РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. Велико Търново, 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на петнадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 146 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 58, ал. 4 от Закона
за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.
Образувано е по жалба подадена от „Елит – 94“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Иван Момчилов“ № 5, срещу Решение от 18.02.2020 г., издадено от директора на Териториална дирекция Дунавска в Агенция „Митници“, с изх. № 32-56234/ 20.02.2020 г. на териториалната дирекция. С оспореното решение на основание чл. 58, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗАДС, е прекратено действието на издаденото на жалбоподателя Удостоверение за регистрация № BG004300S0022 от 31.05.2018 г. за обект „Станция за компресиране на природен газ“, находяща се в с. Полски Сеновец, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново, тъй като лицето е престанало да отговаря на условията за регистрация в чл. 57а, ал. 2, т. 7 от ЗАДС. С подробно развити доводи от жалбоподателя се твърди незаконосъобразност на решението, поради издаването му при съществено нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗАДС и несъобразяване с целта на закона. Заявява се невярност на фактическите констатации при извършената от контролните органи проверка, като соченото допълнително отклонение на захранващ тръбопровод /два броя тръби, буферен съд и маркучи, даващи възможност за извеждане на природен газ без количествата да са отчетени от средствата за измерване и контрол/, не отговаря на действителността. Оспорващото дружество твърди, че въпросното отклонение не е годно да служи за такава цел, а е изградено за да бъдат изпълнени нормативните изисквания за сигурност, пожарна и аварийна безопасност, като дава подробни разяснения в тази насока. Счита, че дори фактическите констатации на проверката да се приемат за верни, те не изпълват дадената от ответника правна квалификация на основанието за прекратяване на удостоверението за регистрация. В тази връзка изтъква, че не са извършвани промени в точките за контрол и в измервателните уреди на обекта, а дори да се приеме за доказано, наличието на описаната от контролните органи конструкция би могло да обоснове административнонаказателна отговорност на дружеството и допълнително обезпечаване на определени места с пломби, каквото е извършено при предходна проверка на 18.12.2019 г., но не и издаването на акт от вида на оспорения. От съда се иска обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си по делото адв. М. ***, поддържа жалбата с направените искания, по изложените в нея съображения. Допълнителни аргументи с позоваване на заключението на съдебната експертиза развива в хода на устните състезания и в представена писмена защита. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата, директорът на
Териториална дирекция „Дунавска“ в Агенция „Митници“, чрез пълномощника си гл. ***.
Я., оспорва същата като неоснователна и недоказана. Твърди валидност,
процесуална и материална законосъобразност на оспореното решение, позовава се
на съображенията, изложени в писмена защита от 13.03.2020 г. и на допълнителни
такива, развити в хода на устните състезания. Изтъква, че в хода на
административното производство изградените в обекта допълнителни отклонения, да
бъдат използвани за нерегламентирано
извеждане на природен газ. Акцентира върху обстоятелството, че по този начин се
създава възможност за извеждане на гориво от точки изход без отчитане на
предназначението му /за битови и стопански нужди или за моторно гориво/, а от
там – и за неправилно изчисляване и деклариране на дължимия акциз, съобразно
това предназначение. В тази връзка се позовава и на приетото по делото
заключение на СТЕ, както и на факта, че във връзка с монтирането на
отклоненията от жалбоподателя е подадено нарочно Уведомление за промяна в
обстоятелствата, при които е издадено удостоверение за регистрация на лице по
чл. 57а, ал. 1 от ЗАДС. Поради това, независимо от съответствието на
монтираните в обекта средства за контрол със законовите изисквания, оспорващото
дружество не отговаря на изискванията на закона и нормативните актове по
прилагането му. С тези съображения ответникът намира за правилно оспореното
решение за прекратяване действието на издаденото на „Елит – 94“ ЕООД,
удостоверение за регистрация от 31.05.2018 г. за обект „Станция за компресиране
на природен газ“, находящ се в с. Полски Сеновец, обл. Велико Търново. Моли
жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Въз основа на събраните доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори и от
наличните в делото документи се установява, че във връзка с подадено искане с
рег. № 32-84162/ 23.03.2018 г. от „Елит – 94“ ЕООД и след провеждане на
процедура по чл. 57б от ЗАДС, в приложимата му редакция, от началника на ТМУ –
Свищов на дружеството е издадено Удостоверение за регистрация по чл. 57а, ал.
