Р
Е Ш Е Н И Е
№ 3
гр. Разград, 22.01.2021 г.
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 217 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.
1 КСО.
Постъпила е жалба от Д. Х. М. от с. П.,
общ. И., против Решение № Ц1012-16-67/1 от 04.11.2020 г. на ръководителя на ТП
на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № Ц2140-16-70 от 10.09.2020
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68,
ал. 3 КСО. В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в
противоречие с материалния закон. Излагат се съображения, че периодът на
наборната военна служба е действителен осигурителен стаж, поради което са
налице предвидените в закона предпоставки за отпускане на пенсия. Иска се
решението да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния
орган за ново произнасяне. Претендират се разноски.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление вх. № Ц2113-16-410/17.07.2020
г. жалбоподателят Д. М. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Към датата на заявлението е имал навършени 66
години, 6 месеца и 1 ден, и осигурителен стаж, както следва: от II категория – 10 години, 10 месеца и 6 дни, и от
трета категория – 5 години и 6 месеца. Общият осигурителен стаж, превърнат към
трета категория, е 19 години и 23 дни. В него е включено и времето на отбиване
на наборна военна служба от 2 години, 1 месец и 11 дни, която е била премината
през периода 15.09.1973 г. – 25.10.1975 г., видно от представената Военна книжка
№ 002144 и
Удостоверение № 12 от 28.10.1975 г. от Щаба на поделение 1180Г - гр. Сливница.
С оспореното по административен ред
Разпореждане № Ц2140-16-70 от 10.09.2020 г. ръководителят по пенсионно
осигуряване е приел, че съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж при преценяване правото на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО осигурителният стаж не се превръща към трета
категория. Наред с това, не е признал периода на наборната служба за действителен
осигурителен стаж, като е счел за такъв само 14 години, 2 месеца и 25 дни,
поради което е отказал отпускане на поисканата пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Горните съображения са били възприети
изцяло от ръководителя на ТП на НОИ – Разград, който с обжалваното пред съда
Решение №
Ц1012-16-67/1 от 04.11.2020 г. е потвърдил разпореждането.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският
административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения
срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
По силата на чл. 117, ал. 3
във вр. с ал. 2, т. 1, б. „а“ във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ КСО ръководителя на ТП на НОИ – Разград е овластен да се произнася по жалби срещу разпореждания за отказ
за отпускане на пенсии. Решението е подписано от В. К. – началник на отдел
„Пенсии“ в ТП на НОИ – Разград, на която със Заповед № Ц1016-40-633 от
25.09.2020 г. е възложено да изпълнява правомощията на директор на ТП на НОИ –
Разград в случай на отсъствие на Д. К., изпълняваща длъжността директор на ТП
на НОИ – Разград. Представен е болничен лист № Е 20202222464 от 26.10.2020 г.,
удостоверяващ, че Д. К. е била в отпуск поради временна неработоспособност през
периода 26.10.2020 г. – 06.11.2020 г. Горните доказателства установяват, че
административният акт е надлежно издаден от компетентен орган в условията на
заместване.
Решението е в необходимата
писмена форма, има изискуемото от чл. 59, ал. 2 АПК съдържание и при издаването
му са спазени административнопроизводствените правила.
Но актът е постановен в противоречие
с материалноправните разпоредби. Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст се придобива, ако до 31 декември 2016 г. лицата имат навършени
65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст. Към датата на подаването на заявлението необходимата възраст е 66
години и 6 месеца, и е безспорно по делото, че жалбоподателят отговаря на това
условие. Налице е и второто условие – наличие на най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж.
Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж при преценяване правото на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО осигурителният стаж се
превръща към трета категория. При пенсиониране по чл. 68, ал. 3 КСО, какъвто е
настоящият случай, такова превръщане не се допуска. При това осигурителният
стаж на жалбоподателя възлиза на 16 години, 4 месеца и 6 дни /10 години, 10
месеца и 6 дни от втора категория + 5 години и 6 месеца от трета категория/.
Съгласно чл. 9, ал. 7 КСО за осигурителен
стаж при пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна
алтернативна служба. В чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж е предвидено, че за осигурителен стаж от трета категория се признава времето
на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след
навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род
войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За
този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет.
По този начин законодателят изрично е
признал периода на наборната служба като осигурителен стаж при пенсиониране и
не подлежи на обсъждане дали този стаж е действителен по смисъла на § 1, ал. 1,
т. 12 от ДР на КСО.
Допълнителен аргумент в подкрепа на
извода, че се касае до действителен осигурителен стаж, е разпоредбата на § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО, съгласно която времето, което се зачита за трудов стаж и
за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс. Жалбоподателят е отбил редовната си военна служба през периода 1973 –
1975 г. при действието на чл. 81 от отменения Правилник за прилагане на Закона
за пенсиите, съгласно който се зачита за трудов стаж от III категория
изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и
школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния
род войски съгласно действащото законодателство. Към този момент е действал чл.
9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България, съгласно
който военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна
служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите,
генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за
кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и
курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените
сили. Като срочно служещ от войнишкия състав жалбоподателят е положил
действителен осигурителен стаж, който следва да бъде зачетен при пенсиониране.
В подкрепа на горното е и съдебната
практика, изразена в Решение № 11681 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. №
10591/2017 г., VI о., Решение № 6234 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
1300/2019 г., VI о., Решение № 9097 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
890/2020 г., VI о., и много други.
Като не е съобразил действителния смисъл
на материалноправните разпоредби, административният орган е издал решението си в
противоречие с тях и то следва да бъде отменено на основание чл. 146, т. 4 АПК,
а преписката следва да се върне на ръководителя по пенсионно осигуряване
при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне, при което да се изпълнят дадените
указания по тълкуване на закона.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените
от него разноски, които са своевременно заявени и доказани в претендирания
размер от 350 лв.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
Ц1012-16-67/1 от 04.11.2020 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград и
потвърденото с него Разпореждане № Ц2140-16-70 от 10.09.2020 г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване.
ВРЪЩА преписката на ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне по заявлението
на Д.
Х. М. от с. П. при спазване на дадените указания по прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Разград да заплати на Д. Х. М. за
разноски по делото сумата 350 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.