РЕШЕНИЕ
гр.
София, 17.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР А.
при секретаря С. Александрова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8679 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ.
Ищците М.Б. и Б.Х. твърдят, че на 15.12.2017 г. по
първокласен път край с. Тулово е настъпило ПТП, причинено от водача на
специален автомобил „Мерцедес 3243“ с рег. № *******, който нарушил правилата
за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал
движещия се там л.а. „Рено Лагуна“ с рег. №*******, управляван отВ.Х.. Вследствие на удара е починал водачът на автомобилаВ.Х.. Ищците твърдят, че са претърпели
неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални страдания, причинени от
смъртта наВ.Х., който е съответно син на М.Б. и
съпруг на Б.Х.. Ищците твърдят, че гражданската отговорност на водача на
специален автомобил „Мерцедес 3243“ към момента на процесното ПТП е
застрахована при ответника, поради което всяка от ищците претендира от него
заплащане на сумата от по 200 000 лв., заедно със законната лихва върху
посочените суми от 23.12.2017 г. до окончателното им изплащане. Претендират
разноски по делото.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва исковете. Не оспорва,
че към момента на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на
специален автомобил „Мерцедес 3243“ е застрахована при него. Твърди, че
процесното ПТП не се е осъществило по сочения от ищците начин, като твърди, че
причина за ПТП е изцяло поведението на водача на л.а. „Рено Лагуна“, който е
навлязъл в лентата за насрещно движение, по която се е движел специалният
автомобил „Мерцедес 3243“, като ответникът твърди, че специалният автомобил не
е напускал лентата за движение в неговата посока. Оспорва и смъртта наВ.Х. да е причинена в резултат на процесното ПТП. Счита,
че претенциите на ищците за неимуществени вреди са силно завишени. Посочва, че
не следва да дължи лихва за забава, тъй като ищците не са представили
необходимите документи и информация за банкова сметка, *** (като така твърди да
е налице забава на кредитора). Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
Съгласно представената по делото
присъда от 06.03.2019 г. на ОС – гр. Стара Загора (влязла в сила на 16.07.2019
г.) на основание чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК, както и видно от
представените констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на
местопроизшествие от 15.12.2017 г., а също и с оглед заключението на
автотехническата експертиза по делото, следва да се приеме за установено, че на
15.12.2017 г. на път I-15, км 205+100, в района на община Мъглиж е настъпило ПТП, причинено от
водача на специален т.а. „Мерцедес 3243“ с рег. № *******, който е навлязъл в
лентата за насрещно движение и е ударил движещия се там л.а. „Рено Лагуна“ с
рег. №*******. Според посоченото в присъдата с действията си водачът на
товарния автомобил е нарушил правилото на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като на път
с двупосочно движение, с две ленти за движение във всяка посока, е навлязъл в
лентата за насрещно движение, както и изискването на чл. 20, ал. 1 ЗДвП да
упражнява непрекъснато контрол върху управляваното от него превозно средство. В
резултат от процесното събитие е починал водачът на л.а. „Рено Лагуна“В.Х..
Следователно налице е
противоправно поведение на водача на товарния автомобил, което е осъществено
виновно (с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а в случая вината на
водача е установена и съгласно присъдата на наказателния съд). Това поведение е
довело до настъпването на процесното ПТП, в резултат на което е причинена
смъртта наВ.Х..
От представеното удостоверение за
родствени връзки от 22.12.2017 г. се установява, че ищцата М.Б. е майка на починалияВ.Х., а видно от представеното удостоверение за
наследници от 18.12.2017 г., ищцата Б.Х. е негова съпруга. Може да се приеме,
че поначало преживяването на отрицателни емоции и психически страдания,
свързани със смъртта на близък човек, особено на син и съпруг, се предполага,
тъй като това е естествена човешка реакция при подобно събитие, когато е налице близка семейна
връзка между лицата (именно поради това тези лица са включени в кръга на
лицата, имащи право на обезщетение съгласно ППВС № 4/1961 г., към което
препраща и ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС). Това предположение в случая се
подкрепя и от свидетелските показания по делото.
Според показанията на свидетеля Г.П.(който
е съпруг на внучка на ищцата М.Б.) основно починалиятВ.Х.