1, т. 2 от ЗАДС № BG004300S0022/ 31.05.2018 година. Удостоверението е издадено
за обект „Станция за компресиране на природен газ“, находяща се ПИ № 034025 в
землището на с. Полски Сеновец, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново, за
природен газ в газообразно състояние, код по КН 27112100. След издаването на
разрешението, но във връзка с преписката по него, с вх. № 32-073318/ 18.06.2018
г., в ТМУ – Свищов е постъпил актуализиран проект с техническа схема, съгласно
дадени от митническите органи указания. На основание чл. 6, ал. 6 от Наредба №
H-1/ 22.01.2014 г. на МФ за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от
митническите органи върху средствата за измерване и контрол на акцизни стоки,
дружеството е подало ТД „Дунавска“ на АМ Уведомление вх. № 32-33097/ 01.02.2019
г., с което е поискало отстраняване на митническите пломби на линиите за газоподаване
към колонка, с цел стартиране продажби на дребно на природен газ. Първоначално
при извършена проверка на място е бил установен технически проблем, което е
направило отстраняването на пломбите излишно /протокол от 0.02.2019 година/.
Впоследствие, след подаването на ново Уведомление с вх. № 32-89860/ 25.03.2019
г. и проверка на място, са премахнати пломбите на два спирателни крана за
осъществяване на подаване на природен газ към газоколонка с точки на контрол
ТК001003 и ТК001004 /ТК 3 и ТК 4/, съгласно отразеното в Протокол за извършена
проверка № 19BG4303А012414/ 28.03.2019 година. В представената от ответника
преписка се съдържа и проектна документация от м. 03.2019 г. за въвеждане,
компресиране и извеждане на природен газ – метан станция за компресиране на
природен газ в землището на с. Полски Сеновец.
Във
връзка с получен в ЦМУ сигнал за възможно пълнене от колонка на обекта за
моторно гориво, на транспортируеми съоръжения от бутилкови групи и за
възможност за манипулация при измерването на количества природен газ за моторно
гориво и за стопански нужди, поради техническа непригодност за отличаването им
от монтирания в станцията стандартен разходомер, с писмо от 23.12.2019 г. от
заместник директор на АМ до директора на ТД „Дунавска“ е отправено искане за
извършване на контролни действия и изготвяне на доклад. От служители на ТД
„Дунавска“ в АМ е извършена проверка на място в обекта, констатациите от която
са отразени в Протокол за извършена проверка № 20BG4300A001774 / 14.01.2020
година. Било е установено, че съгласно представения проект са изградени линия
за въвеждане на природен газ, модулна компресорна станция, линия за зареждане
на трейлъри и линия за зареждане на двигатели за моторно гориво. Установена е
изградена инфраструктура на СКИУ в обекта, данните от която се подават според
Приложение № 9 към Наредба Н-7 и подаване на коректна информация в реално
време, към точките за контрол са налични тотализатори за всеки преминаващ
продукт. Установени са точките за контрол през които се отчита постъпващия в и
извеждания от обекта акцизен продукт, вкл. точките за контрол ТК 3 и ТК 4,
инсталирани в газоизмервателна колонка и отчитащи изведени количества природен
газ само за моторно гориво. Посочено е, че точките за контрол са със
съответните разходомери, от които при спазване изискванията на ЗДДС се подават
данни към информационната система на задълженото лице и към тази на АМ. При
проверката е било установено също така, че от компресор на територията на
обекта излизат 2 броя тръби с диаметър около 16-20 мм за захранване на
колонката за зареждане с моторно гориво с налични в тях разходомери. На тях
преди измервателните уреди - разходомери е направено допълнително отклонение с
подобни 2 тръби, водещи до буферен съд, който от своя страна е съединен с 2 бр.
маркучи с накрайници. Маркучите са пломбирани с метални кутии за вземане на
проби от служители на ГД МРР на дата 18.12.2019 година. При така констатираното
е направен извод, че чрез тези два маркуча е възможно извеждането на природен
газ, без да е отчетен с разходомер, при условие, че накрайниците на маркучите
не са пломбирани. Направен е извод че буферният съд не може да изпълнява тази
функция, тъй като не е калибриран със съответните метрологични характеристики и
одобрени проекти, и няма съответните разрешения, вкл. от митническите органи.
