МОТИВИ ПО НОХД №1545/2010г. по описа на ШРС: Подсъдимият А.С.А. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.196,ал.1,т.2
от НК във връзка с чл.195,ал.1,т.4 от НК във връзка с чл.194,ал.1 от НК във
връзка с чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК във връзка с чл.26,ал.1 от НК за това,
че през периода от месец януари 2010г. до 25.08.2010г. в с. Н., обл. Шумен, при
условията на продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство
– ключ отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 264,50 лева от
владението на другиго /собствениците/, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, а именно: от владението на М.А.М.
– сумата от 560 лева; от владението на К.А.М. – 2
броя медни котли по 10 литра, меден бакър с вместимост 10 литра, 10 кг. бял
боб, 1 брой маслен крик, ел. кабел с щепсел и контакт, 25 метра ел. кабел с
щепсел и фасонка и 1 брой чувал на обща стойност 183,50 лева и от владението на
Ф. Т.О. – 1 брой ъглошлайф,
1 брой моторен трион “Щил – 036”, медна гръбна
пръскачка и 3 броя медни бакъри на обща стойност 520 лева, кражба
представляваща опасен рецидив.
В
съдебно заседание, представителят на ШРП поддържа изцяло, така повдигнатото
обвинение, като предлага на съда, да признае подсъдимия за виновен в
извършването на посоченото в обвинителния акт, престъпление и да му определи
наказание “лишаване от свобода” за около 9 години, което предвид чл.58а от НК да
намали с една трета. По отношение на предявените и приети за съвместно
разглеждане в наказателното производство, граждански искове от двамата
пострадали – М. и О., предлага на съда да ги уважи изцяло.
Свидетелката
К.А.М. – пострадала от престъплението, предмет на
настоящото наказателно производство предяви граждански иск срещу подсъдимия А.С.А. за сумата от 183,50 лева /сто осемдесет и три лева и
петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинените й имуществени
вреди, който съда след изслушване на страните прие за съвместно разглеждане,
като я конституира като граждански ищец. Гражданският ищец К.М.
изцяло поддържа така предявения иск и моли съда да го признае изцяло.
Свидетелят
Ф. Т.О. – пострадал от
престъплението, предмет на настоящото наказателно производство предяви
граждански иск срещу подсъдимия А.С.А. за сумата от
520 /петстотин и двадесет/ лева, представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди, който съда след изслушване на страните прие за съвместно
разглеждане, като го конституира като граждански ищец. Гражданският ищец О.
изцяло поддържа така предявения иск и моли съда да го признае изцяло.
Подсъдимият А.С.А.
се признава за виновен в извършването на деянието, посочено в обвинителния акт,
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената му част, за които не
желае да се събират доказателства и съда като съобрази, че самопризнанието му
се подкрепя от събраните в досъдебното производство, доказателства бе даден ход
на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК – чл.371,т.2. Назначеният служебен защитник моли съда след като
признае за виновен, да наложи на подзащитния му, наказание около предвидения
минимум - три години “лишаване от свобода”, като вземе предвид и тежкото му семейно
и материално положение и самопризнанието, както и желание да възстанови
нанесените щети. В последната си дума подс. А.А. изказва съжаление.
След
преценка на събраните по делото, доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: Подсъдимият А.С.А. живеел при родителите си в с. Н.,
обл. Шумен и бил многократно осъждан за престъпления против собствеността. Пострадалият
по делото М.А.М. ***, но често гостувал на свои близки
в с. Н.. В началото на месец януари 2010г., свид. М.
гостувал на свой близък в с. Н. – свидетеля Г.М.М..
На гощавката по случай пристигането на госта, присъствал и подсъдимия. Няколко
пъти го пращали до селския магазин за да купува хранителни продукти и цигари,
като пари му давал свид. М.. Докато свидетеля му
давал пари, подсъдимия А. видял, че разполагал със значителна сума. Когато
тримата легнали да нощуват и свидетеля заспал, подсъдимия станал и от намиращите
се в джоба на пострадалия около 1 200 лева, взел сумата от 560 лева. Свид. М. на сутринта изпратил подсъдимия до центъра на
селото да му намерел превоз за гр. Шумен, където щял да ходи заедно със свид. Г.М.. След като пострадалия
потеглил за гр. Шумен, подсъдимия А. отишъл при свидетеля Г. И. А. и го помолил
да го откара с автомобила си до гр. Шумен. След като свид.
А. се съгласил, подсъдимия предложил и на баща си – свидетеля С.А.С. да го придружал за пазаруване в гр. Шумен. Когато свид. А. ги откарал, двамата влезли в магазин СБА, в района
на бившата военна болница в гр. Шумен, от където напазарували хранителни стоки.
Дали ги на свид. А. ***, а те тръгнали из града.
Докато вървели, подсъдимия признал пред баща си, че бил откраднал парите на свид. М. и си купил дрехи и мобилен телефон. Когато подс. А. и свид. С. ***, срещнали
свид. М., който бил тръгнал да търси подсъдимия
заради кражбата на парите. Пред него, подсъдимия признал за извършеното и му
дал останалите в него 300 лева и мобилния телефон.
В началото на месец август – на
10–ти или 17-ти, подсъдимият А. видял свидетеля Ф. Т.О. ***. Понеже знаел, че свид. О.
жевеел сам в къщата си, подсъдимия решил да се
възползва от отсъствието му и да влезе в дамо му, с намерение да открадне нещо,
което после да продаде. Влязъл в двора на къщата и после през затворената, но
незаключена врата на мазето, проникнал в него. Подсъдимият взел един ъглошлайф,
сложил го в чувал от захар и го занесъл в дома си. На следващият ден занесъл
ъглошлайфа в гр. Шумен, където го продал на неизвестно лице за сумата от 20
лева, които изхарчил. По идентичен начин, на 25 август отново проникнал в
същото помещение, откъдето взел моторен трион “Шил”, медна гръбна пръскачка и 3
бакъра. Бакърите и пръскачката, подсъдимият смачкал и продал на пътуващи
търговци, а моторния трион – продал на свидетеля И.Й.И..
Телефонът на свидетеля И. му бил известен от по-рано – бил го записал на лист
хартия, който предал доброволно на 27.08.2010г.
По подобен начин, също в началото
на месец август, след като видял, че свидетелката К. А.М.
***, подсъдимия използвайки техническо средство –
ключ, проникнал в жилището й. От там отнел с намерение да присвои медни котли,
бакър, 10 кг. боб, маслен крик, 2 броя ел. кабел – удължител и 1 бр. чувал.
Изнесъл вещите и вечерта се опитал да продаде смачканите съдове и масления крик
на свидетеля С.А.А.. След като не се договорил с
него, по-късно ги продал на неизвестни лица за сумата от 17 лева, които
похарчил.
От
писменото заключение на изготвената и приложена по делото, съдебно икономическа
експертиза се установило, че движимите
вещи, предмет на престъпно посегателство били на обща стойност 1 264,50 /хиляда
двеста шестдесет и четири лева и петдесет стотинки/ лева, от които стойността
на вещите, отнети от свид. О. възлизала на 520
/петстотин и двадесет/ лева, от свид. М. – на 183,50
/сто осемдесет и три лева и петдесет стотинки/ лева и от свид.
М. – сумата от 560 /петстотин и шестдесет/ лева.
Изложената фактическа обстановка,
съдът счита за установена въз основа на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, присъединени на основание чл.283 от НПК.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава и от самопризнанието на
подсъдимия. Съдът приема за установено и
доказано мястото и времето на извършване на деянието, авторството на
подсъдимия, както и неговата вина. Съдът намира, че събраните и обсъдени по
този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и
водят до извод, непораждащ съмнение във вътрешното
убеждение на съда и обосновават решението му.
От така
установеното фактическо положение и след като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, поединично и в тяхната съвкупност съдът прие, че
подсъдимия А.С.А. е осъществил от обективна и
субективна страна, състава на престъпление по чл.195,ал.1,т.4
от НК във връзка с чл.194,ал.1 от НК, поради следното:
-
Обект на престъплението – обществените отношения, осигуряващи и гарантиращи
нормалните условия за упражняване правото на собственост;
-
Субект на престъплението – пълнолетно лице, което не се намира в състояние
на невменяемост;
-
От обективна страна – отнемане на чужди движими вещи, които не са нито собствени, нито във владение на подсъдимия.
Изпълнителното деяние се изразява в прекратяване на фактическата власт върху
вещите от страна на собственика и установяване на фактическа власт от страна на
подсъдимия, без съгласието на свидетелите О., М. и М. което
деяние не представлява маловажен случай;
-
Квалификацията на деянието е по т.4 на ал.1 на чл.195 от НК, предвид факта,
че за осъществяване на едно от отнеманията, подс. А.
е използвал техническо средство – ключ;
-
От субективна страна – отнемането е с пряко насочен умисъл, като деецът е
съзнавал противообществения характер на деянието и е целял настъпването на
общественоопасните последици.
Налице е квалификацията по
чл.196,ал.1,т.2 от НК, тъй като е налице предпоставката по чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б”
от НК. Подсъдимият А. е бил признат за виновен за деяние, наказуемо по чл.196
от НК с Присъда по НОХД №841/2005г. по описа на ШРС, влязла в законна сила на
18.06.2007г. на Една година и Единадесет месеца “лишаване от свобода” и за
деяние, наказуемо по чл.195,ал.1 от НК във връзка с
чл.194,ал.1 от НК с Присъда по НОХД №503/2007г. по описа на РС гр. Шумен,
влязла в законна сила на 10.04.2007г. на Единадесет месеца “лишаване от
свобода”, т. е. касае се за осъждане за тежко умишлено престъпление на наказание “лишаване от свобода” не
по-малко от една година, както и за повече от две осъждания на “лишаване от
свобода” за умишлени престъпления, чиито изпълнения не са били отложени на
основание чл.66 от НК.
Предвид обстоятелството, че е
извършил три деяния, осъществяващи състава на едно и също престъпление, през
непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват продължение на предшестващите е налице
и квалификацията по чл.26,ал.1 от НК.
При определяне на
наказанието по отношение на подсъдимия, съдът прецени:
Степента на
обществена опасност на деянието, която съда счита за висока. Степента на
обществена опасност на дееца – от данните за личността му – без образование, неженен,
не работещ, които съда преценява като не добри.
Съдът намира, че в инкриминирания случай са
налице следните смекчаващи вината обстоятелства:
–
пълно самопризнание и изказано съжаление за извършеното, подсъдимият
съдейства за разкриване на обективната истина и не препятства процеса, тежко
материално положение.
Отегчаващи вината обстоятелства
не се установиха, предвид обстоятелството, че предишните му осъждания се
включват в квалификацията на деянието.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че в настоящия случай наказанието не следва да
бъде определено на основание чл.55 от НК, тъй като
не са налице
многобройни смекчаващи вината, обстоятелства. От материалите по делото и събраните доказателства следва безспорния извод, че налаганите на подсъдимия А., наказания нито са го превъзпитали и поправили, нито са му въздействали предупредително.
Съдът счита, че определянето на наказанието следва да
бъде извършено на основание чл.58а,ал.1 от НК. За
престъплението по чл.196,ал.1,т.2 от НК законодателят
е предвидил наказание “лишаване от свобода”
от три до петнадесет
години, като
настоящия съдебен състав намира, че налагането на
“лишаване от свобода” за срок
от Шест години, за престъплението ще е достатъчно за постигане целите
на наказанието, визирани в чл.36 от НК. На основание чл.58а, ал.1 от НК така определеното
наказание следва да бъде намалено
с една трета, т. е. с Две години, поради което съда определи наказание “лишаване от свобода”
за срок от
Четири години. На основание чл.60,ал.1 и чл.61,т.2 от ЗИНЗС, съдът определи наказанието да бъде изтърпяно от подсъдимия А. в затворническо общежитие от закрит
тип при първоначален
“строг” режим. На основание чл.59,ал.1 от НК
съдът приспадна времето, през което подс. А. е бил с
мярка за неотклонение “задържане под стража” по настоящото производство,
считано от 31.08.2010г. до влизане в сила на
настоящата присъда. Така определеното наказание, съдът намира, че ще изпълни личната
си и генерална превенция, справедливо и съответстващо на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението
и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно
към спазване на законите от страна на осъдения.
По отношение на предявените и
приети за съвместно разглеждане граждански искове в настоящото наказателно
производство от пострадалите К. А.М. и Ф. Т.О., съдът ги намери за
основателни и доказани изцяло, съгласно изготвената съдебно – икономическа
експертиза, поради което ги уважи в пълния им предявен срещу подсъдимия А.С.А., размер.
На основание чл.189,ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия А. направените деловодни разноски.
В този смисъл съдът се произнесе
с присъдата си.