е полагал грижи за майка си – ищцата М.Б., като се е грижел за нея, за
домакинството ѝ и за къщата, в която живее, като я е посещавал редовно –
два пъти седмично, особено когато тя е била със счупен крак (няколко години
преди инцидента). Според свидетеля ищцата е преживяла тежко смъртта наВ.Х., като се е затворила в себе си, но общата реакция на
ищцата към процесното събитие е усилена и от обстоятелството, че другият
ѝ син е починал около месец след това.
В показанията си свидетелката В. Б.
(съпруга на сина на ищцата Б.Х.) посочва, чеВ.Х. е
помагал много в живота на съпругата си – ищцата Б.Х., грижел се е и за нея и за
семейството им. Поради това ищцата е преживяла тежко смъртта му, продължително
време е тъжила (плакала), налагало се е да приема успокоителни, не е искала да
общува с други хора, като включително повече от месец след инцидента тя е
продължила да скърби, а и до сега не е преживявала напълно загубата на съпруга
си.
Посочените от свидетелите
обстоятелства потвърждават наличието на близка семейна и емоционална връзка
между ищците М.Б. и Б.Х. и починалияВ.Х., която,
както се посочи, е нормална за отношенията между майка и син и между съпрузи,
които живеят в сплотено семейство (видно от показанията на свидетелката В. Б.).
Тъгата, която са изпитвали и продължават да изпитват ищците е естествен
резултат от наличието на посочената връзка и настъпването на смъртта на техния
син и съпруг, която при това е внезапна. Следователно емоционалните последици
за майката и съпругата на починалияВ.Х. в резултат от
смъртта му могат да се определят като такива, които не се различават от
типичното емоционално състояние, в което изпада човек при внезапна загуба на свое
дете или съпруг.
Разбира се, в случая следва да се
съобрази, че несъмнено емоционалната връзка между ищцата Б.Х. и починалия
ѝ съпруг е по-силна, като се има предвид, че те са живели заедно, имали
са семейство, състоящо се от деца и внуци, и са били много близки (според
свидетелката В. Б.). Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че към
момента на настъпването на смъртта наВ.Х. той е бил
на 65 години, а съпругата му – ищцата Б.Х. – на 66 години. Тази възраст
предполага много по-близка емоционална връзка между съпрузите, отколкото между синаВ.Х. и майка му – ищцата М.Б., която към този момент е
на 96 години. Напредналата възраст на ищцата предполага по-значителна дистанция
в отношенията със сина ѝ, независимо от полаганите от него грижи за нея.
Наред с това следва да се съобрази и посоченото от свидетеля Г.П.обстоятелство,
че за по-значителното отрицателно отражение върху емоционалното състояние на
ищцата М.Б. е допринесла и настъпилата съвсем скоро след процесното събитие
смърт и на другия ѝ син. Наред с това, при определяне на размера на
дължимите обезщетения, следва да се съобрази и това, че ищцата Б.Х. е живяла
заедно с починалияВ.Х. (те са били съпрузи с общо
домакинство, като това се установява от показанията на свидетелката В. Б.),
докато ищцата М.Б. е живеела отделно (както посочва свидетелката,В.Х. е ходил в
нейната къща).
Като се отчетат посочените
по-горе обстоятелства, както и като се съобрази момента на настъпване на
процесното събитие през 2017 г., обезщетенията за причинените неимуществени
вреди от смъртта наВ.Х. следва да се определят в
размер на 110 000 лв. за М.Б. и на 140 000 лв. за Б.Х..
С оглед на направеното от
ответника оспорване на начина, по който се е осъществило процесното ПТП и на
причината за него следва да се посочи следното. Ответникът твърди, че
процесното събитие е причинено изцяло от поведението на починалияВ.Х.
