№ 101
гр. Бургас, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора Й. М. Г.
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Наказателно дело за
възобновяване № 20242000600248 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане на главния прокурор на Република България на
основание чл. 420, ал. 1 от НПК, за възобновяване на нохд № 490/2024 год. по
описа на Районен съд – Сливен, с постановено спиране изпълнението на
присъдата на основание чл. 420, ал. 3 от НПК.
В искането се изтъква касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
НПК, което е основание и за възобновяване на наказателното дело по чл. 422,
ал. 1, т. 5 от НПК. Поддържа се, че Районен съд - Сливен не е приложил по
отношение на непълнолетното осъдено лице Б. Е. А. разпоредбата на чл. 64,
ал.1 от НК, въпреки наличието на всички законови предпоставки за това.
Прави се предложение за възобновяване на наказателното производство и
изменение на постановената по него присъда № 88/06.06.2024г., в частта
относно наложеното на осъдения Б. Е. А. наказание лишаване от свобода за
срок от четири месеца при първоначален общ режим, като на основание чл. 64,
ал.1 от НК бъде освободен от изтърпяването му и вместо това настанен във
възпитателно училище - интернат или му бъде наложена друга възпитателна
мярка, предвидена в Закона за борба срещу противообществените прояви на
1
малолетните и непълнолетните, както и отмяна на приложението на чл.68,
ал.1 от НК относно привеждането в изпълнение на наложеното на А.
наказание по НОХД № 517/2022г. на РС-Сливен.
В съдебното заседание пред АС-Бургас, представителят на АП-Бургас
изразява мотивирано становище за допустимост и основателност на искането
на главния прокурор, поради което предлага същото да бъде уважено.
Осъденият А. се представлява в съдебно заседание от назначения му в
хипотезата на чл. 94, ал.1, т.1 и т.6 от НПК служебен защитник – адвокат Т. С.
от АК-Бургас, която счита, че искането на главния прокурор за възобновяване
на наказателното дело е основателно, поради което и моли да бъде уважено.
В личната си защита пред съда осъденият А. споделя, че е ходил на
училище до 5 клас и понастоящем посещава училище в гр.Враца. Предоставя
на съда преценката относно основателността на внесеното искане за
възобновяване на делото.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в
пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Същото е
подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420 ал.1 от НПК. Предмет
на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при посочени
основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК.
Разгледано по същество, искането е частично основателно.
С присъда № 88/06.06.2024г., постановена по нохд № 490/2024г., РС-
Сливен е признал Б. Е. А., ЕГН:********** за виновен в извършването на
престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, 5, и 7, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, като при
условията на чл.54 от НК е наложил на същия наказание лишаване от свобода
за срок от шест месеца.
На основание чл. 58а, ал.1 от НК наложеното наказание е намалено след
редукцията от 1/3 на четири месеца лишаване от свобода, като е постановено
да се изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение
наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено на Б. А. с присъда
по нохд № 517/2022г., като е постановил същото да се изтърпи отделно и при
първоначален общ режим.
2
Осъдени с цитираната присъда са и лицата:
-М.М.А., който е признат за виновен по обвинение за извършено
престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.4, 5, вр. чл.26, ал.1, вр.чл.
29, ал.1 б.“а“ и „б“ от НК, като на същия е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг
режим;
-Г.Р.К., който е признат за виновен по обвинение за извършено
престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.4, 5, вр. чл.26, ал.1, вр.чл.
29, ал.1 б.“а“ от НК, като на същия е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим, и
-М.Р.М., който е признат за виновен по обвинение за извършено
престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, 5, и 7, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от
НК, като на същия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.
Данните от справката за съдимост на осъдения Б. Е. А. /спр. л.112-113 от
ДП/ установяват, че преди осъждането с присъдата по нохд № 490/2024г., РС-
Сливен спрямо него са постановени други две присъди, а именно:
С присъда по нохд № 517/2022 г. на PC – Сливен, влязла в сила на
08.07.2022 г., за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, т. 5, вр.
чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, при условията на чл. 58а, ал. 1 НК на А. е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца,
изпълнението на което на основание чл. 69, ал. 1 НК е отложено за срок от три
години.
С присъда /споразумение за решаване на делото/ по нохд № 1549/2023 г.
на PC – Сливен, влязла в сила на 10.01.2024 г., за извършено престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК на А.
е наложено наказание пробация, с пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година и задължителни срещи е
пробационен служител за срок от една година.
Деянието, за което А. е осъден с присъдата по нохд № 490/2024г., РС-
Сливен, е извършено на 20.02 срещу 21.02.2024г., като същото се явява
осъществено в изпитателния срок на условното осъждане по нохд № 517/2022
г. на PC – Сливен, активирано с присъдата по реда на чл.68, ал.1 от НК.
3
Осъденият Б. Е. А., по отношение на когото се иска възобновяване на
наказателното производство и изменение на осъдителната присъда в частта за
изтърпяване на наказанието, е роден на 28.07.2007г. в гр.Сливен, като към
настоящия момент същият е все още непълнолетен.
При горните констатации, касаещи осъдения Б. А., РС-Сливен е бил
длъжен да приложи разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от НК по отношение на
определеното наказание от четири месеца лишаване от свобода, предвид
наличието на законовите основания за това - определеното на непълнолетния
А. наказание лишаване от свобода е по-малко от една година и неговото
изпълнение не е отложено по чл. 66 от НК. В случая не са налице условията на
чл. 64, ал.3 и ал. 4 от НК, които изключват прилагането на правилото на ал. 1
на същата норма.