За извършената дейност и резултата от проверката е изпратен доклад от
21.01.2020 г. до директора на ТД „Дунавска“, със становище, че задълженото лице
към момента на проверката не изпълнява изискванията на чл. 57а, ал. 2, т. 7 от ЗАДС във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 16 от Наредба № Н-1/ 22.012014 г. на МФ и
предложение издаденото на „Елит – 94“ ЕООД удостоверение за регистрация да бъде
прекратено. До дружеството е било отправено уведомление от 30.01.2020 г.
/връчено на 07.02.2020 г./ за образуване на административно производство за
прекратяване на Удостоверение за регистрация по чл. 57а, ал. 1, т. 2 от ЗАДС №
BG004300S0022/ 31.05.2018 година. От задълженото лице е било подадено
Възражение с вх. № 32-50351/ 14.02.2020 г. с обяснения, че инсталирането на
буферния съд е наложено поради различните дебити на компресора и колонката,
повишаващо налягането и препятстващо нормалното им функциониране, и с твърдения
за невярност на фактическите констатации при проверката на 14.01.2020 г. и за
изрядност на обекта по отношение на изискванията на данъчните закони, сходни с
тези, развити в жалбата пред съда. Междувременно е било отправено и уведомление
по чл. 57а, ал. 1 от ЗАДС с вх. № 32-34622/ 31.01.2020 г. на ДТ „Дунавска“, за
промени в обстоятелствата, при които е издадено удостоверението за регистрация,
касаещо на стационарния буферен съд с връзки между него и линията за средно и
високо налягане, план на обекта. Последвало е издаването на процесното Решение
изх. № 32-56234/ 20.02.2020 г. от директора на ТД Дунавска в Агенция „Митници“,
с което възраженията на „Елит – 94“ ЕООД са приети за неоснователни и на
основание чл. 58, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗАДС, е прекратено действието на
издаденото Удостоверение за регистрация № BG004300S0022 от 31.05.2018 г. за
обект „Станция за компресиране на природен газ“, находяща се в с. Полски
Сеновец, общ. Полски Тръмбеш. Решението е връчено на адресата му на 28.02.2020
г. /разписка на л. 221 от делото/, жалбата срещу него пред АСВТ е подадена на
02.03.2020 г., съгласно дадения от деловодството на съда входящ номер. С
жалбата е направено искане за спиране на допуснатото от закона предварително
изпълнение на административния акт, което е уважено от съда.
В
хода на съдебното дирене от ответника са представени документите, съдържащи се
в административната преписка и установяващи изложените по-горе обстоятелства.
От жалбоподателя извън документите, касаещи искането му за спиране на
предварителното изпълнение, са представени писмени доказателства за характеристиките
на монтирания в обекта компресор, вкл. уведомление от 25.07.2019 г. от „Енсис“
ЕООД, че във връзка с изпълнението на гаранционните и експлоатационни
изисквания на доставения компресор CUBOGAS 2В/2, е препоръчително да се добави
допълнителен обем за природен газ /буферен съд/ за двете линии на изхода на
колонката. От оспорващото дружество са представени и ЕС декларация за съответствие, ЕС
Сертификат за изследване на типа /на чужд език и в превод на български/, два
броя документ за преглед на определените средства за измерване от дати
26.11.2020 г. и 17.02.2014 г., а също призовки по дела от
административнонаказателен характер на ВТРС и 2 броя наказателни постановления
от 12.06.2020 г. и 16.06.2020 г., издадени от началник отдел Митническо
разузнаване и разследване „Дунавска“ при ГД „МРР“ в ЦМУ. По искане на
жалбоподателя, по делото е назначена техническа експертиза с поставени въпроси.
