕЛЕНО МЯСТО/
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 48,36 лева – разноски в
заповедното производство и сумата 204,00 лева - разноски в исковото
производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8