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от НК, правилото на ал. 1 не се
прилага: а) когато непълнолетният е извършил престъплението по време на
изтърпяване на наказание лишаване от свобода и б) когато е осъден, след като
е навършил пълнолетие. Тези ограничения в случая не са налице, тъй като А. е
бил непълнолетен, както към момента на влизане в сила на присъдата, така и
към настоящия момент. Престъплението, за което А. е осъден с присъдата по
нохд № 490/2024г. по описа на РС-Сливен, е извършено в изпитателния срок
на предходно осъждане по нохд № 517/2022 г. на PC – Сливен, с наложено
наказание лишаване от свобода, но изпълнението на това наказание е било
отложено на основание чл. 69, вр. чл. 66 от НК.
Според регламента на чл. 64, ал. 4 от НК правилото на ал. 1 не се прилага
и в случаите на повторно осъждане, ако съдът намери, че за поправянето и
превъзпитанието на дееца се налага той да изтърпи наказанието лишаване от
свобода и когато: а) неговият срок не е по-малък от шест месеца или б) деецът
вече е изтърпял наказание лишаване от свобода. В конкретния случай,
осъждането на непълнолетния А. по настоящото нохд № 490/2024г. на РС-
Сливен несъмнено е повторно по смисъла на чл. 28 от НК, но това не
съставлява пречка за приложение на правилото по ал.1, тъй като посочените
ограничения в ал. 4 следва да са едновременно налице. Наложеното на А. с
разглежданата присъда наказание се установява, че е за срок по-малък от шест
месеца и осъждането не се предхожда от изтърпяно вече наказание лишаване
от свобода.
4
С оглед изложеното по-горе АС-Бургас намира, че разпоредбата на чл.
64, ал. 1 от НК следва да намери приложение относно наложеното на
непълнолетния Б. А. наказание - лишаване от свобода за срок от четири
месеца, във връзка с което е и искането на главния прокурор.
По повод искането за отмяна на приложение на чл.68 от НК по
отношение на предходно постановената спрямо А. условна присъда по нохд
№ 517/2022 г. на PC – Сливен, следва да се посочи, че същото не само не е
подкрепено с никаква конкретна аргументация, но и не намира основание в
данните по делото, поради което и няма причина да бъде споделено.
Като е пропуснал да съобрази всички посочени по-горе обстоятелства,
касаещи приложимата материалноправна норма и специфичните правила при
определяне на наказанието на непълнолетния осъден Б. Е. А., РС-Сливен е
допуснал нарушение на закона по смисъла на чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, което
следва да бъде отстранено.
Съобразявайки гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че са
налице основния за възобновяване на наказателното производство по нохд №
490/2024 год. по описа на Районен съд – Сливен, само в частта относно
осъдения Б. Е. А., по отношение на когото приложение следва да намери
разпоредбата на чл.64, ал.1 от НК. Отстраняването на допуснатото от РС-
Сливен нарушение на материалния закон може да бъде осъществено от
настоящия съд, с оглед правомощията му по чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй
като е свързано с освобождаване от изтърпяване на наказание, с прилагане на
мерки по ЗБППМН, което е в полза на осъдения. По отношение на осъдения Б.
А. съдът намира, че следва да бъде постановена най-тежката от предвидените
в специалния закон възпитателни мерки - "настаняване във възпитателно
училище-интернат" /чл. 13, ал. 1, т. 13 ЗБППМН/, а не друга, предвид данните
за съдебното му минало, свидетелстващи за наличие на две предходни
присъди с наложени наказания пробация и лишаване от свобода.
Извършените от А. до момента престъпления са във времеви период от една
година /деянията са осъществени от м. февруари 2022г. до м. февруари 2023г./,
като същите представляват квалифицирани кражби по чл. 195 от НК,
реализирани в съучастие с трети лица, сред които други непълнолетни и
навършили пълнолетие лица, което сочи на една престъпна упоритост.
Служебно известна е също така на съда /по повод разглеждане на НВОХД №
5
291/24г. на БАС/ и следваща горните осъждания престъпна деятелност на А.,
във връзка с която спрямо него са постановени присъда по нохд № 745/2024г.
по описа на РС-Сливен и присъда по нохд № 1034/24г. по описа на РС-Сливен.
На основание изложено, съдът намира, че целите по чл.60 от НК биха се
постигнали само с настаняването на непълнолетния А. във възпитателно
училище-интернат, а не с друга възпитателна мярка.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 490/2024 г. по описа на
Районен съд-Сливен само по отношение на осъдения Б. Е. А..
ИЗМЕНЯВА присъда № 88/06.06.2024г., постановена по нохд №
490/2024г. по описа на РС-Сливен, в частта за наказанието на Б. Е. А.,
ЕГН:**********, наложено му за извършено престъпление по чл. 195, ал.1,
т.4, 5, и 7, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, като на основание чл. 64, ал.1 от НК го
ОСВОБОЖДАВА от изтърпяване на наложеното му наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при първоначален ОБЩ режим и
го НАСТАНЯВА във възпитателно училище- интернат.
ВРЪЩА делото на Сливенския районен съд за извършване на
необходимото по привеждането в изпълнение на това решение и преценка за
наличие на основанията за приложение на чл.25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК
относно постановените спрямо Б. А. присъди.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6