Решение по дело №554/2020 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                              

№  260249/ 19.05.2021 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                 Председател : Мария Ангелова

                                                                       Членове :  

                                                             Съдебни заседатели:      

Секретар Елена Стефанова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 554 по описа за 2020 година, взе предвид следното:

 

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ от В.П.В. с ЕГН ********** ***; против „ХИММАШ" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, бул. „Съединение" № 69, представлявано от Й. Н. Х. и М. Н. И..

          Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 14/12.04.2017 г., сключен с ответника, като работодател, той бил назначен в дружеството на длъжност „шофьор товарен автомобил 12 и повече тона", НКПД - 83322005. На 01.08.2018 г., около 15:15 ч., на републикански път III-593 с ищеца настъпила злополука - пътнотранспортно произшествие /ПТП/, призната за трудова по чл.55 ал.1 от КСО с разпореждане № 5104-26-27/16.08.2018 г., издадено от длъжностно лице при ТП на НОИ – Хасково. Тогава ищецът като водач на товарен автомобил /т.а./ „**********" с peг. № **********, с прикачено полуремарке „******" с peг. № ******, се движел в посока от с. Лясковец към с. Долно Ботево. По време на управлението на МПС се спукала предна лява гума, при което водачът аварийно задействал спирачната уредба, но загубил контрол над МПС, в резултат на което то преминало в ляво по посоката си на движение и излезнало извън пътното платно, установявайки се в крайпътната канавка. В следствие на инцидента, ищецът пострадал, получавайки травматични увреждания. По случая било образувано досъдебно производство /ДП/ № 1035/2018 г. по описа на РУ МВР-Хасково, пр.пр. № 1411/2018 г. по описа на РП-Хасково, спряно с постановление от 10.06.2019 г. на РП – Хасково за разпит на свидетел. Установено било, че ПТП се дължи на техническа повреда, без възможност за предотвратяването му от страна на водача. В резултат на настъпилата трудова злополука, ищецът получил следните травматични увреждания, а именно: фрактура (счупване) костите на дясната подбедрица - голям и малък пищял; травма на лявата гръдна половина и лявото рамо; плексусна пареза на левия плексус брахиалис /горен първичен ствол/; цикатрикс по малеоларните повърхности на десния глезен с дължина около 18-20 см; рефрактура на костите на дясната подбедрица. Непосредствено след настъпването й, той бил транспортиран от екип на ЦСМП - Хасково и приет по спешност в Отделението по ортопедия към „МБАЛ - Хасково" АД с оплаквания от силни болки в дясна подбедрица, лява гръдна половина и лявото рамо, видно от епикриза ИЗ № 13628/2018. Направени му били комплексни изследвания, назначена му била медикаментозна терапия, осъществена му била оперативна интервенция. Изписан бил на 10.08.2018 г. с препоръки за ходене с помощни средства, без обременяване на оперативно третирания долен десен крайник. Ищецът постъпил на 01.11.2018 г. в Отделение по физикална медицина и рехабилитация към „СВПЛР- Любимец" ЕООД - гр. Любимец, видно от епикриза ИЗ № 1085/2018, като направени му били диагностични изследвания, комплексно лечение, включващо криотерапия на дясна глезенна става, електротерапия и кинезитерапия, назначена била медикаментозна терапия. Изписан бил на 08.11.2018 г. с препоръки за ходене с помощни средства, което обаче не било възможно поради парезата на нерви на горен ляв крайник. Така ищецът бил в състояние на пълна зависимост от своите близки и роднини. Предвид продължаващите оплаквания в областта на лявото рамо и горния ляв крайник, на ищеца била направена на 14.11.2018 г. електромиография в МЦ „ДИА- МЕДИКЪЛ - 2013" ООД - Димитровград, с описани резултати от същата. Той постъпил повторно на 11.12.2018 г. в Отделение по физикална медицина и рехабилитация към „СВПЛР - Любимец" ЕООД - гр. Любимец, видно от епикриза ИЗ 1264/2018, с нови диагностични изследвания, комплексно лечение, включващо криотерапия на дясна глезенна става, електротерапия и кинезитерапия, медикаментозна терапия. Ищецът бил изписан на 18.12.2018 г. с препоръки за ходене с помощни средства. Видно от експертни решения /ЕР/ № 0427 от 033/27.02.2019 г. и № 0897 от 065/25.04.2019 г., двете на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Екатерина" ЕООД – Димитровград, продължена била временната му неработоспособност. Впоследствие с ЕР № 1342 от 097/ 26.06.2019 г. на същата ТЕЛК, му били определени 30 % трайна намалена работоспособност за срок от 1 година поради ограниченост на движенията на горна и долна скочна става. По повод получена по време на възстановителния период рефрактура на костите на дясната подбедрица, поради изпускане на винтовете на плаката и ново разместване на фрагментите на тибията, на 02.09.2019 г. ищецът бил хоспитализиран за втори път в Отделението по ортопедия към „МБАЛ - Хасково" АД, като отново направени му били комплексни изследвания и назначена му била медикаментозна терапия. Извършена му била и повторна тежка операция - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация - тибия и фибула, като бил изписан на 09.09.2019 г., с препоръки за ходене с помощни средства, без да обременява оперирания крайник. С ЕР № 2209 от 156/13.11.2019 г. на същата ТЕЛК, на ищеца била продължена отново временната неработоспособност.

          Вследствие на преживяното ПТП, ищецът изпитал интензивни и негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и с цялостно емоционално и физиологическо сътресение и смущение. С оглед характера и степента на получената травма, той изпитвал интензивни болки в засегнатия долен десен крайник, както и в областта на лявата гръдна половина и лявото рамо, засилващи се при най-малкия опит за извършване на движение в областта на десния глезен, както и при палпаторен натиск на последния, като в определени моменти били нетърпим. От друга страна, поради получената травма в областта на лявото рамо, се проявявал болков синдром, съчетан с невъзможност за функционално и пълноценно използване на горния ляв крайник. Освен това се наложило, лявата ръка да бъде поставена под строг щадящ режим, изключващ активна физическа дейност и натоварвания. Отделно от горното, допълнителни и трайни комплексни оплаквания и симптоматика предизвикала получената в резултат на контузията плексусна пареза на левия брахиален плексус, поради която пострадалият не можел да използва помощни средства за придвижване. Наред с интензивната болка, макар и напълно имобилизиран след осъществената тежка оперативна интервенция за поставянето на метална остеосинтеза, засегнатият глезен бил зачервен и оточен с ограничени и болезнени движения в областта на глезенната става. Обективното постоперативно състояние на пострадалия налагало и поставянето му в постелен режим за продължителен период от време. В резултат на получената множествена фрактура, ищецът бил изправен пред трайна невъзможност за функционално и пълноценно използване на долния си десен крайник. Това му създавало сериозни затруднения от двигателен характер, включително и при задоволяване на някои ежедневни битово-хигиенни нужди и потребности, като се налагало осигуряването на чужда помощ, което допълнително създавало дискомфорт и неудобство. Последните се засилвали и при намирането на по-удобна поза за сън. Придвижването му било напълно ограничено предвид увредата на нервите на горен ляв крайник, при което ищецът не бил в състояние да използва канадки за придвижване, тъй като не можел да разчита на левия си горен крайник. За сериозния характер на травмата свидетелствала и необходимостта от поставянето на метални винтове в засегната област, което допълнително усложнило и удължило възстановителния период и станало причина за получаване на рефрактура на костите на дясната подбедрица, което допълнително усложнило обективното му състояние и значително удължило възстановителния период, предизвиквайки и допълнителни неблагоприятни, вкл. и трайни, последици за здравословното му състояние. Поради интензивните болки, бил наложителен системен прием на обезболяващи медикаменти (таблетки и мехлеми). Продължителното обездвижване и липсата на активни физически движения, се отразили отрицателно и върху цялостния жизнен тонус на ищеца. Допълнителни неудобство и притеснение предизвиквали у него и останалите трайни видими със значителни размери белези в областта на дясната подбедрица. Получената фрактура на долен десен крайник била една от най-тежките фрактури на глезена, предвид на това, че били счупени и двете кости на подбедрицата. Описаното се отразило негативно и върху психиката на ищеца – породило се чувство за малоценност, проявили се тревожност, напрегнатост и раздразнителност, като се вземат предвид извършените тежки оперативни интервенции и изключително дългия възстановителен период, както и останалите трайни неблагоприятни последици за физиологическия му статус. С оглед на гореизложеното, ищецът претърпял значителни неимуществени, а и имуществени, вреди за изпитани болки и страдания, настъпили като пряка и непосредствена последица от трудова злополука (ПТП) от 01.08.2018 г. С оглед на увреденото посттравматично обективно състояние на ищеца и за целите на възстановителния процес, се наложило той да ползва отпуск за временна неработоспособност, с общ период от 388 календарни дни. Вследствие на ПТП, той претърпял и значителни имуществени вреди, съставляващи направени разходи по лечение и възстановяване, а именно за закупуването на уолкър и проходилка, гранули 2-3 мм, заключваща плака права, ортопедичен винт и на предписани медикаменти, както и за потребителски такси за болничен престой, на обща стойност за сумата от 3 208,67 лв., видно от приложени писмени доказателства. Според константната практика на ВКС, имуществената отговорност на работодателя за причинени на негов работник или служител вреди от трудова злополука по чл. 200 КТ била безвиновна договорна отговорност, като лихвата върху дължимата се сума се събирала от момента на увреждането. Основателността на иска по чл.200 от КТ за обезщетяване на вреди, настъпили от трудова злополука, предпоставяла наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука и настъпили за пострадалия вреди вследствие на злополуката; които предпоставки в случая били налице и пораждали вземането за обезщетение в полза на ищеца за неимуществени и имуществени вреди в пълния претендиран размер. Съгласно чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определял от съда по справедливост, като се отчете и Постановление № 4/23.11.1968 г. на Пленума на ВС. В настоящия случай при определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, следвало да се съобрази съдебната практика в тази насока, както и всички изложени фактически обстоятелства в тяхната съвкупност. Налице бил за ищеца правен интерес от предявяване на настоящите обективно кумулативно съединени осъдителни искове.

          Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати сумите, както следва:

-         50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука (ПТП) от 01.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука /01.08.2018 г./ до окончателното й плащане; и

-         3 208,67 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени разходи по лечение и възстановяване в резултат на същата трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на входиране на исковата молба до окончателното й плащане.

          Тези си и****** ищецът поддържа в открито съдебно заседание, чрез пълномощници – адвокати, като иска да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявения иск за допустим. Не оспорва наличието на трудов договор между страните по делото, както и на сочената трудова злополука. Оспорва иска по основание и размер. Възразява по чл.201 ал.2 от КТ, поради проявена от страна на работника груба небрежност при изпълнение на трудовите му задължения, като налице било изключително съпричиняване на вредоносния резултат. Според законовите изисквания, при превоз на товари от АПИ се заверявал маршрут, който бил задължителен, като превозвачът заплащал съответната такса към АПИ. Видно от квитанция за платени пътни такси в РБ № 125012540000031/ 09.07.2018 г., маршрутът, по който следвало да се движи т.а., бил Хасково – Кърджали – Крумовград и обратно, обхващащ първокласен и второкласен път. На връщане от Крумовград, ищецът бил задължен да мине през Кърджали и от там по първокласния път до Хасково, а не да нарушава правилата и да преминава по различен неодобрен маршрут. Това било свързано с условията за безопасност при управлението на извънгабаритен състав от ППС. Така ищецът изложил на риск своето здраве и това на другите участници в движението, като нанесъл сериозни щети на служебното ППС. Същевременно той шофирал в участъка по път III- 593 със скорост, значително по-висока от разрешената от 50 км/ч по Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Това се установявало от представената от ищеца автотехническа експертиза, според която той се движел с 87 км/ч. Изложеното поведение на ищеца било правно укоримо, като ако е бил положил дължимата грижа, злополуката щяла да бъде избегната. Ето защо, ако исковете се приемат за основателни, евентуално се иска да се приеме, че ищецът е участвал в изключително висока степен в увреждането. Ответникът оспорва ищцовото твърдение, че процесното ПТП настъпило в следствие на техническа повреда на превозното средство, собствено на ответника. ППС, включващо т.а. ****** и прикачено полуремарке ******, към момента на инцидента било преминало през задължителен технически преглед и било технически изправно. Оспорва още наличието на пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между претърпяното ПТП и сочената плексусна пареза на левия плексус брахиалис, както и рефрактура на костите на дясната подбедрица, т.к. всички болнични листове били издадени на ищеца за фрактура на костите на дясна подбедрица. Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв., като прекомерно по размер. Оспорва и размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди от 3 208,67 лв. Ответникът заплатил лечението на ищеца, като платил на „Фарма-СИ 2012“ ООД сума в размер на 2 700 лв., представляващи стойността на вложените при операцията на ищеца на 02.08.2018 г. медицински изделия – тубуларна плака и тибия с винтове. Ето защо, ответникът оспорва представената от ищеца фактура № 2124/13.08.2018 г. от същата фирма за идентични медицински изделия. Отделно от това, ответникът заплатил директно на ищеца на 07.08.2018 г. и сумата в размер на 300 лв. за закупуване на медикаменти. Оспорват се изцяло и предявените акцесорни искове. Отговорът на исковата молба се поддържа в открито съдебно заседание от пълномощник – адвокат на ответника, като иска да му се присъдят направените по делото разноски.

По искане на ответника и на основание чл.220 изр.І, вр. чл.219 ал.1 от ГПК, с определение № 1263/27.07.2020 г. съдът допусна до участие в настоящия процес и конституира като трето лице помагач на страната на ответника - "Европейска застрахователна и осигурителна компания" Застрахователно акционерно дружество, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Лозенец, ул. „Цанко Церковски“ № 67А, представлявано от М. Г. В. и Й. Н. Х.. С това дружество ответникът сключил договор за застраховка „Задължителна застраховка на работниците и служителите за риска трудова злополука“, отнасяща се за периода на настъпване на твърдяната от ищеца трудова злополука. Покритите рискове били смърт, трайна и временна неработоспособност на застрахованите лица, в следствие на трудова злополука. Ищецът попадал в кръга на застрахованите работници и служители по тази застрахователна полица. Така за ответника налице бил правен интерес от привличане на застрахователя като трето лице – помагач на негова страна. Застрахователят депозира отговор на исковата молба в указания му 1-месечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК, като оспорва изцяло предявения иск по възражения, аналогични на тези на ответника. Това си становище той поддържа в открито съдебно заседание, чрез пълномощници – адвокати.

                Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

                Между ищеца, като работник, и ответника, като работодател, е сключен трудов договор № 14/12.04.2017 г. /л.9/; по силата на който, считано от 12.04.2017 г., ищецът е започнал да изпълнява длъжността „шофьор товарен автомобил 12 и повече тона", НКПД – 83322005, със задълженията, утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика, представляваща неразделна част от договора. Договорът е сключен, на основание чл.70 ал.1, вр. чл.67 ал.1 т.1 от КТ – със срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя. В него се сочи, че ищецът е със средно образование, със специалност – „мебелно производство“, с трудов стаж от 40 години, в т.ч. трудов стаж по специалността „шофьор“ – 40 години.  С говора ищецът се е задължил: да изпълнява трудовите си задължения, в съответствие с установената трудова и технологична дисциплина /т.1/, както и да изпълнява стриктно всички задължения, които произтичат от длъжностната му характеристика /т.2/. Договорът е подписан и от двете страни по него, като е отразена и датата на постъпване на работа на ищеца, а именно – горепосочената. Ищецът представи по делото издадено му свидетелство за управление на МПС от 16.06.2010 г. от МВР-Хасково, валидно до 16.06.2020 г., за категории B, C, D, BE, CE, DE, Tkт, M; като за първите две и за последните две категории, считано от 28.11.1974 г., а за останалите – от 19.04.1979 г. /л.10-11/.

                Ответникът е съставил декларация за трудова злополука № 1/02.08.2018 г. /Приложение към чл.3, ал.1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки/, с вх. № 5101-26-27/ 03.08.2018 г., досие № 20182600026 при ТП на НОИ /л.12-13/. В нея като пострадал се сочи ищецът в настоящото производство, постъпил в предприятието на 12.04.2017 г., с горепосочените длъжност и трудов стаж. Като данни за злополуката се сочи, че е станала около 15 часа на 01.08.2018 г., в рамките на работното време, на място – с. Долно Ботево, обл. Хасково; при управление на товарен автомобил – превоз на стоки, материали и продукти, метални конструкции и оборудване, машини и съоръжения. Посочен е начин на увреждането и материален фактор, причинил го – по време на движение се пука лява предна гума, автомобилът поднася и се обръща, пострадалият е със счупена дясна подбедрица и леки охлузни рани по главата от счупено предно стъкло. Отразено е, че пострадалият е имал необходимата правоспособност, като злополуката е по чл.55 ал.1 от КСО, набелязани са мерки – провеждане на извънреден инструктаж на целия личен състав в 10-дневен срок. В декларацията се сочат и данни за увреждането – счупена дясна подбедрица на десния крак, с последица – временна неработоспособност. Не са посочени свидетели на злополуката. С разпореждане № 5104-26-27 от 16.08.2018 г. на НОИ-ТП – Хасково, на основание чл.60 ал.1 от КСО, процесната декларирана злополука е приета за трудова на основание чл.55 ал.1 от КСО /л.14/. Допълнително в него се сочи, че злополуката е станала при управление от страна на ищеца на т.а. с рег. № ******** в посока от Крумовград към Хасково, като възникналото внезапно увреждане на здравето му е довело до временна нетрудоспособност, съгласно първичен болничен лист № Е20182180163. Видно от писмо с изх. № 1023-26-17-1/13.03.2020 г. от ТП на НОИ-Хасково до пълномощника на ищеца, процесното разпореждане не е било обжалвано, като е влязло в сила на 11.09.2018 г. /л.140/.

                Последният цитиран болничен лист за временна нетрудоспособност, както и последвали такива на името на ищеца, се представиха по делото /л.83-96/, всички по причина на трудов злополука по чл.55 ал.1 от КСО и за домашен амбулаторен режим на лечение, а именно:

- болничен лист № Е20182180163/10.08.2018 г., издаден от „МБАЛ-Хасково“ АД, за отпуск в периода 01.08. – 09.09.2018 г., в т.ч. и болничен режим на лечение за период от 10 дни, с диагноза – счупване на дясна подбедрица – пилонна фрактура, закрито;

- болничен лист № Е20182481960/14.09.2018 г. за отпуск в периода 10.09. – 09.10.2018 г.;

- болничен лист № Е20182687255/12.10.2018 г. за отпуск в периода 10.10. – 08.11.2018 г.;

- болничен лист № Е2018972332/12.11.2018 г. за отпуск в периода 09.11. – 08.12.2018 г.;

- болничен лист № Е20183230918/10.12.2018 г. за отпуск в периода 09.12.2018 г.–07.01.2019 г.;

- болничен лист № Е20196026251/07.01.2019 г. за отпуск в периода 08.01. – 27.01.2019 г.;

всички горепосочени листове, без първия – издадени от „Медицински център Хасково“ ЕООД, с диагноза – счупване на други части на подбедрицата;

- болничен лист № Е20196600020/01.03.2019 г. за отпуск в периода 28.01. – 26.02.2019 г.;

- болничен лист № Е20196600021/01.03.2019 г. за отпуск в периода 27.02. – 28.03.2019 г.;

- болничен лист № Е20197280751/08.05.2019 г. за отпуск в периода 29.03. – 27.04.2019 г.;

- болничен лист № Е20197280789/08.05.2019 г. за отпуск в периода 28.04. – 27.05.2019 г.;

- болничен лист № Е20197770857/28.06.2019 г. за отпуск в периода 28.05. – 26.06.2019 г.;

последните пет листа - издадени от „Медицински център Хасково“ ЕООД, с диагноза – счупване на външен /латерален/ малеолус;

- болничен лист № Е20198160321/17.09.2019 г., издаден от „МБАЛ-Хасково“ АД, за отпуск в периода 02.09. – 09.10.2019 г., в т.ч. и болничен режим на лечение за период от 8 дни, с диагноза – рефрактура на костите на дясна подбедрица;

- болничен лист № Е20198838231/18.11.2019 г. за отпуск в периода 10.10. – 08.11.2019 г.; и

- болничен лист № Е20198838232/18.11.2019 г. за отпуск в периода 09.11. – 08.12.2019 г.;

последните два листа – издадени от „Медицински център Хасково“ ЕООД, с диагноза – счупвания на други части на подбедрицата; рефрактура на костите на дясна подбедрица.

