№ 334
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Стойчо Тодоров Ненков (АП-София)
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600709 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от
НПК.
Образувано е по искане на осъдения Й. С. Д. за възобновяване на наказателното
производство по н.о.х.д. № 216/2018 г. на РС Сандански. В искането се твърди, че
постановената от РС Сандански присъда е незаконосъобразна поради допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на обвинителния акт и постановлението за
привличане на осъдения. Според искателя в производството по в.н.о.х.д. № 49/2021 г. на ОС
Благоевград също са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
нарушения на материалния закон и са ползвани недопустими доказателства. В искането се
изброяват нарушения на процесуалните правила, допуснати при първоинстанционното
разглеждане на делото – нарушено право на защита на осъдения, който не е разбрал за какво
престъпление е обвинен; негодност на обвинителния акт, който съдържал пропуски и
неясноти в противоречие с чл. 246, ал. 2 НПК; не е посочено мястото на извършване на
включените в продължаваното престъпление отделния деяния; не е посочено ясно времето
на извършване на отделните деяния, включени в продължаваното престъпление; районният
съд не е обсъдил доказателствата по делото и не е дал отговор на възраженията на защитата,
а наложеното наказание е завишено.
В искането се отправя молба за възобновяване на наказателното производство по
н.о.х.д. №216/2018 г. на Районен съд Сандански, за отмяна на постановената присъда и за
оправдаването на осъдения в рамките на приетите от съда фактически положения;
алтернативно – да се отмени присъдата на районния съд, да се признае осъденият за
невинен и да му се наложи административно наказание или да се отмени присъдата и да се
1
върне делото за нова разглеждане от „стадия на досъдебното производство, поради
допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на обвинителния акт и
постановлението за привличане към наказателна отговорност.“
Осъденото лице Й.Д. се явява в съдебното заседание на САС, редовно призован, като
поддържа искането наред с упълномощения си защитник адвокат Ю.. Според защитника
наказателното производство следва да бъде възобновено и след това прекратено, защото
липсват доказателства осъденият Д. да е извършил престъпление. Поддържа се от адвокат
Ю.: че осъденият не е разбрал нито в първоинстанционното, нито във въззивното
производство какъв документ с невярно съдържание се инкриминира, че е съставил; че
осъденият не е съставил документ с невярно съдържание, а от описаното в обвинителния акт
не ставало ясно какви са реквизитите на документите, чието съставяне се твърди, че
осъденият е извършил; че нито първият, нито въззивният съд са дали отговор на
възраженията на защитата; че и след първото възобновяване на делото окръжният съд
събрал допълните доказателства – разпитал е отново техническия секретар на кметството в
с. ***, допуснал е нова графическа експертиза, но отново няма отговор на въпроса, че
инкриминираният печат е приобщен в нарушение на процесуалните правила, доколкото
осъденият е бил заподозрян и не му е било разяснено правото да не се самоуличава; че не е
изяснено от разследващите по какъв начин печатът, предаден от Д., е попаднал в неговата
фактическа власт, не са изследвани намиращите се в общината печати, а са приобщени само
образци от тях; че не е изяснено по какъв начин са предоставени на кмета печататите на
общината; че достъп до печатите е имал не само Д., но и техническия секретар на общината
К. И.; че обвинението не е представило доказателства осъденият Д. да е извършил
престъпление; че липсва довършен състав на нотариално удостоверяване върху
инкриминираните документи. Защитата заявява, че наказателното производство следва да
бъде възобновено и след това прекратено поради липса на извършено престъпление от Д.,
алтернативно иска след възобновяване на производството, делото да се върне на прокурора с
указания да състави обвинителен акт, който да съответства на изискванията на чл. 246, ал. 2
НПК.
В лична защита и в предоставената последна дума осъденият Д. заявява, че се
придържа към казаното от защитника и моли за справедливо произнасяне от съда.
В съдебно заседание представителят на САП изразява становище за неоснователност
на искането за възобновяване на наказателното производство. Счита, че не са налице
основанията на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, поради което искането е неоснователно.
Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено
следното:
Искането на осъдения Й. С. Д. е допустимо – подадено от процесуално легитимирана
страна по чл. 420, ал. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок, срещу
акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С присъда № 1022 от 22.04.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 216/2018 г., Районен
съд гр. Сандански, НО се е произнесъл по обвинението на Й. С. Д. за извършено от него
престъпление по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на основание чл. 54 НК го осъдил на
две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил с изпитателен срок от 5
години и го е лишил от право да заема длъжността кмет за срок от пет години. С присъдата
съдът се е произнесъл по веществените доказателства, като е постановил да се върнат
2
инкриминираните документи на ПОД „Доверие“ АД след влизане на присъдата в сила, а на
основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимият Д. да заплати по сметка на ОД на МВР
Благоевград направените разноски в досъдебното производство – в размер на 1743.91 лева, а
по сметка на РС Сандански – разноски в размер на 379.20 лева.
Присъдата на РС Сандански по н.о.х.д. № 216/2018 г. по описа на същия съд била
обжалвана от защитника на подсъдимия Д. пред ОС Благоевград, като с решение № 903436
от 30.07.2020 г. по в.н.о.х.д. № 325/2019 г. въззивният съд на основание чл. 334, т. 3 и т. 6,
вр. с чл. 337, ал. 1, т. 1 и чл. 338 от НПК я изменил в частта за наказанието, като намалил
наказанието лишаване от свобода на 9 месеца, изпитателния срок на 3 години, наказанието
лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК на 2 години и я потвърдил в останалите й части. С
решение № 6 от 12.01.2021 г. по н.д. № 1125/2020 г. Софийският апелативен съд, НО, 7
състав възобновил наказателното производство по в.н.о.х.д. № 325/2019 г. по описа на ОС
Благоевград и върнал делото за нова разглеждане от друг състав на съда от стадия на
съдебното заседание. При новото разглеждане на делото ОС Благоевград постановил
решение № 84/19.05.2021 г., с което на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК изменил
присъдата на РС Сандански, като признал подсъдимия Д. за невинен по 5 от деянията,
включени в състава на продължаваното престъпление по чл. 311, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК,
намалил размера на наказанията – лишаването от свобода от 2 години на 6 месеца,
изпитателния срок от 5 на 3 години, лишаването от право да заема длъжността кмет от 5
години на 6 месеца и потвърдил присъдата в останалата й част.
САС намира, че при посочените данни не са налице предпоставките за възобновяване
на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
На първо място, неправилно се иска възобновяване на наказателното производство
по първоинстанционното н.о.х.д. № 216/2018 г. на РС Сандански, при положение, че в
случаите, когато в наказателното производство са постановени съдебни актове от първата и
въззивната инстанции, на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК подлежи
въззивният съдебен акт. Поради това релевираните основания за възобновяване трябва да се
изследват с оглед осъществената от втората инстанция дейност.
Прави впечатление, че искането за възобновяване съдържа доводи основно срещу
присъдата на първата инстанция, като възраженията са формулирани по начин, който
отговаря на изискванията и особеностите на въззивното производство. Поради това САС
счита за необходимо да отбележи, че спецификите на съдебната проверка по глава 33 от
НПК изключват възможността съдът по възобновяване да осъществи самостоятелен
доказателствен анализ, въз основа на който да направи извод за допуснати съществени
нарушения в доказателствената дейност на първоинстанционния съд. Процесуалният закон
не предоставя такива правомощия на съда в производството по глава 33 НПК – изключена е
компетентността на съда да прави собствена оценка на доказателствените материали,
относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело и на нейна основа да
оценява наличието на процесуални нарушения. Тъкмо обратното, вътрешното убеждение на
инстанциите по фактите може да бъде оспорено и поставено под съмнение в рамките на
извънредния способ по възобновяване, само когато са били нарушени
наказателнопроцесуалните норми, които регулират неговото формиране и гарантират
правилността му. Контролът, който съдът извършва в това производство се разпростира
само върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на проверяваните
съдебни инстанции по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата
по делото, и правилността на формиране на вътрешното им убеждение по фактите. Ако
такива не са допуснати, вътрешното убеждение на инстанциите по фактите е суверенно и
неотменимо.