Съгласно заключението на същата, обектът в с. Полски Сеновец представлява
компресорна станция за доставка и продажби на компресиран природен газ, като
същият отговаря на техническите изисквания за регистрация по чл. 57 а, ал. 1,
т. 2 от ЗАДС. Този си извод вещото лице обосновава с обстоятелството, че
нормалната работа на колонката за за зареждане на моторно гориво не е възможна
без установения при проверката буферен съд, посредством който се осигурява
подходящо налягане на природния газ, като обем и дебит. Това се постига
посредством секциите за високо и средно налягане в буферния съд, като се
предпазва самата колонка и проводната система към нея, като наличието на
буферния съд води и до по-голяма точност на измерването на количествата газ
извеждани през колонката. Според експертизата средствата за измерване и
контрол, инсталирани и ползвани в обекта отговарят на изискванията на ЗАДС,
Закона за измерванията и на нормативните актове по прилагането им. При нормален
от техническа гледна точка процес на експлоатация на процесния обект, не е
възможно извеждането на газ през описаните в обжалваното решение два броя
маркучи с накрайници, дори ако на тях няма поставени пломби от митническите
органи. Дори при хипотетично приемане на възможност за извеждане на природен
газ през коментираните два броя черни маркучи, изведеното количество ще бъде
отчетено от разходомера, монтиран в точката за контрол ТК1, т.е. входящата
точка на контрол в обекта. Заключението на експертизата е прието от съда без
оспорване от страните.
При така установеното от фактическа страна и като взе предвид
становищата на страните, съдът прави следните изводи:
Жалбата е
подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, в срока по чл. 140, ал. 1
от АПК, вр. с чл. 58, ал. 4 от ЗАДС и от външна страна отговаря на изискванията
на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по
същество.
Оспореното
решение е издадено от оправомощен за това орган, в рамките на неговата
материална и териториална компетентност, определена с разпоредбите на чл. 58,
ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 57б от ЗАДС, при претендираното от администрацията
основание по чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗАДС - регистрираното
лице е престанало да отговаря на на изискванията по този закон.
Решение изх. № 32-56234/ 20.02.2020 г.
на директора на ТД „Дунавска“ е
издадено при спазване на изискуемата от закона писмена форма и съдържа
изложение на фактическите и правни основания за постановяването му.
Действително, като правно основание за прекратяване на регистрацията на
жалбоподателя са посочени разпоредбите на чл. 58, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 57а,
ал. 2, т. 7 от ЗАДС, първата от които е бланкетна, а втората твърде обща, за да
установи конкретните изисквания, на които според административния орган не са
отговаряли използваните в обекта средства за измерване и контрол. Само в
мотивите на решението е отразено, че
условията за регистрация са регламентирани при спазване на изискванията на чл.
6, ал. 1, т. 16 от Наредба № H-1/ 22.01.2014 г. на МФ за специфичните изисквания и контрола,
осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол на акцизни стоки, съгласно които лицата са
длъжни да не допускат наличие на връзки, отклонения, заглушки, спирателни
кранове и друга арматура, заобикалящи точките за контрол, при съблюдаване на
изискванията за сигурност, пожарна и аварийна безопасност. Същевременно обаче
извършеното в акта словесно описание
на констатациите от проверката на място, позволява неговия адресат да разбере
основанието за постановеното прекратяване на регистрация и съответно на това да
организира своята защита, индикация за което са и съображенията, развити в
подадената пред съда жалба. Верността на фактическите констатации и направените
въз основа на тях правни изводи касае материалноправната, а не формалната
законосъобразност на акта.