                Ищецът представи по делото и четири епикризи, издадени на негово име, две от които, издаден от „МБАЛ-Хасково“ АД, Отделение по ортопедия - дали повод за издаване на гореописаните два болнични листа, включващи и болнично лечение. Първата от тях е с ИЗ № 13628/ 2018 г., по КП 217.1, постъпил на 01.08.2018 г., изписан на 10.08.2018 г.; с окончателна диагноза – S82.80 Счупвания на други части на подбедрицата, закрито /л.15/. Като придружаващи заболявания се сочи – намиращ се в т.а. водач, пострадал при транспортна злополука, без сблъскване; неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения. В анамнезата, снета по данни на болния се сочи – пострадал при ПТП, оплаква се от силни болки в дясна подбедрица, лява гръдна половина и ляво рамо. Като обективно състояние е констатирано – стабилизирано общо състояние; оток, болка, деформация, наличие на патологична подвижност и костни крепитации в дистана трета на дясна подбедрица; без съдовоневрологичен дефицит дистално на крайника. Подробно са описани назначените му изследвания и резултатите от тях, проведените консултации с кардиолог и нефролог; както и назначената му медикаментозна терапия. Посочено е, че след необходимата подготовка, пациентът е опериран в спешен порядък на 02.08.2018 г., без настъпили усложнения; под анестезия – спинална, като е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибиа и фибула. Следоперативният период е протекъл гладко, с изход от заболяването – с подобрение. Ищецът е изписан с препоръки за стерилни превръзки през два дни, сваляне на конците на 14-я ден, да ходи с помощни средства, без да обременява крайника, насочен към ОПЛ за наблюдение. Представени по делото са резултати от проведени на ищеца изследвания от 14.11.2018 г. при МЦ „Диамедикъл-2013“ ООД – Димитровград, Електромиография, с диагноза – увреда на нервни коренчета и плексуси; със заключение – ЕМГ-данни за плексусна пареза на левия плексус брахиалис /горен първичен ствол/ /л.18-23/. Следва епикриза на името на ищеца, издадена му от „СБПЛР-Любимец“ ЕООД гр. Любимец, Отделение по физикална и рехабилитация, с ИЗ № 1085, постъпил на 01.11.2018 г., изписан на 08.11.2018 г. /л.81/. Посочената диагноза е КП 265 Z50.8 Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури, Т93.2 Последици от други счупвания на долен десен крайник – дясна подбедрица. Като придружаващи заболявания са посочени – АХ 2 кл.ст.операция от дискова херния. В анамнезата се сочи процесното му увреждане, като следоперативният му период е протекъл гладко, но поради получения оток на глезенната става, болка при движение и нарушена походка е провел един курс по ФТР – амбулаторно; като постъпва в отделението по кл.пътека, за да продължи лечението си. Като локален статус в епикризата се сочи – 1) ставно – болеви синдром на дясната глезенна става, която е оточна, с ограничени и болезнени движения; оперативен цикатрис по лателарната и медиална страна на глезена с движение около 22 см; 2) умерено изразена хипотрофия и хипотония на дистални отдели на левия глутеус; 3) походка – с помощни средства – 2 канадки, стъпва вече на цяло стъпало;4) непълен вертебрален синдром в поясния дял на гр.стълб. След клиничния преглед и изследване, рехабилитационният потенциал е определен като добър; проведено е лечение – криотерапия, електротерапия и кинезитерапия, със собствена медикаментозна терапия. Ищецът е бил изписан с подобрение, като намалели болката и отокът на десния глезен, увеличен е обемът на движение в дясната глезенна става, обучен е в правилно ходене на десния крак, ходи с помощни средства - две канадки; насочен към ОПЛ и ортопед за проследяване. От същото отделение е издадена на ищеца и втора епикриза с ИЗ № 1264, постъпил на 11.12.2018 г., изписан на 18.12.2018 г. /л.24/. Посочената диагноза е КП 265 Z50.8 Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури, Т93.2 Последици от други счупвания на долен десен крайник – дясна подбедрица. Като придружаващи заболявания са посочени – АХ 2 кл.ст.операция за дискова херния, пареза на брахиален плексус в ляво, захарен диабет ИНЗТ, подагра. Посочено е, че постъпва за втори път за провеждане на ФТР, като по повод процесното увреждане е провел един курс амбулаторна ФТР и един курс по КП с добър ефект. Като локален статус в епикризата се сочи: 1) ставно – болеви синдром на дясната глезенна става, която е оточна, с леко  затоплена кожа, с ограничени и болезнени движения; оперативен цикатрис по малеоларните повърхности на глезена с дължима около 18-20 см, първично заздравели; 2) походка – нарушена, ходи с помощни средства – 2 канадки; 3) ставно-болеви синдром на лявата РС, която е с ограничени и болезнени движения; 4) коренчев синдром- С6-С8-Th1 с възбудна и отпаднала сетивна и рефлексна симптоматика, стилорадиална арефлексия. След клиничния преглед и измервания, потенциалът е определен като добър; проведено е лечение – криотерапия, електротерапия и кинезитерапия, със собствена медикаментозна терапия. Ищецът е бил изписан с подобрение, като отокът леко е резорбиран, кожата в глезенната става е затоплена, увеличен е обемът на движение, има по-слаби болки в лявата раменна стана, походката е с две канадки; насочен към ОПЛ и ортопед за проследяване. Втората епикриза, издадена на името на ищеца от „МБАЛ-Хасково“ АД, Отделение по ортопедия е с ИЗ № 15294/ 2019 г., по КП 217.1, постъпил на 02.09.2019 г., изписан на 09.09.2019 г.; с окончателна диагноза – S82.80 Рефрактура на костите на дясна подбедрица /л.28-30/. Като придружаващи заболявания се сочи – неинсулинозависим тип захарен диабет. В анамнезата, снета по данни на болния се сочи,че постъпва за втори път по повод рефрактура на костите на дясна подбедрица. Като обективно състояние е констатирано – оток, болка, деформация в глезен настава тип плановалгусен; ограничени движения в дисталната част на тибията. Подробно са описани назначените му изследвания и резултатите от тях, проведените консултации с кардиолог; както и назначената му медикаментозна терапия. Посочено е, че пациентът е опериран на 03.09.2019 г., под анестезия – спинална, като е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибиа и фибула. Следоперативният период е протекъл гладко, с изход от заболяването – с подобрение. Ищецът е изписан с препоръки за сваляне на конците на 14-я ден, да ходи с помощни средства, без да обременява крайника, насочен към ОПЛ за наблюдение. Направена е важна забележка, че се забранява на пациента и на близките сами да сменят превръзките, поради възможност да инфектират раната. Ищецът представи по делото, издадени му четири броя експертни решения /ЕР/ от ТЕЛК към МБАЛ „Св.Екатерина“ ЕООД- Димитровград, по повод процесната му травма, всички с водеща диагноза - S82. Счупване на костите на подбедрицата, включително и на глезена; общо заболяване - S82. Фрактура крурис декстра /тибия ет фибула/, ст. пост остеосинтезис. Три от решенията касаят временната му неработоспособност, а именно – ЕР № 0427 от зас.033 от 27.02.2019 г. /л.25/, ЕР № 0897 от зас. 065 от 25.04.2019 г. /л.26/ и ЕР № 2209 от зас. 156 от 13.11.2019 г. /л.82/. В първото и третото от тях е посочен като противопоказан му – тежък физически труд, като в последното за общо заболяване се сочи - S82. Фрактура крурис декстра /тибия ет фибула/, ст. пост остеосинтезис, рефрактура на костите на дясна подбедрица – м.09.2019 г. Четвъртото от представените ЕР № 1342 от зас. 097 от 26.06.2019 г. /л.27/ е за освидетелстването на ищеца, като му е определена 30 % трайно намалена работоспособност, за срок от една година от 01.06.2020 г., с дата на инвалидността 27.06.2019 г., поради общо заболяване, с противопоказан тежък физически труд. Видно от мотивите на ЕР, посоченият % е определен за ограничени движения на горна и долна скочна става. Посочено е още, че лицето не може да изпълнява настоящата си професия „шофьор”, в рамките на това ЕР, като е препоръчано трудоустрояването му.

                Ищецът представи по делото множество фактури с фискални бонове към тях за разходвани от него суми /л.97-104/, възлизащи на сумата от общо 3 208,67 лева, както следва:

- фактура № **********/ 10.08.2018 г. от „Гален 2009“ ЕООД, с фискален бон към нея за закупени медикаменти, на обща стойност от 86,59 лв.;

- фактура №  **********/ 13.08.2018 г. от „Фарма-Си 2012“ ООД, с фискален бон към нея за закупени уолкър и проходилка, на обща стойност от 274 лв.;

- фактура № **********/ 24.08.2018 г. от „Гален 2009“ ЕООД, с фискален бон към нея за закупени медикаменти, на обща стойност от 57,48 лв.;

- фактура № **********/ 02.09.2019 г. от „МБАЛ-Хасково“ АД, с фискален бон към нея за закупена заключваща плака права Фарма Си, на стойност от 1 480 лв.;

- фактура №  **********/ 05.09.2019 г. от „Фарма-Си 2012“ ООД, с фискален бон към нея за закупен ортопедичен винт, на стойност от 450 лв.;

- фактура № **********/ 09.09.2019 г. от „МБАЛ-Хасково“ АД, с фискален бон към нея за заплатена потребителска такса - КП, на стойност от 40,60 лв.;

- фактура № **********/ 13.09.2019 г. от „Електро Мед България“ ЕООД, за закупен медикамент, на стойност от 820 лв.; с операционна бележка № 30/ 30.08.2019 г. по сметка на посоченото дружество за същата сума пари.