3
Според чл. 426 НПК в производството по глава 33 НПК намират съответно
приложение правилата за касационното производство, а в него подлежат на разглеждане
само наведените от обжалващата страна касационни основания. Проверката не е служебна, а
само в обжалваната част и е ограничена само по приложение на процесуалния и
материалния закон. Необосноваността не е сред касационните основания и в този смисъл
съдът не може да установява нови фактически положения, нито да подменя вътрешното
убеждения на инстанционните съдилища по фактите. В хода на касационното/по
възобновяване производство се проверява единствено юридическата правилност на акта на
въззивния съд с оглед на изложената в него фактическа обстановка, без да се пререшава
въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на
доказване по конкретното наказателно дело. Като инстанция “по правото”, нито
касационният, нито съдът по възобновяване може да установява нови фактически
положения и е длъжен да приеме фактите така, както са разкрити от въззивния съд. Това е
така, защото не може да бъде подменяно вътрешното убеждение на инстанциите по
същество, оправомощени да обсъждат резултатите от проведеното съдебно следствие.
Именно поради това непълнотата на доказателствата и необосноваността не представляват
касационни основания съгласно чл. 348 НПК.
Наред с това следва да се има предвид, че възраженията за допуснати съществени
процесуални нарушения, свързани със съдържанието на обвинителния акт, които са
отправени в настоящото искане за възобновяване, вече са навеждани от осъдения и неговия
защитник в първото производство по възобновяване, като САС, в предишен свой състав по
н.д. № 1125/2020 г., мотивирано ги е оценил като неоснователни. Развитието на
наказателното производство в съдебната му фаза е движение напред, като връщането на
делото за ново разглеждане след възобновяването му не обезсмисля и не заличава
предходните етапи и стадии в разглеждане на делото. В този смисъл констатираната липса
на съществени процесуални нарушения от предходния състав на съда в първата процедура
по възобновяване не е правно нищо и следва да бъде съобразявана от следващите състави на
съда, които се произнасят по казуса. Това положение произтича от принципа за правовата
държава, установен в чл. 4 от Конституцията на Република България. Този основен принцип,
от който произтичат принципите за правната сигурност, законността и оправданите правни
очаквания, изискват съобразяване със задължителната сила на съдебните актове,
включително и от други състави на съда. Недопустимо е един и същи правен въпрос да бъде
поставян до безкрай пред съдилищата, защото това минира из основи правната сигурност.
На основата на тези теоретични съображения за същността на производството по
възобновяване САС разгледа възраженията в искането, които обхващат касационните
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, като измежду тях от приоритетно значение е
оплакването за допуснати процесуални нарушения, доколкото в разглеждания случай
наличието на такова еднозначно предопределя крайния изход на делото.
САС не установи наличието на процесуални нарушения при първоинстанционното
разглеждане на делото, които да са били пропуснати от въззивната инстанция при
постановяване на решението по в.н.о.х.д. № 49/2021 г. по описа на ОС Благоевград, нито
такива, които да се били допуснати при въззивната проверка.
Основното възражение на искателя, поддържано и в съдебно заседание пред САС, е
насочено срещу съответствието на обвинителния акт с изискванията на чл. 246 НПК.
Идентично по съдържание оплакване е било отправено към съда и при първото
производство по възобновяване по н.д. № 1125/2020 г. на САС, 7 състав, което мотивирано
(на седем листа – от 26 до 33 страница от решението, л. 108- до л. 115 от съдебното дело по
н.д. № 1125/2020 г. на САС) е било прието за неоснователно. За настоящият състав на САС
не съществуват основания да се отклони от вече приетото, че на досъдебното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на внесения в съда
обвинителен акт. Спазени са изискванията на чл. 246 НПК относно формата и съдържанието
4
на обвинителния акт, както и задължителните указания по този въпрос на ТР № 2/2002 на
ОСНК на ВКС – в обстоятелствената част на акт са конкретизирани времето, мястото и
начина на извършване на 38-те деяния, включени в състава на единното продължавано
престъпление; определянето на периода на продължаваното престъпление – от началото на
2016 г. до 23.12.2016, в достатъчна степен пояснява времето на извършване на
престъплението; в достатъчна степен на яснота в обвинителния акт е посочено мястото на
извършване на деянията – кметството на село ***, както и конкретната фактическа
обстановка, при която се твърди, че са извършени всяко едно от 38-те деяния, включени в
периода на продължаваното престъпление; в обстоятелствата на обвинението коректно са
описани конкретните фактически действия, осъществени от осъдения Д. при извършване на
всяко едно от инкриминираните му 38 броя удостоверявания на подписите на посочените
неявили се пред него лица.