Съдът намира
за основателни изложените оплаквания за допуснато съществено процесуално
нарушение в хода на административното производство, доколкото административния
орган не е изяснил в пълнота релевантните за произнасянето му факти. От
мотивите в обжалваното решение и документите в преписката става ясно, че
административният орган на практика не претендира използването от
жалбоподателя на средства за измерване и контрол, които не отговарят на
нормативно установените изисквания. Нещо повече, както в самото решение, така и
в останалите изготвени от митническата администрация документи е отбелязано, че
монтираните и използвани в обекта на „Елит – 94“ ЕООД измервателни средства
съответстват на тези изисквания /обратно на соченото в сигнала, подаден до
ЦМУ/. Всъщност като водещо фактическо
основание за прекратяване на удостоверението за регистрация, административният
орган претендира наличието на връзки, отклонения и друга арматура,
заобикалящи точките за контрол, при съблюдаване на изискванията за сигурност,
пожарна и аварийна безопасност. Като допълнително основание е посочено
неподаването от дружеството на уведомление до директора на ТД „Дунавска“ за
извършените промени, в съответствие с изискванията на чл. 57б, ал. 13, т. 1 от ЗАДС и чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредба № Н-1/ 22.01.2014 г. на МФ. Съобразно
това и доколкото не се спори, че уведомление за изграждането на съоръжението не
е подавано в срока по чл. чл. 57б, ал. 13, подлежащи на изясняване в хода на
административното производство са били следните релевантни обстоятелства: първо – че намереното на място съоръжение -
2 тръби, буферен съд и 2 бр. маркучи с накрайници, действително е в
състояние да осигури извеждане на природен газ от обекта, при заобикаляне на
наличните точки за контрол, и второ - че то не е изградено е с цел изпълнение
на изискванията за сигурност, пожарна и аварийна безопасност. В случая не се
установява в хода на административната процедура посочените обстоятелства да са
били изяснени, въпреки нееднократните възражения на проверяваното лице относно
целите на изграждане на съоръжението и непригодността на същото през него да
бъде извеждан безотчетно природен газ. Действително, според констатациите от
проверката на 14.01.2020 г., въпросните два броя маркучи с накрайници, към него
момент са били пломбирани от служители на ГД МРР, което е препятствало
проверяващите да се убедят непосредствено на място в твърдяната от тях
възможност, а също и въобще извеждането чрез маркучите на акцизна стока. За
административния орган обаче е съществувало задължението /според принципа на
служебното начало, установен в чл. 9, ал. 2 и чл. 36 от АПК/, да изясни
въпросното обстоятелство, ако е необходимо и чрез допълнително събиране на
писмени доказателства и/или възлагане на съответна експертиза. По същия начин
директорът на ТД „Дунавска“ е следвало да изясни и въпроса за другото възможно
предназначение на съоръжението – осигуряване на безопасността на обекта при
подаването на природен газ под високо/средно налягане към колонката за продажби
на дребно. Такива действия по събиране на доказателства не са предприети от
административния орган, който на база констатациите от проверката и на доклада
от 21.01.2020 г., след уведомяване на „Елит – 94“ ЕООД за започналото
производство, е издал оспореното решение. В същото единствено са цитирани възраженията
на задълженото лице, без да бъдат обсъждани по същество. Разпоредбата на чл. 35
от АПК задължава административния орган да издаде съответния ИАА, след като
изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и
възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени,
съответно направени. В този смисъл част от фактите и обстоятелствата,
имащи значение за издаването на
оспореното решение, вкл. такива посочени в него, не са изяснени, а за наличието
на основанието за прекратяване на регистрация административният орган не е
събрал съответните доказателства. Съобразно това, съдът счита, че от директора
на ТД „Дунавска“ е допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила, като не са спазени изискванията на чл.
35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. В случая въпросното нарушение е съществено,
доколкото недопускането му е могло да повлияе върху съдържанието на акта и да
доведе издалия го орган му до изводи, различни от формираните.
Настоящият
състав намира, че обжалваният административен акт е издаден и в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно сочената в обжалваното
решение норма на чл. 58, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗАДС, органът издал
удостоверението за регистрация /в случая такава по чл. 57б, ал. 2 от ЗАДС/,
прекратява регистрацията по своя инициатива, когато регистрираното лице не
отговаря на изискванията по този закон. Като конкретно основание за
прекратяване на регистрацията на „Елит – 94“ ЕООД е, че дружеството е
престанало да отговаря на условията, посочени в чл. 57а, ал. 2, т. 7 от ЗАДС.
Последната разпоредба въвежда изискване към регистрираните лица, продаващи
втечнен газ, да използват средства за измерване и контрол, отговарящи на
изискванията на този закон, Закона за измерванията и на нормативните актове по
прилагането им. Както се посочи, в случая администрацията не твърди, че
използваните в обекта на задълженото лице средства за измерване и контрол, не
отговарят на нормативно установените изисквания. Обратно, съгласно протоколите
от извършените проверки, в точките за контрол са монтирани изправни и годни
разходомери, през които се отчитат както постъпващите в обекта, така и
извежданите от него количества природен газ, за стопански нужди и като моторно
гориво. В обекта е изградена инфраструктура на система за контрол, която
осигурява подаване на надлежни данни от разходомерите към информационната
система на задълженото лице, както и подаване на коректна информация в реално
време към информационната система на АМ, според изискванията Приложение № 9 към
Наредба Н-7/ от 19.09.2016 г. на МФ. В същия смисъл са и констатациите на
назначената съдебна експертиза, направени при оглед на място по време на реална
експлоатация на обекта, те се подкрепят и от представените по делото ЕС декларации
за съответствие и сертификати за изследване на типа на измервателните уреди.