                По повод процесното ПТП е било образувано ДП № 1035/2018 г. по описа на РУ на МВР- Хасково, представляващо прокурорска преписка вх.№ 1411/2018 г. по описа на РП-Хасково, за престъпление по чл.343 ал.1 б.”б”, вр. чл.342 ал.1 от НК, прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство от 16.10.2020 г. /л.266 и сл./. В мотивите на същото е прието, че не са събрани доказателства, сочещи на извършено престъпление от общ характер, като приложима била хипотезата на чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 т.1 пр.2 от НК. Ищецът като водач на т.а. причинил средна телесна повреда на самия себе си, при което не бил налице посоченият състав на престъпление. Не бил налице и съставът по чл.343 ал.1 б.”а”, вр. чл.342 ал.1 от НК, т.к. липсвала пряка и непосредствена причинна връзка между нарушението на правилата за движение от страна на ищеца /движение с превишена скорост от 87 км/ч/ и настъпилия престъпен резултат – значителни имуществени вреди. Налице било случайно деяние по чл.15 от НК, предвид внезапното спукване на гумата на управлявания от него т.а., поради което той загубил контрола над т.а. и излезнал извън лентата за движение. В постановлението са изложени съображения и за това, че не е налице и съставът по чл.345 ал.1 от НК. Няма данни по делото, същото да е било обжалвано по реда на чл.243 ал.4 от НПК. За процесното ПТП е бил съставен протокол за ПТП № 1669403/ 01.08.2018 г. от СПК- МВР- Хасково /л. 8, 265 и 279/. В него се сочи, че същото е реализирано на посочената дата, около 15,15 часа, на път 593 между с. Лясковец в посока с. Долно Ботево, на около 2 км, като управляваният от ищеца и собствен на ответника т.а. „****** ****" с peг. № **********, с прикачено полуремарке с peг. № ******, поради движение с несъобразена скорост, губи контрол, МПС излиза в ляво по посока на движението извън пътя, като се удря в предната си лява част. В протокола е отразено, че гражданската отговорност на водача е застрахована при „Лев Инс“ по цитирана полица. Посочено е, че е била ангажирана административно- наказателната отговорност на ищеца, като му е съставен АУАН по чл.20 ал.2. Протоколът е подписан от съставилото го длъжностно лице и от ищеца.  

                В подкрепа на възраженията си по делото, писмени доказателства ангажира и ответникът. С квитанция за платени пътни такси в Република България № 125012540000031 от дата 09.07.2018 г. от Агенция ПИ, ответникът е заплатил за процесния т.а. с рег. № 4692 ВМ такса за извънгабаритно МПС в размер на 44,98 лв., по маршрут Хасково – Крумовград, с посочени габарити – широчина 3,3, височина 4 и дължина 16,5 /л.148/. В квитанцията е направено допълнение Хасково – Кърджали – Крумовград, подписано от представител на АПИ-ОПУ-Хасково и подпечатано с печат. За същия т.а., собствен на ответника, е представеното удостоверение за техническа изправност на ППС, протокол № 16176201, разрешение № 476/1 за извършен технически преглед от дата 10.05.2018 г., с талон към него, с дата на следващ технически преглед – 10.11.2018 г. /л.152/. Тази дата на следващ технически преглед се сочи и за процесното ремарке с рег. № *******, видно от представеното за него удостоверение за техническа изправност на ППС, протокол № 16176761, разрешение № 476/1 на извършен технически преглед от дата 10.05.2018 г., с талон към него /л.151/. Ищецът е депозирал пред работодателя си писмени обяснения от 03.02.2018 г., че на 01.08.2018 г. при прибиране към Хасково от доставка на оборудване в Крумовград, малко преди с.Долно Ботево, както се движел по пътя, му се сторило, че предните гуми минали през нещо като камък, малко след което се чул гръм, натиснал спирачките, но не можал да спре камиона и изхвърчал през канавката в нивата /л.153/. За процесния курс на ищеца с процесното ППС е бил съставен пътен лист № 565330/ 01.08.2018 г. с маршрут Хасково – Крумовград, като автомобилът му е бил предаден и приет технически изправен /л.303-304/. Представения от ответника разходен касов ордер от 07.08.2018 г. е за сумата от 300 лв. в полза на ищеца, представляваща помощ за медикаменти, подписан от броилия сумата и от получилия я /л.149/. Той представи още издадена му фактура № **********/ 02.08.2018 г. от „Фарма-Си 2012“ ООД, ведно с фискален бон към нея, за закупени комплект 1/3 тубуларна плака с винтове и комплект заключваща дистална тибия с винтове, всичко общо на стойност от 2 700 лв. /л.150/.

                Останалите, събрани по делото писмени доказателства, не следва да бъдат коментирани, доколкото представляват извлечения от цитираното ДП – протокол за оглед и албум, експертизи и протоколи за разпити на свидетели, обективиращи извършени процесуално – следствени действия по реда на НПК, чието приобщаване по посочения начин в настоящото производство не съответства на изискванията на ГПК. Останалите писмени доказателства са ирелевантни за настоящия правен спор, предвид на което съдът също не коментира.

                По искане на страните, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите П. К. П. и М. А. В., посочени от ищеца; и А. А. Г., посочена от ответника /л.284 и сл./, като и трите познават ищеца. Св. П. живее в с. Д., както и семейството на ищеца – били приятелски семейства и много често си гостували. Когато станала катастрофата, те живели един месец в гр. Хасково и след това се върнали окончателно на село. За инцидента с В., св. П. разбрала от неговите син и снаха – казали, че е катастрофирал тежко и ще му правят операция, а го видяла месец след инцидента, когато се върнал на село. Отишли да го посетят и тогава той лежал, претърпял операция на крака, споделил, че има болки в рамото и в крака. Можел да става от леглото с помощ, имал проходилка и патерици. Помагал му синът му първоначално, а след това и жена му. Съпругът на свидетелката карал В. на физиотерапия с кола в гр. Любимец. Година след това им казал, че след физиотерапията кракът му пак го боли и не можел да ходи, посетил лекари в Хасково и се наложила нова операция. През периода на възстановяването на В., св. П. и съпругът й го посещавали много често, контактували и по телефон. Отначало казвал, че изпитва адски болки, обвинявал се за случилото се. След това синът му заминал за Англия, а жена му останала сама с него и детето им. Св. П. не знае, дали ищецът се е възстановил напълно, защото виждала, че още накуцва. Ако трябвало да се свърши някаква работа, той викал съпруга й. Сега вече живеели в с. Д., той не работел и не си търсел работа; променило му се ежедневието, не било както преди; сега като ходел из двора се уморявал и сядал, защото кракът му пак се надувал. Св. В. е съсед на ищеца, като живеели на една улица в с. Д, деляла ги една ограда. За инцидента разбрала още същия ден от снаха му. В. бил приет в болница, защото имал много тежки наранявания и доста време след това бил в Хасково – в тяхната квартира, която имали защото детето им имало увреждания и посещавало специализирано заведение в града. От съпругата и сина на ищеца тя разбрала за състоянието му – било тежко, с наранявания по тялото му, по главата му имало стъкла, имал наранявания и по лявото рамо. Около два месеца след инцидента той се върнал в с. Д. и св.В. го видяла за пръв път след инцидента. Тогава всяко негово предвижване ставало с придружител, бил рухнал и психически, не можел да се владее, започвал спонтанно да плаче. Преди бил весел и добронамерен човек, а сега вече бил коренно различен. Той работел, за да може да се грижи за болната си дъщеря, а се оказало че за него са необходими специални грижи и това му оказало много голямо влияние, не само физически, а и психически. Казал, че вече никога няма да започне работа. Не могъл да се възстанови напълно. През лятото на следващата година, отново започнал да му се подува кракът и все го вдигал, като се наложила нова операция. Много трудно се справяли – жена му работела в същото специално заведение, което посещавала дъщеря им. В. след операцията не можел да се придвижва, използвал патерици и проходилки, но нямал сетивност на пръстите, бил изцяло на грижите на жена си. Ходел в началото с придружител, после се опитвал с патерици да си помага, но това продължило много време - до пролетта на следващата година. Сега вече имало видимо възстановяване, но не се движел още като здрав човек, накуцвал, изпитвал затруднения, когато трябва да изкачва стълби. Много от нещата, които вършел преди, не можел да ги прави. Сега вече шофирал кола. В домакинството му в с. Д., живеели той и неговите жена, дъщеря, син и снаха. Синът му заминал за Англия, за да може да помага на семейството си с парични средства, но по време на инцидента си бил на село. Втората операция била една година след инцидента, преди което ищецът на два пъти ходел на раздвижване. Работата, която вършел по двора преди, сега вече не можел да я върши. При по-тежки работи, молел познати, да му помагат. По-леки работи, като да си полее тревата на двора, извършвал сам, но за това имал поливна система. Св. Георгиева работела при ответника в търговския отдел по време на процесния инцидент и към момента. Само В. шофирал камиона и ремаркето, извършвал курсове от Крумовград до Хасково, един или два пъти в месеца. Почти винаги той не се придържал към маршрутите, определени за движение. Той трябвало да се движи по първокласния път, с определен маршрут от Хасково до Крумовград и обратно, което се задавало от фирмата. Вадели се разрешителни, когато се извършва извънгабаритен товар, от АПИ издавали маршрут за движение. В. сам им казвал, че не е минавал по зададения маршрут, по който е трябвало да мине, а през с. Долно Войводино, за което в счетоводството представял документ. Св. Георгиева винаги му казвала, че трябва да спазва разпоредбите и да кара през определения маршрут, зададен от АПИ. В деня на инцидента той тръгнал с извънгабаритен товар в посока към Крумовград, а на връщане се прибрал без извънгабаритен товар. Казано било на шофьорите, че трябва да се движат по първокласен път. Не му било указано с писмена заповед, но му било казвано много пъти това. Разрешителните се издавали от АПИ и се отнасяли само за посоката, когато има извънгабаритен товар, а нямала изисквания, когато няма такъв товар. Фирмата изисквала да се пътува по първокласен път дори и да няма извънгабаритен товар. Задълженията на св. Г. били, да натовари товара, да се свърже с клиента, да изготви документите, които придружават товара.