Неоснователно се твърди, че в обвинителния акт не били уточнени инкриминираните
документи с невярно съдържание, за чието съставяне е обвинен осъдения Д. –
последователно се описва, че осъденият в качеството си на кмет на община *** е съставил
официални документи – нотариални заверки на подписи върху 38 заявления до ПОК
„Доверие“ АД за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по
индивидуалната партида в друг фонд за допълнително задължително пенсионно
осигуряване, като удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че подписите, положени в
графа „осигурено лице“ са положени лично пред него от лицата, сочени като техни автори.
Неоснователно се поддържа от осъдения и неговия защитник, че нито районният съд,
нито състава на окръжния съд са отговорили на възраженията на защитата. След
възобновяването на наказателното производство с решение на САС по н.д. № 1125/2020 г.
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В решението на съда
по възобновяване е констатирано, че при първото въззивно разглеждане е било допуснато
съществено процесуално нарушение при събиране и оценка на доказателствените материали
– в нарушение на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 НПК са взети образци за сравнително изследване от
кръглия и правоъгълен печат на община ***, което се е отразило на законосъобразността и
на изготвените въз основа на посочените сравнителни образци технически експертизи;
констатирани са и нарушения на процесуалните правила при оценка на показанията на
свидетелите А. Г., П. Т., Д. Т., Б. К., Ц. С., М. К., С. А., С. К..
При новото разглеждане на делото по в.н.ох.д. № 49/2021 г. на ОС Благоевград
допуснатите при първото въззивно производство нарушения са отстранени – съдът е
допуснал нова техническа експертиза и допълнение към нея, като вещото лице
предварително и по предвидения в НПК ред се е снабдило с образци за сравнително
изследване от кръглия и правоъгълен печат на кметството на община ***; разпитани са
свидетелят А. и е проведен допълнителен разпит на секретаря на общината К. И.. В
решението на ОС Благоевград е осъществен пълен и съответен на чл. 339 НПК анализ на
доказателствата от първоинстанционното и новото въззивно съдебно следствие, даден е
мотивиран отговор на възраженията на страните, обсъдени са противоречията в
доказателствения материал, което е довело и до частичното оправдаване на осъдения Д. за
част от деянията (пет деяния), включени в периода на продължаваното престъпление –
доколкото се е установило, че А. Г., П. Т., Д. Т., Б. К., Ц. С. са се явили лично и са се
подписали в заверените от кмета на общината заявления. В решението на втората инстанция
се съдържа достатъчен по обем анализ на доказателствата, с оглед отговора на въпроса за
наличието на всички обективни и субективни характеристики на обвинението по чл. 311, ал.
1 вр с чл. 26, ал. 1 НК – съдът обосновано е приел, че официалните документи, които
осъденият е съставил в длъжностното си качество са материализирани в текста, вписан в
правоъгълния печат на общината, че тези документи са истински, доколкото са подписани
от Д. в оригиналния печат на общината, но с невярно съдържание, защото нито едно от 33
лица, които са вписани като автори на заявленията не са подписвали тези документи пред
кмета на общината; че въпреки тези несъмнено установени факти, осъденият е удостоверил
5
неверния факт на явяване и подписване от посочените 33 лица, с което от обективна страна
е осъществил състава на невярното документиране.
В този смисъл, неоснователни са доводите на искателя, че окръжният съд не е
обсъдил начина, по който е установена идентичност между оригиналния правоъгълен печат
на община *** и този, който е положен на инкриминираните 38 заявления – такава
идентичност е установена, включително и чрез допуснатите при новото въззивно
производство основна и допълнителна техническа експертиза. Правилно е посочил
окръжният съд, че без правно значение е изводът на вещото лице за липса на идентичност
между кръглия печат на общината и този, положен на инкриминираните документи, тъй
като официалният удостоверителен документ с невярно съдържание се материализира върху
правоъгълния печат, за чиято идентичност няма съмнение.