– водачът на л.а. „Рено Лагуна“, който според ответника е навлязъл в лентата за
насрещно движение и се е ударил в движещия се в тази лента специален т.а. „Мерцедес
3243“. За такъв начин на осъществяване на произшествието дава показания и
свидетелят Л.Я. – водачът на товарния автомобил. Както се посочи по-горе обаче,
относно процесното събитие е налице влязла в сила присъда на наказателния съд,
която според чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК е задължителна за гражданския съд
относно противоправността на извършеното деяние и
вината на дееца. Поради това по делото е прието за установено, че процесното
ПТП е резултат от противоправното поведение на водача на товарния автомобил,
който не е изпълнил задължението си да контролира непрестанно превозното
средство и да не навлиза в лентата за насрещно движение, от което следва, че
причина за настъпване на ПТП е това, че товарният автомобил е навлязъл в
лентата за насрещно движение. Това положение изключва възможността причината за
ПТП да е соченото от свидетеля Л.Я. обстоятелство, че лекият автомобил е
навлязъл изцяло в лентата за движение на товарния автомобил, тъй като в този
случай не би се достигнало до осъдителна присъда срещу водача на товарния
автомобил. Освен това според заключението на първоначалната автотехническа
експертиза по делото, която е работила въз основа на обективните данни от
протокола за оглед на местопроизшествието, ударът между двете превозни средства
е настъпил, като товарният автомобил е навлязъл на 1,35 м в лентата за насрещно
движение, т.е. ударът не е настъпил в лентата, в която се е движел товарният
автомобил, а по-скоро в тази, в която се е движел лекият автомобил.
Макар ответникът да не е направил
изрично изявление за това, че поведението на водача на лекия автомобил е
допринесло за настъпването на процесното събитие (възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД), след като той е възразил, че причина за ПТП е само поведението на този
водач, то следва да се изследва и въпросът дали поведението на този водач,
макар и да не е основната причина за настъпване на събитието, също не е в
причинна връзка с него. Иначе казано, възражението на ответника за това, че
поведението на водача на лекия автомобил е единствената причина за процесното
ПТП, включва в себе си и възражението, че макар и този водач да не е причинил
ПТП, той е допринесъл за настъпването му, съответно и за причинената от това
ПТП смърт.
В тази връзка трябва да се
съобрази обстоятелството, че автотехническата експертиза по делото е достигнала
до заключението, че непосредствено преди удара лекият автомобил също е навлязъл
на около 40 см в лентата, в която се е движел товарният автомобил, т.е. левите
колела на автомобила са се намирали в лентата за насрещно движение, където се е
движел товарният автомобил, когато е настъпило ПТП (или по-точно, където в този
момент се е намирал товарният автомобил с половината си ширина – другата
половина от ширината му е била в лентата за движение на лекия автомобил).
Според първоначалната експертиза (на стр. 9 от заключението), ако товарният
автомобил се е движел изцяло в своята лента за движение, ударът е нямало да настъпи,
въпреки навлизането на лекия автомобил в тази лента. От друга страна, поради
по-голямото навлизане на товарния автомобил в лентата за движение на лекия
автомобил, ударът между двете превозни средства би настъпил, дори и ако лекият
автомобил се е движел в средата на своята лента за движение. В заключението на
допълнителната автотехническа експертиза е изяснено, че дори и в случай, че
лекият автомобил се е намирал в средата на своята лента за движение, водачът не
би могъл да предприеме действия, с които да избегне ударът с товарния
автомобил, тъй като последният е започнал да навлиза в лентата за движение на
лекия автомобил, когато двете превозни средства са били на разстояние около 25
м. При това положение, както е разяснено и в първоначалното заключение на
експертизата, водачът на лекия автомобил не е разполагал с достатъчно време за
реакция, за да предприеме каквато и да е маневра преди да настъпи ударът. При
първоначалния си разпит вещото лице също така е разяснил, че ако ударът е
настъпил при положение, че лекият автомобил се е намирал в средата на своята
лента за движение, този удар отново би довел до подвиране на лекия автомобил
под товарния (каквото е настъпило и при действителния удар), а освен това би се
достигнало и до извъртане на лекия автомобил и вторичен удар в товарния от
страна на водача на лекия автомобил. Този тежък удар, според вещото лице, би
имал същите последици за водача на лекия автомобил, както и действително
осъществилият се удар при процесното ПТП.
Следователно, като се съобрази
установеното поведение на водача на товарния автомобил, включително с оглед на
присъдата на наказателния съд и данните от огледа на местопроизшествието, поведението
на водача на лекия автомобил преди удара е без значение с оглед на настъпилите
последици от процесното ПТП. Независимо от поведението на водача на лекия
автомобил процесното събитие би настъпило и то със същите последици за водача.
