О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2074
30.10.2019 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение,
пети въззивен състав
На тридесети октомври две
хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело №950 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Бургаския окръжен съд е сезиран с
възражение по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, подадено от К.Т.С., чрез пълномощника адв.Ивайло
Найденов срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена на 23.11.2011г. по ч.гр.д.№9746/2011г. на РС-Бургас в полза на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Сочи се, че С. научила за заповедното дело от
запорно съобщение до работодателя ѝ с дата 16.04.2019г., по
изп.д.№20128030401458 по описа на ЧСИ Маджарова. Твърди се, че към момента от
страна на ЧСИ не ѝ били надлежно връчени заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, нито покана за доброволно изпълнение или каквито да било
съобщения по това дело. Оспорва се подписа за получател в разписката на гърба на
ПДИ, като за сочи, че той не е положен от С. Неспазването на предвидената в ГПК
процедура по връчване на съобщения и
книжа довело до увреждане на правата на С. в качеството на длъжник. Не
било извършено уведомление, вследствие на което тя пропуснала възможността да
реализира правото си на възражение по чл.414 ГПК. Моли да се приеме
възражението по чл.423 ГПК и да се спре изпълнението на заповед за изпълнение
на парично задължение №6794/23.11.2011г., издадена по ч.гр.д.№9746/11г. по
описа на БРС. Моли да се отмени разпореждането по това дело, с което е уважена
молбата за незабавно изпълнение /което искане е квалифицирано от страната като
жалба по чл.419 ГПК/. Моли да се обезсили заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, издаден въз основа на нея. Ангажира доказателства.
Направено е и искане за спиране
на изпълнението на основание чл.420, ал.2 ГПК.
Първоначално по възражението е образувано ч.гр.д.№621/2019г. по описа на
БОС, което е прекратено и изпратено на БРС по компетентност- за прилагане на
заповедното производство, администриране на възражението, включая събиране на
държавна такса и разменя на съдебни книжа, както и за произнасяне по искането
за спиране по чл.420 ГПК.
Делото е върнато на БОС с писмо
изх.№6563 от 27.06.2019г. В него е посочено, че заповедното производство е
унищожено след изтичането на срока за съхранение по чл.65, ал.1, т.2 от ПАС,
като от него няма запазен краен съдебен акт. Приложен е препис от електронния
вариант за заповедта за изпълнение.
Събрана е дължимата държавна
такса и е връчен препис от възражението на ответната страна. В резолюция на
районния съдия от 25.06.2019г. е посочено, че в хипотезата на чл.423 ГПК
районният съд не е компетентен да се произнася
по искането за спиране, съдържащо се във възражението по чл.423 ГПК.
Ответникът по делото- БНП Париба
Пърсънъл Файненс СА, клон България, чрез пълномощника юрисконсулт Петко
Палазов, е представил своевременно отговор, с който на първо място възражението
се оспорва като просрочено и съответно недопустимо, а по същество- като
неоснователно. Сочи, че понастоящем спрямо С. е образувано изпълнително дело,
въз основа на изпълнителен лист по заповед за изпълнение, издадени по дело,
унищожено след изтичането на срока за съхранението му, като с подаденото
възражение по чл.423 ГПК се цели да бъде възстановена висящността на
заповедното производство. Намира доказателственото искане за експертиза за
допустимо, но неотносимо, а освен това счита, че същото не е необходимо за
изясняване на спорните факти по делото, доколкото заповедта за изпълнение е
издадена по реда на чл.410 ГПК и е влязла в сила на основание чл.416 ГПК след
като е била надлежно връчена на С., а не се връчва на длъжника по реда на
чл.418, ал.5 ГПК. Моли възражението да се остави без разглеждане като недопустимо,
а в случай че бъде разгледано по същество- да се отхвърли като неоснователно.
В проведеното пред въззивната
инстанция заседание процесуалният представител на К.Т.С. заявява, че поддържа
възражението по чл.423 ГПК, но не поддържа жалбата срещу допуснатото незабавно
изпълнение. Претендира разноски.
Ответникът по делото- БНП Париба
Пърсънъл Файненс СА, клон България, чрез пълномощника юрисконсулт Николета
Матева е представил молба, с която поддържа приложения договор и заявява, че страната
няма да сочи доказателства. Не са изпълнени указанията на съда, дадени в
определение №1291 от 10.07.2019г., за представяне на доказателства за
правоприемство по отношение на кредитора, в чиято полза е издадена заповедта за
изпълнение- БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД с ЕИК *********, доколкото при
направена справка в Търговския регистър не може да се направи извод за подобно
правоприемство. Ето защо, на основание чл.101, ал.3 ГПК следва да се приеме, че
отговор на възражението не е постъпил.
Бургаският окръжен съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Заповедното производство, развило
се по ч.гр.д.№9746 по описа за 2011г. на РС гр.Бургас е образувано по заявление
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, с искане за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу К.Т.С. от гр.***,
за задължение в размер на 526,35 лв.- главница по договор за потребителски заем
от 30.04.2010г.; 178,65 лв.- възнаградителна лихва; 73,37 лв.- мораторна лихва,
както и законната лихва от подаване на заявлението, както и разноски в размер
на 125 лв.
Бургаският районен съд е уважил
заявлението и е издал заповед от 23.11.2011г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК против К.Т.С. за посочените в заявлението суми.
Издаден е и изпълнителен лист от 20.04.2012г. по ч.гр.д.№9746/2011г. по описа
на БРС /препис от който е представен от С./, въз основа на който е образувано
изп.д.№20128030401458 по описа на ЧСИ Таня Маджарова.
Понеже е изтекъл законният срок
за съхранение на делото, по което е издадена заповедта за изпълнение, същото е
било унищожено по надлежния ред.
Във възражението по чл.423 ГПК длъжника
К.С. твърди, че е узнала за заповедта случайно, на 18.04.2019г. от запорно
съобщение от работодателя ѝ, като твърди, че не е получавала поканата за
доброволно изпълнение по изп.д.№20128030401458 по описа на ЧСИ Таня Маджарова,
нито по изпълнителното дело ѝ е била връчена заповедта за изпълнение или
изпълнителния лист.
Възражението по чл.423, ал.1, т.1 ГПК е депозирано в съда на 25.04.2019г.
За установяване допустимостта на
производството по чл.423 ГПК, предвид законния едномесечен срок за подаването
му пред съда, по делото е приета съдебно-почеркова експертиза, изпълнена от
вещото лице Х.Д. Същата не е оспорена от страните, а заключението ѝ се
кредитира от съда като обективно. Според експерта подписът, положен от името на
К.Т.С. в разписка от 24.07.2012г. за връчена покана за доброволно изпълнение по
изпълнително дело №20128030401458 с изх.№11158 от 18.07.2012г. по описа на ЧСИ
Таня Маджарова, не е изпълнен от К.С. При това положение следва да се приеме,
че заявлението по чл.423 ГПК е подадено в законоустановения едномесечен срок. Затова
съдът приема, че заявлението по чл.423 ГПК е допустимо и следва да бъде разгледано
по същество.
Твърденията на длъжника К.С., че е
била възпрепятствана да подаде възражение по чл.414 ГПК поради това, че
заповедта за изпълнение, както и изпълнителния лист не са ѝ били връчени
от съдебния изпълнител, не обуславят наличието на предпоставките по чл.423,
ал.1, т.1 от ГПК за приемане на възражението. В случая заповедта за изпълнение
е издадена по реда на чл.410 ГПК през 2011г., поради което на основание чл.411,
ал.3 от ГПК връчването на заповедта за изпълнение е станало чрез съда, който,
след като се е убедил, че заповедта за изпълнение е влязла в сила е издал
изпълнителен лист. Предвидената в чл.418, ал.5 ГПК процедура за връчване на
заповедта за изпълнение от съдебния изпълнител касае единствено заповедите за
незабавно изпълнение, издадени по реда на чл.418 ГПК въз основа на документ по
чл.417 ГПК, каквато не е процесната. Ето защо изложените от страната
обстоятелства, на които основава твърденията си да е била възпрепятствана да
оспори своевременно заповедта за изпълнение, са ирелевантни.
Предвид изложените съображения Бургаският
окръжен съд приема, че не са налице законоустановените предпоставки за приемане
на възражението по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, поради което възражението е
неоснователно. С оглед изложеното не са налице предпоставките за спиране на
изпълнението на издадената заповед по чл.410 ГПК /по аргумент от чл.423, ал.3 ГПК/. Бургаският окръжен съд не е компетентен да се произнесе по искането за
спиране на изпълнението на основание чл.420, ал.2 ГПК, като е изпратил делото
за произнасяне на БРС, който не се е произнесъл по него, нито е повдигнал спор
за подсъдност пред БАС. С оглед изхода от делото е неоснователно и искането за
присъждането на разноски в полза на К.С.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕТО по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, вх.№6798 от 25.04.2019г., подадено от К.Т.С. ЕГН:********** от гр.***, чрез пълномощника адв.Ивайло Найденов срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 23.11.2011г. по ч.гр.д.№9746/2011г. на РС-Бургас в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
Определението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.