          По искане на ищеца, ответника и третото лице - помагач по делото се назначи и изслуша съдебно-автотехническа експертиза, чиито първоначално /л.214 и сл./ и допълнително /л.293 и сл./ заключения съдът приема като компетентно и безпристрастно дадени. В първоначалното си заключение вещото лице сочи, че максимално допустимата скорост за движение на процесното ППС на републикански път III-593, извън населено място, е 50 км/ч, съгласно категоризацията в Наредба № 11/03.6.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, раздел II, чл. 5 и чл. 12, доколкото процесното ППС - седлови влекач марка ********* с peг. № ********** с прикачено към него полуремарке марка ********* с peг. № ****** е извънгабаритно ППС. Скоростта непосредствено преди ПТП, с която се е движило процесното ППС, определена в ДП 1035/2018 г. по описа на РУ – Хасково, на основание приложената тахошайба, била 87,0 км/час. Така опасната зона на спиране на процесната композиция при максимално разрешената скорост за категорията ППС и конкретната категория път непосредствено преди произшествието, експертизата определя на 55,41 м, а при скоростта непосредствено преди ПТП – 103,3 м. При възникналата опасност за движението - внезапно спукване на предна лява гума на влекача с прикачено полуремарке, при конкретната пътна обстановка - категория път и категория ППС, водачът му е нямал техническа възможност да предотврати възникналото ПТП. Така, превишаването на максималната допустимата скорост на процесното ППС при движението му по третокласен път извън населено място, както и категорията на пътя не оказвали влияние върху вероятния механизъм на настъпилото ПТП - резултатът и при двете скорости е аналогичен. Вещото лице сочи механизма на настъпване на ПТП - около 15:15 ч. на 01.08.2020 г. на републикански път III-593 между с. Лясковец и с. Долно Ботево, обл. Хасково; през светлата част на денонощието, при добра видимост, на прав, равен участък от пътя и суха асфалтова настилка. Тогава ищецът е управлявал посочения т.а. с прикачено полуремарке, в посока от с. Лясковец към с. Долно Ботево, със скорост около 87 км/час. По време на управлението на влекача се спукала предна лява гума, при което водачът е загубил контрол над МПС, в резултат на което то преминало в ляво по посоката си на движение и излезнало извън пътното платно, установявайки се в крайпътната канавка. В следствие на инцидента, ищецът пострадал, получавайки травматични увреждания. Причината за настъпването на процесното ПТП била внезапна техническа повреда - спукване на предна лява гума на т.а. с прикачено полуремарке. Скоростта на движение на процесното ППС, с която водачът му би имал техническа възможност да предотврати ПТП при конкретно възникналата опасност за движението - внезапна техническа повреда - спукване на предна лява гума на т.а., съобразно вида на ППС, категорията на път и конкретния участък от пътя; експертизата изчислява на 36,83 км/ч. При разпита си в открито съдебно заседание по първоначалното му заключение, вещото лице сочи, че всички изчисления е правило при ненатоварено ремарке. Причините за спукване на гумата можели да бъдат много, като вещото лице не се ангажира, каква е конкретната за случая. Нямало данни за неравности по пътя. Допълнителното си заключение експертизата е изготвила, след като е извършила оглед при ответника на процесния т.а. с прикачено полуремарке. Габаритните размери на полуремаркето били: широчина 2,45 м, дължина 13,75 м и височина на платформата 1,25 м. Широчината на т.а. била 2,430 м, като общата дължина на автокомпозицията била 16,50 м. Ето защо и предвид Наредба № 11/03.6.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, раздел II, чл. 5 ал.1 т.1 и 2 – процесният състав на ППС не попадал в категорията извънгабаритно ППС. Според ЗДвП, за ППС категория С+Е, каквато била процесната автокомпозиция, максимално разрешената скорост за движение в извъннаселено място била 70 км/ч.

                По искане на ищеца и на ответника, по делото се назначи и изслуша и комплексна съдебно- медицинска експертиза, чието заключение /л.245 и сл./ съдът приема като компетентно и безпристрастно дадено. След запознаване с материалите по делото и преглед на ищеца, вещите лица – лекари ортопед-травматолог и неврохирург сочат, че в следствие на процесния  инциден, ищецът е получил травматични увреждания. Непосредствено след настъпилата злополука, той е бил транспортиран от екип на ЦСМП - Хасково и след преглед, направа на рентгенографии и лабораторни изследвания бил уточнен диагностично и хоспитализиран в отделение по ортопедия и травматология към МБАЛ – Хасково АД. Вещите лица проследяват данните по представените по делото медицински документи, подробно коментирани от съда по-горе. Сочат, че полученото от ищеца при процесната злополука счупването на костите на подбедрицата-многофрагментно е увреда, която трайно затруднява движенията на долния десен крайник и лекувана оперативно е с период на възстановяване 8-12 месеца. При забавено костно срастване или при наличие на придружаващи заболявания, повлияващи го, този процес би се удължил. Ако междувременно настъпи рефрактуриране то общият процес на възстановяване може да продължи 2-2,5 години. Контузията на лявата гръдна половина без увреждане на гръдната клетка-ребра и без увреда на белия дроб бил с процес на възстановяване 15-20 дни. Контузията на лявото рамо бил с процес на възстановяване също 15-20 дни, но ако се получела неврологична или съдова увреда, то процесът можел да продължи 1 година. Счупването на костите на дясната подколенница със засягане на глезенната става бил силно болезнен акт и това продължавало до поставянето на временна имобилизационна гипсова шина и няколко часа след това. След извършване на оперативното лечение първите 3 дни също били много болезнени, а след това болката постепенно затихвала, като към края на първия месец била нищожна. При започване на рехабилитационните мероприятия болката отново се засилвала за няколко дни, като се купирала чрез използване на аналгетици. Тъй като през първите 3-5 месеца не се използвали активно мускулите на подбедрицата и ходилото, в повечето случаи се появявал симптомът на венозен застой, съпроводен с тъпа, хронична болка и тежест. Вещите лица сочат, че около границата между средна и долна трета от дължината на тибията анатомично имало участък с изключително минимално кръвоснабдяване, което най-вероятно е спомогнало, в зоната на фрактурата, да се наблюдава разрехавяване на костната плътност, а оттам и настъпване на локална остеолиза около металните винтове. Такава ситуация била винаги опасна от риска за получаване на рефрактура /при отскок от земята или при усукване/, както се е получило и в конкретния случай. На 02.09.2019 г. ищецът получил внезапна деформация на дясната подбедрица, съпроводено с остра болка и бързо нарастващ оток. След направа на рентгенографии се установила рефрактура и компрометиране на остеосинтезата. На 03.09.2019 г. под спинална анестезия е извършено оперативно лечение. Извадени са металните остеосинтезни средства, извършена е репозиция на фрактурите и поради наличие на костни дефекти /некротизирани фрагменти/ била използвана синтетична алотъкан - синтетичен присадък със свойството да остава порьозен /шуплест/, откъдето прорастват нови кръвоносни съдчета, захранващи костните фрактурни ръбове. След това отново е наложена метална фиксация с по-дълги плаки и винтове. В този случай задължително операторът се стреми новите винтове да не минават през старите дупки. Придвижването на ищеца по време на постоперативните възстановителни периоди бил много капризен момент. При неговият вид фрактура, редно било поне 3-4 месеца да няма вертикално натоварване на костите на подбедрицата, което се постигало чрез използване на високи подмишнични патерици. В случая обаче при наличната плексусна брахиална увреда, лявата ръка не можела да се използва пълноценно и по тази причина, той е използвал уолкър /проходилка/. При използването на проходилка имало макар и секундно натоварване на оперирания крак, което изисквало голямо внимание - да няма усукване в зоната на фрактурата. В следоперативните периоди ищецът е трябвало да бъде обгрижван дори за най - елементарните битови нужди- тоалет, преобличане, хранене и т.н. Счупването в долната половина на дясната подбедрица със засягане на глезенната става, лекувано оперативно, задължително се характеризирало с поява макар и временно на проблеми в глезенната става. Самата фрактура била много близко до нея, свързана с нарушаване гладкостта на ставната повърхност на тибията в глезена, наличието на метални остеосинтезни средства в близост до ставата - всичко това обезпечавало наличие на следоперативни и хиподинамични отоци, забавено кръвооросяване, изразен болеви синдром. Това обяснявало ограничените и болезнени движения в дясната глезенна става. Проследявайки поетапното развитие на лечебно- възстановителния процес на ищеца от травмата на десния долен крайник; вещите лица заключават, че функционално и пълноценно крайникът не е бил използваем 12-13 месеца - поради лошото стечение на обстоятелствата и получаването на рефрактура на 02.09.2019 г., наложило повторно оперативно лечение и отново последващ възстановителен период за нови 8-12 месеца. Общият възстановителен период след двете оперативни интервенции бил 18-24 месеца. Дългият възстановителен период по отношение на костното срастване сам по себе си налагал забавяне на рехабилитационните и физиотерапевтичните мероприятия. От друга страна, наличието на ограничени движения за много дълъг период на която и да е става пречело на възстановяването на пълния обем/ амплитуда на движенията. Поради това, наличният дефицит в движенията на десния глезен щели да останат и за в бъдеще. При извършения клиничен преглед на ищеца, вещите лица са установили, че движенията в дясната колянна става /от горната страна на фрактурата/ са възстановени напълно, а движенията в глезенната става не, но това нямало да наруши походката при бавно ходене, но при бягане и при клякане дефицитът в глезена щял да бъде осезаем. В случая не се налагало прилагането на строго щадящ режим на оперирания крайник. Към                                        момента на прегледа на ищеца на 19.02.2021 г. десният му крак бил с лек оток в глезенната става, без хиперемия, с нормален статус; като той демонстрирал балансирана походка, без куцане, но все още се оплаквал от болки, ограничено движение в лява ръка и слабост на мускулатурата й. Нарушена била сетивността в 4-ти и 5-ти пръст - изразена хипестезия /снижаване на усета/, нарушено привеждане и отвеждане на пръстите на ръката. Следите от оперативното вмешателство в зоната на многофрагментните фрактури на дясната подбедрица на ищеца се представяли от бледи оперативни цикатрициални белези по външната и вътрешната повърхност на дисталната подколенница, с вертикален ход и леко дъговидно извити в областта на малеолите. Латералният белег бил с дължина 16 см, а медиалният - около 23,5 см. Вещите лица сочат, че електромиографията бил обективен метод за доказване на увреда на периферната нервна система и нивото й, каквото изследване било направено на ищеца на 14.11.2018 г. Така установена била пареза на левия брахиален плексус в зоната на горният първичен ствол, което не разрешавало ползването на патерици, поради локалната болка и парезата на крайника /мускулната слабост/. Според експертизата, налице била пряка и непосредствена причинна връзка между претърпяното ПТП на 01.08.2018 г. и травматичната плексусна пареза на левият брахиален плексус на ищеца, пряко свързана с директна травма на обезопасителния колан върху лявото рамо. Дисковата херния и подаграта като минали заболявания при пострадалия нямали нито пряка, нито косвена връзка с парезата на левия плексус брахиалис. В този пътен инцидент не можело да се приеме, че несъобразената скорост е довела до настъпилите при това ПТП увреждания. Поставеният обезопасителен колан е предотвратил тежка черепно-мозъчна травма и директна тежка гръдна травма. Травмата в лявото рамо била от поставения обезопасителен колан, а травмата в подбедрицата била от педалната система на камиона. Нито една от тези травми нямало да е по-лека от тези, получени при ПТП при скорост от 50 км/час. Вещите лица сочат, че уврежданията, които изброява ищецът в исковата си молба, били пряко свързани с процесното ПТП, като нямало такива с давност от преди травмата. Анализирайки артикулите, изброени в представените по делото фактури, експертизата заключава, че разходите са били извършени във връзка с лечебните и възстановителни мерки на ищеца от процесната травма.

                При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявените обективно съединени искове:

                Разгледани по същество, и двата иска се явяват доказани в своето основание. Уважаването им предполага кумулативната даденост на следните предпоставки: наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответното дружество за периода, за който се претендира, че е настъпила трудовата злополука; настъпилата трудова злополука и установяването й по законоустановения за това ред; нейното естество и трудов характер по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО; настъпилата в резултат на трудовата злополука временна или трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто – периодът й; претърпените неимуществени и имуществени вреди и техния размер; причинна връзка между увреждането и неработоспособността, от една страна, и претендираните вреди /имуществени и неимуществени/ и увреждането, от друга страна. Наличието на част от тези предпоставки не е спорно, а останалите – се установяват по категоричен начин по делото. Безспорно е, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, считано от 12.04.2017 г., по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „шофьор товарен автомобил 12 и повече тона"; в рамките на което правоотношение на 01.08.2018 г. е настъпила процесната злополука – трудова, по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени в разпореждане на НОИ-ТП-Хасково от 16.08.2018 г. по чл.60 ал.1 от КСО, което не е било обжалвано и е влязло в сила на 11.09.2018 г. Това разпореждане има двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение /решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/ 2009 г. на ВКС/. Така, настъпването на процесната трудова злополука, нейното естество и характер са установени по законоустановения за това ред. Настъпилите неимуществени и имуществени вреди за ищеца в резултат на злополуката, чието репариране в настоящото производство се търси, както и причинната връзка между вредите и увреждането се доказват по категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и от назначените експертизи. Същевременно, ответникът не успя да проведе пълно и главно доказване на възраженията си в тази насока. Механизмът на претърпяната от ищеца злополука се изяснява от назначените по делото съдебно-медицинска и съдебно-автотехнически експертизи, във връзка с писмения доказателствен материал, и той съответства на сочения в исковата молба. Около 15:15 ч. на 01.08.2020 г. на републикански път III-593 между с. Лясковец и с. Долно Ботево, общ. Стамболово, обл. Хасково; извън населените места, през светлата част на денонощието, при добра видимост, на прав, равен участък от пътя и суха асфалтова настилка - ищецът е управлявал процесното ППС - седлови влекач марка ********* с peг. № **********, с прикачено към него полуремарке марка ********* с peг. № ****** - в посока от с. Лясковец към с. Долно Ботево, със скорост от около 87 км/час. По време на управлението на влекача, ищецът усетил, че т.а. преминава през нещо като камък, чул гръм и се спукала предна лява гума, при което водачът е загубил контрол над ППС, въпреки задействана от него спирачна уредба, в резултат на което то преминало в ляво по посоката си на движение и излезнало извън пътното платно, установявайки се в крайпътната канавка, с удар отпред и в ляво – от страната на водача на ППС. Причината за настъпването на процесното ПТП е категорично установена по делото - внезапна техническа повреда - спукване на предна лява гума на т.а. с прикачено полуремарке. С оглед на това и при конкретната пътна обстановка - категория път и категория ППС, водачът е нямал техническа възможност да предотврати възникналото ПТП. Така, превишаването на максималната допустимата скорост на процесното ППС при движението му по третокласен път извън населено място, както и категорията на пътя не оказват влияние върху вероятния механизъм на настъпилото ПТП - резултатът и при двете скорости е аналогичен. Неоснователни в тази връзка са ответните възражения за обратното. Ирелеватно е обстоятелството, сочено от ответника и установено от представените от него удостоверения за преминат технически преглед, че т.а. и прикаченото полуремарке към момента на инцидента са били преминали през задължителен технически преглед и били технически изправни. Това е условие за допускането им за движение по пътищата, което не може да има отношение към настъпването на внезапна техническа повреда, в случая спукване на предна лява гума на т.а. Нещо повече, в постановлението на РП за прекратяване на ДП по случая е възприето, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, което изключва наказателната отговорност на ищеца, но не и гражданската такава на ответника за причинените на ищеца от произшествието вреди. Неоснователни в тази връзка са ответните възражения, че настъпването на ПТП и на вредите от него са по причина единствено у ищеца. Ответникът не доказа основното си възражение, че на връщане от процесния курс от Крумовград, ищецът е бил задължен да мине през Кърджали и от там по първокласния път до Хасково, а не да нарушава правилата и да преминава по различен неодобрен маршрут, което било свързано с условията за безопасност при управлението на извънгабаритен състав от ППС. Преди всичко, ответникът не представи писмени доказателства - за съдържанието на длъжностната характеристика на ищеца и вменените му с нея конкретни длъжностни задължения; а така също за това, да му е бил провеждан изискуемия начален, ежедневен, инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж за безопасна работа; както и за това изрично да е задължил ищеца да изпълни процесния курс по описания от ответника начин. Необходимостта от наличието на писмени доказателства за сочените обстоятелства, налагат извод, че показанията на разпитаната по негово искане св. Георгиева, заемаща и към момента при ответника длъжност в търговския отдел, не са достатъчни, за да се приеме за установена ответната теза. Тя сочи, че ищецът почти винаги не се придържал към маршрутите, определени за движение от фирмата, което му било казвано устно, но не и с писмена заповед от работодателя. Разрешителните за маршрути се издавали от АПИ, но се отнасяли само за посоката, когато има извънгабаритен товар, а нямала изисквания, когато няма такъв товар, както е било в случая за ищеца на връщане от курса му. В този смисъл е и представеното писмо от АПИ до ответника /л.156/. Същевременно от допълнителното заключение на съдебно – техническата експертиза се установи, че общата дължина на автокомпозицията от т.а. и прикачено полуремарке е била 16,50 м, при което и предвид Наредба № 11/03.06.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, раздел II, чл. 5 ал.1 т.1 и 2 – процесният състав на ППС не попадал в категорията извънгабаритно ППС. Относно посоченото обстоятелство, съдът кредитира именно допълнителното заключение, доколкото то се основава на извършени оглед и замервания от вещото лице при ответника на процесния т.а. с прикачено полуремарке. Ето защо и предвид липсата на извънгабаритен товар, предвид гореизложените съображения, не се установява наличието на забрана за ищеца, да премине по процесния републикански път III-593 между с. Лясковец и с. Долно Ботево, общ. Стамболово, обл. Хасково. Но дори и да е съществувала такава, както вече се посочи, това е ирелевантно за настъпването на процесното ПТП /причинено от настъпването на внезапна техническа повреда - спукване на предна лява гума на т.а./ и за причинените от него вреди. Отношение към това няма и превишената скорост на управление на ППС. Според посоченото допълнително заключение и ЗДвП, за ППС категория С+Е, каквато била процесната автокомпозиция, максимално разрешената скорост за движение в извъннаселено място е 70 км/ч, а ищецът се е движил със скорост от около 87 км/час, т.е. с превишение от около 17 км/ч. Ето защо, неоснователно е ответното възражение, че разрешената в случая максимална скорост на движение е била 50 км/ч, значително надвишена от ищеца. Същевременно, както вече се посочи, според съдебно- автотехническата експертиза, превишаването на максималната допустимата скорост на процесното ППС при движението му по третокласен път извън населено място, както и категорията на пътя не оказват влияние върху вероятния механизъм на настъпилото ПТП - резултатът и при двете скорости е аналогичен. При възникналата опасност за движението - внезапно спукване на предна лява гума на влекача с прикачено полуремарке, при конкретната пътна обстановка - категория път и категория ППС, водачът му е нямал техническа възможност да предотврати възникналото ПТП. Изцяло неоснователно е ответното възражение, че поведението на ищеца е било правно укоримо, като ако е бил положил дължимата грижа, злополуката щяла да бъде избегната.

                Претърпените от ищеца в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди се доказаха по категоричен начин по делото от събраните писмени и гласни доказателства и заключението на комплексната съдебно – медицинска експертиза, а именно -  многофрагментно счупване на костите на дясната подбедрица и последвала им рефрактура, контузия на лявата гръдна половина без увреждане на гръдната клетка, контузия на лявото рамо; плексусна пареза на левия плексус брахиалис /горен първичен ствол/. Ищецът безспорно е преживял съществени по интензитет и по времетраене болки, страдания и неудобства вследствие на описаните увреждания, свързани не само с претърпените две операции в рамките на около година след инцидента, но и с възстановяването му след тях, съпроводено с период на влошено качество на живот, включващо съществени ограничения и затруднения и необходимост от оказване на чужда помощ дори при най-елементарни ежедневни дейности, с негативно отражение и върху психиката и самочувствието му. Налице е причинно-следствена връзка между описаните претърпени болки и страдания на ищеца и настъпилата трудова злополука. Неоснователно в тази връзка е ответното възражение, че липсвала пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между претърпяното ПТП и сочената плексусна пареза на левия плексус брахиалис, както и рефрактура на костите на дясната подбедрица. Тъкмо обратното се установява от заключението на съдебно – медицинската експертиза. Вещите лица са категорични, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между претърпяното ПТП и травматичната плексусна пареза на левия брахиален плексус на ищеца, пряко свързана с директна травма на обезопасителния колан върху лявото рамо. Поставеният обезопасителен колан е предотвратил тежка черепно-мозъчна травма и директна тежка гръдна травма. Всички увреждания на ищеца били пряко свързани с процесното ПТП. Експертизата подробно разяснява причината за рефрактурата - разрехавяване на костната плътност в зоната на фрактурата, а оттам и настъпване на локална остеолиза около поставените при първата операция метални винтове и компрометиране на остеосинтезата. Несъмнено рефрактурата е в причинно – следствена връзка с претърпяното ПТП, а ответното възражение за обратното е неоснователно. На обезщетение подлежи целият комплекс от свързани и причинени неимуществени вреди на пострадалия, последица от непозволеното увреждане, което е първопричината в цялостната хронология и създава предпоставки за лечението и има отношение към последващия резултат и евентуален ексцес. Прекъсване на причинната връзка може да има единствено, когато крайният резултат като последица изключва изцяло първоначалното увреждане, каквато хипотеза не е налице в случая. В изложения смисъл е и трайната съдебна практика, в т.ч. и решение № 238/17.03.2021 г. по гр.дело № 655/202 г. на ВКС, ГК, IV-то г.о.

                Предвид гореизложените съображения, съдът намира предявения иск за обезщетяване на неимуществените вреди за доказан в своето основание. Съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за тези вреди се определя по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и пр. /Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г./. Следва да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и медицинската прогноза за неговото развитие /решение № 69/ 18.03.2014 г. по гр.д. № 4686/ 2013 г. на ВКС, ІV г.о./. Съобразявайки тези указания, съдът взема предвид, че се касае за 63-годишен към датата на инцидента, в предпенсионна възраст, работоспособен до тогава мъж, семеен, с дъщеря във влошено здравословно състояние, за която грижи полагат ищецът и съпругата му, с женен син; по професия шофьор с над 40 години стаж по специалността, получил травматичните увреждания, подробно описани по-горе по вид и интензитет; че се касае за увреждания, включващи и средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, с продължителен период на възстановяване. В деня на инцидента ищецът е бил транспортиран до ЦСМП-Хасково, където след преглед, направа на рентгенографии и лабораторни изследвания е бил уточнен диагностично и хоспитализиран в отделение по ортопедия и травматология към МБАЛ – Хасково АД, за периода 01.-10.08.2018 г. Оплаквал се е от силни болки в дясна подбедрица, лява гръдна половина и ляво рамо.  След направени му изследвания, консултации и подготовка, ищецът е бил опериран в спешен порядък на 02.08.2018 г., без настъпили усложнения; под анестезия – спинална, като е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибиа и фибула. Ищецът е изписан с препоръки за стерилни превръзки през два дни, сваляне на конците на 14-я ден, да ходи с помощни средства, без да обременява крайника, насочен към ОПЛ за наблюдение.Съдебно-медицинската експертиза посочи, че счупването на костите на дясната подколенница със засягане на глезенната става бил силно болезнен акт и това продължавало до поставянето на временна имобилизационна гипсова шина и няколко часа след това. След извършване на оперативното лечение първите 3 дни също били много болезнени, а след това болката постепенно затихвала, като към края на първия месец била нищожна. При започване на рехабилитационните мероприятия болката отново се засилвала за няколко дни, като се купирала чрез използване на аналгетици. Тъй като през първите 3-5 месеца не се използвали активно мускулите на подбедрицата и ходилото, в повечето случаи се появявал симптомът на венозен застой, съпроводен с тъпа, хронична болка и тежест. Изложеното кореспондира и с данните от допуснатите по искане на ищеца свидетелски показания, чрез разпита на негови близки приятели и съседи. Те са единодушни в непосредствените си впечаталения за това, че след инцидента и първата операция, ищецът бил на легло, можел да става, като ползвал проходилка и патерици, но отначало изцяло разчитал на помощ в обслужването му от страна на своите син и съпруга. Споделял за физическите и психическите си болки, не можел да се владее, започвал да плаче спонтанно, имал притеснения, че вместо за болната му дъщеря, сега се налагали грижи за самия него. Около два месеца след инцидента, ищецът е диагностициран с плексусна пареза на левия плексус брахиалис /горен първичен ствол/. Вещите лица сочат, че това увреждане съществено е затруднило ползването на необходимите му високи подмишнични патерици за облекчаване натоварването в долния му десен крайник. По тази причина той е използвал проходилка, при което имало макар и секундно натоварване на оперирания крак, което изисквало голямо внимание - да няма усукване в зоната на фрактурата. Счупването в долната половина на дясната подбедрица със засягане на глезенната става, лекувано оперативно, задължително се характеризирало с поява макар и временно на проблеми в глезенната става -  следоперативни и хиподинамични отоци, забавено кръвооросяване, изразен болеви синдром, ограничени и болезнени движения в дясната глезенна става. Всички тези последици са били налице и при ищеца в случая, установено от кредитираните от съда доказателства. За лечението и възстановяването си той е провел и рехабилитация - един курс амбулаторна и два курса по КП в специализирано болнично отделение, съответно в периодите 01.-08.11.2018 г. и 11.-18.12.2018 г. с криотерапия, електротерапия и кинезитерапия, изписван с подобрения и препоръки. Последно ищецът е бил изписан с оток - леко резорбиран, кожа в глезенната става - затоплена, увеличен обем на движение, с по-слаби болки в лявата раменна стана, походка с две канадки. Св. В. сочи, че до пролетта на следващата инцидента година, ищецът е ползвал помощни средства за придвижването си. За целия този период и след това, той е бил и в отпуск за временна неработоспособност, за което и по повод процесния инцидент са му били издавани поредица от болнични листове, а именно – в значителния период от 01.08.2018 г. до 26.06.2019 г., от който първите 10 дни за болнично лечение, а останалите – за амбулаторно. В този период от време съществено е било влошено качеството на живот на ищеца, предвид гореизложените съображения на съда. Нещо повече, с ЕР на ТЕЛК от 26.06.2019 г. той е освидетелстван, като му е определена 30 % трайно намалена работоспособност, за срок от една година от 01.06.2020 г., с дата на инвалидността 27.06.2019 г., поради общо заболяване, с противопоказан тежък физически труд. Видно от мотивите на ЕР, посоченият % е определен за ограничени движения на горна и долна скочна става. Посочено е още, че лицето не може да изпълнява настоящата си професия „шофьор”, в рамките на това ЕР, като е препоръчано трудоустрояването му. На 02.09.2019 г. ищецът постъпва за втори път за болнично лечение, поради настъпилата рефрактура на костите на дясна подбедрица и компрометиране на остеосинтезата, последица от процесното ПТП, предвид вече изложените мотиви. Като негово обективно състояние е констатирано – оток, болка, деформация в глезен настава тип плановалгусен; ограничени движения в дисталната част на тибията. На 03.09.2019 г. под спинална анестезия е извършено повторно оперативно лечение като е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибиа и фибула. Извадени са металните остеосинтезни средства, извършена е репозиция на фрактурите и поради наличие на костни дефекти /некротизирани фрагменти/ била използвана синтетична алотъкан - синтетичен присадък със свойството да остава порьозен /шуплест/, откъдето прорастват нови кръвоносни съдчета, захранващи костните фрактурни ръбове. След това отново е наложена метална фиксация с по-дълги плаки и винтове. Ищецът е изписан с препоръки за сваляне на конците на 14-я ден, да ходи с помощни средства, без да обременява крайника, за смяна на превръзките от специалист, насочен към ОПЛ за наблюдение. Последвал е нов продължителен период на отпуск за временна неработоспособност, за което на ищеца са били издавани поредица от болнични листове, а именно – в периода от 02.09.2019 г. до 08.12.2019 г., от който първите 8 дни за болнично лечение, а останалите – за амбулаторно. В този период от време съществено е било влошено качеството му на живот, предвид вече изложените съображения на съда. Вещите лица сочат, че при този вид фрактура, редно било поне 3-4 месеца да няма вертикално натоварване на костите на подбедрицата, което се постигало чрез използване на високи подмишнични патерици, което в случая обаче по вече посочените причини е било невъзможно. И в този следоперативен период ищецът е трябвало да бъде обгрижван дори за най - елементарните битови нужди- тоалет, преобличане, хранене и т.н.; с нова поява на вече описаните проблеми в глезенната става. Общият възстановителен период след двете оперативни интервенции експертизата сочи на съществените 18-24 месеца. Дългият възстановителен период по отношение на костното срастване сам по себе си налагал забавяне на рехабилитационните и физиотерапевтичните мероприятия. От друга страна, наличието на ограничени движения за много дълъг период на която и да е става пречело на възстановяването на пълния обем/ амплитуда на движенията. Поради това, наличният дефицит в движенията на десния глезен щели да останат и за в бъдеще. При извършения клиничен преглед на ищеца, вещите лица са установили, че движенията в дясната колянна става /от горната страна на фрактурата/ са възстановени напълно, а движенията в глезенната става не, но това нямало да наруши походката при бавно ходене, а при бягане и при клякане дефицитът в глезена щял да бъде осезаем. Към момента на прегледа на ищеца на 19.02.2021 г. десният му крак бил с лек оток в глезенната става, без хиперемия, с нормален статус; като той демонстрирал балансирана походка, без куцане, но все още се оплаквал от болки, ограничено движение в лява ръка и слабост на мускулатурата й. Нарушена била сетивността в 4-ти и 5-ти пръст - изразена хипестезия /снижаване на усета/, нарушено привеждане и отвеждане на пръстите на ръката. Следите от оперативното вмешателство в зоната на многофрагментните фрактури на дясната подбедрица на ищеца се представяли от бледи оперативни цикатрициални белези по външната и вътрешната повърхност на дисталната подколенница, с вертикален ход и леко дъговидно извити в областта на малеолите. Латералният белег бил с дължина 16 см, а медиалният - около 23,5 см. Св. В. посочи, че сега ищецът бил вече видимо възстановен, но не се движел още като здрав човек, накуцвал, изпитвал затруднения, когато трябва да изкачва стълби; много от нещата, които вършел преди, не можел да ги прави; сега вече шофирал кола. Съдът взе предвид още обстоятелствата, при които е възникнал инцидентът – на неоживен третокласен път, при изпълнение на трудовите задължения от ищеца, управлявал сам ППС – влекач с ремарке; преживеният стрес не само от настъпилата внезапна техническа повреда и първите силни болки, но и от изпадането му в безпомощно състояние и от притесненията и тревогата за настъпване и на по-тежки и необратими за здравето и живота му последствия, а така също и по-сериозни материални щети по собственото на ответника имущество, поверено на ищеца. Съобрази и указаната от ответника финансова помощ на ищеца, която да подпомогне неговото лечение, имаща не само материален израз, но и положителен ефект на съпричастие и подкрепа.

                Предвид изложеното и с оглед нормите на справедливостта, съдът приема, че сумата от общо 25 000 за претърпените от ищеца от инцидента травми ще бъде в състояние да възмезди претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в периода от инцидента 01.08.2018 г. до датата на предявяване на иска 02.03.2020 г.; като искът за разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лв., като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

                Предвид гореизложените съображения, доказан в своето основание се явява и искът по чл.200 ал.3 от КТ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди от злополуката. Относно размера му, съдът кредитира представените от ищеца фактури с фискални бонове към тях, във връзка със заключението на съдебно – медицинската експертиза. Установява се, че в периода 10.08.2018 г. – 13.09.2019 г. ищецът е разходвал суми за лечението и възстановяването си, възлизащи на общо 3 208,67 лева, като е закупил – медикаменти, уолкър и проходилка, заключваща плака права и ортопедичен винт, заплатил е потребителска такса – КП за болничен престой. Съдебно – медицинската експертиза е категорична, че тези разходи са били извършени именно във връзка с лечебните и възстановителни мерки на ищеца от процесната травма. Ответникът и не оспорва, че тези разходи на ищеца са били именно по повод процесното му увреждане и за възстановяването и лечението му от него. Той възразява единствено, че извършил други плащания в полза на ищеца, при което не му дължал процесните. Това възражение съдът намира за изцяло неоснователно. Ищцовата претенция за обезщетяване на имуществените му вреди касае конкретно описаните по-горе по вид, време на извършване и стойност; респ. той не претендира да се обезщетяват тези, за които вече е получил плащания от ответника. Действително, установи се, че с РКО от 07.08.2018 г. ответникът е платил сумата от 300 лв. на ищеца, представляваща помощ за медикаменти; както и с фактура от 02.08.2018 г. закупил за него комплект 1/3 тубуларна плака с винтове и комплект заключваща дистална тибия с винтове, всичко общо на стойност от 2 700 лв. Тези плащания обаче са ирелевантни за имуществените вреди, предмет на настоящото производство. Действително с фактура № 2124/13.08.2018 г. ищецът е закупил идентични медицински изделия, както възразява ответникът, но необходимостта от същото се установи по несъмнен начин по делото – предвид подробно мотивираната по- горе настъпила рефрактура, наложила повторната операция на ответника с влагането на нови медицински изделия. Ето защо, искът на имуществени вреди, като основателен и доказан следва да се уважи изцяло за претендираната сума от общо 3 208,67 лева, ведно със законната лихва от датата на входиране на иска /според ищцовата претенция/ - 04.03.2020 г. до окончателното изплащане.

                Обоснованите по-горе суми за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева и за имуществени вреди в размер на 3 208,67 лева - следва да се присъдят на ищеца в тези пълни размери, а не в намалени такива. Това е така, т.к. съдът намира за неоснователно и недоказано ответното възражение, че са налице основанията по чл.201 ал.2 от КТ за намаляване на отговорността му, т.к. ищецът допринесъл за процесната трудова злополука, като допуснал груба небрежност. Трайната съдебна практика приема, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност, може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Но намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, в каквато хипотеза обаче не попада настоящият случай /решение № 125/ 04.05.2016 г., гр. д.№ 4417/ 2015 г. на IV г. о. на ВКС/. Настоящият случай обаче не попада в такава хипотеза на груба небрежност, нещо повече – не се установи дори съпричиняване от страна на ищеца; предвид изложените по-горе подробни мотиви за причините за възникване на процесното ПТП, дължащи се изключително на възникнала внезапна техническа повреда, независима от поведението на ищеца като водач на ППС и на доказаните по делото вменени му трудови задължения. По делото нито се твърдят, нито се установяват, други действия или бездействията на ищеца, които да съставляват допусната от него груба небрежност. Ето защо, липсват основания, както за цялостното изключване отговорността на ответника, доколкото нито се твърди, нито се установява хипотезата на чл.201 ал.1 от КТ, така и за частичното такова.

                При задължение от непозволено уреждане, като настоящото, длъжникът се смята в забава и без покана – чл.84 ал.3 от ЗЗД. Ето защо претенцията на ищеца, да му се присъди обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на злополуката до окончателното му изплащане, се явява доказана и основателна и също следва да се уважи.

                Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката – пълномощник на ищеца сумата от 1 376,26 лв., представляваща възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено според уважения общ размер на исковете и по правилата на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

                Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78 ал.3, вр. ал.1, вр. чл.80 и чл.83 ал.1 т.1 от ГПК, деловодни разноски, съобразно отхвърлената част на исковете – в размер на 953,79 лв., включваща съразмерно претендираното и заплатено възнаграждение за адвокат. При изчислението си съдът взе предвид размерът на уговореното възнаграждение от 2 030 лв. /л.147/, колкото се и претендира в списъка за разноски, независимо от това, че платената от ответника на пълномощника му сума е в размер на 2 300 лв. /л.307/. Съдът не присъжда в полза на ответника съразмерна част от разходваните от него суми за вещи лица, които следва да останат в негова тежест, предвид чл.83 ал.1 т.1 от ГПК.

                Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ХРС – държавна такса върху уважените размери на двата обективно съединени иска /чл.78 ал.6, вр. чл.72 ал.2 от ГПК/ в общ размер от 1 128,35 лв. /1 000 лв. + 128,35 лв./, както и сумата от общо 450 лв., представляваща изплатени от бюджетните средства на съда възнаграждения за вещи лица; или всичко общо 1 578,35 лв., както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им – и сумата от още 5 лв. за държавна такса.

                Мотивиран така, съдът

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

По предявените обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ от В.П.В. с ЕГН ********** ***; против „ХИММАШ" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, бул. „Съединение" № 69, представлявано от Й. Н. Х. и М. Н. И.; при участието на трето лице – помагач на страната на ответника -  "Европейска застрахователна и осигурителна компания" Застрахователно акционерно дружество, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Лозенец, ул. „Цанко Церковски“ № 67А, представлявано от М. Г. В. и Й. Н. Х.:

 

ОСЪЖДА „ХИММАШ" АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на В.П.В. с ЕГН ********** сумата от 25 000 лева – представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания за периода 01.08.2018 г. – 02.03.2020 г., в резултат на трудова злополука, настъпила на 01.08.2018 г., около 15,15 ч., на републикански път III-593 между с. Лясковец и с. Долно Ботево, общ. Стамболово, обл. Хасково; при управлението на седлови влекач марка ********* с peг. № **********, с прикачено към него полуремарке марка ********* с peг. № ******; в резултат на което е претърпял следните увреждания - многофрагментно счупване на костите на дясната подбедрица и последвала им рефрактура, контузия на лявата гръдна половина без увреждане на гръдната клетка, контузия на лявото рамо; плексусна пареза на левия плексус брахиалис /горен първичен ствол/; ведно със законната лихва от датата на увреждането 01.08.2018 г. до окончателното изплащане; като този иск за разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лева; ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА „ХИММАШ" АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на В.П.В. с ЕГН ********** сумата от 3 208,67 лева – представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода 10.08.2018 г. – 13.09.2019 г., в резултат на трудова злополука, настъпила на 01.08.2018 г., около 15,15 ч., на републикански път III-593 между с. Лясковец и с. Долно Ботево, общ. Стамболово, обл. Хасково; при управлението на седлови влекач марка ********* с peг. № **********, с прикачено към него полуремарке марка ********* с peг. № ******; в резултат на което е претърпял увреждания, за лечението и възстановяването на които е разходвал сумите, както следва:

- фактура № **********/10.08.2018 г. от „Гален 2009“ ЕООД за 86,59 лв.;

- фактура №  **********/13.08.2018 г. от „Фарма-Си 2012“ ООД за 274 лв.;

- фактура № **********/24.08.2018 г. от „Гален 2009“ ЕООД за 57,48 лв.;

- фактура № **********/02.09.2019 г. от „МБАЛ-Хасково“ АД за 1 480 лв.;

- фактура №  **********/05.09.2019 г. от „Фарма-Си 2012“ ООД за 450 лв.;

- фактура № **********/09.09.2019 г. от „МБАЛ-Хасково“ АД за 40,60 лв.; и

- фактура №**********/13.09.2019г. от „Електро Мед България“ЕООД за 820 лв.;

ведно със законната лихва от датата на входиране на иска 04.03.2020 г. до окончателното изплащане.

 

 

ОСЪЖДА „ХИММАШ" АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Я. Д. Д., САК, с адрес на кантората в гр. **********************; сумата от 1 376,26 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА В.П.В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ХИММАШ" АД с ЕИК ********* сумата от 953,79 лева, представляваща деловодни разноски за адвокат.

 

ОСЪЖДА „ХИММАШ" АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Хасково деловодни разноски в общ размер на 1 578,35 лева, от които – 1 128,35 лв. за държавни такси и 450 лв. за вещи лица; както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им – и сумата от още 5 лева за държавна такса.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните – на ел.адреси от л.2, 198 и 235, като им се изиска незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото да се докладва.

 

 

СЪДИЯ: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: М. С.