№ 28858
гр. София, 16.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20241110130149 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от *******, ЕГН **********, с адрес:
********, срещу *********, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
*********, осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
2474,40 лв., представляваща недължимо заплатена сума по нищожен договор за
паричен заем № *********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 27.05.2024 г., до окончателното плащане.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими
и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Съдът счита, че за изясняване на делото от фактическа страна следва да се
допусне поисканата от ответника съдебно-техническа експертиза, но само по първия
поставен въпрос, доколкото останалите въпроси касаят обстоятелства, които не са
спорни между страните.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и след размяна на книжата по
делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-компютърна експертиза, по която вещото
лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите
проверки – включително и на компютърните системи на ответника, отговори на
първия поставен въпрос в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението на съдебно-компютърната
експертиза в размер на 350 лева, вносими от ответника, в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ********, тел.: *******, като УКАЗВА на вещото
лице да започне работа след представяне на доказателства за заплатен депозит.
1
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 21.10.2024 г. от 14,30 часа, за
когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът ******* извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че на 24.01.2023 г. е сключила с ответника Договор за паричен заем №
******* по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР). Твърди, че по силата на договора е получила от ответника заемни средства в
размер на 4000 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 23,33 % и ГПР от 49,66
%, като следвало да върне на ответната страна сума в общ размер от 5400,00 лв.,
включваща главница в размер на 4000 лв. и договорна лихва в размер на 1400 лв. В
договора било предвидено, че заемателят се задължава да предостави обезпечение под
формата на поръчителство на избрано от него физическо лице, одобрено от кредитора,
или на дружество, посочено от кредитора. Ищецът поддържа, че не е имал възможност
да избира дали да обезпечи заема с поръчителство, тъй като при попълване на
електронния формуляр за отпускане на кредит е разполагал с опцията да получи
обезпечение единствено от дружество гарант, избрано от кредитодателя - в случая
******, за което дължал такса в размер на 4040 лв. Ищцата поддържа, че е заплатила
на ответното дружество суми по кредита в общ размер от 6474,40 лева. Счита, че
договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР не бил посочен коректно, доколкото не включвал нито
възнаградителната лихва от 23,33 %, нито възнаграждението на дружеството гарант от
4040,00 лв., макар сключването на договора за поръчителство да било задължително
условие за получаването на кредита. Наред с това, не било посочено какви разходи
включва ГПР, а само бил записан размерът му, като цитира и съдебна практика в тази
насока. Развива подробни аргументи, че и самият договор за поръчителство е
нищожен, поради накърняване на добрите нрави, тъй като се предвиждало
заплащането на необосновано високо възнаграждение в полза на гаранта от
кредитополучателя, а не от кредитора. Така се нарушавала и Директива 2008/48/ЕО и
чл. 16 от ЗПК, тъй като се прехвърлял рискът от неизпълнение на задължението на
кредитодателя за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и се увеличавала опасността от допълнителното му
свръхзадлъжняване. Според ищцата нищожността на договора за поръчителство
пораждала нищожност и на договора за кредит, поради тясната им връзка, като излага
доводи в тази насока и цитира съдебна практика. В евентуалност поддържа, че
договорът за поръчителство е недействителен, поради недействителност на договора
за кредит и акцесорност към същия. Навежда съображения, че кредитната сделка е
нищожна и на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като не бил посочен лихвен
процент на ден. Позовава се на чл. 23 от ЗПК с твърдения, че дължи на ответника само
чистата стойност на кредита от 4000 лв., а предвид факта, че е заплатила общо 6474,40
лв., ответното дружество следвало да й възстанови надвнесената сума от 2474,40 лв.
2
Моли ответникът да бъде осъден да заплати посочената сума, претендира разноски
и излага съображения, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение с ДДС
по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника *********, който поддържа, че договорът е сключен по законоустановените
правила и ищецът е получил необходимата информация под формата на СЕФ, като
самостоятелно е решил да получи заема и да избере поръчителство на дружеството
гарант. Сочи, че ищцата е имала възможност сама да посочи поръчител, а не е била
длъжна да избира предложения от кредитора гарант ******. Излага съображения, че
лихвеният процент бил посочен като число, а не бил променлив, поради което не
следвало да се посочва какъв е дневният му размер. Твърди, че в договора не следвало
да е посочен начинът на формиране на ГПР, тъй като същият се изчислявал по
законоустановена формула, която не можело да се променя от кредитодателя. Развива
аргументи, че сключването на договор за поръчителство не било условие за отпускане
на кредита, като също така заемателят не бил длъжен да избере ******, поради което и
дължимото възнаграждение на поръчителя не следвало да се включва към ГПР, още
повече, че кредитодателят нямал яснота за същото. Ответникът посочва, че
сключването на договор за поръчителство не било с цел получаване на скрито
допълнително възнаграждение, а целяло обезпечаване на кредита, предвид
извършената оценка за платежоспособност на длъжника. Развива аргументи, че ако
ищцата не е била съгласна с обезпечаването на кредита, е имала възможност да се
откаже от договора в 14-дневен срок, без да търпи негативни последици. Оспорва да е
налице заблуждаваща търговска практика или неравноправност. Моли искът да бъде
отхвърлен и претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на
24.01.2023 г. между страните е сключен Договор за паричен заем № *******, по силата
на който ответникът е предоставил на ищеца в собственост заемни средства в размер
на 4000 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 23,33 % и ГПР от 49,66 %, като
ищцата е върнала на ответника сума от 6474,40 лв., както и че ищцата е сключила
договор за поръчителство с ******, за което дължала такса в размер на 4040 лв.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
негова тежест е докаже, че е заплатил на ответника претендираната сума на основание
съответните уговорки в договора за паричен заем.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже валидно
правно основание за получаване на претендираната сума.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
3
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от 3
Този файл е копие на електронно подписан документ. адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят
и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4