Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 25.10.2018.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVI-ти въззивен състав, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
СЕКРЕТАР АЛБЕНА
ЛАМБЕВА
ПРОКУРОР ЗОЯ
МАНАНСКА
като изслуша доклaдваното от съдия Колева в.н.о.х.д. № 3049
по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 15.11.2017г., постановена по н.о.х.д. №16 972/2016г. по
описа на СРС, НО, 111-ти състав, съдът е признал подсъдимия М.Д. М.за виновен в
това, че на 02.09.2015г., около 21,00 часа в гр.София, кв.“Христо Ботев“,
ул.“Георги Спасов“ пред № 25, чрез нанасяне на удар с юмрука на лявата си ръка
в областта на челюстта в дясната част на лицето причинил средна телесна повреда
на С.С.Р., изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на десния
долночелюстен ъгъл и тялото й в ляво, с
което е реализирал медико- биологичния признак „счупване на челюст“ довело до
трайно затруднение на дъвченето и говоренето, поради което и на основание
чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК му наложил наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от три години, като на основание чл.66, ал.1 от НК съдът е
отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от пет
години.
На основание чл.45 от ЗЗД съдът е осъдил подсъдимия М.Д. М.да заплати на
гражданския ищец С.С.Р. сумата от 5 000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него в резултат на престъплението неимуществени вреди, като е
отхвърлил гражданския иск до пълния му предявен размер от 10 000,00 лева като
неоснователен.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимия М.Д.
М.направените по делото разноски в размер на 370,00 лева, както и на основание
чл.190, ал.2 от НПК 5,00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия М.М.,
чрез адв.Р.Х., в която са изложени
Решение по ВНОХД № 3049/2016г., СГС, НО, XVI- ти въззивен състав, 2 стр.
доводи, че същата
е неправилна и необоснована. Поддържа се, че приетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка не съответства на показанията на свидетелите. Твърди се,
че в показанията си свидетелят С.Р. заявил, че кучето захапало „зетя на чичо
Краси“, който е зет на свидетеля К.В.. Твърди се, че в показанията си от
досъдебното производство свидетелят К.В. е заявил, че се извинява на свидетеля К.Х..
Поддържа се, че никой не е искал да удря непълнолетния пострадала, но той е
решил да прибере баща си и е попаднал между биещите се. Твръди се, че
неправилно съдът е преценил, че показанията на пострадалия и свидетелите С.Р. и
П.М. е налице последователност на изложените от тях факти. Поддържа се, че неправилно
съдът се позовава на показанията на свидетеля П.М., като не е отчел
обстоятелството, че показанията му противоречат на показанията на пострадалия и
на свидетеля С.Р.. Твълди се, че е налице противоречие в показанията на
свидетеляте С.Р., С.Р. и П.М., поради което неправилно съдът е изградил
фактическата обстановка. Счита, че не е проверено чрез съдебно медицинско
заклячение възможно ли е при рязкото и силни дърпане на кучето подсъдимиятда е
ударил с ръка или лакът пострадалия, без да го желае. Моли присъдата да бъде
отменена както в наказателно- правната, така и в гражданско- правната част.
В съдебно заседание пред настощата инстанция представителят на СГП счита
жалбата за неоснователна, тъй като присъда е постановено след обстоен анализ на
събраните доказателства по делото. Поддържа, че авторството на деянието е
безспорно установено и наказанието съответства на извършеното престъпление и
обществената му опасност. Предлага присъдата да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Повереникът на гражданския ищец счита първоинстанционната присъда за
правилна и законосъобразна, при липса на противоречия в доказателствения
материал. Моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание подсъдимият М.М. заявява, че не е нанасял удар на С. и
моли да бъде оправдан.
В последна дума подсъдимият М.М. моли да бъде оправдан.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение,
XVI-ти
въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:
От фактическа страна СРС е приел, че към 02.09.2015г. свидетелят С.Р.
живеел в къща, намираща се в гр.София, кв.“Христо Ботев“, ул.“Георги Спасов“ №
25 с родителите си- свидетелите Р.Р.и С.Р..
В съседство живеели свидетелите К.В., К.Х., Г.В., Е.В.и Ж.В., които били
роднини със семейство Р.. Към онзи момент отношетията межуд семействата били
влошени.
Съдът е приел, че на 02.09.2015г. семейство Величкови празнували рожден
Решение по ВНОХД № 3049/2016г., СГС, НО, XVI- ти въззивен състав, 3 стр.
ден, на който
присъствал и подсъдимият М.М.. По същото време свидетелят С.Р. и майка му Р.Р.били
в дома си.
Около 21,00 часа в дома си се прибрал свидетелят С.Р. и между него и
семейство Величкови възникнал словесен скандал, поради което свидетелят С.Р.
излязъл от дома си. Свидетелите К.В., К.Х. и подсъдимият М.М. също излезли от
дома си и започнали да нанасят удари на свидетеля С.Р..
Междувременно навън излязъл и свидетелят С.Р., който застанал между баща си
и свидетелите К.В., К.Х. и подсъдимият М.М.. От дома на семейство Р. излязло и
отглежданото от тях куче, което нападнало и захапало подсъдимия в областта на
дясното бедро. Свидетелят С.Р. отстранил кучето, поднесъл извинения и подканил
баща си да се прибират, при което подсъдимият му казал „Какво се извиняваш“ и
му нанесъл удар с юмрук на лявата си ръка в областта на челюстта в дясната част
на лицето. Свидетелят С.Р. усетил силна болка, а устата му започнала да се
пълни с кръв. В резултат на нанесения удар на свидетеля С.Р. било причинено
счупване на долната челюст в областта на десния долночелюстен ъгъл и на тялото
й вляво, което довело до счупване на челюст, трайно затрудняващо дъвченето и
говоренето. Възстановителят процес при свидетеля продължил около два- три
месеца, през който търпял болки, а челюстта му била обздвижена за период около
месец и половина. През този период свидетелят С.Р. приемал пасирана храна и
имал трайно затруднение в говоренето. В резултат на травмата свидетелят С.Р.
преустановил спортните си занимания по карате и футбол и загубил част от
теглото си.
Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства- факта на
извършване на деянието, авторството, субективната страна на деянието,
конкретното своебразие на обстоятелствата, при които е извършено- фактическата
обстановка, е прецизно изяснена от първоинстанционния съд. Тези факти са
установени по категоричен начин, поради което и въззивната инстанция ги приема
за напълно доказани.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен
и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства- обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите С.Р., Р.Р., П.М., И.Т., С.Р., К.В., К.Х.,
И.Т., протокол за разпознаване на лица и предмети, заключенията на съдебно-
медицинска и съдебно- психиатрични експертизи, както и от приобщените по реда
на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.
От приложеното по делото свидетелство за съдимост съдът е приел за
установено, че подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност, с добри характеристични данни.
На
базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно
Решение по ВНОХД № 3049/2016г., СГС, НО, XVI- ти въззивен състав, 3 стр.
е заключил, че подсъдимият М.М. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. Обосновано
районният съд не е кредитирал обясненията на подсъдимия относно нанесения
побой, като е приел, че се оборват от показанията на свидетелите С.Р., Р.Р., С.Р.
и П.М.. От показанията на свидетеля С.Р. се установява, че подсъдимият му е
нанесъл удар с дясната ръка в дясната част на лицето. В показанията си
свидетелят П.М. поддържа, че е видял подсъдимият да нанася удар с дясната си
ръка в дясната част на лицето в областта на челюстта на свидетеля С.Р.. От
показанията на свидетеля И.Т. се установява, че е имало сбиване, при което
някой ударил свидетеля С.Р. и му счупил челюстта. От друга страна, съгласно
заключението на съдебномедицинската експертиза травматичното увреждане се дължи
на действието на твърди тъпи предмети, като може да се получи при нанасянето на
побой. Изводите
на съда са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по
делото, направени са в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС на РБ, поради което
въззивната инстанция ги споделя изцяло.
Правилни
и обосновани са изводите на СРС при определяне на наказанието.
Съдът
пълно и всестранно е обсъдил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Правилно като смекчаващи вината обстоятелства са преценени чистото съдебно
минало и сравнително младата възраст, а като отгчаващи, че
деянието е извършено по отношения на непълнолетно лице, поради което въззивната инстанция
счита, че законосъобразно и справедливо е приложена разпоредбата на чл.66, ал.1
от НК. Налице са предпоставките за проложение на цитираната разпоредба от НК,
тъй като чистото съдебно минало и ниската лична степен на обществена опасност
на подсъдимия
позволяват да се направи извода, че за да се предизвикат съответни положителни
промени в съзнанието му към спазване на законите не е необходимо да изтърпи
ефективно наложеното му наказание три месеца лишаване от свобода. Ето защо,
съобразно с целите на наказанието по чл.36 от НК и с приниципа за справедливост
при определяне на наказанието, съдът правилно е отложил изпълнението на
наложеното наказание.
Правилни
и обосновани са изводите на СРС при определяне размера на обезщетението за
причинените на пострадалия неимуществени вреди с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Установени са предпоставките на цитираната разпоредба за ангажиране
отговорността на подсъдимия- виновно и противоправно поведение, причинени вреди
и причинна връзка между тях, като е отчел продължителността на претърпените
болки и страдание.
Настоящата съдебна инстанция намери за неоснователно възражението във
въззивната жалба, че неправилно съдът се е позовал на показанията на свидетеля П.М.,
които били в противоречие с показанията на свидетелите С. и С.Р.. В показанията
си свидетелят е категоричен, че е видял как кучето на С.Р. е ухапало
подсъдимия, след което последният е ударил свидетеля С.Р. с дясната ръка в
областта на дясната част на лицето , в
областта на челюстта.
Решение по ВНОХД № 3049/2016г., СГС, НО, XVI- ти въззивен състав, 5 стр.
При цялостната извършена на основание чл.313 от НПК служебна проверка на
присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата.
Воден от горното, и на основание чл.334, т.6 във връзка с чл.338 от НПК Софийски
градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
15.11.2017г., постановена по н.о.х.д. № 16 972/2016г. по описа на СРС, НО, 111-
ти състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.