Поради това претенциите на искателя срещу осъществения от съдебните инстанции
доказателствен и правен анализ са неоснователни. РС Сандански е оценил
доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и
чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК. В процесуалната му дейност липсват пороци, които да доведат до
съмнителност на приетата фактология. В обхвата на въззивната проверка, определен от
разпоредбата на чл. 314 НПК, ОС Благоевград е проверил изцяло правилността на
първоинстанционната присъда и то, след собствен анализ на всички доказателствени
материали и проведено допълнително въззивно съдебно следствие, довели до пълноценно
изясняване на отправените от подсъдимия Д. и защитника му възражения за необоснованост
на фактическите констатации на първоинстанционния съд във връзка с обективната
съставомерност на деянието.
Окръжният съд е изложил самостоятелни констатации по релевантните факти, а не се
е доверил безкритично на първата инстанция и отразеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт от прокурора. Изложената във въззивното решение фактология на
деянието е пълна, задълбочена и е резултат от самостоятелната дейност на въззиввната
инстанция по оценка на надлежно събрания по делото доказателствен материал. Обстойни
доводи са изложени във въззивното решение и относно основния спорен момент по случая,
касаещ твърденията на подсъдимия, че не е налице довършен състав на нотариалното
удостоверяване, тъй като кръглият печат на Общината, положен на заявленията е различен
от този, който е ползван в кметството. Основателно окръжният съд е мотивирал, че
нотариалното удостоверяване е завършено с полагане на правоъгълния удостоверителен
печат, попълване на данните в него и подписването от осъдения, като кмет на общината.
Нито полагането на кръгъл печат на общината, нито регистрирането на удостоверенията в
регистъра, са елементи от фактическия състав на официалното нотариално удостоверяване
като вид официален документ.
С оглед изложените съображения може да се обобщи, че при разкриването на
фактическата обстановка по делото не са допуснати съществени непълноти, нито се
констатират основания, които да опорочават приетите от въззивния съд факти.
Задълженията на ОС Благоевград и РС Сандански по установяване на обективната истина са
изпълнени отговорно, като картината на деянието е разкрита в обем, необходим и
достатъчен за правилното решаване на делото. Щом относимите към предмета на доказване
обстоятелства са установени съобразно процесуалните правила, вътрешното убеждение на
предходните инстанции е правилно формирано и САС не разполага с процесуална
възможност да го променя или замества.
САС не установи нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1
6
НПК, което да обуслови възобновяване на наказателното производство. При установената
фактическа обстановка, въззивният съд законосъобразно е приел от правна страна, че
осъденият Й.Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1
НК в 33 от инкриминираните деяния, включени в продължаваното престъпление, а за пет от
деянията, поради липса на обективна съставомерност е постановил оправдателен
диспозитив. Изводите на ОС Благоевград по същество почиват на вярна интерпретация на
доказателствения материал и са направени в съгласие със закона и трайната практика на
ВКС.
Доколкото искателят релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК
най-общо и без да сочи конкретни обстоятелства, които съдилищата да не са съобразили при
определяне на наказанието, САС приема, че наказанията, отмерени с решението на
окръжния съд са справедливи и в пълно съответствие с обществената опасност на деянието
и дееца, както и с установените смекчаващи и отегчаващи отговорността на осъдения
обстоятелства. Окръжният съд е намалил наказанията лишаване от свобода и лишаване от
право да заема длъжността кмет близо до предвидения в закона минимум – 6 месеца и за
двете наказания, като е намалил изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК на три години.
Обстойно са обсъдени смекчаващите и отегчаващи отговорността на Д. факти, като
мотивирано въззивният съд е извел извода си защо не са налице основанията на чл. 55 НК за
замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация, като същевременно е отчетено в
насока намаляване на наказанията времето, изминало от извършване на деянието до
постановяване на окончателния съдебен акт.
Посочените доводи обуславят неоснователност на искането на осъдения Й. С. Д. за
възобновяване на посоченото наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 425 НПК Софийският апелативен
съд, наказателно отделение, ІІ състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. С. Д. за възобновяване на
в.н.о.х.д. № 49/2021 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, на основание чл. 422, ал. 1, т.
5 от НПК.
Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране, а за изготвянето му
да се уведомят искателя Д. и неговия защитник адвокат Ю. и САП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8