№ 985
гр. Пловдив , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330200148 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-009516/11.09.2020г. на
Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ –
Пловдив, с което на Ц.И.С.., с ЕГН: **********, с адрес: *****, на основание
чл.177, ал.3, т.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение по чл.126 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и чрез
процесуалния си представител адв. С.П. в съдебно заседание, моли съда да
отмени процесното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Претендират се разноските по делото за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив при ОД на МВР
– Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
До съда е депозирана писмена молба-становище от Началника на Сектора, в
която се излагат доводи за потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление. Направено е възражение за намаляване размера на
адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата, при евентуално
уважаване на жалбата.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид
което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 17.08.2020г. около 18:00 часа в община Раковски, на път
Автомагистрала № А-1- автомагистрала „Тракия“ км 150, посока гр. София,
жалбоподателят Ц.И.С..а, ЕГН: ********** докато е управлявал личния си
товарен автомобил „Ивеко Дейли“, с рег. № ****, натоварен с друго МПС, е
бил спрян за проверка от полицейските служители към сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив – свид. Л.Н., на длъжност
„мл.автоконтрольор“ и колегата му свид. Д.П.. В хода на проверката е било
установено, че товарният автомобил превозва лек автомобил „БМВ Х Реихе“,
с рег. № **** с което е надвишил допустимата максимална маса, отразена в
свидетелството за регистрация. Нарушението е било потвърдено посредством
направена справка по техническите параметри за допустим товар на МПС,
управлявано от жалбоподателя, както и самата тежест на превозваното
такова. Последното е било окомплектовано и не са му липсвали части.
За направените констатации, свид. Н. е съставил срещу С. и в негово
присъствие АУАН с бл. № 491767/ 17.08.2020г. за нарушение чл.126 от
ЗДвП. Жалбоподателят се е запознал със съдържанието на акта и го е
подписал без възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били постъпили писмени възражения
срещу АУАН.
Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган е издал обжалваното
наказателно постановление, с което на С. на основание чл.177, ал.3, т.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за
нарушение по чл.126 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан
актосъставителят Л.Н., който потвърждава авторството на АУАН и
направените в него констатации. Свид. обяснява, че джипът бил
окомплектован и никакви части от него не липсвали. Във връзка с
последното, на място не били направени възражения от водача за липсващи
такива. Случаят бил фотографиран от контролните органи.
От своя страна, и колегата му свид. П., разпитан в съдебно заседание,
потвърждава направените констатации за извършено нарушение. В
2
допълнение сочи, че БМВ-то е било окомплектовано и с двигател, и със
скоростна кутия. Направена била справка по техническите данни колко е
тежестта на автомобила и пътната помощ колко килограма има право да
превозва като товар.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като достоверни, логични,
последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.
По делото беше разпитана и свид. Ц.Г., ангажирана от жалбоподателя. От
показанията й се установява,че в процесното време и място, е била пасажер в
управлявания от жалбоподателя товарен автомобил /пътна помощ/. Пътували
от гр. Сливен в посока гр. София, след като натоварили МПС /пътна помощ/ с
друг автомобил, който бил без скоростна кутия и двигател. След като били
спрени от полицейските служители за проверка и въпреки уверенията на С.,
че липсвали части от превозвания автомобил, единствено което направили
проверяващите е да направят снимки.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, дотолкова, доколкото
потвърждават процесното време, място и извършената от полицейските
служители проверка. Съдът оцени критично показанията й в частта, в която
твърди, че водачът уверявал на място полицейските служители за липсващи
двигател и скоростна кутия в превозвания автомобил, тъй като показанията й
в тази част са изолирани и противоречат на кредитирания доказателствен
материал. По отношение на остатъка от показанията й, се кредитират с
доверие, дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната
действителност, като се отчита заинтересоваността на свидетеля от изхода на
делото.
В хода на съдебното производство е назначена и изготвена по делото
Автотехническа експертиза.
От заключението на същата се установява, че съгласно справка за
регистрация на товарен автомобил „Ивеко Дейли“, с рег. № ****, масата на
ПС в готовност за движение е 2200 кг, а технически допустимата максимална
маса е 3500 кг. Масата на превозвания лек автомобил „БМВ Х6“ с рег. №
***** е 1778 кг /след като от общата му маса в готовност за движение 2185 кг
са извадени масата на двигателя /127 кг/ масата на скоростната кутия /90 кг/ ,
маса на водач /75 кг/, маса на течности – масло, хидравлична течност /30 кг/ ,
маса на гориво /85 кг/. Общата маса на товарния автомобил и на лекия
автомобил /след изваждане на горепосочените части от последния/ е 3978 кг.
3
т.е налице е надвишаване с 478 кг.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като изготвено от лице с
необходимата компетенция и знания и служещо за установяване на
обективната реалност.
При тази установена по несъмнен и категоричен начин фактическа
обстановка съдът счита, че така издаденото наказателно постановление е
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и като такова следва да бъде ОТМЕНЕНО.
Очевидно е в случая, че реално С. е извършил нарушение, тъй като на
процесната дата и място е управлявал „Ивеко Дейли“, с рег. № ****,
натоварен с друго МПС, с надвишена допустимата техническа максимална
маса на процесния товарен автомобил от 478 кг. Видно от приетото по делото
заключение на автотехническата експертиза, се установява,че общата маса на
двете МПС /след изваждане на горепосочените части/ е 3978 кг, а
техническите допустимата максимална маса на „Ивеко“ е 3500 кг. Т.е.
независимо с или без горепосочените части – двигателят, скоростната кутия,
водачът, течности, гориво, технически допустимата максимална маса на
товарния автомобил е била надвишена.
Въпреки установеното, при извършената служебна проверка съдът
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които налагат отмяна на обжалваното наказателно постановление, по
следните съображения:
В случая установеното административно нарушение е квалифицирано под
нормата на чл. 126 ЗДвП, според която при превозване на товари масата на
натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава допустимата
максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация. В същото
време деецът е наказан въз основа на разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП,
според която се налага глоба от 500 до 3000 лв. на водач, който, без да спазва
установения за това ред, управлява пътно превозно средство с размери, маса
или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството.
От съпоставката на двете норми се формира извод, че чл. 177, ал. 3, т. 1
ЗДвП не е коректната санкционна норма за нарушения по чл. 126 ЗДвП. Това
е така, доколкото чл. 126 ЗДвП въвежда като нарушение превишаването на
масата, посочена в свидетелството за регистрация, а според чл. 177, ал. 3, т. 1
ЗДвП съставомерно е превишаването на стойностите, посочени не в
4
свидетелството за регистрация, а в специална наредба. Всъщност чл. 177, ал.
3, т. 1 ЗДвП въвежда санкция за нарушение не по чл. 126 ЗДвП, а по чл. чл.
139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която гласи: „Движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението“, като в случая се препраща към Наредба № 11 от
3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства.
На следващо място в нарушение разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН,
досежно АУАН, както и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, досежно наказателното
постановление, Съдът констатира неточно и непълно описание на всички
съставомерни обстоятелства от състава на нарушението.
В случая е вменено нарушението по чл. 126 от ЗДвП предполага превозване
на товари, при които масата на натовареното пътно превозно средство
надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за
регистрация. Посочване допустимата маса на товарния автомобил -
независимо, дали по наредбата или според свидетелството за регистрация е от
съществено значение за преценка, дали е осъществено визираното нарушение.
Въпреки това в АУАН и наказателното постановление липсва посочване на
такава. Вместо това са отразени единствено марката и модела на товарния и
лекия автомобил. Нарушението се установява едва след изготвеното
заключение на автотехническата експертиза и се потвърди от кредитираните
показания на разпитаните свидетели.
Така описаните нарушения, касаещи описание на нарушението и
обстоятелствата, въз основа на които е извършено то, следва да се преценят
като такива от категорията на съществените процесуални нарушения,
доколкото създават неяснота относно съставомерните за твърдяното
нарушение обстоятелства, поради което лишават лицето, посоченото като
нарушител, от правото му да разбере същите факти, съответно – да
организира защитата си.
Отделно от това и представляващо самостоятелно основание за отмяна на
НП е липсата на компетентност на актосъставителя и наказващия орган. В
тази връзка съгласно чл. 167, ал. 3 от ЗДвП службите за контрол, определени
от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените
5
места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните
съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото
натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се
контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници“ и на Агенция
„Пътна инфраструктура“ с оглед правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване. Т.е. правомощията за извършване на
проверки за спазване на общата маса и осовото натоварване на превозното
средство са възложени единствено и само на длъжностните лица на Агенция
„Митници“ и Агенция „Пътна инфраструктура“. Със същите компетенции с
оглед разпоредбата на чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП са и длъжностните лица на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. В случая, обаче,
АУАН и НП, са съставени от съответно мл. автоконтрольор и началник
група, причислени към в ОД на МВР - Пловдив, които не са имали
материална компетентност да установяват и съответно да издават посочения
акт/ постановление за извършено административно нарушение по чл. 126 от
ЗДвП.
Предвид горните съображения, Съдът намира, че процесното наказателно
постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
По отношение на разноските:
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото, изричното искане в тази посока от страна на
жалбоподателя и представените по делото писмени доказателства,
основателна се явява претенцията му за присъждане на разноски за
адвокатски хонорар в пълния претендиран размер от 200 лева.
По делото са сторени разходи и за изготвена Автотехническа експертиза, за
която с протоколно определение от 20.05.2021г., Съдът е разпоредил от
бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд -Пловдив да се издаде
РКО на вещо лице М. в размер на 160 лева, съгласно представената по делото
справка-декларация. Поради изложеното и с оглед отмяната на обжалваното
наказателно постановление, следва разноските за изготвената Автотехническа
експертиза в размер на 160 лв., да бъдат присъдени в тежест на ОД на МВР–
Пловдив, като ги заплати на Съдебната власт по сметка на Районен съд –
Пловдив.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.3 от ЗАНН, Съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-009516/11.09.2020г. на
Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ –
Пловдив, с което на Ц.И.С.., с ЕГН: **********, с адрес: *****, на основание
чл.177, ал.3, т.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение по чл.126 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Ц.И.С.., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, жк. „Люлин“ № 346, ет.2, сумата в размер на
200 /двеста/ лева, представляващи разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
Съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 160 /сто и
шестдесет/ лв. разноски за изготвената по делото експертиза.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр. Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7