Поради това поведението на водача на лекия автомобил не само не е основна причина,
но не и допринесло за настъпването на ПТП и съответно за смъртта на водача.
По делото е безспорно, като това
се установява и от посоченото в констативния протокол за ПТП и от представената
справка от информационната система на Гаранционния фонд, че гражданската
отговорност на водача на специален т.а. „Мерцедес 3243“, причинил процесното
ПТП, към момента на ПТП е застрахована при ответника З. „Л.И.“ АД. Поради това предявените
искове за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищците
неимуществени вреди следва да се уважат в посочените по-горе размери, а именно по
отношение на ищцата М.Б. – за сумата от 110 000 лв. и по отношение на
ищцата Б.Х. – за сумата от 140 000 лв.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 вр.
с ал. 3 КЗ ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на
причинилия ПТП водач, покрива и отговорността на застрахованото лице за лихви
за забава върху дължимото обезщетение за причинените вреди от датата на
уведомяване за застрахователното събитие или предявяване на претенция от
увреденото лице. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане лицето,
причинило увреждането, е в забава и без покана, т.е. от момента на настъпването
на вредите, поради което от този момент той дължи и законната лихва за забава
върху сумата на обезщетението за вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Следователно
застрахователят отговаря и за законната лихва за забава върху дължимото
обезщетение за причинените вреди, която се включва в застрахователното
обезщетение, но от по-късен момент – не от настъпването на вредите, а от
уведомяването му за застрахователното събитие (от застрахования или от
увреденото лице). В случая по делото е представено известие за доставяне на
писмо до ответника, от което е видно, че писмо от процесуалния представител на
ищците е получено от ответника на 05.01.2018 г., като в представеното писмо от
ответника до ищците от 24.01.2018 г. е посочено, че именно на 05.01.2018 г. е
предявена претенция от ищците за заплащане на застрахователно обезщетение. Следователно
ищците са предявили пред ответника претенциите си във връзка с процесното
събитие на 05.01.2018 г., поради което от този момент ответникът следва да
заплати и лихвата за забава върху дължимите обезщетения.
Законната лихва за забава, която
застрахователят заплаща върху дължимото обезщетение за причинените вреди в
хипотезата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, представлява законната лихва върху
сумата за обезщетение за вредите, която дължи застрахованото при него лице,
което е причинило с поведението си тези вреди. Поради това тази лихва се
включва в размера на самото застрахователно обезщетение и съответно
отговорността на застрахователя за заплащането ѝ е ограничена до размера
на застрахователната сума. Поради това нормата на чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ е различна
от тази на чл. 497, ал. 1 КЗ. Последната норма представлява конкретизация на
общото правило на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, уреждащо момента, от който длъжникът по
срочно задължение изпада в забава. С изтичане на сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ
застрахователят изпада в забава и дължи законна лихва за забава по чл. 86, ал.
1 ЗЗД върху дължимото застрахователно обезщетение (нормата е аналогична с тази
на чл. 409 КЗ при имуществените застраховки). Тук става въпрос за собствена
забава за плащане на застрахователя и последиците от нея и именно поради това
размерът на дължимата в този случай лихва за забава няма връзка с размера на
застрахователната сумата, до която е ограничена отговорността на застрахователя
по застрахователния договор – чл. 497, ал. 2 КЗ. Лихвата за забава, която дължи
застрахователят съгласно чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ не е следствие от забава на
застрахователя, а е част от гражданската отговорност на определено лице (в
частност по отношение на забавата му да заплати дължима сума), която отговорност
е застрахована при застрахователя. Поради това неоснователно е възражението на
ответника за това, че не следва да дължи лихва за забава, тъй като е налице
забава на кредитора от страна на ищците, което освобождава ответника от
евентуална негова забава (чл. 96, ал. 1 ЗЗД). Както се посочи, в случая
ответникът не дължи лихва за забава като последица от собствената си забава, а
поради забавата на застрахованото при него лице.