Безспорна индикация за съответствието на използваните в обекта средства за
измерване и контрол са и издаването от митническите органи на удостоверение за
регистрация по чл. 57а, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, както и последващите им действия
при въвеждане в експлоатация на газоколонката за продажби на дребно в обекта
през месец март 2019 г., като не се установява до издаването на обжалваното
решение тези уреди да са подменяни без знанието на компетентните органи. При
така описаните факти, основателни са възраженията на жалбоподателя, че строго
формално в обекта му не е констатирано използване на средства за измерване и
контрол, отговарящи на изискванията на ЗАДС, Закона за измерванията и на
нормативните актове по прилагането им. Промяна в горния извод не внася и
позоваването в оспореното решение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 16 от Наредба № H-1/ 22.01.2014 г. на МФ. Общите изискванията към средствата за
измерване и контрол на акцизни стоки са регламентирани в чл. 4 от Наредба № H-1/ 22.01.2014 г., а специфичните такива
към точките за контрол и използваните средства за измерване в обектите за
въвеждане, производство, продажба, съхранение и извеждане на природен газ – в
чл. 41 и чл. 42 от същата наредба. От администрацията не е посочено и няма
данни да е установено неспазване на някое от тези общи и/или специфични
изисквания. Нормата на чл. 6, ал. 1 от
Наредба № H-1/ 22.01.2014 г.
на МФ, на която се позовава ответникът, не касае изискванията към
измервателните уреди, а такива към поведението на лицата по чл. 103а и чл. 103в
от ЗАДС при монтирането, използването и осигуряването на възможност за данъчен
контрол върху работата с тези измервателни уреди. Разпоредбите на чл. 57а от ЗАДС въвеждат изисквания /вкл. редица
специфични такива/ към лицата подлежащи на задължителна регистрация по същия
закон и упражняването на тяхната дейност, т.е. същите имат ограничителен за
адресатите им характер. Поради това и факта, че касаят данъчно облагане,
въпросните разпоредби, вкл. тази на чл. 57а, ал. 2, т. 7 от ЗАДС, не могат да
бъдат тълкувани разширително или прилагани по аналогия, съответно към тях не
могат да бъдат отнасяни хипотези, извън изрично и изчерпателно посочените от
законодателя. При тези съображения, цитираната правна уредба, отнесена към
фактите по делото налага извод, че не е налице сочената от административния
орган материалноправна предпоставка по чл. 57а, ал. 2, т. 7 от ЗАДС, вр. с чл.
58, ал. 1, т. 3, б. „а“ от същия закон, за прекратяване регистрацията на „Елит
– 94“ ЕООД.
Този краен извод не се променя дори
да бъде възприето, че въведените с чл.
6, ал. 1 от Наредба № H-1/
22.01.2014 г. на МФ изисквания, следва да се третират като такива към
средствата за измерване и контрол по смисъла на чл. 57а, ал. 2, т. 7 от ЗАДС.
Както се посочи, съгласно чл. 6, ал.
1, т. 16 от Наредба № H-1/
22.01.2014 г. на МФ, лицата /по чл.
103а и чл. 103в от ЗАДС, бел. моя/ са длъжни да не допускат наличие на връзки,
отклонения, заглушки, спирателни кранове и друга арматура, заобикалящи точките
за контрол, при съблюдаване на изискванията за сигурност, пожарна и аварийна
безопасност. Събраните по делото доказателства не установяват неизпълнението от
страна на „Елит – 94“ ЕООД на цитираното изискване. По-горе бяха обсъдени
фактите, които настоящия състав намира за релевантни към такова неизпълнение,
както и пропускът на администрацията да попълни преписката с доказателства за
такива факти. В хода на съдебното производство също не бяха събрани
доказателства, че намереното при
проверката в обекта на дружеството съоръжение действително е в състояние
да осигури извеждане на природен газ от обекта, при заобикаляне на наличните
точки за контрол, в каквато насока са твърденията на ответника. Обратно,
заключението на назначената по делото експертиза категорично сочи, че поради
техническите характеристики на съоръжението /предвидено за работа с компресиран
газ с относително високо налягане, с монтирани накрайници със затварящи клапани
и др./, съединяването на накрайниците на визираните в решението черни маркучи,
с продължения, позволяващи извеждане на гориво, изисква упражняване на натиск,
непосилен за средностатистически човек. Съгласно заключението, извеждането на
природен газ от въпросните два броя черни маркучи не е възможно при режим на
нормална експлоатация на обекта. Такова извеждане може да се реализира на
практика само в ситуация извън нормален експлоатационен процес, при
предварително обезгазяване на металния газопровод в участъка от компресора до
ТК 3 и ТК 4. Въпросните действия освен че изискват време, според експертизата
биха довели и до финансови разходи, тъй като природният газ, намиращ се в
системата вече би бил отчетен от входящия разходомер в ТК1 и съответно следва
да бъде заплатен на доставчика и газопреносното дружество. Въз основа на
данните от наличните в делото документи и при извършения оглед на място, вещото
лице е категорично в заключението си, че дори хипотетично през процесното
съоръжение да бъде изведен природен газ, това не може да стане без знанието на
Агенция „Митници“, тъй като количеството ще бъде отчетено от разходомера
монтиран в точката за контрол ТК 1 /за входящата в обекта акцизна стока/. Съдът
кредитира с доверие цитираните изводи на СТЕ, които се подкрепят от останалите
налични в делото доказателства, вкл. представените пред митническите органи
проекти и технически схеми в процедурата по издаване на удостоверението за
регистрация и с искането за разпломбиране на точките за контрол към
газоколонката, както и от констатациите на контролните органи при извършената
на 21.01.2020 г. проверка в обекта на „Елит – 94“ ЕООД. Следва да се отбележи и
че от администрацията не се твърди да е налице несъответствие в показанията на
разходомерите при входящата и изходящите контролни точки, и липсват индикации
въпросното съоръжение да е било използвано за сочените от ответника цели преди
поставянето на пломби от служители на ГД МРР на 18.12.2019 година. Що се отнася
до периода от време между поставянето на пломбите и проверката на 21.01.2020
г., както и след датата на тази проверка, безспорно е соченото и от
жалбоподателя обстоятелство, че съоръжението не би могло да бъде използвано за
извеждане на гориво, без нарушаване целостта на поставените пломби /каквото не
се твърди/. Последното обстоятелство също не е било съобразено при издаването
на оспореното решение, в нарушение на чл. 142, ал. 1 от АПК.
Настоящият състав намира за
неоснователни и наведените едва пред съда съображения на ответника, че
независимо от отчитането на входящите количества природен газ, монтираното
съоръжение дава възможност за извеждане на енергийния продукт без да става ясно
дали изведените количества са отчетени като такива за стопански и битови нужди
или като такива за моторно гориво. Поначало констатациите при проверката и в обжалвания
акт не сочат за възможност чрез процесното съоръжение да се извърши заобикаляне
на ТК 2, през която единствено се отчита продажба на природен газ за стопански
и битови нужди, т.е. при всяко положение евентуално изведени без отчет
количества чрез заобикалянето на ТК 3 и ТК 4, най-малкото биха били отнесени
като такива за „моторно гориво“. Това от своя страна би довело до облагането на
изведените неотчетени количества с по-високата данъчна ставка по чл. 32, ал. 1,
т. 6а от ЗАДС, наместо с такава по чл. 33, ал. 1, т. 5 или т. 6 от ЗАДС.
Вторият и по-вероятен вариант е установените разлики между въведените в обекта
и изведени от него количества акцизни стоки, да бъдат третирани от
контролиращата администрация като липси по смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС и съответно обложени на основание чл. 103б, ал. 2 и ал. 3 от ЗАДС. И в
двата случая обаче няма каквато и да било икономическа логика за извършване на
неотчетено извеждане на количества газ, вече регистрирани чрез ТК 1 като
въведени в обекта.
Извън всичко изложено до тук, от доказателствата по
делото се установява по достатъчно категоричен начин действителното
предназначение на намиращото се в обекта на „Елит – 94“ ЕООД съоръжение, а
именно осигуряване работата на инсталираната система компресор–газоколонка, в
съответствие с гаранционните и експлоатационни изисквания. Доколкото това би
било невъзможно без въпросното съоръжение /т. 3 и т. 4 от заключението на СТЕ,
уведомление от 25.07.2019 г. от „Енсис“ ЕООД/, се налага извод за спазване от
задълженото лице, на разпоредбата на
чл. 6, ал. 1, т. 16 от Наредба № H-1/
22.01.2014 г. на МФ отдаващо приоритет на сигурността, пожарната и аварийна
безопасност на съответния обект, пред изискването за отчетност към фиска.
В обобщение на горното съдът намира за фактически
необосновани констатациите на администрацията относно възможно предназначение
на намереното в обекта на „Елит – 94“ ЕООД съоръжение – за безотчетно извеждане
на природен газ. Практически извеждането на природен газ през това съоръжение
при нормален режим на работа би било изключително трудно, а дори такова да бъде
осъществено, би донесло единствено и неизбежно икономически загуби за данъчния
субект. Същевременно въпросното съоръжение е необходимо за поддържането на
нормален и безопасен режим на работа на наличната в обекта газоколонка, чиято
експлоатация е надлежно одобрена от данъчната администрация.
Изцяло неотносимо към дерегистрацията на жалбоподателя
е другото сочено в обжалваното решение обстоятелство – че митническите органи
не са били своевременно уведомени за изграждането на процесното съоръжение и
същото не е било одобрено от тях. Безспорно е, че уведомление за изпълнението
на съоръжението не е подадено в срока по чл. 57б, ал. 13, т. 1 от ЗАДС, а едва
на 31.01.2029 г., след извършването на проверките от митническите органи.
Обратно на поддържаното от оспорващото дружество, съдът счита, че подаването на
такова уведомление е било дължимо, на основание посочената разпоредба, във
връзка с т. 8 от Приложение № 7а към чл. 37а, ал. 1 и ал. 2 от ППЗАДС. Само по
себе си неподаването в срок на уведомлението обаче, би могло да обоснове
единствено ангажиране на имуществената отговорност на задълженото лице по чл.
111, ал. 1 ЗАДС. Това бездействие не въведено като самостоятелно основание за
прекратяване регистрацията на данъчния субект при положение, че същият
фактически изпълнява съответните изисквания по чл. 57а от ЗАДС, какъвто е
разглежданият случай.
Съобразно изложеното съдът намира,
че оспореното решение, с което е прекратено действието на удостоверение за
регистрация на обект на жалбоподателя, като издадено при допуснати съществени
нарушения на административно производствени правила и при неправилно приложение
на материалния закон, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При
този изход на спора не следва да се присъждат разноски в полза на ответника.
При своевременно заявеното искане за това, административният орган следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в размер
общо на 4 250,00 лв., от които държавна такса 50,00 лв. възнаграждение за ***
700,00 лв. и заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 3
500,00 лв., съобразно Договор за правна защита и съдействие № 001966/
28.02.2020 г. /л. 237 от делото/ и платежно нареждане на л. 288 от делото.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл.173, ал. 2 от АПК, вр.
с чл. 24б, ал. 7 от ЗАДС,
съдът
Р Е Ш
И :
Отменя по жалба на „Елит – 94“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Иван
Момчилов“ № 5, Решение от 18.02.2020 г., издадено от директора на Териториална
дирекция Дунавска в Агенция „Митници“, с изх. № 32-56234/ 20.02.2020 г. на
териториалната дирекция, с което на основание чл. 58, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗАДС, е прекратено действието на издаденото на жалбоподателя Удостоверение за
регистрация № BG004300S0022 от 31.05.2018 г. за
обект „Станция за компресиране на природен газ“, находяща се в с. Полски
Сеновец, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново.
Осъжда Агенция
„Митници“– гр. София, да заплати на „Елит
– 94“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица,
ул. „Иван Момчилов“ № 5, разноски по делото в размер на 4 250,00 /четири хиляди
двеста и петдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :