№ 158
гр. гр. Д., 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на тридесети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500808 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД-гр.Д. срещу
решение №260535/08.10.2021 г. по гр.д.№3870/2020 г. на Д.кия районен съд в
частта,с която е признато за установено на основание чл.422 ал.1 във връзка с
чл.415 ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца М. Р. Г. и ответника
„Водоснабдяване и канализация Д.“ АД,че ответникът дължи на ищеца част
от вземането,предмет на издадената по ч.гр.д. №2749/2020 г. на ДРС заповед
по чл.410 от ГПК №260271 от 28.10.2020 г.,а именно: сумата от 10 756,18
лв,представляваща сбор от неплатени адвокатски възнаграждения по
договори за правна защита и съдействие,а именно:
- неплатен остатък в размер на 976,18 лева по фактура №
262/29.08.2016г. /на обща стойност 1440 лева/, включваща възнаграждения за
образуване и водене на: изп. дело № 2052/2014г. - СИС при ДРС в размер на
180лв. по договор № 594/28.02.2014г.; изп. дело № 2138/2014г. - СИС при
ДРС в размер на 240лв. по договор № 839/22.12.2014г. ; изп. дело № 40/2015г.
1
- СИС при ДРС в размер на 360лв. по договор № 924/29.06.2015; изп. дело №
1075/2015г. - ЧСИ Л. Т. остатък в размер на 196,18 лв по договор №
1037/10.08.2015г.;
- неплатен остатък в размер на 9780 лева по фактура № 750/02.10.2020г. /
на обща стойност 10 080,00 лв./ , включваща възнаграждения за образуване и
водене на: изп. дело № 482/2015г ЧСИ С. С. в размер на 300лв по договор №
1017/10.08.2015г. ; изп. дело № 483/2015г ЧСИ С. С. в размер на 420лв по
договор № 1018/10.08.2015г. ; изп. дело № 370/2015г ЧСИ С. С. в размер на
420лв по договор № 1019/10.08.2015г.; изп. дело № 485/2015г ЧСИ С. С. в
размер на 540лв. по договор № 1020/10.08.2015г.; изп. дело № 491/2018г ЧСИ
С. С. в размер на 420лв по договор № 1021/10.08.2015г. ; изп. дело №
486/2015г ЧСИ С. С. в размер на 420лв.по договор № 1022/10.08.2015г.; изп.
дело № 487/2015г ЧСИ С. С. в размер на 300лв по договор №
1023/10.08.2015г. ; изп. дело № 488/2015г ЧСИ С. С. в размер на 300лв по
договор № 1025/10.08.2015г. ; изп. дело № 489/2015г ЧСИ С. С. в размер на
420лв.по договор № 1026/10.08.2015г. ; изп. дело № 490/2015г ЧСИ С. С. в
размер на 420лв по договор № 1027/10.08.2015г. ; изп. дело № 491 /2015г ЧСИ
С. С. в размер на 420лв. по договор № 1028/10.08.2015г.; изп. дело №
492/2015г ЧСИ С. С. в размер на 300лв по договор № 1029/10.08.2015г.; изп.
дело № 493/2015г ЧСИ С. С. в размер на 840лв.по договор №
1030/10.08.2015г.; изп. дело №494/2015г ЧСИ С. С. в размер на 360лв по
договор № 1031/10.08.2015г.; изп. дело № 495/2015г ЧСИ С. С. в размер на
420лв. по договор № 1032/10.08.2015г.; изп. дело № 1071/2015г. - ЧСИ Л. Т. в
размер на 360лв по договор № 1033/10.08.2015г.; изп. дело № 1072/2015г. -
ЧСИ Л. Т. в размер на 480лв по договор № 1034/10.08.2015г. ; изп. дело№
1073/2015г. - ЧСИ Л. Т. в размер на 480лв по договор № 1035/10.08.2015г.;
изп. дело№ 1074/2015г.-ЧСИ Л. Т. в размер на 360лв по договор №
1036/10.08.2015г.; изп. дело № 1070/2015г. - ЧС И Л. Т. в размер на 360лв по
договор № 1039/10.08.2015г.; изп. дело № 1077/2015г. - ЧСИ Л. Т. в размер на
300лв по договор № 1040/10.08.2015г.; изп. дело № 1078/2015г. - ЧСИ Л. Т. в
размер на 360лв по договор № 1041/12.08.2015г. ; изп. дело № 1079/2015г. -
ЧСИ Л. Т. в размер на 240лв по договор № 1042/12.08.2015г. изп. дело №
1080/2015г. - ЧСИ Л. Т. в размер на 540лв по договор № 1043/12.08.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 10 756,18 лева от датата
на завеждане на заявлението-12.10.2020 г. до окончателното й издължаване;
2
„Водоснабдяване и канализация Д.“ АД е осъдено на основание чл.86 от
ЗЗД да заплати на М. Р. Г. сумата от 3 277,91 лв,представляваща сбор от
обезщетенията за забава при изплащане на главните парични задължения по
горепосочените договори,изчислени в размер на законната лихва,считано от
23.12.2017 г. до 23.12.2020 г.,а именно:
- за възнагражденията, включени във фактура № 262/29.08.2016г.: -
54.85лв., изчислено в размер на законната лихва върху сумата 180лв.,
представляваща възнаграждение по договор № 594/28.02.2014г. за периода от
23.12.2017г. до 23.12.2020г. - датата на подаване на исковата молба; 73,14лв.,
изчислено в размер на законната лихва върху сумата 240лв., представляваща
възнаграждение по договор № 839/22.12.2014г. за периода от 23.12.2017г. до
23.12.2020г. - датата на подаване на исковата молба; 109.71лв., изчислено в
размер на законната лихва върху сумата 360лв., представляваща
възнаграждение по договор № 924/29.06.2015г. за периода от 23.12.2017г. до
23.12.2020г. - датата на подаване на исковата молба; 59.79лв., изчислено в
размер на законната лихва върху сумата 196.18лв., представляваща неплатена
част от възнаграждението по договор № 1037/10.08.2015г. за периода от
23.12.2017г. до 23.12.2020г. - датата на подаване на исковата молба;
- за възнагражденията, включени във фактура № 750/02.10.2020г. :
91.42лв., изчислено в размер на законната лихва върху сумата 300,00лв..
представляваща възнаграждение по договор № 1017/10.08.2015г. за периода
от 23.12.2017г. до 23.12.2020г. - датата на подаване на исковата молба;
127.99лв., изчислено в размер на законната лихва върху сумата 420.00лв.,
представляваща възнаграждение по договор № 1018/10.08.2015г. за периода
от 23.12.2017г. до 23.12.2020г. - датата на подаване на исковата молба;
91.42лв., изчислено в размер на законната лихва върху сумата 300.00лв.,
представляваща възнаграждение по договор № 1040/10.08.2015г. за периода
от 23.12.2017г. до 23.12.2020г. — датата на подаване на исковата молба;
109,71лв., изчислено в размер на законната лихва върху сумата 360лв.,
представляваща възнаграждение по договор № 1041/12.08.2015г. за периода
от 23.12.2017г. до 23.12.2020г. - датата на подаване на исковата молба:
73,14лв., изчислено в размер на законната лихва върху сумата 240лв.,
представляваща възнаграждение по договор № 1042/12.08.2015г. за периода
от 23.12.2017г. до 23.12.2020г. - датата на подаване на исковата молба;
3
164.60лв., изчислено в размер на законната лихва върху сумата 540лв.,
представляваща възнаграждение по договор № 1043/12.08.2015г. за периода
от 23.12.2017г. до 23.12.2020г. - датата на подаване на исковата молба;
„Водоснабдяване и канализация Д.“ АД е осъдено да заплати на М. Р. Г.
съдебно-деловодни разноски,както следва: 215,12 лева-дължима държавна
такса по ч.гр.дело №2749/2020 г. на ДРС;2447,76 лева-държавна такса за
производство по гр.дело №3870/2020 г. на ДРС и 200 лева-депозит за вещо
лице.
Според въззивника атакуваното първоинстанционно решение е
неправилно.Сочи се,че адвокатът-ищец би имал право на възнаграждение,ако
е предоставил адвокатски услуги и се е отчел на възложителя.По делото не
било доказано през процесния период да са били искани от въззивника
адвокатски услуги и такива да са били предоставяни,респ. да е било
уговорено между страните и дължимо адвокатско възнаграждение.Настоява
се за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на
исковете.Претендират се сторените от въззивника разноски по делото.
Писмен отговор на жалбата не е подаден от въззиваемата М. Р. Г..В хода
на въззивното производство същата изразява становище за неоснователност
на жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в
атакуваната му част.Претендира сторените от нея разноски в настоящата
инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
12.10.2021 г.,а жалбата срещу решението е подадена на 26.10.2021 г. при
изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 26.10.2021 г./.Жалбата е
процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от
атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в частта на
произнасянето по предявените допустими установителни искове по чл.415 от
4
ГПК.Частично е допустимо и частично недопустимо в частта на
произнасянето по осъдителните искове на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД,за
което съдът ще изложи съображения по-долу в изложението.В допустимата
си част решението на ДРС е правилно,като съображенията за този извод са
следните:
Гр.д.№3870/2020 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№268159/23.12.2020 г.,уточнена с молба вх.№268827/30.07.2021 г.,с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове от М. Р. Г. от гр.Д.
срещу „Водоснабдяване и канализация-Д.“ АД-гр.Д.,както следва:
-установителни искове по чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК за
признаване за установено,че ответникът дължи на ищцата част от сумата-
предмет на издадената по ч.гр.д.№2749/2020 г. на ДРС заповед по чл.410 от
ГПК №260271 от 28.10.2020 г.,а именно:сумата от 10 756,18 лв-
главница,представляваща сбор от неплатени адвокатски възнаграждения по
договори за правна защита и съдействие,както следва:
-неплатен остатък в размер на 976,18 лева по фактура №262/29.08.2016 г.
/на обща стойност 1 440 лева/,включваща възнаграждения за образуване и
водене на:изп. дело № 2052/2014г. - СИС при ДРС в размер на 180 лв. по
договор № 594/28.02.2014 г.; изп. дело № 2138/2014 г. - СИС при ДРС в
размер на 240 лв. по договор №839/22.12.2014 г. ; изп. дело № 40/2015 г. -
СИС при ДРС в размер на 360 лв. по договор № 924/29.06.2015;изп. дело
№1075/2015 г. - ЧСИ Л. Т. остатък в размер на 196,18 лв по договор
№1037/10.08.2015 г.;
-неплатен остатък в размер на 9 780 лева по фактура №750/02.10.2020 г.
/на обща стойност 10 080,00 лв./,включваща възнаграждения за образуване и
водене на: изп. дело № 482/2015 г. ЧСИ С. С. в размер на 300 лв по договор №
1017/10.08.2015г.; изп. дело № 483/2015 г. ЧСИ С. С. в размер на 420 лв по
договор №1018/10.08.2015г.;изп. дело №370/2015 г. ЧСИ С. С. в размер на 420
лв по договор №1019/10.08.2015 г.;изп. дело №485/2015 г. ЧСИ С. С. в размер
на 540 лв. по договор №1020/10.08.2015 г.;изп. дело №491/2018 г. ЧСИ С. С. в
размер на 420 лв по договор №1021/10.08.2015 г.;изп. дело №486/2015 г. ЧСИ
С. С. в размер на 420 лв по договор №1022/10.08.2015 г.;изп. дело № 487/2015
г. ЧСИ С. С. в размер на 300 лв по договор № 1023/10.08.2015 г.;изп. дело
№488/2015 г. ЧСИ С. С. в размер на 300 лв по договор №1025/10.08.2015
5
г.;изп. дело №489/2015 г. ЧСИ С. С. в размер на 420 лв. по договор
№1026/10.08.2015 г.;изп. дело №490/2015 г. ЧСИ С. С. в размер на 420 лв по
договор №1027/10.08.2015 г.;изп. дело №491/2015 г. ЧСИ С. С. в размер на
420 лв. по договор №1028/10.08.2015 г.;изп. дело №492/2015 г. ЧСИ С. С. в
размер на 300 лв по договор №1029/10.08.2015 г.; изп. дело №493/2015 г. ЧСИ
С. С. в размер на 840 лв. по договор №1030/10.08.2015 г.;изп. дело №494/2015
г. ЧСИ С. С. в размер на 360 лв по договор №1031/10.08.2015 г.;изп. дело №
495/2015 г. ЧСИ С. С. в размер на 420 лв. по договор № 1032/10.08.2015
г.;изп. дело №1071/2015 г. - ЧСИ Л. Т. в размер на 360 лв по договор
№1033/10.08.2015 г.;изп. дело №1072/2015 г. - ЧСИ Л. Т. в размер на 480 лв
по договор №1034/10.08.2015 г.;изп. дело №1073/2015 г. - ЧСИ Л. Т. в размер
на 480 лв по договор №1035/10.08.2015 г.;изп. дело №1074/2015 г.-ЧСИ Л. Т.
в размер на 360 лв по договор №1036/10.08.2015 г.;изп. дело № 1070/2015 г. -
ЧСИ Л. Т. в размер на 360 лв по договор № 1039/10.08.2015 г.;изп. дело
№1077/2015 г. - ЧСИ Л. Т. в размер на 300 лв по договор №1040/10.08.2015
г.;изп. дело №1078/2015 г. - ЧСИ Л. Т. в размер на 360 лв по договор
№1041/12.08.2015 г.;изп. дело № 1079/2015 г. - ЧСИ Л. Т. в размер на 240 лв
по договор № 1042/12.08.2015 г.;изп. дело №1080/2015 г. - ЧСИ Л. Т. в размер
на 540 лв по договор №1043/12.08.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК /12.10.2020 г./ до окончателното й
издължаване;
-осъдителни искове по чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 3 277,91 лв,представляваща сбор от
обезщетенията за забава при изплащане на главните парични задължения по
фактурите,изчислени в размер на законната лихва,считано от 23.12.2017 г. до
23.12.2020 г. /датата на предявяване на исковете/,от която:
за възнагражденията,включени във фактура №262/29.08.2016 г.
-54,85 лв.,изчислено в размер на законната лихва върху сумата
180лв.,представляваща възнаграждение по договор № 594/28.02.2014г. за
периода от 23.12.2017г. до 23.12.2020г. - датата на подаване на исковата
молба;
-73,14 лв.,изчислено в размер на законната лихва върху сумата
240лв.,представляваща възнаграждение по договор № 839/22.12.2014г. за
6
периода от 23.12.2017г. до 23.12.2020г. - датата на подаване на исковата
молба;
-109,71 лв.,изчислено в размер на законната лихва върху сумата
360лв.,представляваща възнаграждение по договор № 924/29.06.2015г. за
периода от 23.12.2017г. до 23.12.2020г. - датата на подаване на исковата
молба;
-59,79 лв.,изчислено в размер на законната лихва върху сумата
196,18лв.,представляваща неплатена част от възнаграждението по договор №
1037/10.08.2015г. за периода от 23.12.2017г. до 23.12.2020г. - датата на
подаване на исковата молба;
за възнагражденията,включени във фактура №750/02.10.2020 г.
-91,42 лв.,изчислено в размер на законната лихва върху сумата
300,00лв.,представляваща възнаграждение по договор № 1017/10.08.2015г. за
периода от 23.12.2017г. до 23.12.2020г. - датата на подаване на исковата
молба;
-127,99 лв.,изчислено в размер на законната лихва върху сумата
420.00лв.,представляваща възнаграждение по договор № 1018/10.08.2015г. за
периода от 23.12.2017г. до 23.12.2020г. - датата на подаване на исковата
молба;
-127,99 лв-законна лихва върху сумата 420 лв по договор
№1019/10.08.2015 г. за същия период;
-164,56 лв-законна лихва върху сумата 540 лв по договор
№1020/10.08.2015 г. за същия период;
-127,99 лв-законна лихва върху сумата 420 лв по договор
№1021/10.08.2015 г. за същия период;
-127,99 лв-законна лихва върху сумата 420 лв по договор
№1022/10.08.2015 г. за същия период;
-91,42 лв-законна лихва върху сумата 300 лв по договор
№1023/10.08.2015 г. за същия период;
-91,42 лв-законна лихва върху сумата 300 лв по договор
№1025/10.08.2015 г. за същия период;
-127,99 лв-законна лихва върху сумата 420 лв по договор
7
№1026/10.08.2015 г. за същия период;
-127,99 лв-законна лихва върху сумата 420 лв по договор
№1027/10.08.2015 г. за същия период;
-127,99 лв-законна лихва върху сумата 420 лв по договор
№1028/10.08.2015 г. за същия период;
-91,42 лв-законна лихва върху сумата 300 лв по договор
№1029/10.08.2015 г. за същия период;
-255,99 лв-законна лихва върху сумата 840 лв по договор
№1030/10.08.2015 г. за същия период;
-109,71 лв-законна лихва върху сумата 360 лв по договор
№1031/10.08.2015 г. за същия период;
-127,99 лв-законна лихва върху сумата 420 лв по договор
№1032/10.08.2015 г. за същия период;
-109,71 лв-законна лихва върху сумата 360 лв по договор
№1033/10.08.2015 г. за същия период;
-146,28 лв-законна лихва върху сумата 480 лв по договор
№1034/10.08.2015 г. за същия период;
-146,28 лв-законна лихва върху сумата 480 лв по договор
№1035/10.08.2015 г. за същия период;
-109,71 лв-законна лихва върху сумата 360 лв по договор
№1036/10.08.2015 г. за същия период;
-109,71 лв-законна лихва върху сумата 360 лв по договор
№1039/10.08.2015 г. за същия период;
-91,42 лв.-законна лихва върху сумата 300 лв по договор
№1040/10.08.2015 г. за същия период;
-109,71 лв-законна лихва върху сумата 360 лв по договор
№1041/12.08.2015 г. за същия период;
-73,14 лв-законна лихва върху сумата 240 лв по договор
№1042/12.08.2015 г. за същия период;
-164,60 лв-законна лихва върху сумата 540 лв по договор
№1043/12.08.2015 г. за същия период.
Изложено е в исковата молба,че през периода 2012-2017 г. ищцата в
8
качеството си на адвокат осъществила текущо правно обслужване на
ответника съгласно сключени договори за текуща правна помощ.Съгласно
клаузите на тези договори и на основание чл.6 т.11 от Наредба №1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство,защита и съдействие по дела на адвоката се дължи отделно
възнаграждение съгласно наредбата.Предвид това за всяко едно гражданско
или изпълнително дело между страните по делото бил подписван отделен
договор за правна защита и съдействие.Съгласно сключени с
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД /настоящ правоприемник
„Водоснабдяване и канализация Д.“ АД/ и с „Водоснабдяване и канализация-
Д.“ АД договори за правна защита и съдействие и пълномощни в качеството
си на адвокат М.Г. изготвяла и подавала молби за образуване на
изпълнителни дела срещу абонати на дружеството,респ. изисквала
извършването на принудителни действия с цел удовлетворяване на
взискателя.За задълженията били издадени и съответните фактури съобразно
изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС,в които фактури подробно
били описани всички изпълнителни дела и длъжниците по тях.Към датата на
образуване на заповедното производство ответникът дължал на ищцата суми
по посочените по-горе две фактури във визираните по-горе размери.Между
страните многократно били водени разговори за погасяване на
задълженията,отправяни били покани за доброволно изпълнение /доклади/,но
погашения не били извършени.Посочените в исковата молба частични
плащания по фактурите били извършени от съдебен изпълнител при събиране
дълга по съответното изпълнително дело.На основание чл.86 от ЗЗД
ответникът дължал и обезщетение за забава.Според ищцата изискуемостта за
заплащане на всяко едно възнаграждение възниквала към момента на
подписване на всеки един договор за правна защита и съдействие.В случая се
претендира мораторна лихва с начална дата 23.12.2017 г.,т.е. три години
преди подаване на исковата молба при съобразяване от самата ищца на срока
на погасителна давност за такива задължения.
В писмен отговор ответникът изразява становище за неоснователност на
исковете.По делото липсвала яснота какви процесуални действия е
извършила ищцата като негов пълномощник;липсвали справки за движенията
на делата и писмени отчети;не било ясно има ли перемирани
дела.Представените фактури,издадени и подписани едностранно от ищцата,не
9
били достатъчни да докажат основателността на исковите й претенции.
Следва да се отбележи,че възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните вземания не е наведено изрично в отговора на
исковата молба,като за първи път е заявено от ответното дружество в хода на
устните състезания пред въззивната инстанция.Като заявено извън срока за
отговор на исковата молба,т.е. преклудирано,последното възражение не
подлежи на разглеждане от въззивния съд.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
По заявление на ищцата М.Г. за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№2749 по описа за 2020 г. на Д.кия районен
съд.Издадена е заповед за изпълнение №260271/28.10.2020 г.,с която
заявлението е уважено изцяло,като е разпоредено длъжникът
„Водоснабдяване и канализация-Д.“ АД да заплати на кредитора адв. М. Р. Г.
сумата от 11 056,18 лв-главница,представляваща сбор от незаплатени
адвокатски възнаграждения за завеждане и водене на изпълнителни дела
срещу абонати на длъжника по договори за правна защита и съдействие по
фактури,от която 976,18 лв-част от задължение по фактура №262/29.08.2016
г.,и 10 080 лв-задължение по фактура №750/02.10.2020 г.,ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на заявлението /12.10.2020 г./
до окончателното й издължаване,и сумата от 221,12 лева-държавна
такса,представляваща разноски в заповедното производство.
Заповедта е връчена на длъжника на 02.11.2020 г.,като в срока по чл.414
ал.2 от ГПК е постъпило възражение за недължимост на претендираните
суми.С разпореждане от 20.11.2020 г. заповедният съд е указал на
заявителя,че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок,като довнесе дължимата държавна такса.Съобщението е връчено на
23.11.2020 г.Исковата молба е подадена на дата 23.12.2020 г.,т.е. в
законоустановения едномесечен срок.Установителните искове-предмет на
делото са за част от присъдената със заповедта по чл.410 от ГПК
главница.Същите са предявени в законоустановения срок и за вземания
идентични на тези по заповедното производство.В този смисъл същите са
допустими.
Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове по
чл.415 от ГПК черпят правното си основание от разпоредбите на чл.79 и сл.
10
от ЗЗД във вр. с чл.280 ал.1 предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.36 ал.1 от Закона за
адвокатурата.
Представените по делото писмени доказателства сочат наличието на
облигационни отношения между страните,произтичащи от изброените по-
горе договори за правна защита и съдействие по изпълнителни дела,сключени
през периода 2014-2015 г. между „Водоснабдяване и канализация Д.“ ЕООД-
гр.Д. /праводател на ответното дружество/ и М.Г. в качеството й на
адвокат.Договорите са представени по делото и са достатъчни да удостоверят
възникването на валидни облигационни правоотношения между
страните.Самите фактури,с които са осчетоводени от ищцата процесните
вземания за главници по отделните договори,за които фактури ответното
дружество навежда,че са подписани само от съставителя им,но не и от
представител на дружеството,поради което не били годно доказателство за
възникване и размера на вземанията,не са основно доказателствено средство в
процеса.Достатъчни за доказването са депозираните писмени договори за
правна защита и съдействие,подписани от двете страни по
правоотношението.Издаването на фактура и нейното осчетоводяване в
счетоводствата на всяка от страните /което не е сторено от ответното
дружество според заключението на вещото лице по допуснатата от ДРС
съдебно-счетоводна експертиза/ е в изпълнение на финансови задължения на
участниците в облигационното правоотношение по
законодателството,уреждащо фиска.Те обективират
изпълнение/неизпълнение на фискални задължения и в случая нямат
доминиращо значение за доказване на процесните правоотношения при
наличие на сключени писмени договори между страните.
По своя правен характер сключените между страните договори
представляват договори за поръчка по чл.280 и сл. от ЗЗД.Договорът за
поръчка е договор,по силата на който доверителят /мандант/ възлага,а
довереникът /мандатар/ се задължава да извърши за сметка на доверителя
определени правни действия.Спрямо договора за правна защита и съдействие
се прилагат и специалните правила на Закона за адвокатурата.Така в
отклонение от общото правило на чл.286 от ЗЗД,съгласно което
възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е
уговорено,възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие,сключен с адвокат,се дължи винаги-чл.36 ал.1 от ЗА.Размерът на
11
възнаграждението се определя в договора между адвоката и клиента.Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа-чл.36 ал.2 от ЗА.Нещо повече,съгласно чл.36 ал.3 от ЗА при липса на
договор,така и когато страните по договора не са определили размера на
възнаграждението,по искане на адвоката или клиента,то се определя от
Адвокатския съвет съгласно действащата Наредба на Висшия адвокатски
съвет за минималните адвокатски възнаграждения.Разпоредбата на чл.36 ал.4
от ЗА предвижда,че възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума
или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото /с изключение
на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с
нематериален интерес/.
В случая с повечето от процесните договори /с изключение само на
договори №594/28.02.2014 г. и №839/22.12.2014 г./ адвокатското
възнаграждение е уговорено като абсолютна сума,а не в зависимост от изхода
на заведените изпълнителни дела.При тази хипотеза възнаграждението се
дължи авансово и е платимо /изискуемо/ към датата на сключване на договора
за правна защита и съдействие,каквато е била регламентацията по чл.2 ал.3 от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията към 2014-2015 г. /ДВ,бр.28/2014 г./.Не е
необходимо за настъпване изискуемостта на вземането за възнаграждение и
за определяне на размера му довереникът-адвокат да изготвя и предоставя на
доверителя отчет за извършените правни действия по отделните
изпълнителни дела.Възнаграждението е уговорено като авансово дължимо
при сключване на договора и не зависи по размер от развитието на
образуваните изпълнителни производства.В този смисъл доводите на
ответното дружество за липса на доказателства какви действия била
предприела ищцата в изпълнение на договорите,за липса на справки за
движението на делата,за липса на писмен отчет за осъществените правни
действия са напълно ирелевантни за спора.Ако адвокатът не е изпълнил
задълженията си по договора,отговаря дисциплинарно по реда на чл.131 и сл.
от ЗА и имуществено спрямо клиента си за обезщетяване на вреди от
неизпълнен договор.Това са евентуални последици от неизпълнението,които
не влияят на възникването на задължението на доверителя за заплащане на
уговореното в абсолютна сума,дължима при сключване на
12
договорите,адвокатско възнаграждение.В процесните договори се съдържа
клауза /т.V/,че доверителят дава съгласие от постъпващите по
изпълнителните дела суми адвокатското възнаграждение да бъде превеждано
директно по банкова сметка на адвоката.Тази клауза обаче по съдържанието
си не е уговорка относно размера и момента на изискуемост на вземането за
адвокатско възнаграждение,а е уговорка за възможен начин на осъществяване
на плащането на възнаграждението.Друг е въпросът,че посоченият начин на
плащане е нереализуем,доколкото съдебният изпълнител няма законово
основание директно да превежда суми от събраните по изпълнителното дело
от длъжника в полза на трето лице /адвокат/,различно от взискателя по
изпълнението.
Единствено по договори №594/28.02.2014 г. и №839/22.12.2014 г.
адвокатското възнаграждение е уговорено като платимо след постъпване във
„В и К“ ЕООД на плащания от длъжника.За удостоверяване изискуемостта на
вземанията по тези два договора ищцата е поискала допускане на
допълнителна задача по ССЕ за установяване дали са постъпили в ответното
дружество плащания от длъжниците по изп.д.№2052/2014 г. и 2138/2014 г. на
СИС при ДРС.На този въпрос обаче вещото лице С.И. не е отговорило в
заключението си по причина,че данните не са й били предоставени от
ответното дружество.По делото обаче са представени неоспорени
доказателства,че по тези изп. дела има постъпили суми от длъжниците ***П.
И. П. и Г. З. А./И. К. В..На гърба на лист 35 от делото на ДРС е приложено
уведомление от „В и К“ ЕООД-гр.Д. до СИС при ДРС вх.№1898/16.11.2015
г.,с което дружеството е съобщило на ДСИ,че в същото е постъпила от
длъжника П. П. сума от 439,64 лв за погасяване на главницата.На лист 40 от
делото на ДРС е приложено и уведомление от „В и К“ ЕООД-гр.Д. до СИС
при ДРС вх.№3424/16.01.2017 г.,че е постъпила сума от длъжниците Г. З. А. и
И. К. В. в размер на 96,86 лв за погасяване на главницата по изп.дело,а в
уведомление на гърба на лист 40 вх.№146/17.01.2017 г. е посочено,че
постъпилата от длъжниците обща сума по делото е в размер на 298,90
лв.Поради изпълнение на условията за това,уговорени по двата цитирани
договора,адвокатските възнаграждения по тях също са дължими и изискуеми
преди датата 23.12.2017 г.,от която се претендира обезщетение за забавено
плащане на главниците по обективно съединените осъдителни искове по
чл.86 ал.1 от ЗЗД.
13
Ответникът не твърди да е извършил плащания на претендираните от
ищцата адвокатски възнаграждения,чийто размер е удостоверен от
уговорките в цитираните договори за правна защита и съдействие.Поради
това установителните искове за вземанията за главници са основателни и
подлежат на уважаване.В тази част първоинстанционното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта на установеното вземане
по чл.86 ал.1 от ЗЗД за законна лихва върху главниците,считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-12.10.2020 г.,до окончателното
плащане на главниците.
На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД ответното дружество дължи на ищцата и
обезщетение за забавено плащане на главниците по отделните договори в
размер на законната лихва върху тях за периода преди предявяване на
исковете.Към началната дата на периода 23.12.2017 г. всички главни вземания
са изискуеми според изложените по-горе съображения и към тази дата
ответното дружество вече е в забава относно задължението си за заплащане
на адвокатските възнаграждения.Осъдителните искове обаче са допустими в
частта на исковите претенции за присъждане на обезщетение за забавено
плащане за периода от 23.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК-12.10.2020 г.,защото в тази част претенциите не са били
заявени в заповедното производство.В частта на претендираната законна
лихва за периода 12.10.2020 г.-23.12.2020 г. обаче същите са недопустими,тъй
като влизат в обхвата на заявлението по чл.410 от ГПК,респ. на предявените
установителни искове по чл.415 от ГПК,т.е. е налице дублиране на вземания
по установителните и осъдителните искове.Поради горното
първоинстанционното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено в
осъдителната му част в частта на присъденото обезщетение за забавено
плащане върху главниците за периода 12.10.2020 г.-23.12.2020 г.В останалата
част е допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено.Вещото лице С.И. в
заключението си по допуснатата от ДОС съдебно-счетоводна експертиза е
изчислило,че обезщетението за забавено плащане в размер на законната лихва
върху главниците за периода от 23.12.2017 г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК 12.10.2020 г. е в размер на 3 062,52 лв.До този
размер осъдителните искови претенции по чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими и
основателни,като в частта на уважаване на исковете до този размер
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.В останалата част
14
за горницата от 3 062,52 лв до 3 277,91 лв и за периода 12.10.2020 г.-
23.12.2020 г. осъдителните искови претенции са недопустими,поради което в
тази част първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и
производството по тези претенции следва да бъде прекратено.
При този изход от производството по делото право на разноски за
първоинстанционното производство има ищцата на основание чл.78 ал.1 от
ГПК за уважената част от исковете и ответното дружество на основание чл.78
ал.4 от ГПК съразмерно на прекратената част от производството.В първата
инстанция на исковото производство ищцата Г. е сторила следните разноски:2
447,76 лв държавна такса за водене на делото;200 лв възнаграждение за вещо
лице.В заповедното производство същата е сторила разноски в размер на
221,12 лв държавна такса.Съразмерно на изцяло уважените установителни
искови претенции и на частично уважените осъдителни претенции същата
има право на следните разноски за заповедното и първоинстанционното
производство:215,12 лв държавна такса за заповедното производство;2 410,19
лв държавна такса за исковото производство и 196,93 лв възнаграждение за
вещо лице.Ответното дружество има право за първата инстанция на разноски
под формата на юрисконсултско възнаграждение за прекратената част от
производството.За първата инстанция се полага юрисконсултско
възнаграждение,изчислено съгласно чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 100 лв,доколкото въпреки множеството
предявени искове делото не се отличава с голяма фактическа и правна
сложност.На тази база съразмерно на прекратената част от производството на
ответното дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1,53 лв.За прецизност при произнасянето следва
първоинстанционното решение да бъде отменено в частта за разноските и да
се постанови ново за разпределяне на отговорността за разноски за първата
инстанция.
Двете страни са претендирали разноски,сторени във въззивната
инстанция.Въззивникът „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД е сторил
разноски в размер на 1 400 лв държавна такса за обжалването и 100 лв
юрисконсултско възнаграждение.Въззиваемата М.Г. е сторила разноски в
размер на 100 лв възнаграждение за вещо лице и 137,12 лв допълнителна
15
държавна такса за първоинстанционното производство.На тази база в полза
на въззивника-ответник по делото следва да се присъдят разноски съразмерно
на прекратената част от делото в размер на 23,02 лв.В полза на въззиваемата-
ищца следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от
исковете в размер на 233,48 лв.
Тъй като обективно съединените искове са с цена под 5 000 лв
всеки,въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по смисъла
на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260535/08.10.2021 г. по гр.д.№3870/2020 г.
на Д.кия районен съд в частта,с която е признато за установено на основание
на чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца
М. Р. Г., ЕГН:**********,адрес гр. Д., ***, и ответника „Водоснабдяване и
канализация Д.“ АД, ЕИК:*********,адрес: гр. Д., бул. „Трети март“ №59,че
ответникът ДЪЛЖИ на ищеца част от вземането-предмет на издадената по
ч.гр.д. №2749/2020 г. на ДРС заповед по чл.410 от ГПК №260271 от
28.10.2020 г.,а именно:сумата от 10 756,18 лева /десет хиляди седемстотин
петдесет и шест лева и 0,18 ст./,представляваща сбор от неплатени адвокатски
възнаграждения по договори за правна защита и съдействие,а именно:
- неплатен остатък в размер на 976,18 лева по фактура № 262/29.08.2016
г. /на обща стойност 1440 лева/,включваща възнаграждения за образуване и
водене на: изп. дело № 2052/2014г. - СИС при ДРС в размер на 180лв. по
договор № 594/28.02.2014г.; изп. дело № 2138/2014г. - СИС при ДРС в размер
на 240лв. по договор № 839/22.12.2014г. ; изп. дело № 40/2015г. - СИС при
ДРС в размер на 360лв. по договор № 924/29.06.2015; изп. дело №
1075/2015г. - ЧСИ Л. Т. остатък в размер на 196,18 лв по договор №
1037/10.08.2015г.;
- неплатен остатък в размер на 9780 лева по фактура № 750/02.10.2020г. /
на обща стойност 10 080,00 лв./ , включваща възнаграждения за образуване и
водене на: изп. дело № 482/2015г ЧСИ С. С. в размер на 300лв по договор №
1017/10.08.2015г. ; изп. дело № 483/2015г ЧСИ С. С. в размер на 420лв по
16
договор № 1018/10.08.2015г. ; изп. дело № 370/2015г ЧСИ С. С. в размер на
420лв по договор № 1019/10.08.2015г.; изп. дело № 485/2015г ЧСИ С. С. в
размер на 540лв. по договор № 1020/10.08.2015г.; изп. дело № 491/2018г ЧСИ
С. С. в размер на 420лв по договор № 1021/10.08.2015г. ; изп. дело №
486/2015г ЧСИ С. С. в размер на 420лв.по договор № 1022/10.08.2015г.; изп.
дело № 487/2015г ЧСИ С. С. в размер на 300лв по договор №
1023/10.08.2015г. ; изп. дело № 488/2015г ЧСИ С. С. в размер на 300лв по
договор № 1025/10.08.2015г. ; изп. дело № 489/2015г ЧСИ С. С. в размер на
420лв.по договор № 1026/10.08.2015г. ; изп. дело № 490/2015г ЧСИ С. С. в
размер на 420лв по договор № 1027/10.08.2015г. ; изп. дело № 491 /2015г ЧСИ
С. С. в размер на 420лв. по договор № 1028/10.08.2015г.; изп. дело №
492/2015г ЧСИ С. С. в размер на 300лв по договор № 1029/10.08.2015г.; изп.
дело № 493/2015г ЧСИ С. С. в размер на 840лв.по договор №
1030/10.08.2015г.; изп. дело №494/2015г ЧСИ С. С. в размер на 360лв по
договор № 1031/10.08.2015г.; изп. дело № 495/2015г ЧСИ С. С. в размер на
420лв. по договор № 1032/10.08.2015г.; изп. дело № 1071/2015г. - ЧСИ Л. Т. в
размер на 360лв по договор № 1033/10.08.2015г.; изп. дело № 1072/2015г. -
ЧСИ Л. Т. в размер на 480лв по договор № 1034/10.08.2015г. ; изп. дело№
1073/2015г. - ЧСИ Л. Т. в размер на 480лв по договор № 1035/10.08.2015г.;
изп. дело№ 1074/2015г.-ЧСИ Л. Т. в размер на 360лв по договор №
1036/10.08.2015г.; изп. дело № 1070/2015г. - ЧС И Л. Т. в размер на 360лв по
договор № 1039/10.08.2015г.; изп. дело № 1077/2015г. - ЧСИ Л. Т. в размер на
300лв по договор № 1040/10.08.2015г.; изп. дело № 1078/2015г. - ЧСИ Л. Т. в
размер на 360лв по договор № 1041/12.08.2015г. ; изп. дело № 1079/2015г. -
ЧСИ Л. Т. в размер на 240лв по договор № 1042/12.08.2015г. изп. дело №
1080/2015г. - ЧСИ Л. Т. в размер на 540лв по договор № 1043/12.08.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 10 756,18 лева от датата
на завеждане на заявлението-12.10.2020 г. до окончателното й издължаване .
ОБЕЗСИЛВА решение №260535/08.10.2021 г. по гр.д.№3870/2020 г. на
Д.кия районен съд в частта,с която на основание чл.86 от ЗЗД
„Водоснабдяване и канализация Д.“ АД,ЕИК:*********,с адрес: гр.Д.,бул.
„Трети март“ №59 е осъдено да заплати на М. Р. Г.,ЕГН:**********,адрес
гр.Д.,*** сума в размер на горницата от 3 062,52 лв до 3 277,91 лв-сбор от
обезщетенията за забава при изплащане на главните парични задължения по
горепосочените договори,изчислени в размер на законната лихва,за периода
17
от 12.10.2020 г. до 23.12.2020 г.,като
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на горната
осъдителна искова претенция по чл.86 ал.1 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260535/08.10.2021 г. по гр.д.№3870/2020 г.
на Д.кия районен съд в частта,с която на основание чл.86 от ЗЗД
„Водоснабдяване и канализация Д.“ АД,ЕИК:*********,с адрес: гр.Д.,бул.
„Трети март“ №59 е осъдено да заплати на М. Р. Г.,ЕГН:**********,адрес
гр.Д.,*** сума до размер на 3 062,52 лв /три хиляди шестдесет и два лева и 52
стотинки/,представляваща сбор от обезщетенията за забава при изплащане на
главните парични задължения по горепосочените договори,изчислени в
размер на законната лихва,за периода от 23.12.2017 г. до 12.10.2020 г.
ОТМЕНЯ решение №260535/08.10.2021 г. по гр.д.№3870/2020 г. на Д.кия
районен съд в частта,с която „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД-гр.Д. е
осъдено да заплати на М. Р. Г. съдебно-деловодни разноски,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация-Д.“ АД,ЕИК:*********,с
адрес на управление гр.Д.,бул. „Трети март“ №59 да заплати на М. Р. Г. с ЕГН
********** от гр.Д.,*** сторени в заповедното производство по ч.гр.д.
№2749/2020 г. на ДРС разноски в размер на 215,12 лв държавна такса и
сторени в първоинстанционното исково производство по гр.д.№3870/2020 г.
на ДРС разноски в размер на 2 410,19 лв държавна такса за водене на делото
и 196,93 лв възнаграждение за вещо лице съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА М. Р. Г. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация-Д.“ АД,ЕИК:*********,с адрес на
управление гр.Д.,бул. „Трети март“ №59 сторени в първоинстанционното
исково производство по гр.д.№3870/2020 г. на ДРС разноски в размер на 1,53
лв юрисконсултско възнаграждение съразмерно на прекратената част от
производството по делото.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация-Д.“ АД,ЕИК:*********,с
адрес на управление гр.Д.,бул. „Трети март“ №59 да заплати на М. Р. Г. с ЕГН
********** от гр.Д.,*** сторени във въззивното производство разноски в
18
размер на 233,48 лв /държавна такса и възнаграждение за вещо лице/
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. Р. Г. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация-Д.“ АД,ЕИК:*********,с адрес на
управление гр.Д.,бул. „Трети март“ №59 сторени във въззивното
производство разноски в размер на 23,02 лв /държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно на прекратената част от
производството по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19