В допълнение следва да се посочи,
че възражението на ответника за изпадане на ищците в забава на кредитора поради
непредставяне на поисканите от тях информация за банковите им сметки и
документи от досъдебното производство, образувано във връзка с процесното
събитие, не може да е основателно и поради следното. На първо място по делото
няма данни ответникът да е предложил каквато и да било сума за обезщетение на
ищците, която те да не са приели, съответно поради това не е и имало
необходимост ищците да посочват своя банкова сметка, ***е да заплати дължимото
обезщетение (или част от него). На следващо място съгласно чл. 107 КЗ
ответникът има възможност и сам да получи необходимата му информация във връзка
със застрахователното събитие от държавните органи и лечебните заведения.
Поради това съдействието от страна на увреденото лице за предоставяне на
документи, с които ответникът може и сам да се снабди, не може да се определи
като необходимо съдействие, без което ответникът не би могъл да изпълни
задължението си по смисъла на чл. 95 ЗЗД, т.е. не е налице забава на кредитора.
Тук следва да се съобрази и социалната роля на ответника, който трябва да
подпомага увредените от застрахователно събитие лица, за да получат
обезщетение, а не да поставя допълнителна административна тежест върху тях за
издирване на документи, с които и той самият може да се снабди. Поради това
направеното от ответника възражение за изпадане на ищците в забава на кредитора
е неоснователно.
По разноските:
Ищците са освободени от заплащане на разноски по
делото (включително с оглед на влязлата в сила присъда относно процесното
събитие), поради което на тях разноски не се дължат. Видно от приложения
договор за правна защита и съдействие ищците не са заплатили на адвоката си по
делото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на адвоката на ищците
разноски за възнаграждение в размер на 7 147,50 лв. (с включен ДДС), което
е съответно на уважената част от исковете. Разноските за адвокатско
възнаграждение са определени въз основа на едно общо възнаграждение съобразно
общата сума на предявените искове, тъй като извършените от адвоката действия са
идентични по отношение на двете ищци, което предполага определяне и на едно
общо възнаграждение. На ответника следва да се присъдят разноски на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на отхвърлената част от исковете,
които възлизат общо на 346,88 лв. Тези разноски следва да се разпределят
между ищците, като се съобрази, че предявените от тях искове са в еднакъв
размер и като се вземат предвид уважените части от исковете. Така ищците следва
да заплатят на ответника разноски както следва: М.Б. – 208,13 лв. и Б.Х. – 138,75 лв.
Тъй като ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на съда общо сумата 10 062,50 лв., представляваща дължимата от ищците
такса (10 000 лв.) и разноски за експертиза (62,50 лв.), съответно на
уважената част от исковете.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на М.В.Б., ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 110 000 лв. (сто и десет
хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта наВ.Х., причинена от ПТП, настъпило на 15.12.2017 г. на път
I-15, км 205+100, община Мъглиж,
причинено от водача на специален т.а.
„Мерцедес 3243“ с рег. № *******, заедно със законната лихва върху посочената
сума от 05.01.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 200 000 лв., както и претенцията
за лихва за забава за периода 23.12.2017 г. - 04.01.2018 г.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Б.К.Х., ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 140 000 лв. (сто и четиридесет
хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта наВ.Х., причинена от ПТП, настъпило на 15.12.2017 г. на път
I-15, км 205+100, община Мъглиж, причинено
от водача на специален т.а. „Мерцедес 3243“ с рег. № *******, заедно със
законната лихва върху посочената сума от 05.01.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 200 000
лв., както и претенцията за лихва за забава за периода 23.12.2017 г. -
04.01.2018 г.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на адвокат П.К.,***, адрес *** на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 7 147,50 лв. (седем хиляди сто
четиридесет и седем лева и 50 ст.) – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М.В.Б., ЕГН **********, адрес *** и Б.К.Х., ЕГН **********, адрес *** да заплатят на „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** следните
суми за разноски по делото: М.Б. – 208,13 лв. (двеста и осем лева и 13 ст.) и Б.Х. – 138,75 лв.
(сто тридесет и осем лева и 75 ст.).
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от общо 10 062,50 лв.
(десет хиляди шестдесет и два лева и 50 ст.) – разноски по делото за държавна
такса (10 000 лв.) и експертиза (62,50 лв.).
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: